|
Прочетох, споделеното от теб и видях, осъзнах, проумях, признах и най - точното - преживях емоционално, не на ниво разум, грешката, която правя в повечето случаи, когато споделям тук. И още по - точно не спазвам Единадесета Традиция на АА:"Политиката ни във взаимоотношенията с обществеността е основана на привлекателността на нашите идеи, а не на пропагандата..." и Десета Традиция:"Обществото на АА не се произнася по въпроси, които не са свързани с него;поради това името на АА не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии."
Обществеността, обществените дискусии, за мен, тази сутрин е и този клуб "Алкохолно зависими".
Старите идеи дълго дремят в главата ми, не си отиват лесно, като як печат, все едно в коя част на мозъка ми, който се опитвам да залича не със заучена, прочетена духовност, а с преживяна, активна духовност. Това при мен се случва, когато прилагам в действията си всеки ден тези, изчистени от всякаква човешка претенция в ителектуална и всякаква друга гордост, 12 стъпки, 12 духовни принципа на АА, програмата на АА. Ама не го правя всеки ден, защото освен алкохолик, съм и човек. Лично мой избор е живот на духовна основа, а не лудост, затвор, смърт или най - страшното за мен, емоционално неравновесие, което за мен, пак тази сутрин включва - пиян без алкохол, луд без алкохол/ама луд, не защото съм малоумен, а защото съм безумен;ама луд не защото съм олигофрен и разни други синдроми на еди кой си, а защото съм безумен. За мен безумен е липса на здрав разум, а не липса на еди колко си грама сиво вещество./ И какво става в един момент? Печатът лъсва. И какво стана и става с мен? Ами в самозаблуда, без да си давам сметка, с идеята, че ще бъда полезен, че съм честен, влизам в спор, като се ръководя от старата идея:"В спора се ражда истината." И не спазвам двете Традиции на АА, не защото не искам, а защото се самозаблуждавам. Ама не схващам, че се самозаблуждавам и започвам да съдя. И не усещам, че съдя. Стара е идеята "в спора се ражда истината", но не защото тези думи не са истина, а защото ги яхвам на знаене, а не на преживяване. И каква е моята грешка? Ами, да. Истината за мен "в спора се ражда истината", ама чак днес, благодарение на споделеното от теб е, че мога да споря с хора, с които не сме обединени от една идея, все едно каква, а сме "едно" в една идея, на един път сме, не един език си говорим. Какво привлекателно има у мен, за един човек, който за първи път влиза тук и чете как съдя някого, които не споделя моите идеи. Защо трябва да влизам в тема на човек, който е на "друго място", на "друг път". Ако мисля, ако вярвам, че Бог има за мен да бъда полезен с моя опит на някого, защо трябва да се напъхам в темата на човек, с когото говорим на различен език, да олеквам, да водя безсмислени спорове? Много е просто. Или откривам моя тема и споделям, или разговарям с хора, като теб. А те не са малко тук. И човекът, който за първи влиза в този клуб има избор. Може да избере пътя, на който сме ние с теб двамата, а може да избере и пътя на човека, на когото сме в темата.
"Без едно мога, с едно не мога." Лошото е, че в един момент и без едно не можех, и с едно не можех. Нямах избор. Наистина бях роб на алкохола. В чисто исторически план кога и къде робите сами са се избавили от робство? Аз много, много не чета. Може и да греша, но в момента ми изплува спомена как завършва, какъв е резултатът от въстанието на Спартак. Нищо против човешката воля, нищо против човешката сила. Покоят е у тези, които имат здрав разум да се доверят на това какво има за тях, колко могат и какво могат. В АА имам нов Господар. Но не съм му роб. Но съм негов слуга, защото имам свободната воля да правя това, което Той има за мен, а не да се сравнявам с другите, "да се състезавам", да умирам от страх да не изпусна малкото/защото на мен все ми беше малко, а и сега има моменти, когато нещо не ми достига, но не се напъвам като гладен на сране, защото имам изход, имам решение, ОБЩО РЕШЕНИЕ в предложение, не в заповед, ако искам/, което имам и "да се напъвам да хвана", което другите имат, защото те винаги имаха и сега имат повече от мен, а пък не го заслужават.
Мисля,че схващаш какво правиш, какво е действието ти в твоите думи:"Приятели, май споменах от самото начало, че човека има проблем и че иска да се научи да пие контролирано, даже и подобен клуб си търси и че истината за него ще лъсне накрая. "
Това съм го правил и го правя/греша, продължавам да греша/, можеш да го видиш в доста от постовете ми тук..
Благодаря ти, че ме предизвика да споделям. И да си видя грешката. По - късно, може би ще споделя в темата на Стефко. Може и да излезе, че споря за нещо с него, но за мен има смисъл, щото го разбирам, а мисля, че и той ме разбира. Ами, това е чувството за принадлежност, а не за еднаквост, което ме изпълва с радост и благодарност, "че съм една малка частица от огромното цяло" - Братството та АА.
Един американски психиатър казва, че в Обществото на АА членуват хора, които не са въздържатели, а са се събрали да водят трезв живот. Едно е да си въздържател/бил съм/, второ е да си трезв/и такъв съм бил/, а не трето, а уникално е да водиш трезв живот. И спирам дотук, защото това "трезв живот" не се обяснява - живее се. Живея моя живот, само моя живот извън АА, но благодарение на АА.
Да изживеем този ден миг по миг, такъв какъвто е, а не такъв, какъвто си го представяме "в цветни мечти", какъвто искаме да бъде..
|
Re: Към критиката на сухия алкохолизъм [re: Lord Vader]
