Уважаеми господа,

тук малко ми замирива на доста отминали времена. Казват, че толерантния човек умее да уважава това, което не харесва или не разбира.

Слушането на нова музика много прилича на риболова. Хвърляш въдица за сом, пък вадиш, уклей, часовници, костенурки, жаби и раци. Е, понякога, макар и рядко ни спохожда късмет и дърпаме нещо голяма и стойностно.

Съвременна българска и чужда музика трябва непрекъснато да се свири. Разбира се, не трябва да се прави гето и да има концерти само с един тип музика. Защото тогава наистина ще има отлив на меломани от залите. Но да лишиш слушателя от информация за това, което става в момента означава да спреш развитието му.

Времето единствено компетентно отсъжда кое е стойностно и кое нее. Защото като се зачетем в историята откриваме, че разбираеми и обичани за съвременната тогава публика са били само Телеман,Кайзер, Матезон, Граупнер, Фаш, Хендел, Карл .Филип Емауел Бах, Йохан Кристиан Бах, Албрехтстбергер,Хайдн, Моцарт, Менделсон, Росини, Майербер, Спонтини, Верди, Пучини и Чайковски. Чехов се възмущава, че руската средна класа, особено в провинцията не познава музиката на Чайковски. А тя не я е познавала, защото калпавите провинциални оркестри по това време, не са можели да я изпълняват, защото е била извън техните технически възможности....

В този списък има и гении, но има и такива, които май сме ги позабравили......

Защо ли сме ги забравили, след като приживе са били безспорни авторитети?

Питам, защо хората в миналото не са разбирали колко стойностни автори са Й.С Бах, Шуберт, даже Бетховен, Шуман, Брамс, Вагнер, Брукнер, Хуго Волф, Скрябин, Дебюси, Сати и.т.н . Защо в Русия са оплювали Прокофиев и Шостакович.... Списъкът може да бъде продължен.

Ами, че и Панчо Владигеров, когато си е свирил клавирните концерти в София през тридестте години, също е получавал оценки като тази за Велислав Заимов тук. Хората са уважавали и са обичали песните на Добри Христов, оперите "Тахир Беговица" на Карагеоргиев, Гергана и Цвета на маестро Георги Атанасов и други такива "шедьоври". Ако днес тези "стойностни" произведения ги поставим, младото поколение ще избяга от залата след не повече от пет минути.......
Тук прочетох оценка за Лигети..... Искам да ви уверя, че Лигети може и да не го харесват след 100 г. Но ще влезе в историята на музиката с изключителните си звукови находки като "Атмосфери", Лукс Етерна, Авантюри и.т.н.

Предствете си какво е ставало през 19 век. Имало е нетолерантни хора, благодарение на които Шуберт не е чул нито 6,7, нито Недовършената, нито деветата голяма симфония.... Той не е чул и нито една от шестте си меси. Просто придворния капелмайстор му казал, че са хубави, но музиката не е по вкуса на Императора и той като селекционер на негово величество не може да ги даде за изпълнение. Другаря Моцарт път не е успял да чуе приживе нито 39, нито 40, нито 41 симфония. Другаря Брукнер е чакал повече от 20 -23г. за да чуе някоя от симфониите си, а 6, 8 и Деветата симфония, заедно с Те деум никога не ги е чувал, докато е бил на този свят.......

Примерите са безбройни! Не мислите ли, че е по-добре да се изпълнява и не толкова качествена музика и да се мъчим понякога в залата, отколкото след 100 г. някой да извади мухлясали и пожълтяли ноти и да открие, че композиторът Х или У е бил голяма работа.....

Защото ощетен ще бъде не само неизпълнения композитор, но и самите ние.......

.