Но прекалено бързият преход (примерно една-две седмици) е пагубен за психиката и трябва да се избягва според мен.

Мислиш ли, че е възможно при алкохолно зависимите. За цигарите съм чувала, но не и за алкохолно зависим или наркоман.
Мисля, че всяка зависимост си има своите особености и съдейки по другите, то определено ако си алкохолно зависим или алкохолик, то това е неприложимо. Опитвала съм да намаля пиенето когато забелязах, че имам проблем и да си кажа само една бира / аз не пиех концентрат/, но уви. Отивах за втора и така се увеличаваха. Преди първата просто ми се пиеше. Просто ми се пиеше алкохол т.е. редовното пиене по малко беше довело до още по- продължително пиене и количеството алкохол се увеличаваше. Аз просто не можех да спра да пия защото ми се пиеше. Да, през периода на абстиненцията също ми се пиеше, но излязоха и другите проблеми.
Не, не мисля, че умереното пиене е по- полезно за хора склонни към зависимости. Същото се отнася и за ежедневното, но по- малко.
Единият ми дядо цял живот си пийваше на обед и вечер и никога не съм го виждала пиян и алкохолик не стана. Това обаче не се отнася за другата страна на рода ми.
Аз като оценям никак не съм изпила някакво огромно количество алкохол в сравнение с нормално пиещите, но уви точно аз наследих предразположеността към зависимости.

При случай, че наблюдаваш хората около теб ще разбереш, че всеки има различна реакция към алкохола и не е задължително нито количеството нито продължителността на пиене да е една и съща за да се окажат нещата еднакви.
Определено когато обаче нещата тръгнат на зле или загубиш контрол без точно определена причина, то единствения начин е спиране.
Има много хора които поради различни загуби и провали се пропиват, но когато нещата вървят по един и същи начин и ти губиш контрол, то определено това е сигнал, че нещо много не е наред в организма ти.

Ползите на алкохола ги зная /хората тук до такава степен са отвратени от него, че не искат да си спомнят/, но това важи само до момента додето не си зависим. След този период организмът отказва да работи без алкохол.
За мен абстиненцията беше кошмарна. Не вярвах, че ще успея. Трудно ми е да повярвам и днес. Този период ми се видя и огромен и страшен. Не, не мога да повярвам, че се преборих. В моя живот това е била най- голямата ми победа.
Не мислех, че ще успея!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите