Това е темата, в която всяка майка ако желае, може да разкаже за раждането на своето дете. Споделете Вашите разкази за това как е минало самото раждане, какви чувства и емоции сте изпитали и как се е отнасял персоналът на болницата с Вас.
На всички нас ще бъде интересно, а на бременните майчета и полезно.
Ако смятате, че темата не е за Вас, по-добре не я четете!

Правилата, които трябва да спазвате при постването на разказите са:

1. В тази тема можете да пускате единствено разкази за раждане!
2. Всяка мама има право на един разказ! Ако искате да има допълнения към разказа Ви, пуснете бележка до някой от модераторите (surfline и jana), за да бъде допълвано мнението. Не пускайте нов постинг с идеята ”забравих да допълня”, ”сетих се още нещо”, защото се очаква самата тема да стане доста тежка за отваряне.
3. Когато темата набере в съдържанието си 100 мнения, ще бъде заключена и линкната към първата закована тема, а на нейно място ще бъде пусната нова. В новата тема ще бъде обяснено за старата и условията на пускане на мнения.
4. Желателно е заглавията на всеки постинг да съдържат болницата и начина на раждане, за да се улесни търсенето.
5. Темата с разказите за раждане, не Ви лишава от правото да пуснете отделна тема, където да бъдете поздравени за раждането, да бъдат задавани въпроси и да бъдат правени коментари относно щастливото събитие!
6. Темата е предназначена само за разкази за раждане. Моля, не пишете друго в нея (като въпроси, коментари и т.н.)!

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Teди на 14.12.06 15:17.</EM></FONT></P>

Редактирано от surfline на 07.03.08 15:48.

Тъй... време е да напиша вече историята на моето раждане... Терминът ми беше на 6-ти май, само че се оказа, че ще се ражда със секцио, заради очите ми. Наблюдаващата ме докторка, каза, че за секцио ще ме приемат в болницата 10 дена преди термина и на 28-ми април /сряда/, чадър, чанта и аз, качих се на едно такси рано, рано сутринта, тъй като мъжа ми не можа да се освободи от работа същия ден, отидох сама във Втора градска болница. След 1 час бях приета в Патологичното им отделение и прегледана от доктора, който беше на смяна там. М... първо да кажа, че отивам без никакви уговорки с никой доктор... само с документ от очен лекар с родоразрешение - секцио. Та, тамошния им доктор се оказа върл противник на секциото и започна да мърмори, че сега всички се натискали да раждат по този начин, това на нищо не приличало и т.н., и т.н. Заведе ме на ехограф и каза, че плода бил много малък, отговарял на 36-та седмица, а аз бях в 40-та... Каза ми, че имам 1.5 см разкритие и още тази вечер можела да ми тръгне "една хууубава родилна дейност"... И вместо да ми назначи дата за операцията, ми каза, че ще изчакаме до неделя /2-ри май/, и ако до тогава не започна да раждам по естествен път, щял да ме прати в Родилно отделение за секцио. Не бях много въодушевена от това, ама си викам, ще изчакам още един ден и ще вдигам пушилка, за да си търся правата, а и от друга страна си викам пък... може пък верно да родя лесно и щом имам такова разкритие и е малък плода - да не ми навреди на очите въобще... Знам ли...мислех си, че по-добре е да родя нормално, отколкото да ме режат, абе с две думи - бях много объркана. Мина си 29-ти април и на 30-ти /петък/, се събуждам мокра и си слагам превръзка и тя пак се мокри и постоянно по малко по малко нещо ми изтича. Отивам при акушерката да й кажа и тя ми каза, да изчакам визитацията. Изядох една кифла:))!!! и зачаках визитация. Дойдоха, оплаках им се, че ми тече нещо и оттам пак на ехограф и щат не щат - ми дават карт бланш за Родилно отделение, да ме видели и там...
Беше 11.30 като дойде акушерка и ми каза да тръгвам след нея с бръснарско ножче и багажа си. И се започна... бръснене, клизми, къпане, в 12.00 влязох в така заветното Родилно отделение. Тук искам да кажа, че в Родилното ме посрещнаха много добре, действаха бързо и професионално, нямаше очакваното грубо отношение и въобще всички бяха толкова мили... чак да не повярваш, все едно гледаш филма "Спешно отделение" . Като ме хванаха - дадоха ми тяхна нощница /наши не се признават/, взеха ми багажа и ми казаха, че ще го носят в Реанимация, оттам ме качиха на една маса в предродилна зала и се накупчиха около мен - една ми слага система в ръката, друга катетър /гадно нещо/, друга ми взима данните, изобщо... голяма суетня - подготвят ме за секциото. В това време ми звъни телефона от чантата, една сестра ми го подаде - майка ми пита какво правя... Казвам й, че влизам в родилна зала и с разтреперан глас ми пожелава късмет. На смяна беше д-р Василев. Дойде и той и ме пита как съм била и това беше... Акушерките за миг си сложиха зелените шапчици и взеха да го питат в колко ще започне операцията, а той вика - "Пуснали сме обява за анестезиолог и започваме!" Издирват анестезиолога - няма го човека:)) До 13 ч. съм висяла на масата и не мога да се помръдна - ужас! По едно време ме съжалиха, та викат - Свалете я от тази маса и да изчака анестезиолога в предродилна. Там ме овързаха с едни колани за следене на тоновете на бебето и зачаках моя доктор да дойде. И тук вече идва момента с прословутата ми КИФЛА! Оказа се, че тази кифла дето съм я яла в 8.30 ч., пречи да ми се сложи упойка и операция преди 14.30 не може да започне. За това, анестезиолога, който е бил на смяна, казал, че преди този час не може да се ангажира с упойка. Идва към 13.30 и започна да ми задава задължителните там въпроси и ми каза, че в 14.30 операцията ще започне. Да, ама ми се насъбра много за този предиобед и получих здрави контракции. 1 час се мъчих с контракции и по едно време, верно в 14.30 идва някаква акушерка и вика - "Хайде!" Най-после влязох в операционната зала!!! Мислех, че ще умра от страх, като ме качат на масата, ама освен облекчение не изпитах нищо друго. Анестезиологът ме беше питал, каква упойка предпочитам - епидурална или пълна и аз си избрах пълна... Застанаха ми на главата той - д-р Найденов и асистентката му... за съжаление не й разбрах името - изключително мила жена. Включиха ми някаква банка в системата. Двама хирурга - д-р Домусчиев /докато чаках да вляза в операция д-р Василев си тръгна, че му свърши смяната, но изобщо не съжалявам за това/ и ас. д-р Колев, педиатър и още един доктор, незнам за какво беше той... Хвърлиха ми едно покривало отгоре и д-р Домусчиев започна да разтрива нещо си по корема ми, от това взех да треперя като лист - не мога да се спра! През цялото време ми говореха разни разведряващи неща, имащи за цел да ме накарат да се усмихна, ама аз незнам защо не бях изплашена де. Викам си - да се свършва, каквото ми е писано и това е. Асистент-анестезиолога ми каза да си отворя устата и ми изля една спринцовка сода с вода в устата, взех да усещам мааалко, как ми се замаи главата, все едно съм изпила 100 гр. алкохол, после д-р Найденов ме пита как ми е името и ..........

Събуждам се - гледам - заспала съм! Лежа на едно много удобно легло, в една топла стая - кеф голям! Летя! От дясно ми седи една акушерка и ми казва - "Честито, имаш си дъщеричка!!!"
ШОК!!!
"Роди се в 15:15 ч., 52 см, 3.700 кг" Малкото бебе?!?! Мрънкам нещо, ама и аз не се чувам какво точно. Докарват ми едно бебе и твърдят, че е моето... Пипам го по бузката, а то реве, та се къса:)) ХМ!!! Взимат си го обратно... Голяма въртележка. Летя ли, летя... От ляво - анестезиолога Найденов ми иска телефона - изреждам цифрите без да мигна, набира ме и като чу, че ми звъни телефона, с доволна усмивка си замина, констатирайки - "Добре е!". Беше 17 ч. някъде. След това вече, със светкавична бързина взех да идвам на този свят. Сестра ми и мъжа ми направили пътека пред родилното, д-р Домусчиев /благодаря му от сърце/, ги пусна при мен в реанимацията. Влизат те - много щастливи мигове... това вече не мога да го опиша. И така, цяла нощ прекарах сама в реанимацията, на едно ортопедично легло, с включен радиатор до мен... имах чувството че летя, много приятно усещане, /как съм пропуснала да стана наркоманка?!?!/... ето тези мигове ще си ги спомням цял живот! Звъненето по телефона, колко хора ми честитяха дъщеричката, безтегловността ми, решението ми да я кръстя Гергана... въпреки, че цял живот съм харесвала името Лора и съм си казвала, че ако имам дъщеря един ден, ще се казва Лора... Не съм спала цяла нощ, не съм чувствала умора, нито пък съм искала да спя. През 20-30 мин. влизаха при мен по 2 акушерки и ме питаха как съм и защо не спя. Аз се усмихвах само и ей така си летях... 30-ти април-1-ви май - най-щастливата ми нощ!

Това беше моето раждане със секцио във Втора градска болница без уговорка. Е, няма да разказвам за възтановителния период, защото при всеки това е индивидуално. Зорът е първите 3-4 дни, когато не ти се става, а те карат да станеш - иначе кофти... Болка няма, но е неприятно ставането и лягането, ходенето до тоалетна и ей такива неща, които понякога ти се струват, че просто не можеш да ги направиш..., ама след 6-тия ден някъде си по-добре. На мен лично, днес ми е 11 ден от операцията и се чувствам супер вече. Е, не мога да тичам:) и да играя хоро /не че преди можех/, ама се чувствам нормален човек вече. Даже и се изкъпах и си смених превръзката от болницата! Изключително съм доволна от докторите, от отношението на акушерките... не видях нито една лоша или дръпната акушерка, санитарка или служебно лице в болницата. Докторите са много готини, абе всички са супер, говорят на вие, искаш ли нещо - всеки се мъчи да ти помогне, няма обиди и др. подобни, каквито се разправят понякога, от стола ти носят в леглото първите 3 дни да ядеш. То не е кой знае каква храната, ама мен не ми се и ядеше въобще. На 2-рия ден ми изпратиха физиотерапевт, да ми показва упражнения за възтановяване. В стаята беше чисто и топло. Всеки ден ми даваха нова нощница. Бебето спеше в общо помещение при други бебета, но ако си го поискам ми го даваха. Само че аз не бях толкова всеотдайна майка, защото като почнах да го кърмя от 3-тия ден, така ме заболя, че взех да измислям хиляди причини да го върнана педиатърката, която ми го донасяше и да го хранят те... В крайна сметка, за подарък получих едни твърди като камък гърди, които ща не ща, трябваше да предложа на отрочето на другия ден:)) Още не мога да свикна с кърменето, ама това е друга тема вече. Най-лошото от болницата беше, че ни изписаха на 6-ти май подсечени и сега са страшни мъки, Герганката я боли и я мажем с Дефламол - върши чудна работа м/у другото.
Ами много изписах, но нали знам, че бъдещите майчета, които чакат ще им бъде интересно, та се постарах заради тях най-вече да съм толкова подробна. Също така, искам да им вдъхна кураж, че няма нищо страшно от секциото... знам, че докато не се убеди човек, не вярва, но аз това мога да кажа като прясно минала по този път.
Искам да благодаря най-сърдечно на д-р Домусчиев, д-р Колев и анестезиолога д-р Найденов, за безкористното добро отношение и да кажа за тях, че титлата Д-Р пред имената им, не е случайна:)) Също да благодаря на екипа, който се грижи за мен, но за съжаление не им разбрах имената. На много хора искам да благодаря, тези които се грижиха за дъщеря ми в първите й дни от живота, на д-р Маринова, която ми води консултациите и дойде да ме види в болницата... На санитарките, които всяка сутрин миеха стаята ми. Въобще - на цялата болница!
Пожелавам на всички бъдещи, очакващи майки, да родят едни здрави и хубави дечица и да направят най-добрия избор за болница и екип! Също искам да кажа, че приказките, че ако идеш без уговорка да раждаш, направо ще те разсекат... са глупости на търкалета и няма смисъл от подобни думи, само да се притесняват бъдещите родилки. Не е така, наистина. Ето ме мен - жив пример за хуманността на докторите:))
Ами това е, много дълъг ми стана постинга и май е вече време да го спирам:), ама нали бях обещала, че ще разказвам...
Късмет на всички бъдещи!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях патологична бременност, но през 9-те месеца докторите така и не се разбраха как да раждам, та затова остана нормално раждане. Термина ми беше определен за 13.08.2004 г.-петък тринадесети! Всички ми казваха, че ще родя преждевременно, тъй като имах 3 миоми, а аз не само си износих до термина, ами той мина и замина без никакви признаци, че раждането наближава! Нямах даже и подготвителни контракции!
Всичко започна точно в първата минута на 16.08. Тръгнахме да си лягаме, погледнах часовника, загасих лампата иииииии контракцийка! Не казах на бъдещия тати, за да не се притеснява, а придърпах часовника и започнах да засичам. Имах абсолютно редовни контракции през 6 мин. Отидох до тоалетната и видях, че ми е паднала част от тапата. Винаги съм си мислела, че като започне раждането ще умра от страх, но най-странното беше, че бях ужасно спокойна! Станах и седнах пред телевизора, не че контракциите бяха много болезнени, но нетърпението и страха да не се събудя навреме /което е невъзможно, ама......../ не ми позволиха да заспя! Това беше най-бавната нощ в живота ми, към 3ч. събудих и таткото, но все ми се струваше рано да тръгнем към родилното. Стана 7ч. и мъжа ми каза,че повече не може да се чака контракциите бяха през 5 мин., но на мен хич не ми се тръгваше!
Прегледаха ме, бях с 4 см. разкритие, редовни контракции през 4 мин., не много болезнени. Приеха ме и започнаха да записват тоновете на бебка! После донесоха документите, които трябваше да прочета и подпиша. Тъкмо привършвах с четенето, а то хич не беше малко и дойде завеждащата на отделението и ме извика при дежурния лекар, защото трябвало да проверят нещо. Гледаха ме на ехограф и ми обясниха, че бебето е обърнато лицево, като най-вероятната причина е миомния възел, който беше непосредствено до главичката му. И така взеха решение за секцио! Дадоха ми други документи за попълване, но те вече ме затрудниха, защото контракциите ставаха все по-болезнени В 14 ч. ме повикаха и поех към перационната. За тоалета- обязкосмяването си беше мое дело /вече 5 години не пропускам, а клизма при секцио не правят в тази болница. Най-ужасния момент беше влизането в операционната, не че има някакви инструменти на показ, но самата атмосфера е ужасна Казаха ми да си вържа косата /дълга до кръста/, но аз нямах с каквопреди време бях чела в клуба, че ако се върже косата, раждането ще е трудно, та екипа видя чудо, докато ми прибере косата, но поне са се посмяли сигурно после Контракциите вече бяха през 2 мин., болезнени, аз вързана на операционната, а анестезиолога не може да ми уцели венаНакрая дойде още един и започна да ми рови по врата за централен източник и точно когато си мислех, че ще ме бодат и там, успяха да намерят на ръката, та направо си отдъхнах През това време ми даваха да дишам кослород, еййй много готино Това е последното, което помня, бях с пълна упойка!
Мамииииии, защо не ми казахте, че излизането от упойка е толкова гадноЗа всичко бях подготвена, но за това си мислех, че е като да се събудиш от дълбок сън! Ужас, не знаех коя съм, къде съм и какво ми правят, бях в съзнание, но не можех да си отворя очите, а една акушерка ме тушираше, от което изпитвах ужасна болка. Добре, че доктора се сети на каже "Наталия, роди голямо момиче!" Тогава вече нещата се подредиха в главата ми Качиха ме с носилка на горния етаж и ме вкараха в интензивното. Тук усетих и прословутото треперене, нооооо мама вече беше чела за него във форума и не се уплаши! Интензивното си го представях много страшно, а то си беше обикновена стая, имаше си и телефон и телевизор. Веднага донесоха бебка и ми я поднесоха до главата, нацелувах я хубаво по бузките, но пак със затворени очи, така и не можах да ги отлепя Тогава дойде и щастливия татко
Сложиха ми една инжекция аналгин и торбата с пясъка /гадна работа/, махнаха я след 3 часа
Първата нощ не можах да спя, но не от болка, а защото като се унеса и гърлото ми пресъхва, започвам да кашлям, а кашляне след операция си е болка! Гледах телевизия като за световно, добре, че имаше кабелна. Непрекъснато идваше акушерка, падна ми се една млада и готина, страшна мадама ви казвам, а освен всичко останало и мноооого загрижена! Така дойде и следващия ден и момента на раздвижването! Не беше толкова болезнено, колкото си го представях, проблеми нямах с него, особено след като ми махнаха катетъра. Но имах и дренаж, та той малко ме бавеше при ходенето, но и него махнаха след 1 ден. Като заключение мога да кажа, че се бях подготвила за много по-силна болка и може би затова ми се видя така лесно, но това с излизането от упойката го бях пропуснала и затова ме уплаши. Но ще си знам за другия път
Възстанових се много бързо, без никакви усложнения, въпреки че бях с проблемна бременност! На 8-я ден не усещах нищо, а от 14-я гледам бебка сама!

