|
Тема |
за песничката/живота и светлата му страна [re: 1O1O] |
|
Автор |
humperdink () |
|
Публикувано | 07.02.04 16:59 |
|
|
Видях текста на песничката. Мога да се сдържа и да не казвам нищо извън темата (май нещо за парите беше - не съм се задълбочавал честно казано). Излъгах. Не мога, за което ви се извинявам предварително.
Откакто за първи път чух Always Look On The Brighter Side Of Life на Монти Пайтън (беше преди около малко повече от месец в Невалидно (едно от малкото предавания на бТВ без собствена страница на сайта им - тюх ), заедно с клипа и, част от филма им Life Of Brian (който мисля в скоро бъдеще да гледам) (съжалявам за многото скобки - порок са ми)), дните,в които не съм "pursed my lips and whistled", спокойно могат да се разположат нашироко върху пръстите на лявата ми ръка - по един на чин, моля.
Ей така - вървя си по улицата и си свиркам подходящата за свиркане част от песничката. Не си припявам защото обикновено не се получава. Не, не защото на околните ще им е неприятно (и това е причина де) - просто не мога да си понасям граченето. Вече ми стана редовен номер. И ми е по-добре така отколкото когато си вървях 100% мълчаливо по улицата.
По принцип не съм от хората, на които им шават устата, когато се разхождат. И поради туй ми беше немалко странно защо тази песничка ми се е загнездила толкова дълбоко в съзнанието. Ама наистина не съм такъв тип човек. Често си държа много от нещата в себе си. Без да си мърдам устата, защото тогава обикновено излизат разни думички дето ги изкарват от мен. И дойде логичния въпрос? Защо тази песен не излиза от малката ми мисловна кухинка? Защо? Питах така няколко пъти. Наум. Никой не ми отговори. Тогава взех важно решение, а именно: Ще си отговоря сам!
Не успях.
Goddam money. It always ends up making you blue as hell.
|
| |
|
|
|