Е, след Чайковски кой наистина е писал безкрайна мелодия като него?
Моето виждане е, че тъй-наречената немска, френска, руска и прочее музика се възприема като такава при наличието на една силна композиторска школа - един, а дай боже и повече силни композитори, който със своите ученици създават традиции в музикалното мислене, подход към композиция, музикална структира, форма и анализ. Това все пак е доста скорошно явление, от национализма (част от т. нар. романтичната епоха) насам. През ерата на барока всеки западно-европейски композитор с мерак за кариера е писал т. нар. "италианска опера" (защото е създадена в Италия), и. т. н...
Все пак българските музиканти в областта на т. нар. "класическа музика" след освобождението е трябвало да наваксват и да учат бързо вековната традиция на западно-европейците. Наистина, вярно е, че а България фолклоризмите изобилстват, но това е нормално, имайки предвид, че все пак в изкуството трябва да се започне и от нещо познато, свое, върху което може да се гради използвайки вече натрупан опит от други страни.
Забелязал съм, че в България от известно време, за съжаление, липсва школа, каквато и да е тя. Вадейки изводи от моят опит с германските колеги, знам, че в Германия съвременна музика се свири МНОГО - като от тези стотици пиеси много малко композитори се задържат (4-ма в последните 20 години) Представям си, че за да излезе един български композитор от България, трябва да се изсвирят много произведения на поне 15. Много се надявам това да стане докато съм още жив!
Използвам случая да спомена един млад български органист, г-ца Матева, учаща за магистър в много престижно американско училище, Eastman School of Music. Научих за нея през последните дни. Чудесно е, че има млади хора, които на своя глава започват да учат орган.
|