Окей, и аз да споделя нещо, което се отнася само за мен и което не препоръчвам на никого като универсална рецепта за справяне с алкохола. И аз сега не изпитвам удоволствие от пиенето на малко алкохол. Все едно пия горчив чай. Тогава защо, например, изпих на Нова година една малка чаша вино и се опитах максимално да се съсредоточа не върху опияняващия му ефект - който за мен е никакъв в такова малко количество - а върху непосредствените му вкусови характеристики? Точно заради това, да препотвърдя в съзнанието и тялото си, че алкохолът е ненужен и заменим и че не е нищо особено. И да се предпазя от това, да го обвия в мистичния ореол на нещо супер готино и опасно, загадъчно и неустоимо. Тази демистификация и десензитизация е много дълъг процес, отнема месеци, ако не и години, и не става само със съзнателно осмисляне и даване на дефиниции. Трябва си повтарящ се, почти рутуализиран процес на овладяване. И познавателно, и емоционално, и поведенческо, и телесно овладяване. Допускам възможността никога повече да не съм "нормален" пияч. Но и не това е целта ми. Целта ми, или по-точно хигиенната ми цел, е да не позволявам малките и преодолими проблеми да се натрупват и да контролират живота ми. А позитивната ми цел е на базата на това изчистено от зависимости състояние да водя ползотворен и удовлетворителен живот. Затова мога да кажа, заедно с доста от членовете на АА (от които съм научил доста полезни и интересни неща; харесвах искрените индивидуалните истории там, но ми се драйфаше от рецитирането на АА-библиите), че, колкото и парадоксално да звучи, аз благодаря на Бог, че ми прати изпитанието на алкохолизма, защото преодолявайки го, сега аз съм по-силен и способен да се справям и с други нелеки предизвикателства в живота си. И да не се отчайвам и отказвам, ако не успея да ги преодолея още от първия път. И да не развивам мистифицирана фобия към тях. Да не очертавам огромен магически кръг около тях, който да се пазя да не пристъпям под суеверен страх от загуба на всичко досега постигнато. Ето това е, накратко, изцяло личната ми и отнасяща се само за мен религиозно-терапевтична равносметка. Аз съм от хората (и не съм сам в това), на които само да им се каже от "горе" или от "групата", че еди кое си работи за всички, няма да го спазвам, ей така, на инат, ако ще да пукна. И други бивши и настоящи членове на АА са такива (те се познават по това, че не са склонни за щяло и нещяло да рецитират догмите на свещените писания на АА), но повечето не приказват много за това, защото са обвързани с приятелски отношения там или не искат да изкушават по-новите и неукрепнали членове. Затова съм фен на индивидуализираните подходи, според генетичните и биографични специфики на съответната личност. И така, хем не губя себе си в задушаващата прегръдка на Групата, хем съм си жив, здрав, социален, емоционален и дерзаещ.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)