Възкресение


- Разкажи ми за нея!
Ада Гейли, старшия оператор на “Stormbringer”, погледна учудено irreal.
-Мислех, че ти е казал?
Irreal поклати отрицателно глава.
-Не се учудвам… Той се страхува от нея! Всички се страхуваме от нея… - жената млъкна за момент и се усмихна тъжно – Тя беше една от нас. Прекрасен човек и самоотвержен боец. Беше втори командир на кораба “Скитник”…
Преди няколко години Сената изпрати няколко кораба на самоубйствена мисия. Сред тези кораби беше и “Скитник”. За жалост мисията беше неуспешна. Никой не се завърна и ние така и не разбрахме какво точно се е случило там.
Ненадейно, преди 3 години, Diavolo се появи отново…
-Сега е дясната ръка на Меровинджий. – гласът на Maystora прозвуча странно глухо. Двете не бяха усетили кога се е появил – Вярно, че от известно време ни помага, но това не означава че можем да й вярвяме. Тя преследва свои собствени интереси, кой знае какви! Мрази хората, колкото мрази и машините!
В това време Мак се появи от някъде:
-Капитане, време е вече!…

***
Нямаше никаква представа как се е озовал тук. Докато кротичко си се ровеше из Гробището (така Caladbolg наричаше мястото където се съхраняват не функциониращите и грешните програми на Матрицата) попадна в това…никъде. Сякаш беше попаднал в съвършеното Нищо. Подразни го факта, че не знаеше какво става.
След като първоначалната изненада премина, хакерът реши да поразгледа. То не че имаше какво толкова да се гледа, защото беше тъмно като в рог. Но все пак можеше да открие начин да се махне от тук.

Помота се известно време докато не настъпи или по-точно – срита нещо. Наведе се и го вдигна. Беше фенерче!Включи го и в същото време дълбоко съжали че го е сторил. Пред него стоеше агент, приличащ ужасно много на Thyn. Но не беше той.
-Г-н Caladbolg! Радвам се да ви видя! Чаках ви за да ви благодаря че ме освободихте от това…скучно място.
-По дяволите! – едва прошепна хакерът.
Програмата се захили злобно и запристъпва уверено към него. Caladbolg не чака агентът да се приближи и хукна да бяга в тъмното. Но внезапно се блъсна в някаква невидима за него преграда и се просна тежко по очи. Лявото рамо го заболя ужасно.
Едва сега осъзна какво е сторил.Онази жена го беше предупредила, че ако продължава с изпълненията си, това може да се случи. Но той не я послуша. Продължи да се прави на велик, вместо кротичко да чака да дойдат да го приберат… Тя беше обещала че ще дойдат тази вечер… “Глупак! Не можа да надвиеш гордостта си!”

Отвори очи, готов да бяга, когато с изненада откри, че лежи на пода в апартамента си. Дали отново не беше сънувал?
Щеше му се да е така, но не би! Това наистина се беше случило и той го знаеше добре. Молеше се само онова нещо да не е вируса , за който му беше казала тя. Тогава горко му…

Навън денят бавно гаснеше…

***
Maystora стоеше безмълвно до прозореца. Скръстил ръце на гърдите си, с мрачно изражение на лицето, гледаше разсеяно навън как животът в този фалшив свят си върви безпрепятствено. Това го дразнеше ужасно. Не му се нравеше много и факта че трябва да разчита на Diavolo за измъкването на Конструктора, но съзнаваше че няма друг избор.
Мислено наруга положението в което се намираше. Не му харесваше да бъде пионка в нечии ръце. Особено ако това бяха ръцете на един…предател…

Сгушила се в едно огромно кресло irreal наблюдаваше с тревога командира си. Предполагаше за какво размишлява. Тя самата се чувстваше странно. Беше я завладяло някакво необичайно чувство. Предполагаше че просто се страхува. Изпитваше същото и онази нощ, когато я освободиха. Само че тогава беше много по-силно и тревожно.
Irreal стана от мястото си и се приближи до прашния прозорец. Допря длани до студеното стъкло и погледна навън. Слънцето току що беше залязло и градът се пробуждаше за нощния си живот. Нейният град. Мястото което мислеше за свой дом…
-Странно е..
-Кое?
-Винаги съм знаела, че нещо не е наред… Опитвах се да живея по правила, които не разбирах, в свят който също не разбирах… Никога не успях да се впиша в заобикалящата ме среда.След това се появихте вие. Дадохте ми толкова налудничави отговори, но все пък те бяха самата истина…Мисля, че най-сетне успях да намеря себе си. И въпреки това има неща с които все още не мога да се примиря…Част от мен все още вярва и си мисли, че това е просто един кошмар от който скоро ще се събудя…
-Не се самоизмъчвай! Няма смисъл. Остави нещата да се подредят от само себе си…

Разговорът им беше прекъснат от внезапното отваряне на вратата. В стаята влязоха Призрак, Bamze и Diavolo…

***
Още докато влезе в стаята вниманието на Bamze беше привлечено от irreal. Двете се срещаха за първи път и все още не бяха си казали и думичка, но това нямаше никакво значение. Между тях веднага се зароди симпатия.

Bamze усещаше нещо необичайно в нея. Мислите й бяха различни. Тя беше различна... Също като нея. Момичето се чудеше дали това не е понеже irreal за първи път се връщаше в Матрицата от както я бяха освободили. Може беше все още твърде объркана. А може би се дължеше на нещо съвсем друго...

Irreal се размърда неспокойно.
-Агенти!?- гласът й едва се чу.
-Агенти ли?
Irreal кимна.
-Да, агенти! Не знам колко са, но са съвсем на близо!
-Но как... – Bamze не довърши. Сега и стана съвсем ясно защо Оракула толкова настояваше да я освободят… Агенти! Тя можеше да ги усеща много преди да са се появили в охранявания периметър.
Телефонът на Maystora извъня.
-Какво има, оператор?
-Загазили сте сериозно! Имате си компания!
-Колко са?
-Поне 12…
Maystora хвърли убийствен поглед на Diavolo. Тя само се ухили ехидно.
-Запознайте се с моята малка армия…
-И кога мислеше да ни кажеш, че тия гадове изпълняват твоите заповеди?- Призрак се опитваше да говори спокойно, но не му се отдаваше особено.
Diavolo само сви рамене.
-Исках да съм сигурна, че новата ви приятелка е тази за която я мислех. – жената огледа присъстващите преди да продължи – Вие какво очаквате? Може да имам голяма власт тук, но все пак съм само човек. Съвсем ОБИКНОВЕН човек!Да, от другата страна на барикадата съм, но и моят живот е застрашен не по-малко от вашия. Някой трябва да ми пази гърба. А познавайки добре себе си никога не бих се доверила на друг човек…
-Толкова ли ще е трудно да го измъкнем?
-Да, irreal! В момента Конструкторът е най-охраняваната личност.
-Как е оцелял до сега след като Матрицата знае за съществуването му?
-Не съм съвсем сигурна, но нашето приятелче никак не е глупаво. За момента той е недосегаем за охранителните й системи. Агентите не могат да го убият, просто защото той ги унищожава преди да са го доближили. Но и машините не са глупави. Не могат да го убият, но не могат да позволят и да го освободите. За това няколко агенти се грижат никой бунтовник да не се добере до него…жив.
Ето къде ще влезе в употреба малката ми армия от тези почти съвършени творения. Какво по-ефикасно срещу един агент от друг агент…”

Зъб за чeне, око за две!