Знам разбира се! / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

"Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта."

Гл.ІІІ от Голямата книга-"Още за алкохолизма"

........................................................................

"За тези, които не са в състояние да пият умерено, основният въпрос е как изобщо да спрат да пият. Ние приемаме, разбира се, че читателят иска да спре. Дали такъв човек може да се откаже без духовна помощ зависи от степента, до която вече е загубил възможността за избор дали да пие или не. Много от нас си мислеха, че имат силни характери. Имахме огромно желание да спрем за винаги. И все пак открихме, че това е невъзможно. Това е объркващата страна на алкохолизма, такъв, какъвто го познаваме - невъзможността да оставим алкохола настрана, колкото и големи да са потребността или желанието за това."

Гл.ІІІ от Голямата книга-"Още за алкохолизма"

.........................................................

"Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля преставя да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша."

Гл.ІІ от Голямата книга-"Има изход"
..........................................................................

"Колкото по-малко ни понасяха хората, толкова повече се отдръпвахме от обществото, от самия живот. Когато се превърнахме в поданици на Цар Алкохол, в треперещи обитатели на безумното му царство, вледеняващата мъгла на самотата се спусна над нас. Тя се сгъстяваше и ставаше все по-непрогледна. Някои от нас потънаха в калта с надеждата, че ще намерят разбиране и одобрение. За момент ги откривахме – след това идваше забвението и страшното пробуждане, за да се сблъскаме с ужасните четири Конника – Ужас, Объркване, Безизходица и Страх. Нещастните пияници, които четат тази страница, ще разберат това!

Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде."

Гл.11 от Голямата книга -"Един поглед в бъдещето"

.......................... .........................................................