Мога и знам... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Винаги съм искал да съм това,което не съм и това беше една от причините,която ме караше да пия и да имам нуждата от алкохола просто за да живея.През тия години съвсем "добронамерено" се стараех да помагам на всеки и за всичко,въпреки,че като се поогледах след себе си,видях колко,и по какъв начин съм успявал да се справя с това,при положение,че със своя живот нищо не успях да постигна.Това обаче по никакъв начин не успя да ми попречи да продължавам да "помагам" давайки съвети на хора,които нито ми ги искаха,нито пък можех наистина с нещо да им помогна.Воден от егоцентризма,егоизма и нечестността си,от завист,от ревност,от стотиците страхове у себе си продължавах да си мисля,че "всичко знам" ,и постоянно се ядосвах съвсем истински,когато някой не искаше(или не можеше) да проумее колко е важно това за него и колко много искам да му помогна.Скоро споделих с един събрат как си мислех,че съм "по-добър в професията си" от един на възраст колега,който нееднократно се е доказвал в работата си,а аз просто бях напълно убеден,че съм ама тотално над него в това,което се опитвах да правя.Това разбира се бе само една от проявите на моята душевна болест,която не се лекува с "непиене",и която си прогресира без значение дали пия или не пия,и за която без да преувеличавам бих могъл да пиша доста дълго без дори да се напъвам да го направя.
Най-важното за мен е "само за днес" да не забравям,че съм болен от една неизлечима и прогресираща болест,за която все още няма изнамерено по-ефикасно средство от програмата на Анонимни Алкохолици,и това,че ако не действам така,както правят милиони мои събратя по света, миналото ми "пиене" и "непиене" може да ми се стори като "уикенд в Дисниленд"..