Напълно съм съгласна с теб.
Поне допреди няколко години като имаше прием по "държавна поръчка" и
се знаеше, че приетите имат някакви предварителна база, на която може
да се изгради нещо като знания. А за "платеното" обучение беше ясно, че
детето може да не го бива, ама родителите ще помагат. В крайна сметка
и едните (с учене), и другите (с пари), получаваха дипломи, ама май в тях
не пише по какъв начин са били приети и обучавани. Така че ти, ако си работодател, как ще прецениш кого да наемеш?
Сега, когато нещата стоят по един и същи начин за всички - плащай, плащай
и пак плащай, не зная как работодателят би направил правилния избор само
по диплома - трябва сериозно тестване. Лошото е, че сегашната система изобщо не стимулира младите хора да се подготвят за изпитите, а стимулира единствено родителите им да се чудят как да заработят повечко пари, за да осигурят образованието на отрочето си. И един от основните фактори за
тази девалвация на образованието е този, че се нароиха безобразно много университети за малка страна като нашата, и че всеки, който поиска (т.е.
чиито родители могат да плащат) става студент - е то бива, бива, ама чак пък
всеки втори български младеж да следва е прекалено. Затова и всеки
работодател, който е в по-напреднала възраст (т.е. от тези хора, които са си
скъсвали задниците, за да върже високи оценки от гимназията, след това да се подготви за кандидат-студентските изпити - някои хора учеха като луди и кандидатстваха по 3-4 години, докато ги приемат в някоя престижна специалност, а и след това в продължение на 4-5 години четяха денонощно
за всеки изпит), е естествено да гледа с недоверие на висшисти, приети и завършили по някакви неведоми пътища някакви измислени университети, дето
нереализирали се на други места преподаватели преподават измислени дисциплини.