Хубаво Спасе, че казваш какво ти е помагало.
Аз отначалото потребността за пиене с АА я замествах. Четех книгите на АА, мислех, доколкото бучащата ми глава позволяваше да мисля и съпоставях написаното с моето положение и моите преживявания и чувства.
Колело и да исках не можех да карам, защото бях толкова зле физически, че ако се напънех да спортувам, сигурно щеше да ми се пръсне сърцето.
Преди няколко дни направих 4 години от последната изпита бира. Сега дори и да ми се случва нещо лошо, то изобщо не може да се сравни с ужаса на онези дни. При това положение как мога да си помисля отново за пиене.

А за геричка и за другите близки на алкохолици - Алки е прав, докато нещо не го стресне и разтърси алкохолика, той няма да направи никакво усилие да се спре. Защо му е да спира, като си му е "добре" в алкохолното блато. То му е познато, а пиенето там е упойка за всичките му страхове и угризения на съвестта. Той предпочита да си седи в алкохолното блато, отколкото да излезе извън него, където всичко го плаши до смърт, защото без да пийне 100-200 гр него го е страх дори и до клозета да отиде.