Е точно не се сещам, но ходих в Института по ендокринология при някаква доцентка май беше, която ме прати на изледвания. Честно казано, като си взех резултатите, и аз успях да си поставя точната диагноза, щото резултатите бяха много характерни - високо кръвно, високи триглицериди, висок имунореактивен инсулин, високи нива на пикочна киселина - това е почти точната дефиниция на метаболитния синдром Тогава докторката ми изписа лекарства (Редуктил, Сиофор и някакви за холестерола), които първия месец имаха някакъв резултат (свалих 7 кг), но после работата спря, а Редуктила е ужасяваща дрога, а и е кофти да се пие при високо кръвно, щото го вдига още. После след няколко месеца направих втори опит с Редуктила, но отново нямаше ефект, и го забравих завинаги (м-у другото, активната съставка в Редуктила - сибутрамин - е същата, която я има и в популярното едно време китайско "лекарство" Лида-дай-хуа (само че там е в огромни и неуточнени количества). После малко по малко взех да експериментирам на тема хранителен режим и сега мога да кажа, че съм открил истината. Само ако бях и с малко по-силна воля, да съм се нормализирал отдавна, но както вече споменах, си позволявам много и драстични "нарушения" . Много ми помогнатова, дето ти го пратих, ако не ме домързи, ще се пробвам да го попреведа.
Между другото, преди около година си правих същите изследвания, и резултатите бяха повече от показателни - идеален холестерол, триглицеридите от няколко пъти (!) над нормата бяха само 20-тина % по-високи, кръвното ми е горе-долу нормално (130/80, което за моите килограми и ръст е добре), пикочната киселина - в норма,само имунореактивния инсулин си остава висок, но пак в пъти по-малък от преди. Но това си е от резистентността към инсулина, и се оправя горе-долу с нормализирането на теглото. Забравих да спомена, че основния ми проблем, заради който всъщност отидох на онези първи изследвания, изчезна съвсем - поради разни особености на обмяната на веществата, неподходящата храна и инсулиновата резистентност, се случваше съвсем спонтанно и без да мога да противодействам много, да заспя, дори и докато работя (пишейки по клавиатурата) - изглежда смешно, но всъщност е трагично, щото ми се е случвало и докато карам - е, не съм заспивал, но съм полагал нечовешки усилия, а пътувания на повече от 100-тина км си бяха истинско изпитание - например ходене до морето ставаше с 2-3 двойни кафета + редбул, и дори и тогава ми се е случвало да се боря да не заспя в движение. Само да вметна, че въпросната доцентка, при която ходих, ми наговори един куп глупости за това ми състояние, в които нямаше абсолютно нищо вярно, и може и да не ти се вярва, но причината за него я открих след много ровене в книги и интернет
|