|
На 8-ми април по обед звъни някаква на домофона, вдигам и ми вика "я да ми отварАте, че нося беУежки за тока!"
Отварям и -- и след две минути ми гасне тока... Помислих, че са спрели тока, даже си викам егати съвпадението с инкасаторката!
Да, ама минаха десетина минути, двайсетина, токът не идва. Бре, бушони, бре чудо -- всичко у нас наред... Слизам до таблото и виждам, че оная оставила един куп бележки _върху_ кутиите, сред които и една за мен -- да съм платил там 45 лв ДО 2 АПРИЛ, че щели да ме отрежат. А е осми април...
Значи, въпросната беУежка е висяла из смрадливата чанта на оная инкасаторка цяла седмица (за предполагане е, че ще да е била разпечатана барем с един ден аванс преди срока за отрязване, та своевременно да ми напомни да си платя).
Това едно.
Две е, че ДСК, чрез разплащателна сметка с която плащам тока, изобщо не ми праща извлечения вече трета година, откакто станаха там "Банка на годината" ли, що ли, и откакто "подобриха обслужването" посредством преустановяване на овърдрафтния кредит по разпл. сметки... Та, свършили ми париците, ДСК-то не ме известило, аз не съм се сетил да ходя и да питам имам ли пари там, нямам ли -- и станала работата...
Както и да е, преводач съм, с компютър работя и няма как -- търча като разпран на Дондуков да си плащам сметката. Там ми дават квитанция и ме насочват да ходя на ГМ Димитров, че да плащам левче за пускане на тока и прочее. Питам ги -- не сте ли част от същата организация? Не бих ли могъл да ви платя на каса тук, вместо да бия пет и кусур километра до майната си. Няма ли в организацията Ви телефони, няма ли факсове, няма ли интернети и интранети..? Няма ли пощенски гълъби? Казват ми не -- нЕма. Не можело -- щом съм бил ПРОВИНЕН, трябва да сърбам попарата на Гемето Димитров.
Отивам на Гемето и намирам прашясал салон, в чието преддверие дреме особено тъп на вид гадиборд с отворен дюкян. На нито едно от десетината гишета няма надпис. Отивам на едно, а там една патка ми крясва да съм ходел на касата. Питам я къде е касата, при което тя -- същисана, че е възможно някой да не е роден с тази информация вече програмирана в мозъка му, както и силно обидена от въпроса ми -- не си отваря устата, а само махва с рамото си в неопределена посока и изсумтява.
След още три-четири подобни случки на други от гишетата (те не били каси, аз ги огорчавам с нахалството си въобще да питам и т.н.), най-накрая -- О, късмет неземен! -- улучвам каса! Зад нея седи миризлива личност с лайнян цвят вълнена жилетка, мазна басмяна рокля, мустаци и брадавици. Тя кимва утвърдително -- макар и с нервна отегченост (демек, то вие не знаете ли от самото си рождение, че именно аз съм тая, дето ви пуска тока?) -- на въпроса мога ли чрез вълшебните и услуги да си възобновя елснабдяването.
Давам й квитанцията и бележката, разстилам ги под носа й, а тя, без да ги и погледне започва да ме пита за име, адрес, вход, етаж, квартира, номер на електромера, име на партидата, месеци на неиздължените сметки, пощенски код и куп други работи, които ги има напечатани на бумагите, които свенливо и подавам с увиснала във въздуха ръка. И... в тоя миг чувам _сърцераздирателен_ крясък:
-- Бе ТИ не виждаш ли, че коУежката брОи пари, БЕ? Амм-а-ха-а-а-а!!! Я да дойдеш на моята каса и да я оставиш на мира!!! КАТО СЛЕПИ МИ СЕ ТОЧАТ!!! Амма некултурници, ама!!! Пропиле си парите за тока и сега? Не вижда, че коУежката пари брОи, ами й досажда!
След известно време по пътя на елиминацията разбирам, че може да става дума само за мене -- в салона просто други ищци, пардон граждани, няма. Вярно, дедуктивният процес леко ми изневерява -- въпросната коУежка не брОи никакви пари -- ама нейсе, премествам се на другата каса, та да я оставя да си ги брОи тея несъществуващи пари на мира.
На другата каса следват пак същите въпроси (партиди, долни гащи, политически убеждения на роднините до девето коляно, зодия, адрес, мобифон, банкови сметки в чужбина, свидетелства за чиста арийска кръв -- всичко, което си го има на беУежките). Чинно ги прочитам, понасяйки справедливия гняв ("Па и неграмотни при това!!!") на касиерката, защото невинаги улучвам правилната цифра из множеството странни и ненужни числа, с които гъмжи по квитанциите и беУежките.
С предизвикателния си въпрос кога ще ми възстановят тока няма как да не си навлека и мъмренето: "оставИл, та да го оДрежат, а посУе ни се прай на веУик!!!" Език мой, враг мой! Що не си траях с шапка в ръка! Оказва се, че пускането е тайнство, чието падение се определя по правилата на окултизма, астрологията и преговорите за членство в ЕС (а по-точно, главата Енергетика"), и че нямам никакво право да питам, камо ли да получавам отговор, на такъв НАГЪЛ въпрос. Особено предвид пропиването на парите за тока и оставянето ми да ме оДрежат.
Та така. изУизам от саУона с опашка между краката, яката респектиран от справедливите упреци на служителките и под присмехулния поглед на ароматния гадиборд с отворения дюкян. Вече съм готов за неопределен период напред да си готвя на примус и да пиша на пишУща машина вместо на компютър.
Но комшия-веселяк, от онея дето знаят всички тайни на номерата на електромерите ме пресреща във входа и ми казва, че ще ми пусне тока, щото вече съм си платил. Речено-сторено. След кратък обзор на футболните новини от 1973 г. насам от страна на комшията си влизам в апартамента с не особено развалено съдържание на фризера и не особено повреден от токовия удар компютър.
На другата заран -- вчера -- ми звъни на вратата техникът. Пардон -- Техникът, с главно Т. Той има простичък въпрос към мен -- "какво да прайм сега" след като незаконно съм си пуснал тока. Впечатлен съм от екзистенциализмът, надничащ иззад въпроса му, както и от широката му ерудиция (без друго е чел "Что делать"!) Но не мога да му дам отговор. Ама хич. При което -- философинът му Техник -- сам ми го дава. А отговорът е взет направо от "Пътеводителя на вселенския стопаджия" -- "Дай ми пет Уева за една ракия и ще забрайм цЕУата работа!"
От всичко което следват следните следствия:
- ДСК-то са абсоУютни гадняри
- енергото обаче печели приза с ненадмината и невидяна от Автономен район Вътрешна Монголия та до нашите земи говеждина
- гражданинът е ищец, комуто помага само смирението и покаянието пред вездесъщите и целомъдрени представители на организации, чиито заплати той плаща
- който гражданин, пардон ищец, дръзне да запита (макар и с тон на покаяние и вид на отдавна презрял светската суета човек) нещичко за услугите, които си плаща веднага бива споходен от съдбата на торбата на Сърдитко Петко.
Та нека това Ви е за поука! Амма-ха-а-а! Пропиле си парите за тока, оДрезали ги -- и ся ми се праят на велики, егати!
|
от енергото в София са тъпи говеда
