Благодаря, материалът ми е известен.Стоманените топки, чиито графитни обвивки са били само нащърбени от ядрения взрив, са били провесени на доста метри от епицентъра. Наистина ли има сведения за оцеляване на "шрапнели" от самата бомба (като сбор от части в радиус да речем от 1 м.) в твърдо състояние при тези милиони градуси температура и плътност на енергията в огнената топка? Гледах някакви супермоментни снимки на ядрени експлозии - милионни части от секундата, и сякаш плазмената форма беше флуидно гладка. Изсрелването на стоманените топки, както и съмненията, че при един от първите опити за "затваряне" на ядрени взривове в бетонна шахта покрита с деветстотинкилограмов капак през, доколкото помня, първата половина на 1957, този капак е постигнал минимум два пъти скоростта на избягване - ми се струва че по-скоро подкрепят възможността твърди тела (стоманени бутащи плочи) да понесат стотиците хиляди градуси на плазмата на десетки метри от килотонен взрив, но не и възможността плочата да бъде обсипана от "картеч".

Относно изнасяне на бомбите в орбита, с химически ракети, което имаш предвид ми се струва, не е нужно, ако Орион се възнесе сам от повърхността.
Дори да не успее да се ускори достатъчно и, да речем, се сгромоляса на няколко хиляди километра от стартовата площадка с няколко хиляди хирошими на борда-шанса за неконтролирано детониране на ядрен заряд (взривателите са отделно от пулсовите единици)е минимален, дори ако няма предвидени специални спасителни устройства(балони, парашути...), които са лесно преносими при тази тяговъоръженост. Четох, че из останките на катастрофиралата совалка са намерили живи червеи от някакъв експеримент, масивни като спускаема капсула пулсови единици могат да запазят радиоактивните елементи в себе си при едно даже по-нежно падане.

Така, че май-няма смисъл да строим Орион в космоса.За построяването му там е нужно извеждането на хиляди тонове материал или преработването им от няколкохиляди тонна инфраструктура на място - за изпълнението и на двата варианта по-подходяща би била целта- Орион, а наличието им го обезсмисля.

Той ни е нужен за само няколко наземни старта/кацания (от Кергелен, да речем) + пътувания до няколко стратегически места в Системата (Луната, Марс, астероиди, Троянските точки на Юпитер...), за да може да имплантира на място индустриална база от по няколко десетки хиляди тона товари. След това можем да го (и един върши работа с няколко старта) паркираме на висока мултихилядолетна орбита и да го ползваме само при остра необходимост за бутане на астероиди и пр.