Университетът дава знания, стига да искаш да ги получиш ли?
А мотивацията от страна на университета къде отива? Учиш като луд за изпит, пишеш курсови проекти, изпипваш си всичко, отиваш на изпит и се оказва, че: 1. Изпитващият няма особено желание да слуша, това, което говориш по изпитните въпроси; 2.Другите колеги са написали (преписали) няколко пъти повече страници курсов проект от теб и това ти се изтъква от преподавателя като основание за занижаване на оценката; а фактът, че никой от колегите не може да каже и една дума по темата, на която е работата му, докато ти можеш да говориш около два часа и да разсъждаваш в детайли, това не го интересува.
А сега кажете госпожице/госпожо успешно реализиран кадър на НБУ, след два такива изпита (отново пояснявам-на които ти пишат слаб(4), заради броя напечатани страници курсов проект, а не въз основа знания), след като преподавателите, а оттам и университетът, ти показват, че хич не ги вълнува умственото ти равнище (и резултатите от ТЯХНАТА работа, нали), тогава колко трябва да си мотивиран, че да се засилиш със същата сила да учиш, да пишеш и да се готвиш сериозно за следващ изпит?
Сигурно не всички преподаватели са такива и дано. Аз съм преподавател и отлично знам колко е важно да мотивираш хората, които учиш. Да им създаваш интерес към предмета. Ако не ти пука и най-любимият предмет им опротивява.
Дано не съм съвсем оф топик, освен това не приемай написаното като провокативно заяждане, просто излагам това, което смятам, че един университет трябва да даде на своите възпитаници...а тези, които не желаят да го получат, да се пръждосват от него..

"Продавам ротвайлер, голям, черно - кафяв, яде всичко, много обича малки деца."