Джил, намесих комунистите, защото Пиво ги намеси. Виж какво е писал там за репресиите и т.н. - просто няма с какво друго да го "сбъркаш".
Примерът му беше, как да кажа... "извънестетически", т.е. няма пряка връзка с произведението. Стругацки много обичат този момент с "другите". Спомнете си финала на "Човекът от преизподнята". Там фашисткия гад, "бойцовый кот" Гак, който през цялата книга се опитваха да го възпитават "комунистически" и той не поемаше ни грам, накрая направи нещо за другите. /Такова нещо той не беше правил никога, опазил го Яхве!/ Една кола беше затънала в калта, няколко човека бутаха да я извадят и един му подвикна да не гледа като теле, а да помогне. И той отиде и "удари едно рамо" - направи нещо и за другите.

Към Пиркс:
Съгласен съм, че финалът на Пикника е песимистичен, по точно "оптимистичен е по Стругацки". Те обичат на всичките лайна/мрак, да слагат по мъничко мед/светлинка. Такива са финалите на Пикника, Човекът от преизподнята, Гадкие лебеди /Времето на дъжда/ и т.н.

Нека не се бърка ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ, която всеки човек по определение трябва да има с желанието да правиш нещо за другите. Тези неща не се взаимоизключват. Друг е въпросът, че желанията никога не се изпълняват 1:1. В литературата примери бол. Сещам се разказа "Маймунска лапа" - от английски автор, името не му помня, а също блестящия виц, дето един ловял риба и естествено хванал златната рибка. Тя естествено му казала:
- Пусни ме и ще ти изпълня три желания.
Човечецът рекъл:
- Добре! Първо: Да стана най-богатия човек на света. Второ: Да изпитвам оргазъм едновременно с жена си. А третото ще ти го кажа другата седмица.
След една седмица дошъл на реката, рибката си подала гавата от водата и казала:
- Казвай третото желание!
- Ами третото е да махнеш второто!
- Защо, бре?
- Ами някак си неудобно се получава... Седя си с приятели и си пием бирата и изведнъж започвам да изпитвам оргазъм!

Въобще работата с изпълнението на желанията е сложна и тънка.

Във филма на Тарковски, ред акценти са много по-различни отколкото в книгата. Но по повод тръгналата приказка е важно да се каже, че ученият, който заедно с писателя бяха водени от Сталкера в зоната беше взел със себе си една БОМБА. Човечецът искаше да осъществи един МЕРЗЪК ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ: ДА УНИЩОЖИ КЪЛБОТО, защото ТАКОВА НЕЩО НЕ БИВА ДА СЪЩЕСТВУВА. Дявол знае какви идиотски желания може да има някой идиот и какви репресии и чудюсии могат да сполетят целокупното човечество.
Ето ви пример за терористичен акт достоен за уважение! Прогресивен, тъй да се каже и от полза за цялото човечество.
Покойният Аркадий Натанович много обичаше да цитира "Манифеста на комунистическата партия" НИ БОГ, НИ ЦАР, НИ ГЕРОЙ! Демек на никакви богове, златни кълбета, царе политици и прочее не бива да разчитаме, а единствено на нас самите и на собствмената ни отговорност!
Това разбира се не пречи на много хора да се правят на умни като цитират Илф и Петров, че "спасението на давещите се е дело на самите давещи се"!
Звучи много хумористично тхахахахах, но си е точно така.
Спомнете си и целия патос на "Краят на вечността". Точно за това става въпрос и там, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се и възлагането на всякакви надежди върху нещо друго - трансцендентно или не означава само НЕЖЕЛАНИЕ ЗА ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СЪЩАТА ВЪРХУ ДРУГ СУБЕКТ!
Те това е то!