С уважение към всички изказани мнения, позволявам си да предложа по-прагматичен възглед. Много зависи от ситуацията във всяка отделна страна. Тук например поставянето на ново българско произведение, независимо от качествата му, до Чайковски и Бах изглежда нереалистично. В Германия едва ли е така и един съвременен автор се възприема между Бетховен и Бах като нещо нормално. Лошото е, че българските композитори се обединиха в някакъв общ кюп и изливат купища ноти в безсмислената според мен нова българска музика, където нормалните хора могат само да се объркат, да не кажа побъркат. Нямам нищо против всичко да се показва, но при липсата на критерии, вие казвате критика, съгласявам се , положението стига до предубедена реакция, каквато цитира вввккк. Не е нетолерантен, изразява едно насадено общо отвращение към новата българска музика. От това страдат и много добри произведение на посочените по-горе композитори като Константин Илиев, Иван Спасов и Лазар Николов. Доколкото познавам техни произведения, те не са лесни за оркестрите и затова преди казах, че днешните диригенти предпочитат нещо по-лесничко, колкото да отбият номера, че са изпълнили и българска музика. Сигурно има и други, да ми простят, че не ги зная. За времето като висш съдник имам някои съмнения. Особено в наше време, което е несравнимо по достъпност до музика в сравнение с времето на Моцарт, Й.Кр.Бах или Шуберт. Прагматичното в моето виждане се състои в категоричното съмнение, че не само българската съвременна музика, но и общо съвременната музика, като изключим сурогатите и мошеничествата компютърна, етно, фолк, откровена чалга и други такива, няма поле за действие в условията на пазарна култура. Това последното го чух от новия културен министър, че как трябвало културата да излезе на пазара. Представям си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите