От клубчето не лъха безнадеждност, нито постингите на повечето участници са изпълнени с "безумия" или "шизофренни прозрения", както твърдиш. На точно противоположното мнение съм - просто ти виждш безнадеждност и агресия навсякъде. Да, бил съм на сбирки и на Ал-Анон, и на АА, дори групата в Ст.З от 6 години се събира два пъти седмично в студиото ми - затова не съм теоретизирал никъде, говоря на базата на личен опит със заболяването и познанства с хора - потърпевши и близки, една част от тях се възстановиха успешно, други след инсулт и цироза не са вече между живите.

Не смяташ ли, че един отчаян съзависим има нужда не от срещи със себеподобни, а от срещи с други хора

Един отчаян има нужда от общуване с всякакви хора, които могат да му помогнат - може да са здрави и щастливи, може да са с проблем като неговия, които добре знаят от какво той конкретно има нужда. Едното не изключва другото, ти пак заемаш крайна позиция - или-или. Между другото човекът може и да прочете книга с вицове, стига да е в състояние да се смее, може да изгледа комедия, да се разходи в парка и пр. - няма лошо. :-)

И нека с това да приключим, щото с това повтаряне на "милост, милост", честно казано ме объркваш - все едно съм те замерял с камъни, а не сме спорили.

Наистина предпоставено четеш, щом твърдиш, че не си прочела нищо за това как да се помогне на алкохолика. Всъщност, защо не се довериш на някой, който ти казва, че от пет години не се е докосвал до чашката? Значи системата, която следва той като предписание, работи, щом се чувства добре. Това е единственият смислен аргумент, всичко друго наистина е теоритизация и празни приказки. За детето ти не знам, не познавам задълбочено нещата, не е сериозно да ти кажа с две-три изречения какво да се прави или какво да не се прави. Най-лесно е да се каже, да бяга, да се спасява и пр. Е, да, ама виждаш, че не се получава.