Отношението на целия персонал беше невероятно, много съм доволна от всички, без изключение! Родих в Болница Лозенец, оперираха ме д-р Илиев, д-р Станев и д-р Христова!
Кръстихме бебка София, роди се 3.570 кг. и цели 52 см.

Пожелавам на всички бъдещи мами прекрасни бебчета и леко раждане!
Поздрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SilverElf на 09.12.04 11:00.

Първо искам да отбележа, че изкарах страхотна бременност, която не ме ограничи по никакъв начин. Клуба открих вече бременна в четвъртия месец, а започнах да пиша по-късно. Всички ехографски прегледи показваха, че ще родя момиче и съответно бяхме направили списък само с женски имена.
Термина ми беше за 27.10.2002 година. Но в събота (26.10.) усетих, че ми започват контракциите. Тогава беше сватбата на принцеса Калина. Гледах телевизия докъм 16 ч. и се обадих на лекаря, че имам редовни и доста чести контракции. Той ми каза да отида в болницата в 17 ч., но май си мислеше, че е фалшива тревога. Да си призная тайничко се смеех наум на бабите и дядовците, че бебока (първо внуче и за двете страни) измами надеждите им и реши да си дойде с името. Бяхме предвидили и варианта да се роди на Димитровден и решихме да спазим традицията – щеше да се казва Димитрина или Димана. Нали 100 % очаквахме момиче. Дори бях намерила детските си кордели и ги бях приготвила за бъдещата госпожица.
Отидох с разкритие 4,5 см, което при прегледа стана на 5 см. Заведоха ме да се преоблека и ми направиха клизма и ме обръснаха. Не беше неприятно, с изключение на това, че в стаята беше доста хладно.
После ме заведоха в родилна зала и ми сложиха система. Едната от акушерките започна да ми чете Декларацията за информирано съгласие на пациента, след което ми я даде да я подпиша. Контракциите ми бяха редовни, но не ме болеше. Преди да родя имах много болезнен цикъл и в сравнение с него контракциите ми се струваха песен. Едната акушерка няколко пъти ме подканяше да викам и да не се сдържам. Отговарях й, че няма смисъл, защото не ме боли. На разкритие 6,5 см. ми пукнаха мехура – манипулацията е безболезнена. Както вече казах, сложиха ми система, в която пуснаха спазмалгон, но-шпа и папаверин. По едно време даже ми се доспа. Сложиха ми и окситоцин. Обясниха ми какво представляват напъните и след като няколко пъти усетих такива, ме преведоха в родилна зала.
Напъвах няколко пъти, но за съжаление неуспешно. Накрая доктора реши да ми направи епизиотомия, защото бебето започваше да страда. Не усетих как ме сряза. Акушерката ми обясняваше “Главата излезе. Раменете излязоха. А, ама то е момче, виждам пишка!”. След малко мъника проплака. Така на 26.10.2002 г. в 20,30 ч. на бял свят се появи Димитър – 2,750 кг., 49 см.
Противно на очакванията ми беше доста оформен и дори имаше сходство в личицето с това на баща си. Ако не се беше родил на Димитровден, щях да го запиша на съпруга ми.
Следродилния период мина безпроблемно и за двама ни. Закърмянето също мина безпроблемно, благодарение на една от акушерките, присъствали на раждането ми - Ива. Тя също ни пускаше да гледаме как обгрижват бебетата и ни обясняваше подробно доста неща, за което съм й много благодарна.
Оттогава досега наблюдавах поразителната трансформация на бебето в малко човече, което постепенно седна, изправи се, проходи. Появиха се първите зъбчета. Оформи се характера му, темперамента му. Няма да кажа нищо ново, но няма по-голямо чудо на света от майчинството.
И напоследък все по-често се замислям за повтаряне на чудото и за още едно малко човече. Дано този път е с опашчици. Все пак имам приготвени кордели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от KaтИ. на 08.12.04 00:41.

Вече съм описвала ражданията си, но може би има смисъл да се повторят нещата, а и за мен не са загубили своя ужас и очарование.


Първата ми бременност не се случи веднага, а я опитвахме половин година, протече доста усложено с късно направен и много травматично свален серклаж, имах уговорка със стария д-р Ташков от Св. София. Бях приета по-рано в патологичното отделение. Кел файда от уговорката - свалиха ми серклажа с разкъсване на шийката на матката, на живо и без поне да ме предупредят, че лентата е врастнала, после кървих, падна ми тапата, занесох я на акушерките на едно парче тоалетна хартия да питам това ли е, те ме отпратиха като някаква малоумна... Раждането започна часове след това, тоест 2 седмици и нещо преди термина. Болезнени контракции към 12 през нощта, станах да кажа на акушерките и ми изтекоха ми водите на пода. Бебето ми беше седалищно и едро, докторът ми беше казал, че трябва да се роди със секцио, защото рискът от малформации на главата е дори по-голям от риска от луксации. Бях на 21 и нямах претенции - както каже той, така. Да, но дествието се развива през 1996 година, когато персоналът масово се беше закичил със сини картончета с надпис СТАЧКУВАМ. Дежурната акушерка Деляна Хаджиделева ме изпрати да паса, че така бързо не се ражда първо дете, че нямам контракции, че като се наспя, ще ми мине... Не пожела да му се обади, а аз нямах gsm, погна ме физиологичното разстройство преди раждане... Усилиха се много болките, направиха ми ненужна клизма, защото нямах вече нищо в червата, съгласиха се да ми сложат на запис и си отидоха. И никой не се появи, докато не се развиках, че имам контракции на три минути. Силни. Дотогава четох вестници, но вече много ме болеше. А ме бяха овързали с колани и датчици, имах система в ръката, няма мърдане. Бре, появи се акушерката, събуди лекарката, жалко, че не й помня името... Тя ме прегледа ужасно грубо и болезнено и каза, че имам 8 сантиметра разкритие и че му е напипала крачетата, че до половин час щяла да го издърпа. И тук вече се паникьосах страшно - как така ще го дърпа... Нищо не съм им казвала, просто ми причерня... И ми премериха кръвното и се оказа 100 на 200 или нещо такова, а аз имам 60 на 90 по принцип, и като взеха да ми викат, че ме е страх да раждам и че нарочно вдигам кръвно и какви ли не глупости... Събрали се и ми крещят, че трябва с това кръвно да им подпиша декларация, че съм съгласна на нормално раждане, иначе не можело. И тук кипнах и отказах. Казах им да го вадят както намерят за добре и че нищо няма да им подпиша. Дойде анестезиологът да ме плаши, че ще ми направи един вид наказателно сонда, защото преди 6 часа съм яла, преживях и сондата, после дежурната лекарка каза "аз не мога да оперирам" и стачниците викаха друга лекарка, която взеха с линейка от тях - д-р Григорова, която дойде и запя в същия хор, не по-малко грубо от останалите, но аз бях в такъв шок, че не ми пукаше особено. Катетър, после упойката, после извадиха бебето, гледах всичко в отраженията по металната лампа над операционната, то много силно и красиво изрева с ла-ла-ла, дебел мъжки глас, поревах и аз от радост, 4 кила... 53 сантиметра, Николай... На 6.6.1996. Белегът ми е 20 сантиметра.
Престой в реанимацията - ужасен, никакви болкоуспокояващи, още на излизане от операционната взе да ме пуска упойката, бързо проходих, но имах много болки...Там имаше много мила добра санитарка - Светлана, да е жива и здрава, където и да е... А, да, в епикризата на това безумно раждане пише, че в 5 и 5 сутринта е родено такова и такова бебе с ПЛАНОВО секцио поради седалищно предлежание... Нямах сили и желание да се разправям, защото не съм подозирала какво ми предстои.



И забременях случайно 4 месеца след това... Отидох пак при същия д-р Ташков, той не беше много стреснат от малката разлика, втората бременност беше по-лека, с навреме направен серклаж и със съвсем безболезнено сваляне. Трябваше да е задължително със секцио. Аз бях много наплашена от първия път и драпах с нокти и зъби за нормално раждане, но не би. Не намерих лекар в София, която да се съгласи да води нормално раждане толкова скоро след секцио. Добре, постъпих пак в болницата за планова операция, но пак много по-рано, за да се свали по предписание серклажът, това е някаква дивотия, пишат те за секцио, а после ти свалят серклажа, за да тръгне детето нормално. Да, ама не. Не тръгна моята дъщеря 3 седмици с 4-5 сантиметра разкритие тичах по стълбите на болницата, не и не.
Докторът излезе в отпуска, останалите взеха да ме подмятат, да ми назначават ден и час за секцио, и да ги отменят по няколко пъти, но на мен вече ми беше четвърти престой в Патологията и не се трогвах много. Помня само един наистина комичен случай. Влиза лекарят Стрелков на визитация, казва ми "Пето легло - утре сутрин за операция", после се плеска по челото драматично и възкликва, "Не, не мога, утре имам две циганки" и си излиза. А акушерката вика "тичай, тичай да му се помолиш". Никъде не съм тичала, запънах се, че миналия път с уговорката не знам как излязох жива, сега никакви уговорки... Дъщеря ми я извадиха ден-два преди термина. Лежах от сутринта на носилката гола със запретната нощница, катетризирана и осистемчена - взеха ме чак на обед. И каква гледка - същия екип като миналата година - и докторката, и анестезиологът, и акушерката Хаджиделева... Пълен потрес. Те ми гледат корема и ме пита милата лекарка Григорова "Кой ти направи тва грозно секцио, ма", аз като по-чук и от нея казвам "не знам, с маска беше лекарката, по спешност ми е секциото"... Изровиха журнала от миналата година...видяха, че са същите... И взеха да ме миличкосват - "Ама това сме ние, миличка, не ни ли позна". да повърне човек и без сонда. Здраво-право синеоко момиченце, пак 4 кила, но 52 сантиметра, Галина, на 21.7.1997. Проплака тихичко и беше рядко гушкаво бебе, лепнато за мен, докъм годинка и нещо живееше на не повече от 50 сантиметра разстояние...


