Знам де,знам... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

"Ето защо предприехме преглед на самите себе си. Това бе Стъпка Четвърта. Един бизнес, които не се инвентаризира, обикновено пропада. Търговската инвентаризация се състои в това да откриеш и да се съобразяваш с фактите. Тя представлява опит да се открие истината за стоковите наличности. Една от нейните цели е да се намерят увредените и непродаваемите стоки, да се отстранят бързо и без съжаление."

.......................

"Притаената обида е “враг номер едно”. Тя разрушава повече алкохолици, отколкото която и да е друга слабост. От нея произлизат всички форми на духовни заболявания, защото ние бяхме болни не само умствено и физически, ние бяхме и духовно болни. Когато се преодолее духовната болест, ние можем да оздравеем умствено и физически."(

...........................................

"Прегледахме изминалия си живот. Значение имаха само изчерпателността и честността. Когато свършехме, разглеждаме всичко внимателно. Първото очевидно нещо бе, че този свят и хората му често грешат. Повечето от нас достигнаха само до извода, че другите грешат. Обикновено стигахме до заключението, че хората продължават да ни обиждат и това ни нараняваше. Понякога имахме угризения на съвестта и тогава се сърдяхме на самите себе си. Но колкото повече се съпротивлявахме и се опитвахме да наложим това, което ние искахме, толкова повече нещата се влошаваха. Както на война, победителят само привидно печелеше. Моментите на тържествуване бяха кратки.

Ясно е, че един живот, изпълнен с негодуване, може да доведе само до празнота и нещастие. Колкото повече допускаме тези неща, толкова повече пилеем часовете, които бихме могли да използваме за нещо полезно. Но за алкохолика, чиято надежда е да поддържа и увеличава духовният си опит, негодуването е нещо безкрайно опасно. Открихме, че то е фатално. Защото когато таим в себе си такива чувства, ние затваряме вратата за сиянието на Духа. Лудостта на алкохола се възвръща и ние отново пием. А за нас да пием означава да загинем."

....................

"Това беше нашият път: дадохме си сметка, че вероятно хората, които ни причиняваха зло, са духовно болни. Въпреки че не харесвахме симптомите им и въздействието им върху нас, те, както и самите ние, бяха болни. Помолихме Бог да ни помогне да проявим към тях толерантността, състраданието и търпението, които с готовност бихме проявили към някои болен приятел. Когато някои ни обиждаше, ние си казвахме: “Това е един болен човек. Как бих могъл да му помогна? Нека Бог ме предпази от гняв. Нека бъде Твоята воля.
Избягвахме отмъщенията и споровете. Не можехме да се отнасяме така към болни хора. Ако постъпим така, разрушавахме възможностите си да окажем помощ."

Гл.V от Голямата книга-"Как действа програмата"..............