Полагаш горивото+окислителя по пътя на кораба, чрез микро-танкерчета, задвижвани от миниатюрни соларни платна, така че да остават на едно място или да се носят към друго за доставка. Чак когато корабът наближи, танкерчетата освобождават горивото като се пукат, като преди това необходимия брой съответстващ на скоростта се преместват по пътя на кораба, а други "отстъпват". Същото е с аеробрейкинг-коридорите при доближаване на целта. Например, свръхстудените - няколко миликелвина капки имат такъв балистичен коефициент, че струята от тях щяла да бъде, права като лазерен лъч с милиони километри. Дори при изчаквателния вариант
танкерчетата може да се групират според нуждите от спиране. Създаването на изкуствени атмосферни коридори може много добре да служи и за управление на планетоиди. Движението във "въздух" би го забавило например и астероидът се деорбитира или отклонява - доста по добро решение отколкото с мултимегатонова термоядрена бобма да го пръснем на парчета и да си осигурим сто хиляди Хирошими за един ден... :-)

Както казах тези "микро-танкери" могат да се изсрелват от ротационни прашки (въртящи се с много обороти сантиметрови тръбички със съответния калибър, сипещи от двата си края със до НЯКОЛКО ДЕСЕТКИ км/с. огромно количество пакетиран Н2/О2 из Системата), които прашки наредени със стотици хиляди и милиони във Mass Driver Projection Arrays. Гориво/окислителя може да се носи под гигантско, в сравнения с големите компресионни газовпревозни системи, налягане-т.е. количество. Момчетата от Zyvex Corporation занимаващи с проектиране на наномедицинска техника, предвиждат съхранение на кислород под 1000 бара (!) в нанобот, който ще копира дейността на еритроцит в човешката кръвоносна система. така, че сходни параметри на компактифициране на горивото в "танкерчетата" не е изключено. Всяко от тях, след механичното изстрелване от Масов Проектор, построен върху водосъдържащ близкоземен астероид, разгъва напр. крилцата на хелиожир и се отправя към подходяща орбита или ко-орбита или се установява в статитно положение, така, че да бъде в оптимално състояние да достави Н2/О2 , чрез избухване пред соплото на Междупланетен Реактивен Химически Двигател...
По подобие на Utility fog, най-обхожданите вървища на Системата ще бъдат посяти с умните "капки" формиращи изкуствена атмосфера със всичките необходими милиарди тонове. При една голяма умност на компонентите, разхищението ще бъде минимално, дозировката оптимална. :-)


Повтарям, че говоря постоянно за химически двигател, щото ние тях много добре си ги знаеме. Естествено, ако постигнем ядрен синтез на "гол" водород ще пускаме захранка от него, а за еднопосочни междузвездни пътешествия на сонди можем да полагаме дълги стотици милиарди киллометри "шанци" от гориво или само работно вещество извън системата в посока на целта...