|
Тема |
Re: ??? [re: Иckpeн] |
|
Автор |
Vlado (член) |
|
Публикувано | 08.07.03 23:47 |
|
|
Ако оставим настрана лирическите отклонения за прасетата и трюфелите и другите разни такива, ето какво ще ти отговоря.
Това твое прераждане за мен не е нищо повече от смърт, заличаване на старата личност и създаване на нова. Тази нова личност наистина би могла да има много качества от старата. Но след като няма самоосъзнаване на битието на тази личност, включващо всичките и "въплъщения", то какъв е изобщо смисълът на цялото занятие?!... Нима Бог би се занимавал с измисляне на безсмислици?... Не го вярвам това.
"Постигането на чисто божествено съзнание" на някакво си едва ли не подсъзнателно ниво е щурава задача. Всъщност на мен ми се вижда направо неизпълнима. Ние с огромни усилия на волята не можем да се променим - даже помнейки какво сме направили вчера и оня ден, а да се променим към по-добро в "настоящия си пореден живот" без да помним нищо от "предния си живот" - що за идея е това?... Не съм чувал нищо по-измислено. Няма никакъв смисъл да страдаш за нещо, което не помниш. Ти би ли наказвал човек, който не знае какво е направил? Виждаш ли полза в това?...
Сега предполагам, че ще ме залееш с още умозрителни теории, които за мен са си чисти измислици. За тях няма никакво основание (подкрепа) нито в Библията, нито в Преданието на Църквата, нито в живота. Не ми трябва нито "общо взето", нито "подробно" обясняване на объркани, нелогични свободни съчинения.
Аз вярвам на Еванелието, където Христос ясно е описал един диалог - на Авраам и богаташа (от притчата за бедняка Лазар.) Там се вижда, че душите на хората помнят какво са направили и след смъртта. И точно това е "целта на занятието". Впрочем, оная история не е завършена. Не се знае - дали по молитвите на хората, които все пак са обичали богаташа, той няма да бъде помилван при Страшния съд. Но за целта той ТРЯБВА да помни какво е направил. (Може покаянието му - в ада - да е безсилно да доведе до някакъв резултат. Но на мен ми се струва от притчата, че такова покаяние все пак има налице.)
Според теб излиза, че след смъртта паметта неизбежно изчезва. Остава нещо такова едно полусъзнателно нещо (нещо като нищо). Моята вяра просто е друга. Нямаме база за спор. SORRY.
Чао, Бог с теб!
|
| |
|
|
|