прочети какво си написал и виж дали няма противоречия в собствените ти твърдения.

Помага се на човек, който иска и приема помощ. Примерът с майка ти е неудачен, макар да знам колко те боли за нея. Не се прежалва лесно близък, преди да си се убедил в неговия провал. За какъв провал говориш? Нали алкохоликът е болен? Може ли болен човек да се е провалил?

Знам, че постингът ти не беше насочен срещу мен. И въпреки всичко ми стана обидно от думите ти, че някъде вече си чел подобен постинг. С други думи, си ми казал бе, я, стига си се оплаквала и трай там, чули сме те вече...

Затова и поисках да ме помилваш. Да пропуснеш покрай очите си оплакването ми, макар да ти е досадно. Да се покажеш милостив към болката ми.

Както и да е.
Понеже съм чела и други неща от теб и покрай тях съм си създала впечатление, че се занимаваш с психология (или нещо от сорта), питам те сега конкретно. Питам те не само заради мен, а заради всеки трети човек в тоя клуб, който плаче заради съдбата си да живее с алкохолик и моли за помощ.

Та въпросът ми е: Като изключим общите приказки, има ли конкретни действия, които близкият на алкохолика може да предприеме, за да му помогне? Особено ако алкохоликът се съпротивлява дори да се спомене темата за неговата болест и става агресивен. Има ли смисъл отново и отново да му вярваш и да му подаваш ръка, след като знаеш, че мирът ще трае два дни, а на третия пак ще се случи същото, както винаги - ще се прибере мъртъв от пиене.

И кога да решиш, че твоят болен алкохолик се е провалил? Нали е болен? За какъв провал говорим?

И какво да правим с всички книги и статии и материали, които сме прочели по темата за съзависимостта и в които главният извод е да бягаме и да спасяваме себе си? И да оставим болния сам да се оправя и да носи отговорност за живота си?

Ти като човек, близък до психологията, до душеведението, би ли взел моята страна, или ще кажеш, че сама съм си виновна? Или ти си над нещата и не взимаш страна? Има ли човек, който би взел моята страна изобщо? Който би пожалил мен, защото може би аз съм повече болна от "болния"?

Знаеш ли какво е някой ден да ти падне пердето и да влезеш за миг в лудостта и да не знаеш какво вършиш? И да удариш пияния по главата с първото нещо, което ти попадне в ръцете? И после да почне да шурти кръв, а изпод кръвта да те гледат безумните, невиждащи очи на човека, с който си създал дете някога? И после да тичаш за доктор, за бинт, да бършеш кръвта по пода и по стените и да се чувстваш като убиец? И после месеци наред щом затвориш очи да заспиваш, да ти се появява оная картина с опръскания с кръв под и безумните пияни очи, обляни в кръв...

Знаеш ли какво е да се обърнеш назад в живота си и да си кажеш: защо живях? И не беше ли по-добре отдавна да скочиш от 12-тия етаж и да те няма?

Пиша ти това не от любов към дърлянето, а защото ми е горчиво. И понякога горчилката излиза извън мен. Не ми се сърди.