Относно плазменото разреждане на въздуха, чувал съм, че руснаците (а и не само те) разработват подобни машинарии, че те имат приложение като вид противоракетно и ПВО оръжие (ако разредим дистанционно въздуха неравномерно около тяло движещо се със скорост по-висока от тази на звука, това щяло да му подейства като насочен взрив откъм по-плътните страни... в руските пропагандно - клюкарски средства за масова дезинформация, се намират такива слухове за, "Елиптон" ако не се лъжа, индуцираната чрез който плазма чупи ракети и атакуващи самолети като клечки за зъби... )... и не става въпрос за разреждане на атмосферата пред апарата за да се подобри товароносимостта му, а всъщност за въпроса ми за правопоточните двигатели "карани" чрез "насилствено хранене" да оперират в открития космос.
Имам предвид следното:
Ако, грубо казано, един самолет с (например) правопоточен реактивен двигател лети във вакуум и микроскопични(нано)-танкерчета полагат горивовъздушна смес пред заборниците му, в контролирана плътност и количества, все едно лети в тунел от изкуствена атмосфера от гориво и окислител, какви може да са ограниченията такъв апарат да се ускори до няколко десетки километра в секунда и после да децелерира в друг тунел (от по-инертен газ), като че прави ненатоварващ особено (в продължение на десетки хиляди километри?) аеробрейкинг в планетна атмосфера и така една проста и надеждна химическа система да надмине надеждите за ядрените пулсатори? Разбира се за да се изведе масата на заводите първначално, които да произвеждат и доставят чрез "planar array slingshot mass drivers" - www.iase.cc - безчетните нано-танкери-за-еднокпратна-употреба, заредени с миниатюрни количества водород, съответно кислород под 1000 бара налягане, разполагащи с миниатюрни соларни платна и центрове за комуникация и направление, за да се задържат във или насочват към поръчаните местоположения за да захранват с гориво-окислител и аеробрейкинг-маса мисите по мярка, ще ни е нужен поне един "Орион", който да изтласка в космоса нужната машинария която да рови астероидите за вода и да я пакетира в Н2 и О2 поотделно... Естествено, говоря не за спорадични или уникални изследователски мисии, а за средство за едромащабен пътнически превоз, като съвременните хиляди авиолайнери - ако има кого къде да возим, ако открием начин микрогравитацията да не убива и т.н.

Но, без Орион сме за никъде- като щангист, който изкарва спринтьорите от ямата и после го пенсионират... дори за изнасяне на въжето на орбитален елеватор.