Сега си погледнах писанието и като видях морето от правописни грешки чак ме хвана срам, та ги попрочистих. Отвикнал съм да пиша, вече все по-рядко изразявам мнение за каквото и да е където и да е, та за това когато се захвана да драсна нещо, излизат такива дълги и зле структурирани неща. Съвсем не си личи, но винаги съм бил привържаник на сбитото, ясно и лаконично писане (както казват англичаните- short and to the point), но то, уви, вече съвсем не ми се отдава.

За мен Барселона беше най силна с Етоо, времето, когато играеше с истински таран и когато Меси не вкарваше толкова много. Но и това съм го казвал другаде.

Аз не харесвам сегашната Барса, не само защото любимецът ми Вия бе унищожен, не ми допада и този доведен до крайност стерилен стил тики-така. И мисля, че ако се стигне до мач между Барселона и Борусия, жълтите ще имат добри шансове, най-малкото възпитаницине на Юрген Клоп (който за мен бе най-добрия треньор през отминалата година) имат много повече футболни достойнства в сравнение с бандата на Ди Матео.

Не съм убеден, че Златан ги мрази тези двамата, езикът му винаги е бил пиперлив, а и аз предпочитам подобни арогантни изказвания отколкото неискрени клишета от рода на "За мен важни са титлите, а не колективните награди" или "Дължа всичко на отбора", каквито най-често излизат от устите на сегашните футболни знаменитости.

Аз също не основавам предпочитанията си на класова принадлежност (по мое мнение във всички класи преобладава сганта), но винаги интуитивно съм заставал на страната на слабите и бедните, на унизените и оскърбените. Не знам дали имаш представа какъв ад е била Англия за всечки, непринадлежащи към аристокрацията или буржоазията през едно съвсем не далечно минало, през 30-те години на миналия век например, когато за някои работният ден е продължавал 18 часа и условията на труд са били нечовешки от сегашна гледна точка и когато жените не са имали право нито да учат в университети, нито да гласуват (не че последното е някаква особена придобивка, тук ще вметна по памет едни думи на Буковски, който казва, че предпочита диктатурата пред демокрацията, защото при демокрацията първо гласуваш и после изпълняваш, докато при диктатурата поне ти е спестено гласуването). Настоящата Англия е такава, каквато е, не защото елитите са били споходени от неочакван спонтанен пристъп на хуманизъм, а защото бачкаторите са се борили за правото на човешко съществувание. Свободата и благоденствието никога не идват даром (Свободата, Санчо, е на върха на копието.). При малкото ми пътувания в чужбина винаги ми е било много по-приятно да общувам с обикновени, скромни, често бедни, но сърдечни и непринудени хора (естествеността и непринудеността са сред качествата, които най-много ценя) отколкото с разглезени, капризни, безотговорни и надменни богаташки чеда (чисто личен, емпиричен опит, без никакви претенции за обобщения). И в настоящото си битие съм избрал да общувам с най-обикновени, простовати, но чесни хора, въпреки че с подобни люде мога да имам твърде ограничени теми за разговор и почти винаги се налага да се самоцензурирам за да бъда разбиран. Защото поне 90% от образованите и рафинирани субекти, с които се е случвало да контактувам в университета примерно, са ме отвратили поне за няковко живота напред със своето дребнодушие, превезтост, снобизъм, нагаждачество, високомерие и безчестие. Така че най-общо бих предпочел компанията на чистосърдечен ливърпулски докер пред тази на закостенял университетски преподавател, който настръхва само при споменаването на името на Чомски, на Буковски, на Хенри Милър или на Джордж Оруел, въпреки че не пия бира, въпреки че винаги съм бил далеч от масите и въпреки че в подобна среда се чувствам по-сам отколкото когато съм сам.

Редактирано от smaragdus на 14.01.13 04:43.