И пет години по-късно, в началото на 2002 - пак забременях случайно. Но подходих към бременността сто пъти по-съзнателно и недоверчиво към общите лекарски приказки, изчетох де каквото намерих, открих този клуб, тук проверих новите избрани от мен лекари, тук затвърдих решението си този път да родя нормално, Шаня така е раждала и много ме окуражи, благодаря отново )) Друг, който ми помогна много, е с ник Гинеколог - д-р Трифонов от Стара Загора и на него благодаря за успокоителните думи и вниманието... Спрях се финално на д-р Дуковски от МД, въпреки че третия серклаж ми го направи Маленов то Св. София, но той отказа да води нормално раждане след две операции. Дуковски и Нецов единствени от софийските лекари, през които минах, ми направиха впечатление на различно отношение към пациент, който си плаща. Останалите масово хем искат да вземат някой лев, хем да не навлизат в професионални разисквания с невежествени родилки. За мен това беше много важно - да знам, ако нещо се прави, защо е необходило и какво става в резултат на него и ако се пренебрегне - пак какво става... Поне в тая област се изпедепцах страшно )))

Разказът няма да го пренаписвам, защото си е добре написан, само иска няколко запетаи и две-три уточнения за мамите, които не са били в клуба тогава - на 13 септември 2002, петък, в МД се роди Велимир, тежък 4 650, дълъг 54, НОРМАЛНО, за час и половина от първата контракция до изплакването, без упойка, с епизиотомия, при случаен екип, защото вербуваното за раждането светило д-р Дуковски не си вдига gsm-а нощем. Много съм доволна обаче от тая работа. Последно уточнение - темата е странно озаглавена, защото не можех да седна, а пишех бързешката на колене, първата тема беше предупреждение за Тинк и другите му тогавашни пациентки, да не се разминат и те така... Весело ви четене



второ, ей ме на колене пред компютъраа
Автор ET (Defender)
Публикувано 18.09.02 09:40



ще ми станат сини като на оная реклама за водка, но засега не мога много да си ползвам задника за сядане, нито за други цели.......
както беше казал един татко тук преди няколко месеца, БЛАГОДАРЯ, разплакахте ме :-)))) обичам ви много всичките
КОЙТО ИЗЛИЗА ОТ МАЙЧИН ДОМ да тича право в поликлиниката да му досвалят шевовете, на мен са ми оставили един конец, който откри мъжа ми, като оглеждаше какви са пораженията - пораженията са подутина около епизиотомията и нищо друго, към крака се наложи да ме резнат малко.....
санитарките в МД са хиени, тук-таме има по някой човек сред акушерките, лекари не видях освен на раждането една кисела краставица и после сутрин една, дето влиза и пита като Бай Ганьо "как сте, добре ли сте"..........
ЗАПОМНЕТЕ ИМЕТО МАРИАНА КОВАЧЕВА - една дълга мършава кокалеста акушерка, мнооооооого сръчна и много добра като човек, имам луд късмет, при нормалното раждане, както излиза, лекарят служи да изразява негативното си отношение към живота по принцип, а акушерките вадят бебетата :-))))) Благодарение на нея мина така нетравматично, имам достатъчно въображение да си представя при една по-немарлива или по-безотговорна акушерка какъв шев и кройка щеше да падне............

А иначе явно наистина моите две операции са кофти късмет, нали ви разправях, че с първото седалищно бебе за 4 часа почти бях родила, второто нормален процес нямаше, та сега като ми падна запушалката - нищо - нощес в 12 се пукна мехурът, но не изтече всичката вода, докато дойде майка ми от съседния квартал с кола - да гледа децата, вече имах през няколко минути много силни контракции и СЕРИОЗНО РАЗТРОЙСТВО, друм в МД, видя се, че докторът няма да дойде, така казаха и дежурните там, бръснене, клизма и ОТТУК ПОЧВА ЦИРКЪТ - "защо се държиш за вратата, момиче, идвай", "не мога, раждам"....... как не родих в тоалетната не знам, много силни болки и направо на родилната маса след като ме прегледаха 10 души и не можаха да повярват, че раждам от 40 минути, а не от обяд......

не съм такъв герой, поисках си упойка на няколко пъти, да, ама не, както каза анестезиологът - ти си вече родила, каква ти тук упойка :-)))))) и по-добре, после лежах с едно майче, дето яко го цепеше глава след епидуралната.....

доста виках като напъвах, но по-скоро си помагах, отколкото пищях,

похвалиха ме безкрайно много пъти как напъвам, даже комплиментарно питаха какво съм спортувала и силно ме изкушиха да им кажа "лека атлетика във втори клас" - на десетина напъна излезе, не е безболезнено напъването, но не е и най-болезненото според мене - последните контракции, съчетани с подскачане из тоалетните на оная архитектурна грешка, бяха по-кофти

скараха ми се къде си слагам ръцете и че си свивам краката като напъвам и че не съм влязла по-рано за секцио и че съм повярвала на д-р Дуковски, според когото това бебе трябваше да е кило по-малко, лекарката не беше точно груба, а по-скоро лично обидена от безотговорното ми отношение........

дадоха ми бебето да го прегърна здраво още докато беше наплескано с мас и казаха, че съм първата майка, дето не си пази нощницата.... тя понеже беше много чиста........

няма вода и хартия в тоалетните им, което майче ще ражда второ и трето дете, да си знае, че има шанс да стане адски бързо и да си мие задника след клизмата на мивката в родилното, което направих аз пред целия екип след като ме измъкнаха насила от тоалетната - изобщо по тоалетни прекарах повече време отколкото на масата за раждане..........

ролята на акушерката е адски важна накрая, не ми е правила точно масаж на перинеума, но определено държа на бебето главата на няколко пъти, когато не можах да спра изцяло напъна, а и с пръсти го измъкваше така, че да няма травми ни по мене, ни по него - супер болезнено ми беше - но нямам ни едно разкъсване - да е жива и здрава тая жена!!!!!!!! е, раменете на Крали Марко нямаше никакъв шанс да излязат и ме срязаха - не усетих изобщо, после обаче и плацентата изобщо не щя да излезе - чакахме я 15 минути и част от екипа ми се радваше, останалите се редуваха да ме натискат - ама не стана, наложи се да ми бутнат една пълна упойка и да я махат ръчно, после да кюртират, ревизират, шият и пр.................

а аз просто се възстановявам бавно и туй то - днес ми е вече шести ден - не съм кой знае колко по-подвижна отколкото след секциото, но имам далеч по-малък корем, отколкото ми оставаше преди.......
това е горе-долу медицинският отчет

БЕБЕТО е супер - има колики и реве със страшен мъжки глас по около час нощем - никак не е много, но се чув на първия етаж, ВДИГА СИ ГЛАВАТА като бебе на един месец, озърта се дълго време, после си я мести на другата страна..... това като го сложиш по корем, но не обича и си запъва краката и се опитва да се мести напред..... още не му е паднал пъпът, яде здраво, свали общо 200 грама, на мен кърма ми дойде на третия ден, пак нищо не става с помпичка.........

баткото и каката се сърдят, че много спи и не могат да го целуват непрекъснато..... скоро ще имам снимки и ще помоля таткото да ми сканира....
скоро не се виждам навън, но не се знае, вчера лазех по пода на 4 крака при всяко ставане от кревата и майка ми направо се побърка да ме пита как да ми помогне, а днес почти нямам такива случки..... нямам и много интернет, другият account нещо не ще да ме логне.... ми май това е засега, МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА и пак ще пиша след малко :-))))

Восточные женщины хороши до безобразия! А так же во время безобразия и после безобразия!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SilverElf на 08.12.04 10:13.

На 5. 12.2003год. в 2.30 ч. рано сутринта се роди моята прекрасна малка звездичка - Деничка. Роди се в Шейново. Контракцийте ми почнаха още на 4.12. през нощта, но бяха много слаби. Имах ги и на целия 4. 12 но пак слаби.Понеже разбрах, че ще се ражда няма накъде цял ден чистих и подреждах къщата та като се приберем с бебка вкъщи да е чисто и подредено. Накрая вечерта се засилиха контракциите и станаха по- начесто и отидахме в болницата в 20. 30 ч. Там ми спукаха водите при 2 см. разкритие и от 21.00ч. до 22.30ч се разхождах по коридора за да получа по- голямо разкритие, като през цялото време имах вече доста силни и продължителни контракции. Клизма не са ми правили аз в нас освен,че от обяд не бях яла нищо а и изпих 2 с.л. рициново масло със сок от половин лимон - действа безотказно, но е доста гадничко. Това ми го каза леля ми която е акушерка в Шейново и тя израждаше бебето. Действало хем като слабително, хем и се получавало по-бързо разкритие от него /не че аз получих бързо разкритие ама поне избегнах клизмата/. В 22.30ч. ме сложиха в предродилно със система и там вече почнаха големите болки. От там насетне непрекъснати и все по-засилващи контакции от които направо към 00.30ч бях вече откачила от болка. Сложиха ми някакви упойващи от които почнах да се унасям от време на време, но пак си болеше и то доста. Към 1 и нещо болките намаляха и почнаха и напъни и болки, но по слаби. Към 2.15 се качих на родилната маса в родилното и продължих с напъните. През това време акушерките ми натискаха корема и ми държаха краката, че аз все ги отпусках. Докато накрая в 2.30ч излеле на бял свят и моето зайче! Знам точно часовете защото пред моето легло имаше часовник който гледах непекъснато. Имам три шева които ми ги направиха при пълна упойка от която се събудих чак в 4.30ч доста замаяна. Последното което си спомням преди упойката беше /освен бебето/, че започнах да треперя цялата неконтролируемо и как обяснявах на всички, че много ги обичам и че сигурно упойката няма да ме хване! След като се събудих бях с лед м/у краката и торба с пясък на корема, пак ми дадоха бебка да я погушкам и ме преместиха в стая. На сутринта към 9 ч. се опитах да стана и припаднах. Така че момичета не бързайте да ставате за да не се ударите и си носете шоколадче и вода предварително. Мен после акушерките до следобяда ме разхождаха с количка да тоалетната и обратно. Целия ден ми беше доста замаян чак вечерта се оправих. Мишлето ми го дадоха за първо кърмене на обяд и неможех да й се нарадвам и да я нацелувам. С кърменето се справих, но ми бяха станали страхотни рани по-гърдите и ги мажех непрекъснато с Дефламол, но за няколко дни минаха и продължихме да се кърмим успешно! Струва си всяка болка която изтърпях за да гушна това малко създание. Макар че хич не беше малко 3.750 кг. и 50 см. Това е за моето раждане. На 7.12. в неделя ни изписаха! Лекарката която беше на смяна и ме израждаше, се казваше Чорбова а двете акушерки - Тошкова и Коричкова и разбира се леля ми която беше постоянно до мен и ми стискаше ръката за кураж непрекъснато!
Това го копирах от темата в която разказвах за моето раждане преди година!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от irka на 08.12.04 00:41.

За идването на Петър на белия свят




Благодяря на Господ, че ме дари с възможността да стана майка!


Благодяря на д-р Маленов, д-р Грънчаров, анестезиолога д-р Недялков, акушерката от предродилна зала Соня Станчева,акушерката Соня от операционната, акушерката Ева Белишка, на всички останали от екипа на д-р Маленов, чиито имена не разбрах и на всички, които се грижиха за бебе Петър през първите 5 дни от живота му.

Ето и нашата история:на 28.07 сутринта с предварителна уговорка за секцио тръгнахме за Св.София(Тина Киркова). Качих се на втория етаж и започнаха подготовките. През цялото време коленете ми трепереха от страх. Вкараха ме в предродилна зала и както трябваше да съм първа за деня с операция, се оказа, че ще съм трета. Още повече се притесних, исках всичко да свърши по-бързо. Оперираха първата жена, моя ред наближаваше. Отиде и втората. Аз вече толкова се срахувах, че не знаех къде се намирам. Дойдоха две момичета за нормално раждане. Докато те получаваха разкритие и стенеха, аз с всяка тяхна конртакция плачех. Беше много стресиращо. И така, изтекоха банките с натриев хлорид, сложиха ми катетър и най-после бях на операционната маса.
Д-р Недялков ми би упойката(аз през цялото време подскачах, като ме боцнеше, как ме изтрая човека-не знам). Акушерката ми помагаше да се задържа свита и ми държеше ръката. Това беше голяма подкрепа за мен.
Д-р Недялков дойде от към главата ми и ми даде кислородна маска. Помолих го да ми даде пръст и държейки кутрето му и маската, аз бях напълно спокойна. След като ми махна маската, го хванах за ръката. От време на време питах къде е д-р Маленов, а те се шегуваха с мен, че нямало да избяга
Докато вадеха малкия от мен, имах чувството, че ребрата ми се стягат и някой ми изтръгва сърцето. Никога няма да забравя това чувство. Беше адски странно, но не и болезнено!
В 11:19 ми показаха най-сладкото същество на земята, приличаше ми на малко, мокро и уплашено врабче и първите ми думи бяха: "На мама пиленцето!", след което се разплаках. След това ми го донесоха облечен и ми се видя още по-хубав
И така...зашиха ме и ме закараха в реанимация. Сън не ме ловеше, чат-пат си поплаквах от умиление. Мислех си, че всъщност напразно съм се страхувала, операцията я преживях, гадното беше в предродилна. Даже се замислих и за второ
Трудното беше на втория ден. Изобщо не можех да вървя, а другите две момичета, които ги бяха оперирали преди мен си припкаха по коридорите. Добре, че беше майка ми, да е жива и здрава, защото седеше по цял ден в болницата и се грижеше за Пепи, а татко му ми помагаше да се раздвижа. Сега вече съм добре и аз припкам

Вече сме си вкъщи, кърмя го(или поне се опитвам), но няма никакъв режим на хранене. Пъпчето му още не е паднало, надявам се скоро. Иначе сме добре, свикваме един с друг...

Така се появи Петър на белия свят.

Дано не съм ви досадила
С поздрав: горда мама Ради и бебе Петър


П.П. Разказа е копиран, не съм го писала отново

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Duci на 08.12.04 10:45.

