"И ние приемаме този обект за неподвижен и изчисляваме какъв е хода на времето в ОС хикс на този обект. "

Когато сме приели обекта за неподвижен, ние разглеждаме нещата в неговата отправна система. В нея времето не се изчислява, само се мери, и ходът му се счита за еталон.

Но подводният камък е в погрешното тълкуване на понятието "забавяне на времето" при сравняване на две системи. Реално не се сравняват ход на времена, а часовници. И в зависимост от избора им, може да се окаже че "времето се забавя", но може и обратното.

Когато мериш скорост на процеси в подвижна система, ти засичаш показанията на различни часовници, които прелитат край твоят неподвижен часовник. Забележи, ситуацията не е симетрична - за да отчетеш интервал, твоят часовник трябва да направи две измервания, като при всяко се сравнява с различен прелитащ край него часовник. Отчитането дава, че за даден твой интервал часовниците в подвижната система (а те там са синхронизирани по условие) измерват друг, по-малък интервал. Това на жаргон се нарича "забавяне на времето в подвижната система".

Но тази ситуация не е обратима, защото не е симетрична. Ако погледнеш от другата система, ти с два различни часовника отчиташ показанията на само един прелитащ последователно покрай тях часовник. В тази ситуация тези два часовника ще отчетат, че интервалът протекъл по подвижния часовник е по-голям от интервала, отчетен в тяхната система. Ако тълкуваме това като "скорост на времето", оказва се че в прелитащата система времето ще тече по-бързо :) Ако обаче в тая система направиш другото измерване, само с един часовник да засечеш показанията на два последователно прелитащи край него часовника от първата система, ще получиш аналогичен резултат както в първия случай по-горе.

С прости думи толкова. Сметките показват какво точно се случва в детайли. За да се подпомогне интуицията, си мисли че двете отправни системи се нанасят на плосък лист хартия (x,t координатите) но така, че осите на времето не са паралелни а се пресичат. Във всяка система интервалите се мерят по самата ос, а сравняването с другата система става като се сравнява проекцията на времевия интервал от другата система върху оста на избраната за неподвижна. Така еднакви по дължина отсечки (еталон, 1 секунда например) във всяка ще се сравняват с по-малки величини, щото проекциите са по-мали. Е, аналогията не е 100% коректна, щото геометрията не е евклидова а псевдоевклидова, но за схващане на основната идея става. Опитай, компенсира сметките.

Така че в термонологията на "забавяне на времето", според всяка отправна система в която тялото хикс се движи, при него времето ще тече по-бавно от времето в избраната за неподвижна система. Това имах пред вид, че винаги може да се намери система "с по-бързо време".

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!