Преди около шест години и четири месеца за първи път попаднах в този форум. За първи път виждах такова чудо. Хора като мен. Тогава нито знаех какво ми има, нито знаех какво да направя, за да се поизмъкна поне леко от батака. Не ми се живееше и това продължаваше с години. В този форум прочетох изказванията на много хора. Тогава си казах – Ще потърся тук човек, който е бил като мен и който се е оправил. Така си казах. Радвам се тогава, че имаше толкова различни мнения и хора. И сега ги има. Сред тези мнения и хора намерих точно това, което ми трябваше на мен. Помолих този човек да ми покаже как се е измъкнал от това безнадеждно състояние. Беше ми показано. Сега – повече от шест години след това животът ми няма нищо общо с тогавашния. Животът на много хора се промени пред очите ми, благодарение на същите простички действия, които ми бяха предложени да предприема, за да се възстановя от болестта алкохолизъм.
И си казвам – Сега може би има поне още един такъв малоумник като мен, който не може да се оправи сам и не знае какво да прави. Може би има поне още един, който да е точно като мен. Съществува възможността още сто, хиляда, или десет хиляди да не са съгласни с мен, да не са като мен, да не ме харесват, да са се оправили по друг начин.
Преди време мислех да започвам всеки мой пост с изявлението: „Давам разрешение на всеки да пише каквото си иска. Не оспорвам, че има различни начини на възстановяване от алкохолизъм. Не искам да кажа, че АА са панацея. Извинявам се предварително на всеки, който волно или неволно, основателно или неоснователно, се почувства засегнат от това, което пиша. Моля за правото и аз да пиша каквото искам, та дори то да е смешно, неадекватно, прекалено, абсурдно, гротескно и повтарящо се. Моля Ви да отчетете, че на фона на моята смешност, слабост и абнормалност, ще изпъква в по-голям обем и по-ясно Вашата сериозност, обоснованост и сила. Моля Ви да ми позволите да се излагам пред Вас и пред цяла България, че да може да се шегувате спокойно с мен – болният.“
Но един приятел ми каза – абе на хората са им ясни тези работи. Какво ще им натякваш. Пиши каквото ти е на душата и как са нещата с теб. Толкоз. Ако има някой като теб – то той ще разбере какво му говориш. Краставите магарета се надушват през десет баира. Има риск хиляда човека да се гъбаркат с тебе и да ти викат малоумник, но не си ли струва ако един в твоето положение намери отговор на въпросите си? Какво от това, че ще станеш за смях и ще бъдеш обявен за фанатик? Ако си траеш, с мисълта да не засягаш нечии фини и интелигентни личности, може би някой изтормозен като тебе няма да получи шанса да разбере, че и за него има измъкване. Ще сложиш ли на кантара един човешки живот и да кажеш, че не си струва да се поизложиш заради него? Какво ми приплакваш – ще ми се смеят, нека им обясня. Докато хабиш усилия да се правиш на културен, в този момент някой като тебе се дави в блъвнята си или се готви да се метне от петия етаж.
И ми каза: „Айде сега да се върнем на онези думи на Доктор Силкуърт.“ Кои думи, попитах? Там където казва, че може би на някой човек да му изглеждаме прекалено сантиментални - „Ако мислите, че за психиатри, които ръководят болница за алкохолици, сме прекалено сантиментални...“ Замисли се в какво положение се е намирал Силкуърт. Тогава алкохолизмът още дори не е бил смятан за болест. Сега в съвременна България е прието напълно, че е болест, а не лиготия. Хора вече не се опитват да спират сами и не се чудят, защо отново почват или защо не могат да се спрат или защо не могат изцяло да се откажат. Има достатъчно информация. Всеки знае, че е болест и че има нужда от помощ. Не се намираме в тридесетте години на миналия век. Обаче тогава Силкуърт е бил рядък случай. Той е умрял на работното си място. Докато се е опитвал да помага на алкохолици. Не се говори дори да е имал деца. Пари никакви не изкарал. Човекът е бил убеден, че алкохолизмът е болест. И в един момент е видял чудо невиждано. Сто безнадеждни алкохолика да се възстановяват. И горещо е започнал да препоръчва Анонимни алкохолици. Защо според теб Силкуърт не си е казал – абе има много други, коитос е оправят сами. Какво толкова ще го промотирам това сдружение от пияници. Но не. Силкуърт е казал следното: „Имайки зад себе си дългогодишен опит, ние чувстваме, че не сме открили нищо, което да е помогнало за възстановяването на тези хора повече от това алтруистично движение, което сега се разраства сред тях самите.“
Не бил видял нещо повече да помага за възстановяването на алкохолиците. Видял сто алкохолика възстановени и го обявил за нещо изключително. Неговите прогнози абсолютно точно са се сбъднали, защото след това милиони са се възстановили по този начин. И в момента продължават да се възстановяват по същия начин.
