Здрасти и от мен!При мен също се откти случайно-нямах никъде болки или някакви други симптоми-просто като че ли Господ ми прати една инфекция, но сериозна, бактериална и направих сепсис.Друсах се с много висока температура няколко дена и накрая , като видях, че не минава отидохме с мъжът ми в бързата помощ на близката болница(тук всяка болница има бърза помощ и може след като те прегледат и ти направят изследвания да те оставят на лечение-нещо като Пирогов).Там веднага ме праснаха на скенера и ....откриха 7-8 см. тумор на десният бъбрек.Отделно на другият ден видяха и бактериите в кръвта и почнаха тях да ги атакуват, защото иначе не може дасе оперира!Абе бях се подредила като куче в каруца!!!!Интересното е, че тук в Канада изобщо не се церемонат и не увъртат диагнозата ти - казват я много жестоко-право куме в очи-You have cancer on the right kidney-тия думи още звучат в ушите ми ..........А итересното беше също , че видяха, че е рак още след първият скенер, после ме гледаха и на ядр. магн.рез., което потвърди резултата, но се видя, че образованието е сякаш капсулирано и т. н. Оперираха ме веднага след като потушиха инфекцията и предпочетоха да ме оперират с лапароскопия-правят 3 дупки отпред на коремната стена и вкарват микроскоп и със специални инструменти работят.Всъщност на 3.10 .2007г. имам годишнина от операцията.Аз също бях почти умряла докато излезе хистологията.....Иначе самата хистология се оказа добра-Т1бНоМо-ракът е бил ограничен до бъбречната капсула.Бил е 8 см , което е между Т1 и Т2, до 7см ги водят Т1...........нямам последваща терапия задобро или за лошо .А психиката доста ми се поразклати оттогава, но се мъча да се боря със себе си-ту съм добре, ту съм много долу.Поревавам си чат-пат.Много гадно се чувствам от гледна точка на приатели-далече са-а имам нужда от тях........за това Господ ми помогна и намерих този клуб!Едва сега след една година намерих сили да се отпусна и разкажа историята си, което е добре все пак.Иначе все четях и не можех и думичка да напиша за себе си.Лека полека се поокопитвам ......тук има групи за взаимопомощ и си гурно този месец ще отида.....Това е моята история!Пиши ми винаги, когато можеш и искаш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

yraa, снощи писах, но не знам защо не е излязло.
Почти всичко, което си написала важи и за мен. И аз доскоро не смеех да пиша- сякаш от страх да не се върне кошмара. Моята психика също е доста поразклатена. Въпреки, че съм в България, не искам да говоря с приятелите си за това. Усилено работя върху себе си, но сам е трудно- ти знаеш.
Моята операция беше на 03.07 миналата година. Има много какво да ти кажа. Най-вече- радвам се, че се намерихме. Представям си колко други хора също като нас таят за болестта си, сякаш са виновни за нещо или се страхуват как другите ще ги гледат ако знаят. За съжаление тук няма групи за помощ и си оставаш сам със страховете и тревогите. Но това много не ме интересува. Най-важната ми борба е да живея. Да променя мисленето си, начина си на живот и хранене, отношението към всичко заобикалящо. Страхът от смъртта си остава, но сякаш не е толкова панически, както преди. Свикнах с него и с това, че всички сме временни и няма нищо, от което да си застрахован. Много се промених. Незнам дали тук е мястото да говорим за това- ще видя как може да ти пусна е-мейла си, защото сигурно ще има още много какво да си кажем. Сега ще свършвам, че има доста задачи за вършене. Но задължително ще пиша. Надявам се и ти да пишеш- имам чувство, че си единствения човек, който може да разбере в пълнота всичко, което ми е в мислите и преживяванията.
Поздрави и една силна прегръдка от мен! Продължаваме напред!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти, Аби!Ей, разреваме,така да знаеш!Но пък съм много, много щастлива по две причини:1.Намерих си приател със същата диагноза и преживявания!2.Помогнах ти все пак и ти да не се чувстваш сам!Всъщност не разбрах-жена или мъж си-много извинявай, ама тая информация нещо не мога да я напасна!Не се сърди!На колко си години-пак тъп въпрос-любопитно ми е -аз съм на 40г.Итака , и аз те прегръщам виртуални приателю и толкова се радвам, че те има!Имейлът ми е:zheni@abv.bg Пиши!Може да ми пишеш за каквото си поискаш-за настроения, мнения, дребните неща от живота........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И така като си пишете по и-мейл ние кво ще правим?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Веселушка, аз да не пълня темата с излишни сантименталности го казах!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да де, та ми лепна ентероколита точно тогава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет на всички.мисля че е време пак да се включа .Преди няколко дена написах едно голямо писмо на емаила на приятелката от Канада но не успях да го пусна малко съм на вие с интернета започнах да го ползвам след диагнозата на моя мъж.Но ще пробвам пак. Изкам да те питам дали знаеш дали големината на тумора има значение защото нашия е 25 на 30см.Но въпреки това не е излязал от капсолата.При нас махнаха и далака защото се е опрял до него.Като се ровя в интернет пише че по големите от 10см са нелечими .Но нали няма разсейки защо да са от много лошите.Все за това си мисля .Нямаме химиотерапия а имунотерапия която през месец липсва в аптеката на онкото сега пак няма -чакаме .Ходим при лекуващия той имам чувството че вече ни е отписал и не ни обръща никакво внимание.Не е заинтересован .Моя мъж понякога има някакви болки мойе да нямат нищо общо с

опа изненадаха ме в гръб и аз го пратих недовършено сега да продължа.Болките в стомаха може да нямат нищо общо с операцията но тои е длъжен да го прегледа .Тук докторите трябва да са ти познати за да ти обърнат внимание .засега ще свършвам че ме викат .Чао

Vesela, поздрави и от мен! И една силна прегръдка също. Знаеш ли, сигурна бях, че ще се намесиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си права, дори твоята приятелка каза, че отдавна чете, но понеже не е имало друг с такава диагноза, затова не е писала. А този клуб се чете от хиляди хора /българи/ по света. Така някой, когато му потрябва, ще има къде да се включи. Ако вие не пишете, няма да има инфо за тази диагноза и за тези след вас, които /дай Боже да са по-малко/ се сблъскат с тази диагноза. Тук не става въпрос дали си досаден или не. Този клуб е затова, да остане информацията записана, в помощ на други хора. Ние освен, че си чешим езиците, оставяме след себе си и много ценна информация.
Затова не одобрявам, когато на лични бележки се споделят неща, които биха били в помощ на много други хора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите