Ще се опитам да перифразирам по памет нещо от Робърт Мейнард Пърсиг (не си спомням дале беше от "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите" или от "Лайла: Изследване на морала", когато съм ги чел нямах навика да си водя записки, а и сега рядко го правя), а именно как е приключило академичното му образование по философия. Пада му се Аристотел и след като е говорил известно време, професорът го прекъсва с думите: "Колега, не ме интересува вашето мнение по въпроса, а това на Аристотел.". Или както заключава Джулиън Барнс в "Папагалът на Флобер" след години преподаване на Флобер професорката по литература е знаела всичко за него- любимата му закуска, алеите, по които се е разхождал привечер, нюанса па плюшените завеси в спалнята му, цветовете на препарирания му папагал..., като и е обягвало само едно- литературата му. В голямото си мнозинство тези университитски преподаватели, които съм познавал, са били папагали, книжни плъхове и буквояди без собствено мнение. Когато някога след като в продължение на цяла лекция преподавателката ни бе разяснявала какво мисли Светата Критика относно произведението на даден писател, аз проявих огромната наивност да я попитам за нейното лично мнение. Въпросът ми я потресе и едва ли някога ще забравя шокираната и физиономия. Поне когато аз съм бил студент мисленето и собстненото мнение бяха табу, това, което се изискваше, беше колаж от цитати, свързани от най-безсмислени и кухи клишета-патерици. Е, имало е и изключения, и именно защото са били такива, са оставили дълбока диря в паметта ми.

За мен само да разбираме света не е достатъчно, позицията на Спиноза е твърде пасивна за мен, та бих добавил- да го разбираме и да се опитваме да го променяме (спрямо възгледите си и доколкото ни позволяват силите). Това, че примерно разбирам какво е Цензурата, защо съществува и как се осъществява, на мен не ми е достатъчно. Считам го за свой дълг да се боря срещу нея докато съм жив.

Аз живея в България.