Я се замисли той в какво по-сложно положение е бил. Освен всичко останало е бил и лекар. Щели са да го изгонят от гилдията за подкрепата, която оказал на АА. Не знам дали знаеш, но и Силкуърт е предпочел да остане анонимен. Когато му предложили да напише нещо като препоръка към Книгата Анонимни алкохолици, в която да опише своето мнение като специалист, той бил бая уплашен. Не знам дали знаеш, че казал нещо от сорта - „ОК. Ще напиша. Обаче не ми слагайте името там. Никой не мисли, че алкохолизмът е болест. Ще ме скапят отвсякъде. Ще настане голям вой.“
Затова сложили там Мнението на лекаря. И нямало отдолу името на лекаря. В първото издание на книгата. Сега, в наши дни, не може да настане такъв вой против Анонимни алкохолици. Хората са доста по-осведомени, свободомислещи, непредубедени и обратното на невежи. Но докъм 1951 е било така. Във второто издание вече Силкуърт казал – байдеуей, сложете ми името там. Защо е поискал да застане зад думите си? Ами защото тогава някъде американските лекари приели, че алкохолизмът е болест.
И нещо повече:
През 1951г. наградата Ласкер бе присъдена на „Анонимни Алкохолици”. Почетната грамота отчасти гласи:
„Американската асоциация по здравеопазване присъжда наградата Ласкер за 1951 година на „Анонимни Алкохолици” като признание за уникалния и много успешен подход на лечение на този вечен здравен и социален проблем, алкохолизма…
С приемането на алкохолизма като заболяване се изтрива позорният социален белег, свързан с това състояние…
Историците може би един ден ще признаят,„Анонимни Алкохолици” са открили нов инструмент за социалната инициатива, ново лечение, основано на сродството в общото страдание.“
Какви са тези Ласкер? Да не са като Оскарите? Не бе – седемдесет и шест Нобелови лауреати са получили и наградата Ласкер. Виж в Уикипедия:
Наградите Ласкер се връчват всяка година от 1946 г. насам за значителен принос в областта на медицината. Те се администрират от фондация Ласкер, основана от Алберт Ласкер, считан за един от пионерите в областта на рекламата и съпругата му Мария Уудард Ласкер (по-късно влиятелен активист). Седемдесет и шест Ласкер лауреати са получили Нобелова награда, в това число 28 през последните две десетилетия.
Значителен принос в областта на медицината. АА има присъдена награда Ласкер за значителен принос в областта на медицината като признание за уникалния и много успешен подход на лечение на този вечен здравен и социален проблем, алкохолизма...