Общо взето бременността ми беше лека.Единственият проблем беше бъбречното криза, която направих в 5 месец и се наложи да ме приемат в болница.В Майчин дом.В последствие се оказа, че това ми "посещение" е било от полза - познавах персонала в патологията и обстановката като цяло ми беше позната, защото в 9-я месец пак ми се наложи да лежа там.
Термина ми беше определен за 7 Юни 2003г.Към края на месец Май започнах да имам страхотни болки в симфизата- не можех дори да ходя.Наблюдаващият ме гинеколог каза:"Ми хайде заминавай в болницата, защото според мен си за секцио, пък там да решат какво ще правят".И така 10тина дни преди термина влязох отново в МД.Първоначално докторите решиха да ме оставят за нормално раждане.Повече от две седимици висях там с надеждата най-накрая да родя.Да, ама не.Термина ми дойде, че и отмина, а признаци за раждане нямаше.Въпреки почти ежедневните прегледи за разкритие не получих такова.
В крайна сметка решиха да ми направят рентгенова снимка.Оказа се, че главата на бебето е по-голяма от изхода на таза и в крайна сметка ми плануваха операцията за 17 Юни.Последваха ред изследвания:ЕКГ, консултации с анестезиолог и интернист,тест за антибиотици /или упойки, вече не помня/ и т.н.
На 17 сутринта ми направих клизма /не боли/, за тоалета се бях погрижила сама.Свалиха ме в операционната.След 20 дни престой в болницата и трескаво очакване да родя влязох там с усмивка и облекчение и може би това много ми помогна.Бях много спокойна.Преляха ми 3 банки с нещо /не помня какво обаче/, сложиха ми катетър и дойде ред на анестезиолога.Мисля, че се казваше Ковачев -страхотна мил човек, който през цялата операция ме милваше по косата и ми даваше кураж.В интерес на истината болка вобще не усетих, а по скоро ме беше гъдел от поставянето на иглата в гръбнака.Бях с епидурална упойка.Обездвижих се от кръста на долу и бях в пълно съзнание.
Оперираха ме доц.Чернев и д-р Лачев.Операцията започна.Не чувствах нищо, освен дърапане и теглене на корема, но съвсем безболезнено.10тина минути след началото на операцията анестезиолога ме натисна силно по корема.След минута бебчо проплака.Митака се роди 3800 гр., 52 см.
Подадоха ми да цункам малкото бебче.Беше още топличко и мокро и плачеше.Щом обаче усети близостта ми спря.Бях толкова щастлива и развълнувана, че не можах да спра сълзите.Сестрата, която беше до главата ми през цялото време ми бършеше очите майчински.Бях станала майка.Това беше най-невероятния момент от живота ми.
Докато ме тресеше еуфорията докторите ме шиеха.Процедурата отне към 20 мин.После ме преместиха в реанимация.И от там почна кошмара.Трябваше да остана в реанимацията до следващата сутрин /такава е процедурата в МД/.Упойката ме отпусна.Започнах да чувствам болка.Биха ми течен аналгин за нея.Проблема ми беше обаче, че гърба ме болеше зверски.Исках да се обърна, а не можех да помръдна.При всеки опит катетъра се забиваше в мехура, а операцията ме срязваше.Наложи се да лежа към 10 часа без да помръдна.Цяла нощ гледах часовника над леглото и чакахда дойде сутринта, за да се раздвижа.
Към 9.00 сутринта дойде рехабилитаторка, която ни раздвижваше /Бяхме 5 момичета в ренанимацията/.От там ме качиха с количка на 7-я етаж, където останах 7 дни.Бебето можех да видя чак след обяд.
Практиката в МД за оперираните е следната:Бебето не е при майката.На всеки три часа отиваш и си взимаш бебето да го нахраниш.След 30 мин. го връщаш.Акушерките се грижат за всичко останало.
Отношението в МД, както се знае не е цветущо.Но това не беше от първостепенно значение за мен.Бебето беше най-важно, а там неонатолозите са най.добри.Да чукна на дърво, нямахме никакви проблеми.
Сега отново ще раждам там.
Дано не съм била отегчителна и да съм помогнала на някоя бъдеща мама да се подготви за Великия Ден.Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 10 декември 2003 в 4 сутринта ми изтече водата. Аз скачам веднага и викам на мъжа ми "Айде да ходиме". А той още сънен:"Какво, къде?". Знам, че ако изтекат водите се тръгва за болницата без значение имаш ли контракции или не. Имало опастност да тръгне пъпната връв да излиза и да препречи изхода. Първо 10 мин не смея да мръдна. След това обаче решавам да вляза в банята за лек тоалет, но там е вече мъжът ми и драйфа и с разтройство, сякаш той ще ражда. Тръгваме с колата за Майчин дом и там ме приемат, клизма (неприятна, но неболезнена, това ви е най-малкия проблем в момента). На прегледа никакво разкритие, никакви контракции също. Качвам се на 3 ет в предродилна зала, там с още едно момиче си правим компания в 5 сутринта. Дежурните акушерки бяха едни млади момичета, много мили и способни според мен. Обясняваха ми, че бавно ще ми стане разкритието, защото е първо раждане, шийката първо се изглажда, а после се отваря. При раждали това става едновременно. Успокояваха ме, изследваха околопродните води с някакъв разтвор за да видят дали наистита са води или аз съм се напишкала (което за мен е абсурдно, мога да направя разликата, но понеже нямах разкритие в началото). Към 7 започнаха съвсем леки контракции на около 15 мин. И разходки, разходки...Залата започна да се пълни, други вече родиха, а аз с 1,5 см разкритие. Към 14 ч ми сложиха система с окситоцин да ускорят нещата. Към 16 ч ми сложиха някакъв антибиотик в системата, защото вече 12 часа бебето е изложено на външната среда и може да получи някаква инфекция. Преди това обаче ме тестваха за алергия към този антибиотик, надраскаха ми ръката от вътрешната страна с малко от препарата. И всичко ми обясняваха защо го правят. Междувременно през час може би слушат тоновете на бебето и следят контракциите, и с видеозон ме преглеждаха, както си лежа. А аз наистина по едно време легнах и не ми се разхождаше, защото контракциите станаха болезнени. А Разкритие 3 см. Едно момиче до мен доста викаше но беше с 5-6 см и й сложиха епидурална анестезия и след 10на мин вече се усмихваше и след 1/2 час роди. И аз като видях това и като се затръшках искам и аз. Те "чакай трябва ти разкритие поне 5 см". Е чака, чакам, и все някой викам да ми види разкритието. А лекарите не се склонни да правят тези упойки, защото родилките стават "мързеливи" и не напъват добре и може да се стигне до форцепс. И акушерките всячески се опитваха да отложат упойката, ама аз инат. А един лекар ме преглежда и ми опипва корема и вика:"кво се оплакваш, малко ти е бебето", а аз "малко ама главата му е голяма"(което си беше така), а той "ти незнаеш какво са контракции", а аз "ти пък много знаеш". Ми мъж, виждал бил той, едно е да видиш, друго е да изпиташ. Най-накрая към 19 ми сложиха упойката в гръбнака, разкритие 7 см боли, боли, не поставянето, а контракциите и че трябва да си неподвижна докато я правят, а мен ми бяха толкова начесто, че едва намерих а време между контракции да я поставят. След 10-15 минути е едно такова блаженство, не мога да ви опиша. Пълното разкритие стана много бързо и след 1/2 час, айде ставай за родилна зала си. Как да стана имах чувството, че бебето ще падне от мене. Те ако падали така, много щяла да им е лесна работата. В родилна зала не напъвах както трябва, не ме болеше, всичко беше една безкрайна нужда да се напъваш, но защо не правех нещата както трябва не знам. Само ми повтаряха, не напъвай в лицето а в дупето. В 20:03 се роди Лъчо 3150, 52см. Аз крещах от радост и ги обичах всичките. Не мога да си спомня имена, съжалявам че не ги потърсих по-късно трези хора. Родих с епизиотомия , не знам колко шева но не е малка. Имам и вътрешни разкъсвания, но са ме зашили много добре, така каза и гинеколожката ми. Докато ме шиеха упойката започна да минава, тя е за около час, час и 1/2. Обаче вече като си родила могат да ти блъскат упойки колкото си искаш. Шибнаха ми една доза лидокаин в тръбичката в гръбнака и продължихх да се усмихвам. И усещах иглата, усещах как ми обираха с нещо остатъци явно от плацента по матката. абе страховито звучи, но не боли, майка му стара и затова ви го казвам. След това ме оставиха в една зала да си почивам, аз тогава започнах да се обаждам на тоя и на оня да съобщавам новината. Към 22 ми донесоха бебо и гушкайки го ни закараха с количката на 12 ет . Казаха ми след 5 часа да стана и да отида до тоалетната. Така и направих, станах си нормално, внимавах естествено, шевовете болят, не можеш да седнеш, пишкаш на няколко струи, но всичко се забравя като го гушнеш мъничето.
По време на престоя в болницата ходете на тоалет или искайте да ви го направят, не се притеснявайте. Много олеква от него. Освен това ако не сте с копринени конци си правете компрес с риванол. Памук, напоен с риванол, увит в марля. Цапа гащите, но нищо. Пръскайте се с Бивацин и бани със смрадлика често и всичко ще бъде наред.
В МД бебетата са при майките, което в началото не ми хареса, защото не можеш да се наспиш, все някое бебе плаче, разплаква и твойто и е едно дондуркане постоянно. Но важното е то да усеща майка си, важно е да се закърми въможно най-скоро, искайте да ви обяснят или покажат акушерките или помолете някоя майка с по-голямо дете. не кърмете под час, а когато се събуди или когато заплаче бебето, сами ще прецените. Съжалявам, че в къщи нямам интернет и не съм имала достъп до този клуб или до информация за кърменето, сигурно и досега щях да кърмя.
В края да успокоя всички, раждането не е страшно, но докато човек не го преживее, никой не може да му внуши нищо.
Друго засега не се сещам, лека бременност и финал на всички. Чакат ви страхотни моменти, аз смятам да ги изживея отново.

абе писна ми един банер не мога да сложа

Редактирано от zarra на 08.12.04 15:49.

Извинявайте, малко дълго се получи...
За моето раждане в Окръжна болница – София (сега Св. Анна)

