|
Тема |
Re: Имам питанка ТВ [re: Chasing Rabbits] |
|
Автор |
Alenadrow (член) |
|
Публикувано | 12.05.14 16:31 |
|
|
Всъщност нарастването на броя на участниците в едно статистическо изследване (при равни други условия) има смисъл само до един момент - докато стане представително. След този момента грешката на метода става по-голяма от статистическата грешка и колкото и да се увеличава този брой, дори да доближи много стоте процента, резултитатите не стават чувствително по-достоверни.
Относно селата - ще останеш много озадачен колко от оборота на фармацевтичните фирми на нашия пазар идва именно от селата. Не знам дали горе-долу знаеш колко струва един приличен комбайн, но е повече от повечето превозни средства, които аз съм чувал. За обработка на един декър земеделска земя отиват в най-евтиния случай 20-30 лева на година (при масово земеделие), а по селата земеделската земя е много. Дори в "любителското земеделие" - градинарството, печалбите са огромни и войната за клиенти си е като при всеки друг бизнес.
Т.е. на село говорим за здраве на човека, животните и растенията - което е мечтан таргет, защото разходите там са "присъщи" и рядко търпят отлагане. Служителите по канторите от средната класа я си купят нов телефон тая година, я не, докато баба и дядо на село са винаги сериозни клиетни на аптеките. Също там говорим и за кеф - аз лаптоп-а мога и да не си го сменя тази година, но няма да си оставя тревата неокосена, цветята увехнали, нивата буренясала и т.н. Ако се влияех от директна реклама със сигурност бих бил по-добър таргет в качеството си на "виладжия", отколкото в качеството си на средностатистически шоп.
Накрая - огромна част от парите за реклама се хвърлят да убедят бедните да се разделят с парите си. Средната класа го прави "по-принуда" - за да поддържа социален статус, а пък богатите не е чак толкоз лесно да бъдат манипулирани, а и не са чак толкова много. Борбата е за всяка стотинка и там бедния е на равно с богатия. Ако продаваш аспирин, то ще ти е все тая дали го купува богат бизнесмен или селски овчар - и двамата ще вземат по равно, сигурно селянина дори повече, за да му остане за туршията на есен.
|
| |
|
|
|