Дълбоко се съмнявам, че всичките тези много интелектуални и философски главоблъсканици са занимавали сериозно местното население от шоплука през 1-3 век. Най-вероятно, божествената личност на императора им е била толкова чужда и абстрактна, колкото и собствените им местни богове. Дори повече, щото на местния бог можеш да принесеш жертва за добра реколта, пък на божествения император трябва да принасяш суха пара. Смятай, колко са били мотивирани да заменят един цар от майната си (Рим) с друг цар от майната си (Юдея). Преди Рим хората сигурно са си имали местни царе, разбирай, владетел на 5-6 села.

Работата е там, че доколкото помня (съм слаб историк) в древна Гърция, Египет, а по-късно и в Рим даренията за многобройните храмове на многобройните богове са били твърде скъпоструващи на средностатистическия гражданин, селянин или роб. Май с хитрата уговорка от страна на жреците, че ако не се бръкнат достатъчно дълбоко, боговете ще се разгневят срещу тях. Пък богове - бол и всеки си чака своето за един или друг случай и празник, та на религиозните или зависими от общественото мнение люде, сигурно им идвало нагорно да се охарчват за всеки храм и празник. Домашните богове са били най-непретенциозни, доволни били и на паничка мляко, затова, хората си ги кътали.
На фона на цялото това религиозно кожодерство, един бог, който не иска нищо, освен молитва и споделено парче хляб, а обещава покровителство и Царството Божие, ми се струва добре дошъл от гледна точка на практичния богобоязлив стопанин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите