То ясно, че алкохол и лимонада имат различно въздействие върху организма. Кръвните проби за алкохол го потвърждават. Понеже си обсъждаме какво е да си като "нормалните пиячи", пояснявам: на нормален пияч изобщо не му пречи да се въздържи, дори за да се тества дали може. Много обичам бира, но когато спазвам хранителна диета или вземам лекарства, несъвместими с алкохол, не се и сещам за бира. Замествам с безалкохолна газирана напитка, ако толкова ми се допива газирано. Иначе, случва се и да злоупотребя. Ето какво пише в същия медицински сайт за употреба и злоупотреба:

употреба - приемането на неголямо количество алкохол в непродължителен пеиод от време. Приемът е мотивиран от любопитсво, опит за подражание, за забавление или по традиция в съответствие със съществуващите обичаи, за по-добро настроение и компания
злоупотреба - приемането на алкохол е в такава степен, че това се отразява сериозно на здравето и социалното функциониране
зависимост - психично и физическо състояние на "вътрешна принуда" да се приема алкохол, за да се изпита неговото физическо и психическо въздействие, в много случаи, за да се избегне дискомфорта, предизвикан от липсата му в организма

Под злоупотреба разбирай неприсъщо поведение, гаден махмурлук и силно намалена работоспособност, докато мине. Ся, има "нормални пиячи", които никога не са се напивали, има и такива, които мине се, не мине, злоупотребят. Пък като се напият вземат, та се скарат или сбият или направят простотии, които в трезво състояние не биха, демек, зафункционират асоциално, после ги цепят тиквите, повръщат, не могат да се дигнат поне до обяд от леглото или ходят като болни от грип, докато им мине махмурлука - то си е сериозно отражение върху здравето, макар и временно. Само че, злоупотребяващият, дори редовно, в момента, в който спре да злоупотребява или да употребява, не получава абстинетнти симптоми.

И след 10-20 години пиене да спре, пак няма да изпадне в абстиненция. Обаче, ако някой поне веднъж е получил симптоми на абстиненция при липса на алкохол, си е зависим. Не е вече нормален пияч, барабар с нормалните.

Аз с пиенето или липсата му нямам драма, но съм пушач. Пак е зависимост. Колкото пъти съм спирала рязко цигарите за месеци, то не е тежка драма, няма припадъци и лазене по корем, ако поне веднъж не си дръпна, обаче тъкмо свикна с новите си навици и взема, та се изкуша - само една цигарка за пълен кеф с кафенцето, оооох, само по една на ден, честна дума, нямам нужда от повече. Една седмица така, втора седмица по две на ден само за кеф...и докато се усетя, пак съм ги подпукала. Оказа се, непушенето не е проблем. Но лимитираното пушене - огромен. Пък имам приятели, пишманпушачи, които припалват от дъжд на вятър за удоволствие. Брях, завист! И аз искам така, ама не става. От дъжд на вятър не ми е удоволствие, защото не ми идва отвътре днес да ми се допуши с приятелка пушачка на кафе, после чак другата седмица. Зависимост си е това. Ако се стискам на инат да паля само по 3 пъти седмично, през останалото време пак ще ми се пуши. Ако пак спра цигарите, повече няма да се самозалъгвам след 3 месеца, например с "ама само една, като пишманпушачите". Защото не става. Пък и защо ми е да си пробвам волята, какво ще си докажа.

Предполагам, с алкохолната зависимост е още по-драматично.