3.
-Капитан Maystora, може ли?-някой почука на вратата на каютата.
Младият капитан отвори ядосано и попита с буреносна физиономия:
-Какво искаш, Мак?
-Ами...-замрънка вторият оператор на “Storm bringer”-от централата казаха да се включим за предаване. [Matrix]Chost ще ни предостави новият човек.
-Точно сега ли, дявол го взел! Идвам.-отвърна Maystora и излезе от каютата си, затръшвайки вратата.

Irreal седеше и си пиеше кафето, гледайки как на улицата пред кафенето минувачите бързат да се приберат след работния ден, допълнително стимулирани от необичайно хладният есенен вятър. Без тя да забележи, млад човек, загърнат в черен шлифер влезе в помещението и се приближи до нея.
-Извинете, мястото свободно ли е?-попита мъжът.
Момичето се огледа тихомълком и като не видя свободна маса, отвърна:
-Да, заповядайте.
Човекът седна срещу нея, свали черните си очила и си поръча кафе. След минути подаде ръка и каза:
-Ghost.
-Моля?
-Така се казвам, Ghost.
-Имате...интересно име. Аз съм irreal.-здрависа се жената.
-Добре ли се чувствате?-попита Призрак, все още държейки ръката й и гледайки я в очите.
-Какво искате да кажете?
-Живеете ли?
Irreal не отговори, а вместо това дръпна ръката си и погледна подозрително човека пред себе си.
-Вижте, не ме разбирайте погрешно. Нито съм луд, нито съм убиец. Имам в предвид друго-наистина ли чувствате живота си? Усещате ли всеки миг, преживявате ли го, прави ли ви впечатление, примерно така, както изживявате всеки кадър от съня си? Или просто сякаш механично изразявате тъгата си, радостта си, което и да е чувство.-Ghost направи кратка пауза и продължи.-Случвало ви се е когато изпитате силна емоция да ви се стори изведнъж, че нещо невидимо ви обгражда, затваря ви, пречи ви да живеете истински, нали? Заслепява ви...Знам, че ви е познато. А вие се търсите сама себе си, искате да живеете, не да оцелявате, знам го.-[Matrix]Ghost свали погледа си от този на irreal, стана, остави някакви пари на масата и каза:
-Нека кафето е от мен. Ако съм ви заинтригувал, бъдете пак тук, довечера, в 21ч.
След това той кимна на смълчаната и объркана жена, сложи очилата си и излезе.
-Мамка му...-отрони след минути момичето.

-Ало, шефке, май ми повярва. Нека Maystora да е готов в 9часа, да е пред старата катедрала.-докладва Призрак на Ниоба.
-Дадено, Ghost! Отваряй си очите!-каза тя и затвори.

Часовника в кафенето удари 21 часа. Irreal бе седнала на същата маса и гледаше циферблата. Точно, сякаш цепещ секундата, влезе Призрак. Той отново седна срещу нея и повдигна вежди въпросително.
-Виж...-започна припряно irreal-не знам защо се съгласих на това, но...знам, че си прав.
-Много добре.-усмихна се мъжът-Ела с мен. Има още нещо.
След минута [Matrix] Ghost отвори вратата на irreal и излязоха навън...

4.
Bamze* отвори очи. Седна на леглото и разтърси глава. Погледна часовника на шкафчето-18 часа. Току-що беше сънувала нещо странно. Закачулен жътвар, който размахва остра коса насред житно поле, а в стоманено-сивото небе над него просветват гръмотевици. Започва да вали. На поредната гръмотевица косата на жътваря проблясва. По острието се вижда кръв. В мрака просветват очите на косача, но това се оказват очни кухини, в които тече кодът на Матрицата. Жътварят се усмихва злокобно, всичко става червен код и се размива...

Агент Thyn тъкмо стоеше и гледаше минувачите. Чакаше да засече някой подозрителен, за да го “елиминира без присъда”. Изведнъж долови някакво нарушаване в кода, но не разбра къде точно. Стана от пейката и се отправи нанякъде.

Irreal и Ghost стигнаха пред старата катедрала на града. Момичето погледна нагоре-небето беше стоманено-сиво, а в далечината проблясваха гръмотевици. Щеше да вали.
-Добър вечер!-поздрави ги непознат мъж пред катедралата.
-Здравей, това е irreal.- каза [Matrix]Ghost
-Приятно ми е, Maystora.
След това човекът ги поведе в пустата, занемарена сграда. Водеше ги към една от стаите за кръщене. Като влязоха, irreal попадна на странна гледка-стаята бе пълна с всякаква апаратура, компютри, странен стол и огледало...Имаше и още две жени и мъже.
Maystora я покани да седнат на един диван. Призрак ги остави и отиде да помага на другите, които нагласяха машините.
-Е, irreal, предполагам, че си повярвала на Призрак щом си тук...-започна капитанът.
-Да...Не знам за какво е всичко това, но ще рискувам да разбера.
Maystora се засмя леко и каза:
-Добре...Значи за мен остава само да ти доразкажа за какво става въпрос.-той направи пауза и продължи-Ти можеш да освободиш сетивата си. Можеш да освободиш душата си от този...затвор, наречен “реалност”. Всъщност ще разбереш, че всичко не е това, което изглежда. Светът е много по-различен, по-съвършен, по-приятен. Ти ще прогледнеш. Ти ще живееш.
-Това ми го каза и Ghost.-на irreal и се стори, че и двамата мъже говорят по един и същи начин.
-Е, щом си наясно, нека пристъпиш към избора си.- Maystora й подаде чаша вода, разтвори дланите си, в които имаше две таблетки.-Вземеш ли синьото хапче, ще забравиш случилото се и никога не ще “прогледнеш”, изпиеш ли червеното-ще видиш и усетиш истинския свят.
Irreal си помисли има ли някакъв знак, в това, че се намират в кръщелна зала и взе червеното хапче. Изпи го. Дойде [Matrix] Ghost и я поведе към стола. Maystora отиде при един от компютрите.
Момичето видя с периферното си зрение, че повърхността на огледалото до стола потръпва. Протегна ръка и го пипна...

Навън заваля. Агент Thyn пристигна пред портите на старата катедрала и се ухили злобно. Гръмотевица раздра небето...

To be continued