|
Виж сега, аз по принцип не съм против това, което преподават професорите, напротив, има много неща, които можеш да научиш, по простата причина, че едва ли ше седнеш да си правиш труда да ги четеш сам, при положение, че има неща, които четеш и те инетересуват много повече. Например на мен Левинас не ми е от най-сипматичните екзистенциалисти, и едва ли ше тръгна да го чета просто щото ми е кеф, но като съм на лекции оная хубаво ти обяснява нещата, както и други професори за тяхни любими философи.
Минах през Ницше още в училище и реално юберменша ми беше фиксидея в късните тийн и ранните 20, но след време прозрях други неща, като Критиката на чиестия разум на Кант, нещо което ама изобщо не е лесно за схващане. Хегел е по-сложен, защото той не може да бъде категоризиран, защото често си противоречи.
Професорът по Немска Класическа ФФ каза нещо велико за разликата между немските философи и английските като Франсис Бейкън, Джон Лок например, нещо, което и до ден днешен формира самата култура на двете общества: Първите са по-скоро моралисти, с вярване, че човек първо минава през усъвършенстване на самия себе си и после би могъл да си позволи да се отдаде на първичните си страсти, докато другите изхождат от емпиричния опит. Англичаните са емпирици от край време, те първо минават през опита и после се развиват до себеусъвършенстване.
Това е много дълга тема, и не мога да дам категорична и ясна дефиниция, но много добре го разбирам и усещам, не защото съм ги чел всичките, от Новум Органум на Бейкън, или Критиката на Кант или ФФ на прироадата на Хегел, но нещата се припокриват почти 1 към 1 в сегашно време.
Ениуей, зациклих!
|
Re: Е как да не са ти противни [re: smaragdus]
