Здравей, Шпага!

Напоследък доста се отклоних от интересите си към физиката, та затова и ме мързи да чета така "енергично", както преди.


Но в случая http://bourabai.kz/shtyrkov/bradley.pdf има и ново. И то вече тази част от изречението ти :
”””” при което относителната скорост между теб и източника се променя и съответно видимото положение на източника се отмества.””””
Не е вярна. Защото (вече го писах) разстоянието и местоположението на спътника спрямо приемника не се променя и въпреки това имаме измерване на аберация.(И няма никакво значение това, че системата спътник Земя не е ИС съгласно СТО,...
А според мен има значение, и то голямо.

Достатъчно е само да се запитаме дали щяхме да го имаме това "измерване на аберация", ако системата спътник-Земя наистина беше инерциална. Тоест, ако Земята и спътникът се движеха равномерно и праволинейно.

Ще ти предложа да се върнеш назад по постовете за да се види, че до тука (с тези изречения) се разглежда инерциалноста на системата Земя –спътник. И както писах по рано : ако теоретично спрем въртенето на Земята а спътника да увисне над точката на приемника то пак ще се измерва аберация (годишната, но да не я объркаш с дневната която е с много малка стойност и не е ставало въпрос за нея изобщо )



Въпросът ми е:

Ако, например, ти и аз се движим равномерно и праволинейно в два светещи космически кораба, така че винаги да сме в покой един спрямо друг -- което всъщност означава, че винаги ще сме в една и съща Инерциална система -- какво ще измери всеки от нас?

Пак ще ти предложа да се върнеш назад по постовете за да се види, че измерването на аберацията става само при смяна на ИС това е задължително условие писал съм го вече. Ти самата го пишеш това на няколко места. Виж и гери го пише в един от последните постове към мен, че лесно се намира: ''''''''' Аберацията се определя при измервания в две инерциални системи’’’’’’’. Ти искаш да се измери аберация но без да спазваш условията за такова измерване (Хитроумно пропущане на което ще се спра най отдолу) И най вече тези двете измервания могат да станат при условието обикаляне по квадрат, като вече в две от страните на квадрата имаме ИС та дрънка ( заедно с невъртяща се Земя и висящ спътник) и сравняване на двата аберациони ъгъл.
Докато това дето ти хитроумно го питаш нямаш възможност за сравнение, от което не следва, че няма аберация, има я но тя е скрита така да се каже. Всъщност когато се анализират всички данни ъгли на спътника , Земята около Слънцето и т.н. , се определя и абсолютната скорост на Земята както прави автора от експеримента. Четете статията там всичко е последователно и ясно написано.


И дали ще е същото, каквото би измерил, ако не се движехме праволинейно, а по кръгова или елипсовидна орбита?

За само праволинейно без смяна на ИС вече го писа по горе.
А при кръгова или елипсовидна орбита това каквото са измервали всички до сега включително и автора 20,5 ъглови секунди.
Нека вместо кръгова да е крадратна, за да отпадне всяко съмнение относно инерциалноста пак ще се измерят 20,5 ъглови секунди в всеки от срещуположните страни на квадрата.













... та то нищо не пречи теоретично да спрем въртенето на Земята а спътника да увисне по някакъв начин пак над точката на приемника и да угоди и на СТО.) Която арерация съвпада по стойност с аберацията на така разглежданите покоящи се далечни звезди.
Това моето е за точно определено разглеждане, ти неволно или хитроумно си го разместила и по надуло става манджа с грозде.


Аз мисля, че ако Значи мисленето когато е подкрепено с факти само тогава е смислено, иначе остава само вяра, желания, не знание обърканост и всико друго, но аз не виждам факти относно твоето мислене.
спрем въртенето на Земята а спътника да увисне по някакъв начин пак над точката на приемника изобщо няма да има аберация, така че и за никакво съвпадане на "аберация" по стойност с аберацията на така разглежданите покоящи се далечни звезди не може да става и дума.
Дай факти.

И разглеждай квадратна орбита и висящ спътник.