Винаги ще има хора, които ще могат да си пият нормално, няма да разбират, ще се подиграват, ще мислят, че прекаляваш. Обаче важното е ти да бъдеш честен със себе си. Когато не споделяш теории, а собстеният си опит – никой няма да може да ти каже, че лъжеш. Пък и да ти каже – какво от това. Този, който е като тебе, той ще разбере. Колко струва един човешки живот? Може би хиляда подигравки или хиляда недоволни потребители да са причина да спреш да пишеш, да спреш да споделяш? Или десет хиляди? Или ако на някой му досадиш, това да е причината да спреш? Как така ще извършиш подобна подла постъпка. Хората да не искат да те четат, а пишеш въпреки това? Чакай, че се объркахме вече какво да правим и на кой да угодим. Лошо няма бе. Алкохолно зависими. Няма майка ти да дойде да чете тука и да се възмущава. Между другото жената нали знаеш как се зарадва, че ти спря да пиеш? Помниш ли или си забравил. Нито пък брат ти те убеждава, че щом като той можел да пие нормално, то и ти ще можеш. Хората, които те обичат, напълно приемат дори и да не разбират. Приятелите от университета. Да не би някой от тях да седна да те убеждава, че нещо си се чалнал. Може и да си го мисли някой от тях, но по някаква причина те оставят да си живееш както си намериш за добре. Кво толкова пречиш на някой? Спамил си бил. Ами да не те четат бе. Или да подадат молба до дир-а, че да те банират. Може би пък да нямаш право да пишеш каквото искаш да пишеш. Свобода на словото имало. Има, но по някой път на някой не му харесва, че има и ако този някой има определени правомощия – чат и спираш. Но в дира що да искат да махат. Забавляват се хората с твойте глупости, които ги смятат за глупости. А които не ги смятат за глупости. Има и такива. Нито ти забраняваш на някой да пише, нито някой забранява на тебе. Пък и да забраняваш на някой да пише – само смях можеш да си навлечеш. Пък ако някой тебе иска да те прати да зидаш тухли – имаш пълното право да не се съгласяваш. Ето например ти лично много харесваш какво пише Стефко. На някой друг не му харесва. Хора разни. Имаше едно клише – „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но съм готов да умра за правото ти да го казваш.“ Няма да те пращам на принудителен труд с камъни, че да се спреш да пишеш тука. Пиши смело. Тъкмо на твой фон ще се открояват верните и мъдрите. По някой път не е ясно защо такъв малоумник като тебе точно е избран да свърши нещо, но може и ти да свършиш нещо полезно. Нали се молиш не да бъдеш харесван, а да бъдеш полезен. Ето ти. На един човек да си полезен, какво от това, че ще досадиш с глупостите си на десет хиляди? Тези десет хиляди няма да имат нищо против от един досадник. Като ти видят името, просто ще избягват да четат. Не се мисли за толкова важен. Никой не се занимава чак толкова с тебе. Все едно хората се прибират и по два часа имат разбор в семейството днеска каква глупост си изръсил. Никой нормален и зрял човек няма да обвини теб за решенията в живота си.
Помисли малко. Спираш да пишеш тук, защото някой не харесвал или някой се дразнел. Заради него спираш или нещо подобно. Не ходиш на АА, защото имало там някой, който бил с неправилни уши, фъфлел или айкюто му било под десет. Що за логика? Някой друг носи отговорност за твоите решения и твоят избор? Ти на колко години си? И после? Ще обвиниш някой друг за това как е протекъл животът ти? Естествено, че можеш. Но какво от това. Така или иначе твоят живот е бил повлиян, а не нечий друг. Имаш основателна причина да се прецакаш. Някой си там не те одобрявал или ти не го одобряваш. И какво правиш? Ще видят те!!! Той е виновен!!! Кой бе?
Хората не са длъжни да те разбират или да те одобряват или да се съгласяват с теб. Кютай си там и свиквай. Приеми, че може и да си смешен, може и да си глупав, може и да не си Брат Пит, но това не ти отнема правото да си жив и да имаш право да си това, което си. Има някакъв смисъл да си тук. Пиши и толкова. Може да нямаш много пари, може да имаш много проблеми, може да не си това, което хората очакват да бъдеш. Но – това е на мегдана, аратлик! Все някой ще ти бъде приятел, въпреки несъвършенствата ти. Доста съмнително ще бъде, ако всеки един те харесва, одобрява или се съгласява с тебе. Не всеки е бил на огневата линия. Не всеки ще бъде. Няма достатъчно цинични хора. Дори и най-циничните ще запеят друга песен ако попаднат в окопите. Там вътре атеисти няма. Вижте трагедиите, отчаяните съпруги, малките деца....Ама не всички са толкова зле. Ами който не е толкова зле – моли се никога да не става толкова зле. Всеки решава сам как е и какво да прави. Който реши, че е достатъчно зле, че нищо друго не е проработило – той ше има нужда да прочете откъде идваш, къде си сега и какво си направил. Хората не са толкова глупави. Те сами могат да изберат.
Как завършва Силкуърт?
„Искрено съветвам всеки алкохолик да прочете старателно тази книга и дори в началото да е искал да се надсмее, може би ще пожелае да се помоли.“
д-р Уилям Д. Силкуърт

Нормално е всеки един да иска да се надсмее. Но нека си даде шансът да прочете старателно тази книга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите