Може и да не го разбираш, но точно твоят начин на мислене е най-сигурният начин да се създаде една тоталитарна държава.
Явлението, което наричаме глобализация няма общо с това кой колко е богат или беден, а с по-лесната комуникация между отделните части на света. Ти пробвай да станеш брилянтен програмист и ще ти предложат работа в най-големите фирми. Логиката на твоето мнение води единствено до създаването на хора-машини, които ще работят колкото е възможно по-малко. Това, което ти казваш е типичният комунистически лозунг: "От всекиму според възможностите, на всекиму според потребностите" (тук ми иде да се издрайфам от отвъщение). Значи умните и способните ще бъдат карани да работят тройно, десеторно повече, за да може да се задоволят нуждите на тези, които не могат или не искат? Така ли?? Не виждаш ли, че това е най-сигурният начин да създадеш общество от измамници и крадци. В такъв ред благословия ще бъде да се разболееш или ... да раждаш деца, например. Счупен крак? Идеално... Неизлечима болест, никакъв проблем...
Големите производители се сдружавали казваш.. Не мога да ти дам конкретни данни за Хюлейт-пакард и Компак.. но истината е, че всяка компания с разумно управление ще избере за доставчик най-добрия, най-подходящия производител (комбинация от цени, разстояние, перспективи). Честно да си призная примерът ти за двете компании малко ме навява на мисълта, че страдаш от комплекса за големия заговор.. В свободната търговия никога не може да се постигне това, което ти наричаш тотален контрол на цените. Факт е, че всяка фирма има шанса да се издигне и да спечели пазар и да победи конкурент. Освен това винаги съществува граница на потребителското търсене, която високата цена не би могла да премине. Мисля, че е добре да прочетеш няколко икономически книги, не точно Маркс :)) Всъщност мога да ти дам пример с държавите наречени Малките тигърчета - Тайланд, Тайван и Корея. За по-малко от половин век от мизерни бедни държави по средата на нищото в Азия те се превърнаха в сериозен конкурент и основен производител на всякаква електроника. Дано това все пак ти подскаже, че щом тежката обществена система на една държава е сподобна да постигне подобен напредък, това не е невъзможно да се направи от всяка по-способна фирма.
И всичко това защото е позволено на един човек да претежава много повече от колкото му трябва! - първо ти никъде не каза точно колко му трябва на един човек (на мен например ми е жизнено необходимо да отида на почивка на Карибите тази година?!). Второ този човек след като този човек е изработил парите си това означава, че те са си негови и той има право да прави каквото си поиска с тях. Не знам ти как ще се почустваш, ако твоят "преразпределителен фонд" за съответната година отпусне на теб два дни почивка във с. Не_знам_си_кое в най-северната точка на страната през септмври, а на съседката две седмици в хотел Виктория на Слънчев бряг?? Нима ти имаш по-малки нужди от нея??
Много грешиш, че богатите хора - говоря за големите производителни и компании в сферата на услугите - не се грижат за създаването на нови научни открития. На практика няма голяма компания в света, която да не притежава собствен научно изследователски отдел. Точно заради това съществуват прословутите закони за защита на авторските права и срещу корпоративния шпионаж. (Между другото се сетих, че по твоята логика не би трябвало да съществуват авторски права и тогава къде отива това прословуто изкуство, за което говориш. Всъщност в твоята система няма да има място за такива закони, просто защото няма да се създава нищо ново, което да бъде защитавано!). Всъщност всеки истински прогрес в историята на хората винаги е бил създаван благодарение на конкуренцията, която от своя страна съществува благодарение на свободния пазар. Който ти така и не можеш да приемеш.
Хехе :) Най-голямото зло е човек да се откаже от собствения си ум, за да следва този на други. Съжалявам, но за мен най-голямата ценност е разума, а не нуждата.

This ain't no technological breakdown...
This is the road to hell...