Аз също съм напълно солидарен с предните две изказани мнения.
Аз знам как ще прозвучи - както прозвуча редом до Чайковски (и не, не е пресилено), защото българската класическа музика заслужава повече от вяли ръкопляскания, "колкото да не е без хич", придружени с коментари на висок глас и отрицателно сумтене. Защото има качествени произведения, които могат само да ни изпълват с гордост, а има и такива, които тепърва биха се родили. Въпросът е, защо именно толкова рядко се представят? Защо на афишите стои 12 симфония, посветена видите ли свръхспециално на 80 год. на СФ и името на Заимов, а не имената на К.Илиев, И.Спасов и пр. Беше казано - на диригентите не им се занимава. На композиторите не им се пише. Тъжно