За мен писанията на Алкажа са като огледало.
Ама не съвсем, защото огледалото обръща образа, пък в неговите думи виждам едно към едно себе си. Цялата. И отвътре, и отвън. Включително и нещата, които ужасно не ми се иска да допусна за себе си и отричам до последно. Точно така, правилно си го казала - отблъскващо е, но и моите недостатъци са отблъскващи. Въпросът е, че аз ако можех сама да си ги видя и не бях алкохоличка, нямаше да избера 20 години да пия безпросветно и да бягам от истината за себе си.
И аз съм му била сърдита на думите, твърде остро са ми идвали, твърде напреки, удряли са ме, наранявали са ме. Обаче четях. Някои пъти цялото ми същество се противеше на всеки негов ред, но четях, защото вече бях научила един урок. Знаех, че нещата и недостатъците, които най-силно ме дразнят и не приемам у другите, са всъщонст корените на моя демон. Моите лошотии и простотии, които няма как сама да видя - без чужда помощ. По-късно разбрах, че аз протестирам и се съпротивлявам не срещу писанията на Алкажа, а против това да съм безмилостно честна към себе си. Отказвах да приема, че съм пълна догоре с шлака и злина, страхове и заблуди, егоцентризъм и своеволие, мързел, завист и обида...
Ми не ми харесваше да е прав, изобщо не исках да изглеждат така реалностите. Обаче с годините трезвост разбрах, че ми трябва това огледало. Инак няма как да продължа напред. Затова са ни и сбирките, затова са ни и спонсорите. Защото сам е трудно да си бръкнеш в душата и да извадиш каквото там има за вадене и пречи да живееш нормално.
Сега съм в страшен тупик, ама страшен ти казвам. Смазват ме житейски обстоятелства, за които изобщо не бях подготвена и почнах да реагирам пиянски, макар и да не съм пила от 5 години и 10 месеца. Защото не съм си прочиствала градинката отдавна, не съм плевила, не съм изкоренявала, защото съм замитала боклука под черджето и съм си поварвала, че съм велика като не пия.
Та ако ги нямаше постовете на тези, които както казваш "фанатично проповядват за Духовната Програма, за Бог и за Стъпките", в момент като този, за мен е фатално. Без огледало съм заникъде. И не искам да ходя да чета по никакви блогове. Тук открих преди години спасението си, тук е моето място да получа сили и надежда, че мога да продължа нататък.
Извинявай ако ти досадих, но за мен беше важно.