Здравейте,
Бях си обещала и аз да разкажа в подробности за моето раждане, но докато мога да седя мина доста време и събитието някак си изгуби давност за аудиторията. А и честно казано ме вдъхнови разкана за Ню с кифлата – толкова премеждия от една нищо и никаква кифла &#61514;
Та по същество:
Изкарах изключително лека бременност, работих до средата на 7-ия месец на пълни обороти почти. Терминът ми беше за 06.06.2004 г. Виждах в тази дата някаква поличба – майка ми и баща ми имаха 30 годишнина от сватбата на този ден и си мислех, че едно внуче би бил най-големия подарък, който бих могла да им направя. А и 15.06 с мъжа ми правехме 2 години... Та и за него бях готова с подаръка. &#61514;
За последно бях на мерене на тонове на 04.06.2004 г и с Докторката ми се уговаряхме да идвам всеки ден следващата седмица да ми мери тоновете, защото нямаше никакви наченки бебока да излезе до 06.06. Общо взето и двете бяхме сигурни, че ще преносвам и коментирахме вариантите – дали да се планира секцио след 10 дни или да предизвикваме нормално раждане,а действието се развива някъде към 15,30-16,00 часа. С мъжа ми решихме, че така или иначе ще преносвам, да вземем да пообиколим за бойлер, който отдавна бяхме решили да сложим. Грабнахме крътника за консултант и обиколихме Техномаркет и Технополис. Нещо не бяхме домерили, та не го купихме, а се прибрахме и направихме стройна организация за 05.06, събота. Мъжа ми си беше взел отпуска от понеделника (07.06), за да ме кара по доктори.
Вечерта бях изключително гладна, но в същото време не ми се ядеше тежка храна – изядох близо 2 кг череши и си легнах към 10,30. Така или иначе ставах по 18 пъти нощем, към 2 през нощта ме заболя корема и аз станах да пишкам. И опааааа, изненада – тече запушалка. Не се уплаших, защото имах позната, която 2 седмици след изтичането на запушалката не беше родила, та викам си – скоро ще е, май няма да преносвам много, това е добре! И си легнах, ама нещо ме човъркаше отвътре и реших да събудя мъжа ми, който през сън ме препрати към 9-та глуха да заспивам и че е уморен и ако може да не го занимавам с глупости по никое време. И аз съм заспала... Към 4 се събудих отново пак от болки в корема, бяха като болките ми при менструация та реших, че е фалшива тревога. Нон стоп ми се ходеше до тоалетна, и ставах на всеки 15 минути. Към 6 сутринта вече усетих, според мен, нормална родилна дейност. И отново опит да събудя мъжа ми. Той се опита отново да ме отсвири с въпроса – айдеее, заспивай, но този път вече бях сигурна, че става нещо, та му казах – хубаво, ти заспивай, а аз ще се обадя на баща ми да ме закара до болницата, на което той се ококори и скочи. Пита ме “Ама сигурна ли си???” Беше видимо уплашен. И после добави “Ама ти нали щеше да преносваш?” В този момент контракциите ми ставаха все по-болезнени. И на всяка аз пребледнявах...
Мъжа ми стана, стопли ми вода и аз се изкъпах. Бяха ми казали, че на контракции през 10 минути за по 20 секунди се тръгва към болницата. Обадих се и на баща ми, че ще тръгваме с мъжа ми към болницата, вече беше станало към 7. Майка ми беше нощно дежурство и баща ми й се обади, тя помоли да я изчакаме поне до 7,30 -8. Милата, събудила колежката си, която трябва да я смени, че дъщеря и ражда и към 7,30 баща ми излетя с колата да я вземе. Докато се натуткаме, стана 8-8,15, а аз вече с контракции на 3 минути за по 30 секунди, почти отказвах да отида до болницата с предтекст, че е още рано.Към 8,30 вече бях в Окръжна, съблечена по нощница, междувременно се бях обадила на моята лекарка, която се обади на дежурния екип да ме прегледа и ме помоли да й се обадят след прегледа. Като се обадихме чух само това – 7,5-8 см разкритие, редовна родилна дейност, изпращам мъжа й да те докара. Нпаравиха ми клизма, аз сама се бях обезкосмила и започна едно тичане до едното място. Нямаше тоалетна хартия в тоалетната, та баща ми изтича и ми купи 1 стек кърпички. Майка ми влезе в тоалетната и ме държеше докато се почиствам със студена вода да не падна, че контракциите ми вече бяха доста силни.
Нямаше смисъл да ме слагат в предродилна, директно ме наместиха на апарата в родилна и започна меренето на тоновете. Пукнаха ми мехура.Акушерката ми уцели вената веднага и започна вливане на рингер с окситоцин и 2 кубика бусколизин. Развеселих екипа много, като ми зададоха въпорса – “Колко кг си?” и аз отоговорих “Ами преди да ми изтекат водите – бях 100”. Последва дружен смях и обяснението – ами те водите варират от 200 мл до 500 мл. През целия престой ме поднасяха с изказването.
Моята лекарка ме пита искам ли упойка и аз вече тотално ошашкана й викам – ами не знам... и тя се обади да пита за дежурния анестезиолог. Като чу кой е ми каза – не, не искаш епидурална. А и не се притеснявай, скоро ще родиш. То по-старшното мина вече.
В един момент ме оставиха сама и ми казаха да си викам, да правя каквото аз намеря за добре, но само да внимавам да не падна от родилната маса, че няма да ме връзват за да не се шашкам допълнително и да си мисля глупости. Малко след това – може би 15 минути дойде акушерката, на която поисках малко водичка. Тя съвсем човешки ми обясни, че ми съхне устата от окситоцина в системата, че е нормално, да не се притеснявам и че ще ми донесе марличка да си мокря езика, защото ако ми даде вода стесняваме и без това тесния път на бебчо, който по нейно мнение е големичък и е хубаво да му оставим по-широчко. Докато оправяше втората банка аз изучавах шкафовете, какво има вътре и питах на мен от всичко ли ще ми слагат. Тя ми отговаряше мило, в един момен ме видя, че почвам да се напъвам почти без да искам. Аз й казах, че не чувствам болка, но имам чувстово че ще се изпусна по-голяма нужда. Прегледа ме, изключително внимателно и ми каза, че няма да се изпусна, ами да си сдрържам напъните, че имам още 1 см разкритие да чакам и обикновено то става до 15 мин-30 мин. И ме оставиха пак сама. В един момент влезе акушерката, прегледа ме и извика – аз шийка не напипвам. Целия дежурен екип + моята лекарка дойдоха да проверят и дружно се съгласиха. Започнаха да ми обясняват как да напъвам, обаче аз бях вече ни жива, ни умряла, много ми беше паднало кръвното и не можех. Опитахме пак, нищо. Оставиха ме отново за малко сама. Аз едвам сдържах напъните вече. Само с контракциите, без мое участие главичката вече беше тръгнала да излиза самичка.
В един момент ми казаха, че ако не напъвам ще си задуша бебето. Това доста ме стресна, започнах да правя всичко по силите си, но не и не. Накрая ме свалиха от родилната маса, за учудване на всички аз скокнах като младо яре и продължих да напъвам в клекнало положение. В един момент акушерката викна – хей, качвайте я, че ще роди на пода. Качиха ме, скочиха ми 3-ма души върху корема, направиха ми епизиотомия и едната лекарка ми вика – гледай часовника, за да запомниш точния час като почнете да правите хороскопи. А другата й отговори – гледай, че е ни жива ни умряла, милата аз ще извикам и тя ще запомни. И така... в 11,05 вече се беше родила София, 51 см, 3,750 кг.
Бебката изплака, ама не искаше да реве, та е наложи лекичко да я тупнат да ревне малко. Плацентата се беше отлепила и изпадна цялата веднага. Зашиха епизиотомията, за учудване на всички, вътрешни разкъсвания нямах. Казаха ми какви лекарства да си купя, за да си третирам раната за по-бързо зарастване, но кой да ти помни, имах си едно малко Софийче и бях станала мама. И моята лекарка беше отчела тоз момент, та говори с момичето, с което бях в стаята да ми даде за довечера. И ми подадоха телефона и почна едно звънене... Няма да забравя мъжа ми, който почти се разплака.
Моята лекарка помоли неонатоложката да покаже следобяд бебчо на майка ми и мъжа ми, а и свекър ми и свекърва ми дойдоха с огормен букет цветя...
Искам накрая да изкажа безграничната си благодарност на моята лекарка Д-р Жекова, на дежурните лекарки Д-р Илиева и Д-р Братоева, на акушер Николчева и неонатолога д-р Благоева за изключително човешкото им отношение, компетентините намеси когато беше необходимо и безкрайния им професионализъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, вече от вкъщи!!!
Най-накрая имам щастието да съм у дома с моята малка слънчева лъвичка!
Щастието ми е неописуемо, радостта голяма, а сърцето ми е разтопено като масло на слънце....

ОБИЧАМ Я!!!! И СЪМ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА!!!!


Сега се нагърбвам с тежката задача да ви разкажа за моето раждане... което както ви обещах изобщо няма да е кратък разказ... така че се въоражете с търпение!

Елена се роди на 11.08.04г. с цезарово планирано 2 дена по-рано сечение. Тя дойде на белия свят, благодарение на изключителните лекари: д-р Рени Ковачева, д-р Григорова, анестезиологът д-р Недялков, акушерките Ели Белишка и Соня???
ЗА КОЕТО СЪМ ИМ БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА!!!!!!

Мерките на бебка са 4.1кг, 52 см, 32см обиколка на главата

И така започвам:

Отидох в болницата в 6.30ч сутринта с мама, татко и мъжа ми. Предходната нощ не можах много да спя от напрежението, което ме беше завладяло - само от 1ч до 3ч... Когато стана 3 ококорих очи и зачаках да стане 5ч и да се оправяме за болницата.......
Сърцето ми беше в стомаха..... Шубето от неизвестното беше голямо.... а страхът дали всичко ще мине наред... неописуем.... и въпреки всичко си втълпявах! Ще бъде!!!
Наско /мъжа ми/ вечерта ми помогна да си дооправя "прическата" щото от големия корем нищо се не видеше.... Когато постъпих в приемното Ковачева ахна от перфектното изпълнение на задачата... и ме пита кой ми е направил тоалета.... Нарече Наско "професионалист"
На влизане в приемното сложих джапанките си още отвън - на стълбите в коридора, както ме беше посъветвала ДУЦИ!!! Което е от изключително значение, защото влезнеш ли вътре.... те завихря една.... и нямаш време нито да си ровиш в багажа... нито пък да си сменяш чехлите от навън с джапанки.... ТАКА ЧЕ ТОВА Е СЪВЕТ!!! Слагайте си джапанките още преди приемното!
Бях хем притеснена, хем спокойна, че съм в ръцете на д-р Ковачева!
Тя беше изморена след прекараната нощна смяна и току що излизаше от едно раждане
Измериха ми кръвното - малко високо 140/90.
тоновете на бебето бяха добри. На "магарето" д-р Ковачева видя е разкритието не се е помръднало от предния път - т.е. 1см и че главата е много високо. Т.е. скоро не се очакваше нормалното раждане да тръгне. Измериха ми таза и матката. Направиха ми клизма, която всъщност хич не беше гадна. После отидох до тоалетната, и се измих. Много важно още едно нещо: чехли, сапун, кърпа, и тоалетна хартия имайте отделно в един плик най-отгоре в багажа си, за да може да го извадите без да се ровите, когато влезнете в приемното!!! /това също знаех предварително от Дуци и ми спести излишни притеснения/
Взех си после "чао" с наште и заминах в предродилна. Там имаше една жена, с контракции, чакаща разкритие. Една санитарка ми сложи абокат /система на ръката/, а после ми лисна щедро разтвор отдолу.... бая щипеше - отврат... ама го преживях. После последва слагането на катетъра.... толкова ми бяха разправяли колко е гадно, че чак не ми се стори гадно като ми го сложиха, щото се бях настроила за най-ужасното нещо! После дойде 10 минутно гадно усещане че ужасно ми се ходи по малка нужда.... но отмина ..
На втората влята банка в ръката ми, ме закараха в операционната. Всъщност отидох до там пеша ... Всичко беше като магия и сън... сякаш не аз вървях, а някой друг ме движеше!
Легнах на масата. Анестезиологът Недялков, с бойния прякор даден от мен и Дуци "слънцето", понеже се обръщаше към нас със "слънце" каза да се обърна настрани и почна да ме бучка в прешлените. Пусти му сланинки!!! Не му беше хич леко!
Поизмъчи се бая.... Постоянно ме питаше дали усещам болка... по едно време усетих остра болка към лявата буза на дупето.... и подскочих...., май счупих иглата, защото той поиска нова.... .. Е, най-накрая успя да ми сложи упойката.
за секунди се вдървих..... от гърдите надолу. Изтръпнаха ми краката. Накара ме да си вдигна левия крак - едва едва..... малко го вдигнах. След минута и това беше невъзможно...
Предадох му много поздрави от Дуци, чиято ръка той е държал по време на нейното раждане преди 2 седмици. Той се захили и й прати подобаващо поздрави.
Забравих да спомена, че в предродилното акушерката Ели Белишка ме разпозна, че съм приятелка на Йоана от августинките /на която бяхме на свиждане няколко дена по-рано/ и си приказва приятелски с мен!
Мереха ми постоянно кръвното. Най-ниско падна до 90/60. Накрая беше 110/70, което си беше супер!
ЗАПОЧНА СЕ!
Нищо не усещах, а явно вече ме режеха. В лампата се отразяваше частично корема ми - но и без това нищо не разбирах, та не съм гледала много много. "Слънцето" ме забавляваше. Сложи ми кислородна маска - каза че е важно за бебето. По едно време каза че ще се раздруса масата - да поема дълбоко въздух и да напъвам с корема. Аз слушах и изпълнявах. Това беше най-интересното - все едно вадеха от корема ми извънземно..... едно ръчкане пада, което се усещаше по -особен начин... хем съм аз, хем не съм....Изтръгнаха от корема ми все едно "чуждо тяло". Докато се усетя какво става всички завикаха възторжено - ето я!!! какво хубаво момиченце!!!! Макар и под упойка, трепереща и с едва дочуващ се глас.... такова вълнение ме обзе.........!!!! Сърцето ми се преобърна наново!!! и започнах да хлипам и издавам неясни хълцащи и въздишащи звуци на възторг, нетърпение и възбуда.........
и след миг пред очите ми, в ръцете на Ели Белишка се появи МОЕТО БЕБЕ ЕЛЕНА!!!!!!!!!!!!!!! Моето бебенце!!! Голичко и мокричко!!! Леко синичко! Видя ми се най-красивото и прекрасно същество на земята!!! ТОЛКОВА ХУБАВО!! Ревеше гръмко! Сякаш казваше на всички: ето ме и мен!!! някой да не е чул още?! Аз възторжено й казах: Здравей, миличко! толкова си ми хубава!!! Обичам те!
Анестезиологът каза - 7:15ч точно! А аз цунках беба по мократа още главичка - толкова красива!!!!!!

Лекарите си говореха: ти къде я караш да я целува мокра.... а аз бях безумно щастлива!!! "слънцето" ми избърса устата с нощничката. Отнесоха бебка да я мерят и тоалират. След няколко минути отново я донесоха вече преповита, чистичка и спяща... - с леко синкава кожа, но прекрасно оформено личице и много красиви изразителни устни. Истинска прелест! Казаха, че вече са я показали на Наско и наште, а Насе даже успял да я снима!! Изкефих се от тоя факт. Отново я отнесоха, а мен ме зашиха за около 20-30 минути. Приключи всичко - благодарих им!, казах им че са супер! Питах добре ли ми е беба? Добре е...
Ковачева спомена да не съжалявам че сме се спряли на секцио... с това голямо бебе...
Аз вече треперех от упойката, бях отмаляла, а гласът ми беше много паднал. Закараха ме с количката до приемното да ме видят нашите. Първа ме разцелува мама - доволна и щастлива! После Наско... Хвана ме за ръка... Имаше сълзи в очите... обичам го!
Явно беше доста притеснен от треперенето ми.... Накрая и моя татко ме цунка!
Казаха че бебчето е прекрасно и много сладко! Разделихме се.
Закараха ме в реанимация и ме прехвърлиха на леглото. Бях посрещната от Малко-Коте /Весна от августинките/, която каза - я, това е Колибри от Интернет! Все още трепереща и едва приказваща пуснах СМС-и и получих обаждания от много хора. Обаче ми свърши батерията на телефона, а контактите бяха недостъпни за неподвижната мен. Беше пълно в стаята с момичета - 4 от тях се раздвижваха и заминаха в обикновени стаи. Похвалиха ме, че съм много бодра и контактна непосредствено след операцията. - казаха че те на първия час само почивали.... и не искали на никого да говорят. Бях в реанимацията към 8.15ч сутринта. Към 10ч вече си усещах краката. А към 11.30ч вече се престраших да се обърна настрани в леглото. Бях отново от най-смелите да го направя толкова рано....
Пих антибиотик Зинат - по препоръка на Ковачева и 3 пъти на ден Солпадеин, благодарение на който се разминах с главоболието изобщо!
Биеха ми аналгин за обезболяване и слава богу... щото иначе доста си болеше.
същия ден се родиха поне още 10-15 бебета!!
След прекараните 24ч в реанимация се раздвижих смело смело - дойде Ковачева и тайно ме отведе в детското да видя Ели!!! Видях я - толкова сладка и малка!! Казах й : Здравей, пиленцето ми!!! А д-р Ковачева се засмя - какво ти пиленце - това ни е най-голямото бебе!! тия дни
Заминах във ВИП стая- двойка. попаднах в най-хубавата - голямата! Благодарение отново на д-р Ковачева
След малко настаниха при мен и една мама, току що раждала нормално... с шевове...
И двете бяхме едни картинки....
Много съм доволна от ВИП-а. Идваха през цялото време моите близки, и се чувствах почти като у дома си. Най-важното - бебе Ели, беше при мен! И се учехме да се отглеждаме взаимно.
Държах я при мен и през нощта! А тя беше и все още е голяма кротушанка- само спинка и папка! И почти не плачка!
Докато бях там откарваха бебетата за тоалет по 2-3 пъти... Помолих една акушерка да отида да гледам как го правят. И ми разреши. Измиваха бебка на мивката... после я повиваха и мазаха с разни кремчета... Много се радвам че видях и това!

