Не се мъчи да провокираш експеримент , поле не се увлича от поле , а само от вещественна форма на материята , когато вълната на ЕМП взаимодейства с вещество , т.е казано по квантовистки , вълновата функция на полето колапсира , т.е превръща се във локална вещева форма , се осъществява и увличане на ЕМП от вещественна форма на материята , при условието на експеримента. Ако се експериментира със въртящи се огледала ще се получи увличане ( подобно на физо експеримента с течащата вода ) Само че смятам експеримента на физо като недоказващ варираща скорост на светлината във вакуум, както си мисли петков . Там е работата че фазовата разлика не е задължително да е следствие от разликите в скороста на двата лъча.

При поглъщане и преизлъчване на светлината от вещественни обекти Глупости, няма такова поглъщане и преизлъчване, това от къде го измисли, няма такава закономерност кога светлина преминава през прозрачен материал, освен това трябва да се разглежда квантите на светлината фотоните и евентуалното им влияние на дискретен фотон върху дискретен атом, иначе представата за светлина веднага де подвежда.
се нарушава кохеренцията на светлинните вълни, Имаш грешна представа и за кохерентност, ако тя се наруши интерференчна картина ще видиш на куково лято. Фазова разлика и кохерентност са различни неща.
тоест моментите на фазите на едната светлина тази която не се преизлъчва от веществото и тази която се преизлъчва , не съвпадат поради спорадичното излъчване на атомите.
Виж сега, атомите излъчват само когато са във възбудено състояние:
1. Енергията на фотоните за видимата светлина е по малка от енергията нужна за възбуждане на атомите за повечето прозрачни материали примерно на стъклото или диамант там имаш само един вид атоми.
2. Когато атом е във възбудено състояние то може да му се влияе със магнитно или електрично поле. Модулация на лазери, като модулацията се извършва върху активната среда на лазера (не върху резонатора), ефекта на Щтрак, Зееман и т.н. Влияние на електрични или магнитни полета върху прозрачна среда има за някои материали (клетка на Кен и др.), но там имаш друго влияние върху диполите на молекулите.
3. Изобщо не може да се получи съгласуване като времена ако има поглъщане и преизлъчване.

(П.П. друг ден ще го къдрим това, че сега нямам време.)


Продължение:
понеделник, 23 Януари 2012 г.

Ако имаш поглъщане и преизлъчване от атомите на прозрачното вещество, както хортуваш, то значи преминаването на електрони в по горна орбита и тяхното спонтанно връщане (виж прочети за тези закономерности, в лазерите точно тези закономерности се използват). Осредненото време във възбудено състояние на атома (средното време на живот на така наречените метастабилно състояние ) е около 10^-6/s и зависи от химичния елемент на атома. Но при лазерите имаш индуцирано излъчване докато при преминаването на светлина през прозрачно вещество нямаш такова, т.е. всеки атом до който пристигне фотон (фотони – периодично излъчени) ще го преизлъчва не в синхрон а в някаква мешавица от което вече наблюдаване на интеференчна картина ще видиш на куково лято
(Наблягам на това дали ще може да се види –наблюдава интерференчна картина- дори и с някакви много бързи камери, а не дали ще има интерференция по принцип. Това го дообяснявам и като има в предвид последния пост към мен , където питаш за това в червеното, но на него ще ти отговоря отделно )
Така, че ако има поглъщане и преизлъчване както твърдиш, то изобщо нямаше да е възможно наблюдаването на интерференчна картина ако светлината премине през прозрачен материал, а то има ли някакъв уред без лещи или нещо подобно и въпреки това интерферометрите си работят?

Като вземем дължината на вълната на светлината съответно периодичността и честотата както и максималната разрешителна способност на измерване на фазова разлика – изместване на интрференчна картина. То като функция на време имаме разграничаване на времеви интервал със стойност
10 ^-18 /s и което е с 12 нули по малко от осредненото време във възбудено състояние на атома - 10^-6/s плюс това времето 10^-6/s постоянно се променя – т.е. води към мешевица.

Друго. Ако всеки атом ти задържа светлината с10^-6/s , то съгласно числото на Авогадро на всеки линеен сантиметър от прозрачното вещество ще имаш не по малко от 10^6 атома (числото на Авогадро е за кубичен сантиметар 10^23). Елементарните сметки веднага показват, че при преминаване на светлината през само няколко сантиметра (нека да е дециметър) то ще имаш закъснение на лъча преминал през прозрачно вещество спрямо един директен лъч с цяла секунда. Което е направо несериозно.







Представи си следната ситуация , четирима футболисти разделени на двойки си подават токите помежду си , на равни интервали от време , като пасовете им съвпадат на едната със другата двойка футболисти . в един момент обаче един от футболистите задържа топката , какво се получава ? в двете двойки футболисти моментите на пасовете вече не им съвпадат. Получава се фазова разлика м /у пасовете на двойките футболисти , която обаче не се дължи на разликите в скоростите на топката която си подават , а на разликите в моментите на техните първоначално синхронизирани пасове. Абе тоя тюфлек що не рита като другите а задържа, да се глоби. При тебе Тюфлека всеки път задържа – всеки атом задържа и от там постоянна промяна на фазовата разлика с голяма стойност на промяната (ако условно се изразя така) и бързи промени и в крайна сметка невъзможност за наблюдение на интерференчна картина.