Започнах да пиша дълго мнение, в което ви оборвам, служейки си с очеизвадната демаркационна линия между изброените от вас композитори и представителите на авангарда относно светогледа, философията, осмислянето на живота, човека и битието. Но не. Не съм прав! Всеки трябва да даде своята дан в историята на идеите!

И, не, категорично не съм нетолерантен. Лично аз много харесвам Лигети, Реквиема му, Атмосфери дори онова твърде очарователно произведение за 100 метронома:)

Идеята ми бе в следното - че когато се представя българска класическа музика, съвременна, трябва да се прави добър подбор, подбор, който отговаря на критериите на една чувстваща-музиката публика, а не на една мислеща-музиката аудитория. За да не се чуват след това отзиви като "Българската музика е боклук", "Ето на това са способни" "Заболя ме главата" "НИкога повече" и пр. каквито неща дочух на концерта на симфонията на В.З (наредена до Чайковски! и неистовите аплодисменти на финала на четвъртатата).

Времето е висшия съдник, така е. И все пак, мисля си, малко ще са тези, чиято музика, днес определяна като "причиняваща само главоболие" след 100 години ще бъдат преоткрити като кумири и идоли. За да стане това е необходимо да се случи нещо голямо. И апокалиптично. И не-човешко.