Е, това беше в "кратце"! Сега се наслаждаваме двете на живота!!! Ей, велико да си мама!!!!!

Ето и нашите снимки!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето моята история: малко ужасна, но - всичко е добре, когато свършва добре! За да не изплаша бъдещите майчета искам само да кажа, че такива неща се случват много, много рядко и аз просто явно имах да изкупвам грехове... С днешна дата искам да благодаря на доктора, който преживя всичко това заедно с мен- д-р Гунев от Майчин дом, за човечността и доброто отношение в този кошмарен месец и на д-р Михайлов, гинеколог от 3-та градска и хомеопат, който ме доизлекува, за да мога сега спокойно да седя на РС-то :))
И така:

Първо, изкарах много неприятна бременност, бях на лекарства от 3-я до 9-я месец, освен това имах жестока депресия, а иначе съм весел и жизнерадостен човек. Добутахме я някак си до края и така в един хубав слънчев неделен ден, както си спях следобеден сън ме проряза болка в кръста и докато стана от леглото ми изтекоха водите. Веднага звъннах на доктора, който ми каза да си лежа и да му се обадя, когато болките станат нетърпими.
След около 3 часа аз реших, че 20-минутните контракции са наистина нетърпими и така в 7.30 вечерта се срещнахме пред приемното на Майчин дом. Слава богу, че вече бях влизала (в 6-я месец получих кървене и тогава като се озовах в това подземие, с инвентар от 50-те години, изпитах голям шок :) Така че нито се страхувах, нито нищо - дори се радвах, че всичко свършва. Бях се подготвила психически, че ще боли и усмихната очаквах до 3-4 часа да имам бебе. Когато се качих на магарето и доктора с угрижен вид каза - 1 см разкритие обаче наистина ми се стъжни. Направиха ми клизма и след около половин час цунках мъжа си и майка ми и се отправих нагоре.
Доктора, който бях извикала от вкъщи, вече ме чакаше там и нещо обясняваше на акушерките. Настаниха ме в предродилна на 3-я етаж и доктора каза, че поне до 12 часа нищо няма да се случи и че той ще дойде тогава (той беше дежурен предишната нощ и се прибра вкъщи).
Бях абсолютно сама на целия етаж. Играеше се финала на европейското и само чувах как акушерките и дежурните си говорят. В началото ми пуснаха тоновете и след около час една акушерка дойде, махна апарата и каза да се разхождам и да следя на колко време са контракциите. И така се започна най-дългата нощ в живота ми. Контракциите бяха на 7-8 минути, редовни и силни. Тоновете на бебето бяха Ок. Разкритие обаче - никакво. В 11 и половина, когато дойде доктора, имах само 2 см. Той ме успокои и каза да легна и да се опитам да поспя. По това време това ми се струваше невъзможно и имах чувството, че няма да дочакам сутринта от болки - колко съм била наивна... Контракциите се усилваха, а през 2 часа една отегчена и сърдита акушерка идваше да ме види. Дори лингин не ми даде, въпреки че водите продължаваха да си текат, добре че си носех.
Пишех си смс-и с мъжа ми между контракциите, дори си говорих с него, с майка ми, а нощта се точеше безкрайно... Към 2 часа докараха едно момиче, пуснаха му тоновете, веднага я вкараха в операционна за секцио и след 45 минути видях как сестрата носи бебето. Честно да си призная, страшно й завидях - вече се мъчех десетина часа... Доктора се обади още веднъж и един стажант дойде да провери как е разкритието - 2 см и половина... Не ми се вярваше, но въпреки че контракциите станаха на 5 минути, успявах да спя между тях! Представях си, че съм на един от най-хубавите плажове, на които съм била - Какао бийч на Слънчев бряг, как морето е тихо и топло и аз се плацикам, и току се появявя някоя огрооомна вълна, окято ме захлупва - и след нея пак покой. Помогна малко и така изкарах до 5 и половина, когато се появи доктора. Междувременно бях забелязала, че при контракция тоновете на бебето падат до 90, но на прелитащите акушерки и стажанти това не им направи никакво впечатление. Докторката, окято беше дежурна вечерта - един вампир на име Карагьозова, дори не ме поглеждаше, въпреки че виках от болки по едно време - явно обидена, че очевидно имам уговорка, щом съм си извикала лекар от вкъщи.
Щом дойде доктора, ме включиха на система и зачакаха. Контракциите вече станаха наистина непоносими и напарвих разкритие от 5-6 см. В разговорите с доктора между контракциите поисках епидурална - бяхме говорили с него, че ще решим какво да се прави в хода на раждането, но той знаеше, че искам упойка. Той обаче ми каза, че на смяна била някаква много некадърна анестезиоложка и че "само щяла да навреди, вместо да помогне" и аз се примирих, за което съжалявам в момента. Започнаха напъните, понапъвах се малко още в предродилна права със системата в ръка. Междувременно се появи още един лекар, Гърчев, дежурния шеф на екип и ми каза "Какво викаш, мойто момиче - вика се като се прави, не като се ражда".
Към 6 и половина ме вкараха в родилна зала и се строиха моя доктор, още един, един стажант, акушерката и една сестра и зачаха да напъвам. Аз напъвах наистина, в това мога да се закълна, че го правех като хората... Обаче - първо тая акушерка само зяеше "Напъни, не напъваш като хората", защото бебето не искаше да излиза очевидно... На един от напъните втория доктор започна да ми скача върху корема - нещо, което нито си бях представяла, нито чела! Рефлекторно при втория или третия скок успях да го ударя с глава, както се бях хванала за каишите и напъвах и започнаха да се смеят. Появи се и тази Карагьозова, която застанала до главата ми, с най-наглия си тон ми каза "Ама вие защо нямате никакво желание да вземете участие в раждането на вашето дете". Цял живот ще я помня тая реплика, кучка мръсна (с извинение).
Напъвах ли напъвах, а болките бяха наистина кошмарни. По едно време като в транс чух "Тоновете падат", "Приготви вакуума", "Дай ми форцепс".... "Ама има достатъчно място", "Защо става така", "Тя не напъва"... "Ето я главата", "Виж колко е къса пъпната връв, затова е"... Усетих, че бебето се ражда, но не чух да плаче. след малко проплака – беше се родила задушена - и доктора ми каза "Честито, имате дъщеря".
Най-хубавото и важното е, че тя – да чукна на дърво – беше и е добре. От тегленето с форцепса главичката й беше издължена като на Нефертити, но вече се оправи.
След като изродиха и плацентата обаче почна най-големия ужас – 50 минутното шиене без упойка, което болеше много повече от раждането. Толкова виках, че доктора ме помоли да спра, защото ще дойдат шефовете да видят какво става, а аз му отговорих: “Вие какво сте виновен, като пациентката ви е лигла”.
Изкараха ме за два часа в една стая до родилното, после ми донесоха бебка и ни качиха на 7-я етаж. Доктора ми беше уредил самостоятелна стая, което беше нож с две остриета – когато следобяд започнаха т.нар. следродилни контракции, което се получавало чак на 2-ро и 3-то раждане, но аз имах късмета да ги получа на първото, нямаше кой да извика сестра, а аз не можех да стана сама от леглото. А тези контракции мога да ги опиша само като още едно раждане, с напъни и всичко както си му е редът. Когато позвъних на онази допотопна уредба до леглото, сестрата дойде нервна и ми се скара, че я викам по този начин, отказа да ми даде обезболяващо и си замина... И след като звъннах на мобилния на доктора и му казах какво става, пет минути по късно дойде усмихната с катетър и боскулизин &#61514; Но защо по този начин!
Вечерта успях да стана и отидох да видя как хранят малката принцеса. (На 7-я етаж в Майчин дом бебетата не са при майките, раждали с форцепси, вакуум, секцио).
После дните се завъртяха – когато започнах да взимам Рая на всеки три часа, имах чувството, че по цял ден се опитваме да се храним. След като не искаше да седи в корема ми и да се роди, бебка отказа и да се храни – нито на гърда, нито с биба, с което преживях още един ужас. Накрая си прояде с биберона, но не щеше да засуче. От тежкото раждане аз пък нямах кърма...
И така пет дни, в които обаче болките не секнаха. Изписаха ме с болки – влачех се като куче с прекършен гръбнак и дори едвам гушках детето, пък за сядане да не говорим. Още пет дни вкъщи, в които обаче болките продължаваха да си поддържат същия интензитет, а аз седях, плачех и гледах как майка ми се оправя с детето. Само благодарение на нейните молби реших да се обадя на доктора – аз си мислех, че така трябва да си боли и че ще мине, а какво било всъщност – епизотомията ми се била отворила и загноила.
Така се оказах още един път в Майчин дом – този път в изолационното отделение. Не мога да ви опиша какво преживях, когато доктора ми каза, че ще трябва да постъпя там и ме съветва детето да остане вкъщи, щом има кой да го гледа.
Приеха ме, разшиха каквото беше останало неразшило се само – отново без упойка – и започнаха да ме тъпчат с антибиотици и да чистят раната. Оказа се, че имам четири вида бактерии – в матката и в раната. А когато постъпвах в болницата, имах много изследвания, микробиологии, секрети от шийката на матката – правени просто профилактично – всичките нормални, без бактерии... Така и не получих свестен отговор откъде са се взели – това било едно от нещата, “за които медицината нямала обяснение”. 20 дни бях с температура, отворена рана и спукани от абокатите вени и насинено от инжекциите дупе. Преживях десетки истории на момичетата в това отделение, където лежат всякакви случаи, пропуших отново... Не исках да си ходя вкъщи и да виждам детето и по цял ден плачех. За една седмица посвикнах, съживих се, вече се чувствах и по-добре и започнах след следобедния тоалет да бягам от болницата и да си ходя вкъщи за по няколко часа. Когато докторката, и.д. шефка на отделението разбра, ме премести от хубавата самостоятелна стая, където пак ме беше уредил доктора, в най-задушната и пълна с две миризливи девойки стая, но и това преживях с помощта на Глейд и непрекъснато течение &#61514;
Близо месец след раждането ми направиха т.нар. ререфия – с пълна упойка зашиха отново раната. Отново – още едно “раждане” с всичките му болки, когато пусна упойката. Пак не можех да ходя, пак същото. Имах чувството, че просто няма да издържа на болките и ще се самоубия накрая и само мисълта за малкото ми слънчице ме крепеше. Болките не намаляваха с дните, а в деня преди да ми махнат конците на визитация милата докторка – свестна може би иначе, но стара мома и доста злобна в държанието си спрямо пациентите – обясняваше на някакви стажанти, че тук “можело да се открехне” и “да внимавам, защото се била чудела как да ме събира”. Само това ми трябваше, а и сестрата ми обясни, че “трети път не се шиело и се оставяло на Божията воля”. След тези реплики наистина бях убедена, че ще умра. Вечерта направих хипертонична криза с кръвно 170 на 110 и се наложи да ми бият две инжекции – първата диазепам, втората не ми казаха какво... Слава Богу, че същата нощ беше дежурен моя доктор и той успя да ме успокои, би ми втората инжекция, идва няколко пъти, защото исках да си ходя в 1 през нощта...
На другия ден ме изписаха “здрава”. От раната течеше гной, имаше оток, а по средата на епизотомията – едно топче, което и досега си го има... И пак – никакво сядане на дупето, но поне си бях вкъщи. Лежах и гледах детето, което почти не можах да си позная – беше минал цял месец без мен...
И досега нещо си тече, но – да чукна на дърво – вече съм по-добре. Започнах да пия хомеопатични лекарства, от които първите дни се превивах от болки – целта им е да изкара всичко,което е вътре. Сега вече почти не боли, а аз се моля всичко наистина да свърши добре. Както каза доктора, “страшното за вас вече мина”. Надявам се да е така и никой никога да не преживява подобни истории.
Постинга стана кошмарно дълъг, а спестих толкова много неща – като взимането на кръв без ръкавици, мръсотията, безумното отношение на част от лекарите и сестрите, за които спокойно мога да кажа, че просто не са хора, а изроди.
И досега си задавам много въпроси и не мога да им намеря отговор. Не знам дали има виновен за цялата история, какво и защо се случи, и – пак цитирам доктора – “Защо точно на вас”... Може би имала глава да пати, както казват старите хора.
Но – последно – всичко това си струваше и не съжалявам и за един миг от преживяното, когато погледна как Рая спи и се усмихва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо малко предистория терминът ми беше за 18 май, но тъй като бременността ми беше проблемна /хидронефроза на десният бъбрек и високо кръвно налягане/ и няколко тежки бъбречни кризи завършващи в болница от началото на 9-ия месец ме викаха на прегледи по два пъти в седмицата. След като влязах в деветият месец/18 април/ ми започнаха леки болезнени контракции, но наблюдаващият ми лекар ми каза, че преди Гергьовден няма да се случи събитието и аз спокойно си чакам да ама не било писано да е така. На 29.04. трябваше да отида на запис на тоновете на детето и тест за упойка/при евентуално секцио/ в Окръжна болница, където работи докторката, която ми проследи бременността. Ставам сутринта, измивам си прозорците и домакинством около два часа след което отивам в болницата много добро състояние на духа и нищо не подозираща какво ще стане тъй като нямах никакви признаци за раждане. Записа на тоновете не беше никак добър и затова направихме повторен, тоновете спадаха до 80-70, което според лекарите се дължало на притисната вена превия от лежането по гръб. Накараха ме да легна на една страна и пак ми направиха запис, но тоновете продължаваха да са ниски. Последва гинекологичен преглед и се оказа, че имам 5 см. разкритие и акушерката в шок и аз също, защото не ме боли нищо освен едно леко напрежение в кръста, което аз си имах от окло 10 дена. Предвид тези две обстоятелства и моята проблемна бременност ми казаха налага се раждане още днес носи си багажа и почваме процедури по подготовка за раждането. в 12.30 ЧАСА МИ НАПРАВИХА НУЖНИТЕ ПРОЦУДУРИ И СЕ ОТПРАВИХ КЪМ ПРЕДРОДИЛНА ЗАЛА. Там едно мамче пищи та се къса, а мен не ме боли като при месечен цикъл. Започнах да се разхождам в коридоро пред родилната зала за да ускоря процеса, но силни болки нямах, а очаквах да е нещо доста по страшно. В 14.00 ми спукаха водите при 6 см. разкритие и ми сложиха една банка с окситоцин. Същевременно тоновете на детето продължаваха да са лоши поради което ми сложиха и тръбички в носа с кислород и ме помолиха да се движа колкото мога по-малко. Епидурална упойка решиха да ми сложат тъй като стойностите на кръвното налягане ми бяха 160/100 и поради опсения от евентуална бъбречна криза в процеса на раждане. По-късно дойде анестезиолога д-р Върляков и ми направиха само тест упоика и вече съвсем не усещах болка, а бях стигнала 7 см. разкритие. В 16.15 имах пълно празкритие и напъни. Малко преди това ми вляха още малко количество упойка с което доста ме зашеметиха и когато се наложи да отида до родилната зала едвам си стъпвах на краката. Под въздействито на упойката не можех хубаво да напъвам или по точно не усещах добре контракциите, а и тоновете на детето съвсем спаднаха.Много бързо целият екип беше до главата ми, оказа се че детето е с омотана пъпна връв и през ръчичките и през вратленцето и няма време за чакане и напани затова ми направиха доста голяма епизотомия при която в суматохата ми прерязаха голям кръвоносен съд/предполагам някоя вена/. От тук ми почна кошмара бебето не изплаква и не могат да го реанимират 15-20 минути. Така се бях уплашила че нямам думи. Так и не ми го показаха,само чух че е 49 см. и тежи 2900 кг. Аз кървя адски много и една суетня настана, но за кратко. Благодарение на д-р Благоева момченцето ми сега е живо и без последици от раждането, а аз благодарение на д-р Жекова съм една щастлива мама. Борбата с мен шевовете и кръвоизлива ми продължи още около два часа, които ми се видяха много повече. Оказа се че имам и разскъване на шийката и упойката ми свърши когато почнаха да ме шият. След като премина действието на упойката почанах да треперя и да повръщам. В това време татито ми успял да се примоли и като ме видя щеше да припадне та в този ред на мисли добрече не беше на самото раждане.В крайна сметка ми поставиха катетър/за да следят излива на урина от бъбрека,който е болен/ и тонове лед с което ми облекчаваха болката. Възстановяването ми е беше трудно и мъчителтно поради голямата загубата на кръв и многото шевове които отнесох, но сега 7 месеца по-късно вече съм забравила всичко и мисля че можеша да бъде доста по сложно и страшно. В болницата бях в стая с още една родилка и ползвахме обща баня с още една стая. Хигиената и персонала са много добри и е много спокойно тъй като няма много родилки. Изписват на 3-4 ден ако няма проблеми. Още един път искам да благодаря на целият екип за бързата реакция и затова, че сега мога да гушкам бебе Петър живо и здраво. Ако не бях отила на запис в този ден абе явно е бебе с късмет.Пропуснах да ви кажа, че той трябваше да е едро бебе а се роди толкова мъничък, че в началото ме беше страх да го пипам /2.9 кг и 49см/. За финал ще кажа, че колкото и да се подготвящ винаги раждането ти е уникално и неповторимо, но си струва твърдо съм решена да повторя след някоя друга година

