Човек е Личност! И нищо чудно, впрочем. Бог е личност, а ние сме създадени по Негов образ и подобие. Ето защо всяка личност може да преминава в различни състояния, само запазвайки се като такава. Личността ни е това, което ни отличава от другите. Тя е единството на дух, душа и тяло. Личността притежава своя, специфична и уникална воля, памет, разум... Не е възможно сериозно да се говори за "тази същата личност", която уж била "преродена", ако тя няма всички тези качества в тяхното единство. Абсурд е някой да е уж "прероден", но НИКОГА да не си спомня нито миг от нито един от "предните си животи". Това според мен е щуротия. Абдурд е някой да има уж "същия дух", но да няма същия напр. темперамент - а той е чисто душевно качество, т.к. е хормонално обусловен. Или да има същия дух, но "този път" да е по-глупав. Това просто не е вече същата тази личност, разбираш ли?... Никъде в Библията няма свидетелства за такова истинско прераждане, за каквото ти говоря. А това, за което ми товориш ти - то е само едно заблуждение, защото е просто един логически абсурд, т.е. безсмислица.

Ако кажеш - ами какво става с душите на покойниците преди идването на Христос, когато те са без тела?... Това същите личности ли са, които са били на земята?...
Едни от тях пребъдват в Ада, където и те не знаят какво са - и страдат ужасно, защото разкъсването на тялото от душата само по себе си е неестествено и болезнено за нас. Те страдат и от отдалечеността си от Бога. За тях не мога да кажа, че са "същите" личности; но може и да са, това оставям на по-компетентните.
Във всеки случай, тези, които са на Небето пребъдват в Христос. Той "има грижата" за запазването на тяхната индивидуалност. Паметта напр. се нуждае от материален носител - и в cвета за тази цел служи мозъка. Покойниците нямат мозък. Нима те нямат памет?!... Едва ли, от Евангелието ясно си личи, че си спомнят прекрасно кои са и какво са вършили. Какво или Кой е носител на тяхната памет?... Това е тайна за нас. Но Бог знае добре отговора. И затова Той е този, който се грижи за запазването на индивидуалността, на личността - даже и след временната смърт на човека.

Така или иначе, ние говорехме за личността В СВЕТА. А в света човек е и ще бъде - вкл. възкресените покойници - единство от всички свои свойства, вкл. и тяло. (Макар и впоследствие - не тленно, но "славно".)

Господ да е с теб!