"След като нещата стигнаха дотам да застана лично пред Рудолф Щайнер, аз се обърнах към моя приятел Михаил Бауер: "Знаете ли, аз изпитвам голяма неловкост. Ако този човек наистина вижда аурата около всекиго?" Михаил Бауер се усмихна: "Само Бог знае това... Изобщо според мен му е все едно какво гледа. Той може да види това, което иска". На път към хотел "Максимилиян", където тогава живееше д-р Щай нер, през ума ми мина: "Е, добре, днес ти имаш много последователи, а този човек - съвсем малко; ако оба че той има право, след 20 години неговите последователи ще са много повече!?..." Впрочем той предпочита да се среща с хора, които не задават излишни въпроси. Рудолф Щайнер стоеше горе, зад полуотворената врата на апартамента си и изпращаше своя пореден гост, като в същото време се вглеждаше с нарастващо внимание в мен: аз тъкмо изкачвах последните стъпала. Никога не бих могъл да си представя, че един чо век може да бъде наблюдаван с такова внимание, с такава настойчивост и сила. Съсредоточен и неподви жен, той сякаш позволяваше на другия да се организира отново, да се преустрои, но вече с градивните елементи на неговата собствена душа, предоставяйки му ги за тази цел напълно безкористно. В този слу чай нямаше размисли за другия човек, нито пък някаква проверка или контрол, а едно вътрешно и духов но преизграждане, в чиято светлина се откриваха очертанията на неговата бъдеща съдба. Едва по-късно стигнах до разбирането на този проникващ поглед. "Дори от походката на един човек - така ми каза вед нъж Рудолф Щайнер -може да се научи твърде много за неговите минали инкарнации."
Едва ли моите първи думи са допаднали на д-р Щайнер. "Вашите окултни познания - казах му аз - не ме интересуват особено. Моите собствени опитности в областта на религията, поставят пред мен безкрайно големи задачи. Освен това нямам дарба за окултното, пък и се боя за нервите си. Обаче с огромно жела ние бих искал да науча нещо от Вас, което е свързано с по-нататъшното развитие на човека." Рудолф Щай нер ме изслуша с търпение и продължи спокойно да ме наблюдава. Стаята беше съвсем малка и дори път ническият куфар отнемаше голяма част от пространството. Той стоеше откъм светлината и не можех ясно да различавам неговото лице. В него не потрепваше нищо, освен горният от двата кръстосани крака. "Ва шите познания - продължих аз - не ми помагат, твърде много. Но Вие постоянно подчертавате, че те тряб ва да помагат на здравото човешко мислене. Оттук аз заключавам, че те помагат преди всичко на Вас. И след като те са резултатни за Вас, а не и за другите, не считате ли, че тези познания идват по несъзнателен начин от мислите, а не от някакво ясновидство."
Рудолф Щайнер се защити съвсем спокойно: "Мога само да кажа, че с помощта на обикновеното мислене аз никога не бих могъл да стигна до моите други опитности. Напротив, те често са в пълно противоречие с обикновеното мислене; и едва допълнително успявам да ги помиря, да ги приведа в състояние на единст во." Но, това също не ме удовлетворяваше. Защо например човек да не разполага с едно двойно мислене; едното си въобразява, че мисли, а другото наистина мисли? Днес това мое първо възражение срещу Рудо лф Щайнер не съществува, както впрочем и упреците на противниковата страна. Той дори не го прие серио зно. Той добре знаеше, че битката ще се води в една съвсем друга област. После неусетно подхванахме идеята за прераждането. Аз казах, че за мене няма никакво съмнение - след смъртта си човек продължава да живее и да се развива; обаче дали трябва повторно да слезе на Земята, е според мен твърде съмнително. "Съвсем не -отвърна Рудолф Щайнер- християнското учение наистина не ни насочва към прераждането; Но прераждането е несъмнен факт, който се потвърждава тъкмо от окултното изследване. Трябва да го приемем такова, каквото е." Отново предишната небрежна защита. Но изведнъж ме погледна остро и каза:

"Защо впрочем мислите, че Ви липсват дарби за окултния свят? Вие сте отлично, подготвен за него." Вед нага последваха четири съвета за окултни упражнения; те се оказаха и отговор на моя въпрос за по-нататъш ното развитие на човека. Не успях да отговоря - сториха ми се твърде особени. "Изглеждат Ви странни, но въ преки това те са правилни."
"