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От миналата Коледа :-) Копирам го както си е в темата.

26.12.03 14:25
Дядо Коледа дойде и при нас!

След като в петък(19-ти) бях имала цял ден леки контракции на всеки час-два, в събота сутринта се събудих от много силни(тогава така ми се стори) болки. Повтаряха се на около 4-5 минути, но реших да поизчакам малко, защото вече на няколко пъти се бях стряскала фалшиво.
Лежах неподвижно около полвин час, но болките не престанаха. Когато станах, за да отида до тоалетната, усетих че нещо тече от мен. Това вече окончателно ме убеди, че е време да се понасяме към болницата. Рабудих мъжа, взех бърз душ, викнахме такси и айде към Шейново.

Там ме приеха, но при прегледа за мой ужас се оказа, че все още нямам разкритие. Болките обаче продължаваха. Правиха ми запис, избръснаха ме, караха ме да се разхождам, преглеждаха ме, правиха ми клизма, пак ме караха да се разхождам, пак ми правиха запис, пак ме преглеждаха, обаче вече всичко ми е толкова мътно, че не си спомням кое в какъв ред беше.

Към два часа следобед вече толкова се бяха засилили болките, че че при всяка следваща контракция се сгърчвах и виех. Най-гадно беше докато ми правеха запис, защото не можех да мръдна от супер неудобната поза. Когато дойде акушерката я питах на кого трябва да кажа, ако искам упойка. Тя ми обясни, че ще го кажа на лекаря, но още ми било рано. Малко по-късно ме прегледаха и се оказа, че съм само с 2 сантимерта разкритие! Когато споменах за упойката, ми обясниха, че се прави поне на 5 сантиметра, защото иначе може да спре процеса на раждането. И така се продължи до вечерта.

Към 7 мъжът ми дойде, за да ми донесе жилетка, защото я бях забравила (естествено!). Така или иначе се разхождах по коридорите (бавничко и с превидане - на контракциите спирах и се хващах за нещо, за да не се строполя), слязох до долу, за да я взема. Когато се върнах, се оказа, че лекарите упорито ме търсят, защото ми било време за следващия преглед. При него се оказа, че разкритието е 4 сантиметра. Попитах дали вече ще ми сложат упойка, а те казаха, че първо ще ми влеят система и след това.

В седем и полвина ме сложиха в предродилна, солжиха ме на апарат за запис, вкараха ми източник и започнаха да ми вливат нещо. Попитах какво е и сестрата, която го слагаше ме погледна, замисли се за секунда и отговори: "Не ти трябва да знаеш!" Сега съм й страшно благодарна за този отговор!
Контракциите вече бяха много силни и при всяха ревях и се превивах. Постоянно питах кога ще ме обезболят. Казаха - към 8, след като се влее системата. Дойде анестезиолог. Много забавен беше, но за съжаление не можах да му запомня името. Обясни ми, че каквото ми каже, това трябва да правя. Приготви се за слагане на епидурална, но когато вече щяха да ме вдигат, някой се обади, че другата жена, която лежеше с мен в предродила е с второ раждане, а на мен ми е първо (предполага се, че тя по-бързо ще роди). Нея не я болеше особено и тя каза, че няма нищо против да сложат първо на мен (сигурно съм била много жалка гледка). Обаче лекарите решиха че така е по-добре и приготвиха първо нея. Тогава дойде лекарката да ме прегледа и се оказа, че от седем и полвина до осем и десет съм получила почти пълно разкритие! Това след като от 8 сутринта до 7 вечерта стигна само 4 сантиметра!

Започнаха да ме подготвят за раждане, не знам какво ми правиха, спукаха ми мехура и други такива. На контракциите ми забраняваха да се напъвам по някаква причина, която не разбрах. Единият лекар каза нещо като "Е, поне го прави добре и като стане време да напъва наистина няма да и казваме как." А докторката вика: "Да бе, тя после няма да го прави правлино" :-))

Много забавно ми стана, нищо че ме болеше. Иначе не знаех много на кой свят съм и много ме беше страх. Краката ми трепереха и като зададох тъпият въпрос "Защо ми треперят краката?" получих най-подобаващия отговор: "Защото раждаш!"

След това не си спомням как ме заведоха в родилна и ме сложиха на магарето. Между контракциите се освествах за малко, но по време на тях беше ужасно. Превивах се и врещях, сега като се замисля и срам ме хваща...
Обаче бебока се роди много бързо след като започнаха напъните. Мисля, че бяха общо три, ама много яки и продължителни и болезнени. Направиха ми епизотомия. Усетих как ме срязаха, но болката беше толкова нищожна на фона на останалото, че изобщо не и обърнах внимание. Мисля, че към края бяха започнали да ми вливат бусколизин, защото ми е много замяно какво стана после, спомням си само как ми олекна в един момент и нещо тупна в тавичката. Беше много тъмно виолетово и чак се изплаших. Попитах защо не реве, а някой ми се ухили и каза:"Ей сега и това ще стане!" И той наистина измрънка. Казаха ми, че е момче, говореха ми нещо, показаха ми го за момент и го отнесоха. Тогава още беше синичък. След това ми казаха, че ще ме шият с пълна упойка и от там нататък всичко ми е още по-мътно.

Помня някакви силуети и някой, който ми показваще нещо ревящо и ми обясняваше, че това е моето бебе, което е мъж, 3.500 кила, 51 сантимерта дълъг. Мисля, че беше същият, който ми показваше някакви сини лентички и ми обясняваше,че едната е за мен, а другата за бебето и че номерът му е 383. Когато по-късно изплувах от много гъстата в по-малко гъстата мъгла, и успях що годе да си фокусирам ръцете, открих, че на едната стои източникът от системата, а на другата имам нещо синьо. Идея си нямах какво е, но знаех, че е много хубаво това, че го има, както и че на него пише "383" :-)))))))

След това се поосвестих частично, вече можех да си вдигна главата, като я подпра с ръка и да различавам силуетите. Имаше часовник, виждах го, но по никакъв начин не можех да разбера колко е часът. После жената с епидуралната, която раждаше с мен (тя родила един час по късно ;-)) беше в моята стая и ми разказваше, че съм питала къде ми е бебето и дали моето бебе реве, но това почти не си го спомням. Помня, че се чуствах като мъртво пияна :-)

Когато можех вече що-годе да говоря, поисках си телефона и някой ми го донесе. Обадих се на мъжа ми, оказа се, че той вече се е осведомил незнайно как за развоя на събитията и даже като му казах, че бебо е 3.600, той ме поправи - 3.500 :-). После и СМС-и съм пускала, ама малко ми се губи какви и на кого.. после по отговорите поразбрах горе-долу :-)

След още малко мъгла започнах да осъзнавам, че в другия край на стаята има бебе. Скоро се появи друга акушерка. Попитах я дали това е моето бебе, а тя ми каза, че моето е малко по-нататък и ми го донесе. Наистина то е мрънкало през цялото време! И като ми го сложиха на гърдите, млъкна! Едно малко, топло, шаващо вързопче! Беше толкова хубав! Първото, което ми направи впечатление беше, че има челото на баща си :-))))))

Малко по-късно ми го взеха, а мен ме преместиха на носилка и ме свалиха в някаква стая. После докараха и другата жена, която раждаше с мен. В стаята имаше още една жена, която беше родила на обед. Не спахме много тази нощ, не можехме да си намерим място. На сутринта доведоха малките и като се започна едно мъчене с манджата :-) В началото беше трудно, ама след няколко носения и с помощта на една акушерка му хванах цаката и малкият сега суче ли суче :-)

От 24-ти сме си в къщи. Първите дни след раждането бях много зле, не знаех много-много къде съм, предполагам заради пълната упойка, но доста бързо се освестих. Още съм благодарна, че се случи така, че не ми биха епидурална. Другата жена след това три дни имаше ужасни болки в гърба. Представям си какво щеше да е, ако покрай болките в шевовете и следродилните контракции ме болеше и гърбът!

В интерес на истината така и не разбрах дали екипът не ми вкара нарочно системата, за да родя бързо и без упойка. Ако е така съм им страшно благодарна! Самото раждане беше точно три напъна, а благодарение на системата те дойдоха много бързо. Само кофти, че трябваше цял ден да мине, за да ми я сложат тая система, но предполагам, че са искали да ме изчакат да видят дали няма само да си дойде разкритието и като се видели, че не става номерът, а аз се мъча, са ме боднали. Някой знае ли какво е "Ringer"? Мисля, че това пишеше на банките, които ми вливаха.

Абе важното е, че всичко мина и бебо е красавец (пу-пу-пу!) и сме си в къщи и той си спинка отатък в малкото сладко креватче, а едната гърда вече ме пробожда леко, защото след малко ще папаме :-)

Докато раждах си мислех, че никога повече няма да го направя. Сега не съм толкова убедена. Много ме беше страх и много ме болеше, обаче вече не помня колко. За това пък помня малкото вързопче, което ми сложиха на гърдите и което в този момент млъкна!
На всяка жена пожелавам това усещане. На всяка жена пожелавам и погледът в очите на още не вярващият татко, който излиза от бебешката стая, поглежда те и казва: "Слънце, той е прекрасен!"

