За първи път пиша, не съм влизала редовно тук, но
g_eri4ka,
искам да ти разкажа нещо, а ти си прецени и взимай решения:
Дъщеря съм на алкохоличка (според мен), майка ми осъзнаваше проблема си, когато бях малка - все аз бях виновна, чувствах се отвратително, колкото и да се стараех (все пак си бях дете), и все някоя щуротия свършвах, тя ползваше това за извинение пред мен, че пие!
Омъжих се рано (може би за да избягам от нея), тогава започна още повече
(Искам само да вмъкна, че нейното не го водят алкохолизъм, а ЗАПОЙ, по надолу ще обясня).
И отново бях виновна, защото съм се омъжила, после баща ми беше виновен, а в началото било, че била останала без майка, бил й е труден живота и така все някакви оправдания! Но иначе когато е трезна - просто е най-прекрасната майка на света!

Когато осъзна че има проблем, ме помоли да й помогна. И аз съответно го направих, ходихме заедно на психиатър, психолог, психоаналитик - те установиха диагнозата ЗАПОЙ - това е състояние предшестващо алкохолизма, примерно може да не пие месец или седмица, но като пийне една чашка, не спира от 2-3 дни, а сега вече и по 5 дни не изтрезнява!

Всичко това съм го гледала аз, сега го гледат моите деца (сега обвинява тях, че не я слушат от време на време).

Тя така и не се излекува, и какво от това че е осъзнала проблема си, чака и най-малкия повод за да седне да пие!


Най - лошото е, че и съпругът ми е в такова състояние, но той не го приема за проблем, казва: "Аз мога да пия, мога и да не пия", но нали се сещаш че той си пие и няма намерение да се отказва от това!

Аз също като теб много го обичам (или си мисля че го обичам, вече незнам), взела съм решението че трябва да се разделим за мое добро, и за доброто на децата, но все още нямам смелостта да го извърша!

И искам да ти каже, че в този случай има още един болен - АЗ, щом съм си осъзнала проблема, но не правя нищо по въпроса!!!

Това е от мен - в крайна сметка ТИ си човека който трябва да вземе решение и да го изпълни, което е най-трудното!!!


УСПЕХ!!! Искрено ти го желая