Мерси още веднъж на теб и на другите за добронамерено-обяснителните отговори.

Без по регламент да ви дължа биографично-изповедни уточнения, все пак - от морални скрупули и реципрочен жест спрямо вашите искрени споделяния - ми стига да уточня следния принцип, до който стигнах от личния си криволичещ злополучно-благополучен опит с Негово Дяволско Величество Ал, придържайки се същевременно към хилядолетната юдео-християнска традициция в това отношение:

Ако човек е бил зловредно зависим от алкохола (до степен да си прецака до под кота нула професионалния и интимния живот) и престане да пие и капка за дълго време със или без няколко спорадични запоя до безпаметност през това дълго време - то той си остава алкохолик. Трезвен, сух, но алкохолик. Но ако е бил зловредно зависим от алкохола и трайно и устойчиво премине към умерено пиене, примерно на 50 гр. концентрат (или 1 бира, или 1 чаша вино) на ден, или през ден, или през 2 дни, или на седмица по 1-ж, то вече е излекуван и е бивш алкохолик. Толкова е просто и логично. Абсолютното отричане на и въздържание от нещо е равносилно на робуването му. Или както отбелязва Оскар Уайлд: "Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш."

Така че напълно вярвам на лоялните членове на АА, когато изповядват, че винаги ще си останат алкохолици, дори и да не пийнат и глътка Ал до края на живота си. Те си остават роби на алкохола. Но има и друг начин - пресметнатото минимално пиене - то е единственият същински лек, то е единствената ефективна стратегия за преодоляване на алкохолизма. Имал съм зверски, стигащи до припадъци абстинентни симптоми и знам какво говоря. Никакви молитви и никакви разкаяния не помагат в тази фаза, защото става дума за физиологически дисбаланс в мозъка, който не се променя от днес за утре. Рязкото спиране щеше да ме убие или най-малкото да ме доведе до продължително умопомрачение и суицидни опити. Постепенното намаляване на дозировките и встъпването в следрехабилитационен курс на контролираното микро-пиене ме спаси от попадане в религията на сухия алкохолизъм, основен изразител на която е АА-движението. Посещавах АА известно време и се наслушах на глупости, как един кой си "брат" след няколко години трезвеност близнал алкохол и моментално се хързулнал по нанадолнището на неконтролируемия запой. Защо не спря само с глътка? Ами, не мога, то не зависи от мен, аз съм болен... Оправдания, опрадания, оправдания. Отказ от поемане на лична отговорност за действията си. Доповръща ми се от това лицемерие, повече отколкото от сливова ракия сутрин на гладно. Контролираното микро-пиене (+ здрава духовна и телесна самодисциплина, която може да се намери не само в Православието, макар че е за препоръчване там) е единственият изход от алкохолизма и затова то е едно от най-големите табута за АА-идеологията, непризнаваща или много трудно признаваща свои алтернативи. Иначе, както казвате в АА, дори и физически трезвени, ще си останете завинаги емоционално-психологически алкохолици, сухи алкохолици, защото боготоврите Негово Дяволско Величество Ал като някакво вездесъщо неподдаващо се на опитомяване Зло и по този начин продължавате да сте психологически зависими от него, по същия начин, по който Хитлер е бил психологически зависим и отдаден на евреите.

С уважение към трудния ви път,
ваш А. - бивш алкохолик
и настоящ умерен пияч

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)