|
Тема |
Насочени заряди [re: koroviev] |
|
Автор | Opиoн (Нерегистриран) | |
Публикувано | 21.05.03 01:02 |
|
|
Мда, доколкото знам са постигнати известни успехи в насочването...Например, сферичния микро-нюк от имплозивен тип се поставя на цилиндър със същия диаметър от някаква пластмаса(защото се състои обикновено от СНО№ - материя рчиито атоми са леки и развиват от взрива по-високи скорости, т.е. по ефективно се предавал импулса), която се плазмира и служи за реактивна маса. Взривът става асиметричен, като към тласкателната плоча се устремява с няколко хиляди км/сек. няколко килограма плазма, а в неизползваемите посоки "възрядка" плазма от тежки елементи на самата бомбичка и "само отблясък". За насочване на самия ядрен взрив, а не за просто канализиране на импуса, както в горния пример, се говори, че в термоядрените заряди като концентратор и канал на рентгеновите лъчи от взрива на плутониева бомба за постигане на критична плътност и температура в мишената за синтез от най-често литиев деутерид ("сухи" бомби) се използва също така стиропор или нещо подобно. Така, че наистина ядрените оръжия от ІІІ поколение могат да бъдат с насочен взрив, а зет-пинчовете могат да инициират ядрен разпад в микромаси от делим материал - миниатюризирайки термоядрените "запалки" - или дори да ни отърват от нуждата от делими материали, като "палят" директно мишените от леки елементи в чисто-термоядрените (и не-мръсни ядрени ) оръжия от ІV поколение.
ПРи насочен взрив, наистина, част от плазмата лети назад за да се запази импулса, и в резултат имаме не "огнена топка" а "огнена пура" на взрива - така "Орионът" може да впрегне в механична работа към 50% от енергията на ядрените реакции - което безспорно би го направило НАЙ-ЕФИКАСНАТА система.
Съгласен съм, че орион е междупланетна система - но, и то каква междупланетна система!
За междузвездни приложения обаче също става, като еднопосочни пътувания с до 30% скоростта на светлината с непилотирани сонди, както и за генерационни мултигигатонни ноеви ковчези, както предлага Дайсън. Или ако изкопаем и павираме в по-корав астероид да речем тунел дълбок няколко километра и широк няколкостотин метра, т.е. при по-яка тръба можем да постигтнем почти пълно използване на плазмата...
До Алфа Кентавър може да се отиде с "Медуза" - каката на "Орион"... в рамкте на човешки живот, не че някой в бъдещето ще е глупав да носи човешки ТЕЛА между звездите...
|
| |
|
|
|