Да! ,,влизайки в общността, са занемарявали производството на храни и стоки, демек, са занижавали хевентуалната данъчна печалба от брутен вътрешен продукт?". Това стига ли?

Чуй сега как се стига обаче до този момент.
Рим и неговата религия (или религии) е изключително толерантен към чуждите вярвания. На един много ранен етап се раждат смесените гръко-римски култове. В последствие с завоюването на нови земи се приемат и приобщават боговете на най-различни народи без да се губи патриархалността на старите култове. През 1 в. пр. н. е. в римското общество настъпва криза в следствие на гражданските войни. Това е криза на духа а от там и за първи път и на религията. Така се създават предпоставките за разпространението на християнството. В патриархалния, идващ от зората на човечеството култ е вкарана философията с цел да се формира идеята за ,,силната личност", която малко по-късно ще стане и ,,божествена". Такива са личностите на Марий, Сула, Цеазр, Октавиан. Според философите и по-точно Епикур боговете се появяват в човешкото съзнание като приемат човешки и материален образ. От тук и образа на диктатори и императори е най-разбираемият за масите. Това много прилича на идеята за общ цар идващ от Юдея.
От 1в. на татък фактът, че римската религия изисква само присъствие и публичност, а не вяра вече работи против нея. Плиний Стари прокарва идеята, че слабото човечество в своята дълга история е създало много богове но това не значи, че Бог е множествен, а само, че той се е разкривал в различните епохи и на различните места според нуждите на хората. Това е и основна теза в християнството.
Създава се и огромно разделение между бедни и роби от една страна и богати. Образовани и неграмотни.
Римската религия се развива в посока на вулгарна материалност като се създават богове и богчета за всичко. Дори и за клозетите! А в същото време не се отдава особена почит на Юпитер или други основни божества понеже вярата към стария култ е изгубена поради пародиите разиграващи се около новите ,богове-императори на които нищо човешко не им е чуждо.

Духовният живот на римската интелигенция е подкопан от нарастващия философски скептицизъм. Образованите и интелигентни хора загубват вяра в старите божества, смятайки ги за творение на народната фантазия. Боговете стават предмет на театрално осмиване. Това може и да е много приятно за през по-голямата част от живота но вероятно на известен процент от патрициите им се е щяло да намерят отговор на някой вечни въпроси в мигът когато всеки от нас се сблъсква с вечността.

Огромна част от селячеството остава вярно на първобитните земеделски култове. Сред него едва едва все пак проникват идеите за безсмъртието на душата, другият живот, възмездието и добродетелността на труда. Все благодатни почви за посяване на новата религия.
Това най-накратко защо Рим е бил толкова податлив на християнското учение.

Сега още за гоненията:
За събиранията на християни мога да кажа, че през 111г. Траян издава указ срещу ,,тайните общества". Той не е насочен конкретно срещу християните но в тази група на тайни общества влизат и те понеже техните богослужения се извършват само между тях без никаква показност. Указът само прави християнските общества още по-тайни.
Светоний в ,,Дванадесетте цезари" казва, че Клавдий е изгонил евреите от Рим понеже непрекъснато създавали смутове, подстрекавани от някакъв си Христос (цитирам по памет). Явно авторът бърка евреи и християни. Макар, че като се замисля по онова време те повечето християни сигурно са си били родени евреи и е възможно ние да грешим повече от колкото той :). По-важно е какви са били тия смутове създавани от християните в Рим. Явно проблема се състои в толерантността на римските култове от една страна и пълното незачитане на ,,другия" от страна на юдеизма и всички негови течения. Вече казах, че Рим и римската религия са много толерантни те приемат другите като от другите се иска единствено да сторят същото. Е да ама както добре знаеш от християни и евреи можеш да искаш всичко само не и това. Хм, то от евреин всъщност май почти нищо не можеш да искаш :).

Мисля, че писах много повече от колкото трябваше и много по-малко от колкото изисква темата.