Извинявам се че съм изпаднал в ,,творчески интерпретации". Разбира се че християните не само, че са плащали данъци ами са и служили в армията. Ама не както трябва, не достатъчно. Напълно от данъци никой не е избягал. Даже и представителите на едно малцинство в съвременна България та какво да кажем за християните в античен Рим. Основната причина за това е че в своето зараждане християнството си е част от юдейството, първите християни са юдеи и не можем да виним никой, че не е правил разлика между него и многото еврейски секти. А тя каква е разликата през 1 век :)? Тук бяха цитирани думи, които всеки знае и може да тълкува недвусмислено: ,,Кесаровото на Кесара, а Божието на Бога". Горе долу така е известна фразата от Библията и тя за всички значи, че трябва да си плащаме данъците. Добре сега първо всички ще питам християни ли сте? И после как си плащате осигуровките - върху официалната или върху реалната заплата ?
А ето това е истинският цитат от Библията:
,,А Исус разбра лукавството им и рече: Защо ме изпитвате лицемери?
Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха една пеняза.
Той им каза: Чий е този образ и надпис?
Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесая, а Божиите на Бога.
И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха." (Мат. 22:18-22)
Честно казано и аз като един фарисей от преди 2000г. съм зачуден какво трябва да ми е отношението към данъчната политика на правителството след като прочетох оригиналните редове.
Основните причини за гоненията от страна на императорите и висшите представители на властта бяха казани от Виталиус и аз мога само да добавя, че гоненията не са постоянни, а само от време на време и което е най-важно и интересно от място на място. Това ще рече, че ако в една провинция префектът е по-изпълнителен и се е заел да преследва християнството то християните в години на гонения могат да избягат в друга.
Струва ми се че ще бъде много по-интересно ако успеем да погледнем поне за миг християните не само през погледа на императори и висши представители на властта но и през очите на обикновения римлянин. Лукиан разказва за живота на жадния за слава авантюрист Протей в ,,За смъртта на Перегрин": ,,Именно тогава изучил и дивната наука на християните, сношавайки се с жреците и писарите им по цялата Палестина."... ,,После първият им законодател ги убедил, че щели да бъдат братя помежду си, стига само да престъпят веднъж за винаги вярата си и да се откажат веднъж за винаги от елинските богове, да почнат да се кланят на онзи разпнат словесен въжеиграч и да започнат да живеят според неговите предписания. Затова, пиели веднъж на доверие предписанията му, те презират всички блага без разлика и ги считат за общи. Така, че ако сред тях се вмъкне някой мошеник, някой изпечен хитрец, комуто е ясно как да се възползува от обстановката за нищожен срок става приказно богат, присмивайки им се в очите." Лукиан. Сатири и пародии, С. 1986, с.129-130.
|