В постинга ти има две части. Първата е "заядлива". Опитваш се за ме "пребориш" с терминология и да ме объркаш?... Няма да стане толкова лесно. Личността не се формира само от външните условия! Често тя е и Божие дело. Бог определя някои наши качества още при зачеването ни. Те пък стават неразделна част от нас - от нашата ЛИЧНОСТ. Например - чувството ни за хумор е велика тайна. То не може да се придобие. Може доста добре да се имитира, с много тренировки... Но който го има (по рождение!) не полага никакъв труд за него и му се наслаждава преизобилно. Това според теб не е ли част от личността на човека?... Хм... (Значи ли тогава, че светците на небето, които безспорно са личности, всичките са едни такива мрачни и скучни истукани?... Едва ли!) После, половите особености на характера (само не ми казвай, че няма такива - ще изпадна в шок) също са такива, които формират личността. Но и те са вродени!...

Всъщност това, което наричаш "същност" на човека е съставна част на личността, която я включва в себе си. Аз съм такъв, какъвто съм - ЛИЧНОСТ - с всички свои качества, които имам - и придобити, и вродени... Те ми придават моята индивидуална "окраска". (И аз държа на всички тях!) Това за "функциите" на човека беше малко доста ограничено. Не разбрах защо го казваш. Освен като някакъв пример - но пример за какво?...

Ами паметта?... Тя нали е придобита?... Но тя наистина формира личността ни - тук поне спор няма. И какво, как "после" АЗ ще съм си пак АЗ - без своята си памет?!...

Във втората част просто се измъкваш. Не ми казваш къде точно греша, но - хайде, като не искам да вярвам - моя си работа. Да, така е наистина. Жалко, че не ми обясни КАК ТОЧНО стоят нещата с паметта на "преродените".

Чао засега, Бог с теб!