Гай Галерий Валерий Максимиан /Gaius Galerius Valerius Maximianus/
На 30 април 311 година римският император Галерий издава в Сердика едикт, с който се прекратяват масовите гонения срещу християните. Това е забележителен и единствен по рода си документ, формулиращ за пръв път идеята за религиозна търпимост. Текстът му е изцяло запазен на латински и гръцки език. Издаването му се приема за повратен исторически момент, който създава условия за официалното християнизиране на Европа и света. В модерната култура той е известен и като „Едикт на толерантността”.
Така нареченият „Милански едикт” от 313 г. е подложен на критика в научната литература още от 1880 г., а от 20-те г. на 20 в. има серия сериозни публикации за уникалната значимост на Галериевия едикт от 311 г.
Галериевият едикт е издаден в Сердика. Този факт, зад който още през 1907 г. застава авторитет от ранга на Дюшен с категоричното: „едиктът без съмнение е издаден в Сардика”, е масово познат и интерпретиран в международната научна общност. Това се отразява в наложилия се от преди десетина години термин „Сердикийски едикт” или, в най-компромисния вариант – „Едиктът, издаден в Сердика и промулгиран в Никомидия”. За локализацията на събитието свидетелстват като споменатите църковни историци Лактанций и Евсевий, така и авторите, подробно описали биографията на император Галерий – Евтропий, Валесианския Аноним, (Псевдо) Аврелий Виктор, Йордан, Блажени Йероним и др.
ТЕКСТЪТ НА ЕДИКТА*
1. Между останалото, което ние постоянно правихме за ползата и благото на държавата до този момент от наша страна, ние искахме изцяло да управляваме в съответствие със законите на предците и обществените принципи, а също да се грижим за това християните, които оставиха пътя на своите прародители, да се върнат към благите мисли.
2. В резултат на това християните бяха обхванати от толкова неразумно стремление, че престанаха да се подчиняват на древните обичаи, установени за тях от предците, а по собствена воля и по собствено желание си измислиха закони, които и съблюдаваха, обединявайки със своята неразумност различни народи.
3. Накрая, когато последва нашето предписание за това те (християните) да се обърнат към древните постановления, много му се подчиниха от страх, (а) много бяха екзекутирани.
4. И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че както не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският бог, по съображение на нашата най-мека кротост и съгласно с постоянната любов ние сме готови да окажем снизхождение на всички хора без ни най-малко колебание, разпространявайки нашето великодушие, ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда.
5. С друго послание към съдиите ние възнамеряваме да укажем, какво те трябва да правят. Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.
*Превод на латинския текст на Лактанций
|