Искам също да пожелая на всички Честита Коледа и още много, много красиви, малки, сладки бебчета! И коледни подаръци поне толкова хубави и сладички, колкото беше моят тази година!
Целувки на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SilverElf на 11.12.04 09:30.

Може да се каже, че бременността ми протече нормално. Естествено не ме подминаха повечето от типичните за това състояние болежки и неудобства – подуване на краката, болки в кръста, киселини, гъбички и т.н., но в края на краищата това беше един прекрасен период от живота ми, по който определено чувствам носталгия и понякога мъничко завиждам на бъдещите мами с големи коремчета.
Терминът ми беше насрочен за 21 септември 2003г. Може би е редно да спомена, че в моя род (от страна на баща ми) бебетата са родени с тегло над 4 кг. Когато влязох в шестия месец, започнах сериозно да се замислям за болницата, в която ще раждам. За големите АГ-та бях чувала доста негативни отзиви и затова се бях насочила към някоя болница с малко родилно отделение. Почти бях убедена, че е по-добре да се плаща на ръка на определен лекар, който да ти обърне специално внимание, но тогава не бях наясно с възможните негативни последици от това положение. Една близка приятелка на майка ми имаше племенница – акушерка в Отделението по патологична бременност във Втора градска. Видяхме се с нея и тя естествено при препоръча за раждане своя шеф – д-р Любомир Иванов. На първата среща докторът ни направи (бях с майка ми) добро впечатление на човек със солиден опит. Увери ни, че нормалното раждане е за предпочитане и че секцио се прилага само при необходимост, каквото беше и моето желание. Цените за първо раждане бяха – 400 лв. за нормално и 500 лв. за секцио. В началото на седмия месец отидох на преглед на ехограф при него. Още тогава той ми каза, че бебето е едричко, но това не ме изненада, тъй като аз съм се родила 4.300 кг.
Одисеята около моето раждане започна в края на август, когато отидох на поредния преглед. Докторът заяви, че бебето е твърде голямо и може да се наложи секцио. Поиска в началото на септември да ме приемат в болницата за няколко дни за допълнителни изследвания. Нищо неподозираща се съгласих. Постъпих на 10 септември в Отделението за патологична бременност. Направиха ми всички изследвания, които се правят преди планово секцио. Всичко беше в норма. Тогава започна атаката. Докторът заяви, че няма да мога да родя по естествен път. Изтъкна един куп причини – нямала съм признаци на прибилижаващо раждане, бебето било много едро, в средата на деветия месец главичката не била ангажирана в таза, а това от своя страна можело да е признак на още един куп патологични проблеми. Изтъкна и че, тъй като имам операция на очите преди 23 години, при нормално раждане може да ослепея, макар че очната лекарка каза, че няма да има никакъв проблем. Тези два дни в болницата изживях голям стрес. Докторът беше решил да ми направи планово секцио, за да не се ангажира в неудобно време и да вземе 100 лв. отгоре, а аз и родителите ми бяхме категорично против. В това отношение баща ми, който не е лекар, но има много силна интуиция, изигра решаваща роля – той просто ми забрани да слушам глупостите на доктора и ми каза да се прибирам вкъщи. Д-р Иванов стигна дотам да ме заплашва, че след като не го слушам, раждането ще се развие неблагоприятно за бебето ми и дори ми каза да си търся друг лекар, за което обаче нямаше време. И така на 12 септември си излязох от болницата по собствено желание, а на доктора казах, че ще му се обадя следващата седмица, за да му съобщя какво съм решила.
Тогава повече от всичко исках бебето ми да реши да излезе и кошмарът най-накрая да свърши. Чувала бях, че голямата физическа умора в деветия месец може да даде начало на раждането. И така на 13 септемри с мъжа ми направихме една дълга разходка пеша от Бъкстон до хотел Родина и обратно. Като се прибрах вкъщи си изпрах единствения панталон, който ми ставаше, като си казах, че на следващия ден няма да излизам. На следващата сутрин (неделя) се събудих в 6 часа от тъпа болка ниско долу в корема като при мензис. Станах и отидох до тоалетна, а тоалетната хартия се оцвети в розово. Легнах си отново и заспах. Болката се повтори в 7, в 8 и после в 9 часа. Събудих мъжа ми и се обадих на мама. Имах усещането, че раждането е започнало. Влязох да се изкъпя и тогава видях, че ми е паднала запушалката. До към 14 часа контракциите зачестиха и станаха на 20 минути. Тогава се обадих на д-р Иванов. Уговорихме се да се видим в болницата към три. Имах 2-3 см разкритие и докторът каза, че раждането е започнало, но може да продължи дълго. Той се прибра вкъщи, а аз останах в ОПБ, за да не слушам крясъците в родилното. До към 18 часа болките от контракции не бяха силни и приличаха на болки при разстроен стомах. Към 19 станаха вече станаха доста болезнени и зачестиха на около 5 минути. Към 20 часа ми поставиха монитор и дежурният лекар каза, че контракциите още не са достатъчно силни. Към 20.40 ме прегледа д-р Желязков и каза, че имам 5 см разкритие. Като преглеждаше документите ме попита защо ме готвят за секцио, когато няма индикации. Към 21 часа се обадих на д-р Иванов и на мама и се отправих към родилното. Направиха ми клизма и избръсване и ме сложиха в предродилна зала. Включиха ме на монитор и на ситема с окситоцин за засилване на контракциите, които според мен вече бяха достатъчно силни и адски болезнени. Всяка следваща идваше като вълна и сковаваше цялото ми тяло. Всяка контракция ми се струваше дълга цял час, а паузата между отделните вълни кратка като секунда. В действителност и двете бяха нормално дълги. От силните болки два пъти повърнах. Раждането ми водеше акушерката Емилия Казълова, която познавах от безплатните лекции на сп. “9 месеца” и с която определено извадих късмет. Към 22 часа д-р Иванов ми спука водите, което се оказа не толкова неприятно колкото изглеждаше. Чак някъде към 23 часа започнаха и напъните, но трябваше да чакам, защото нямах пълно разкритие. В родилна зала ме преместиха към 23.30. Всъщност този краен стадий на раждането се оказа не толкова болезнен, колкото изтощителен. Бебето ми наистина беше голямо и трябваше доста да се напъвам, за да излезе. И така към 0.00 часа (точният час така и няма да го разбера, защото нямах толкова точен часовник) се роди синът ми Юлиан с тегло 4.250 кг и ръст 54 см. Първите думи на акушерката бяха: “Едно дебело момче”. После излезе и плацентата, а на мен ми сложиха пълна упойка, за да ме зашият. Събудих се преди докторът да е свършил и бая ме боля, като особено гадно беше поливането с йод върху раната. През нощта не можах да спя от вълнение и от страх от кръвоизлив, а на сутринта ми донесоха малкото ангелче. Няма да изпадам в повече подробности, а само ще изразя възмущението си от акушерките в Родилното на Втора градска, които по никакъв начин не ми съдействаха да се науча да кърмя детето си. Добре, че седях само два дни в болницата, иначе аз щях да получа мастит, а детето ми можеше да остане без кърма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили мами, ето че намирам съвсем малко време да опиша с няколко думи и за това как на бял свят се появи елфическата ми принцеса. Моята Мария!
На 09 02 2004 г. след предварително и за “последно” уговорено секцио постъпих в Тина Киркова в 13:30 часа. Последваха стандартните рутинни подготовки. После ми поставиха катетър, беше много внимателно и лесно направена процедура и ме включиха на системи задаме “налеят” както се изрази анестезиоложката с течност заради спиналната упойка. След изчакване на три такива и започване на 4-та решиха, че вече съм готова и ме накараха да легна на операционната маса. Тук искам да вмъкна само, че дето ми беше голям уплаха! Нищо страшно не последва. Поставиха много внимателно и напълно безболезнено упойката, като постоянно ми обясняваха какво правят в момента (по моя лична молба, защото така хоне щеше да ме е по-малко страх). Има-няма и няколко минути и започнах да усещам затопляне и странно чувство, като да искаш да си мръднеш пръста на крака или да го вдигнеш, но така и не успяваш. Кръвното се следеше през 3-4 мин. Аз все стрелях доктора с въпроси ама кога най-сетне ще започнете, нали казахте, че ще видя след малко бебето... а той се усмихна и каза “Ами ето я! Имаш си дъщеричка, честито!... сега запомни си номера, защото и на нейната ръка ще сложим същия!” 3465... само това ми се въртеше в главата, а сълзите ми неконтролируеми се стичаха по лицето ми... После пак ми я показаха, но вече измита и повита, доближиха я до бузата ми и усетих най-нежното и топло нещо докосвало се до мен.
Последва една адски скучна нощ в реанимация. Скучна от гледна точка на това, че почти не можах да мигна от вълнение, очакване да ме отпусне упойката и в чакане на адската болка от операцията, която така и не дойде ;-) Мога да опиша болката, като този при месечния ми цикъл... досадна нищо повече. Наливах се цяла нощ с вода и ябълков сок по поръка на лекарите. Спиналната упойка е извличане на спинална течност от гръбнака и вкарване на упойката. Тъй като се нарушава някакаъв баланс заради изтичането на тази течност именно за това се налага да се пият до 3 литра течности. Единствената опасност е адско главоболие в последствие но ако пиеш много вода и сок страшно няма.
На другата сутрин влезе една акушерка и каза “Хайде сега, която мама иска да си види бебето да става” ... и аз като рипнах! ;-) ... Мисля, че доста бързо се раздвижих, дори поканих един доктора на танц...
От там нещата са горе долу ясни. 6 дни в болницата.
Едно огромно БЛАГОДАРЯ на Д-р Динчо Георгиев, на Д-р Киров, на анастезиоложката Д-р Кирова!! Изказвам страхотните си впечатления от персонала на ІІІ-то родилно отделение на болница, за грижите и всеотдайното отношение към толкова много малки душички казали Здравей на живота! На акушер Мария Георгиева и акушер Лили Серафимова. Също така за състоянието на отделението искам да споделя, че съм очарована от поддържаната чистота и уют, който помага много за възстановяването не само на физическото състояние след раждането.
От вчера вече сме си у нас. Мен ме тресе яко на рев, но се опитвам да се държа... всичко ми е толкова странно, ново и отговорно. Цялото това ЩАСТИЕ и смисъл в живота!
Кърмата ми в болницата беше много малко и зърната ми се разраниха. Правихме пробни хранения и беба ядеше средно по 30-35 мл. Сега почва май да идва но още ме е срах от нощите когато плаче, дали се дохранва и т. н.
Тук искам да кажа на всички мами на които по една или друга причина се налага да родят със секцио, че болката никак не е по-голяма от страха. Всичко се търпи и минава бързо. Аз съм 7 ден и утре ще ми махат конците а вече тичам нагоре надолу. Съвет от мен. Слушайте лекарите, и акушерките по-време на самото раждане. Много е важно! Това са хората на които поверяваме живота си, както и живота на най-огромното щастие което може да ни се случи!

Най-сетне и аз да си напиша историята, че все се каня - и все нещо се отвличам.
Аз също като ЕТ бях с уговорка при д-р Божидар Ташков, но за разлика от нея
имах късмет наистина той да ми направи секциото.
Попаднах на него случайно към края на шести месец, бях се запътила при сина му,
който също е лекар в "Света София", по препоръка на една приятелка.
Писнало ми беше от гинеколожката от ЖК, дето и кантар нямаше, и все ме питаше колко килограма
съм.
И на двамата с мъжа ми д-р Ташков ни направи добро впечатление, и още на първата консултация
го попитах дали ще може да раждам при него.
Предварително бях преценила, че ще раждам с уговорка, тъй като заради едно чудовище женско в 13-та
поликлиника, наречено д-р Добрева (хм), пет години не бях стъпвала на гинеколог.
Преценихме, че след като някога се бяхме изхвърлили да дадем по петстотин лева за телефони,
въпросът просто не стои.
Личното ми мнение е, че д-р Ташков определено предпочита секциото като метод.
Така е изродил и двете си деца, а и внучето си миналата година.
Каза ми, че бебчето е големичко, а тазът ми е на границата с тесен, и се реши,
че ще е секцио. Разлика в заплащането между двата метода нямаше.
От това, което чух после в болницата, разбрах, че взима наполовина на това,
което взимат другите за секцио с уговорка.
Специално се усведомих, дали ще е на линия края на август - началото на септември.
Каза ми да му се обадя по което и да е време, ако усетя нещо нередно.
Смятам, че е много свестен, защото ми се наложи да му се обадя заради една позната,
която беше със съмнения за извънматочна бременност в неделя, по време на отпуската му,
и той реагира много адекватно - обади се до болницата, и уреди да я приемат и прегледат
моментално.
Междувременно си кореспондирахме с vini77 от този клуб, с която се оказа, че ще раждаме горе-долу
по едно и също време при доктора.
Уговорихме датата на секциото за 20.08.2004 - и зодията даже натъкмихме.
Така и не усетих нито контракции, нито някакви други неразположения.
Сутринта в 7 се изправихме пред вратата на 2-ри етаж - аз по телешки спокойна, мъжът ми, майка ми
и баща ми - треперещи. До към 8 и 10 приключихме с подготовките и предродилно. Наум си броях - едно препятствие
(клизма) - прескочено, второ(поставяне на катетър) - прескочено... Нищо не беше толкова страшно, колкото си го представях. Измарширувах самостоятелно до операционната зала, свих се на кълбо, поставиха ми упойката - почти
веднага ме хвана. Единственото, което ме мъчеше, беше жестокото падане на кръвното от алергозана, който ми вливаха.
Така ми се виеше свят и ми прималяваше, че си помислих - няма да мога да се зарадвам на бебчо. По едно време чух едно крякане като на жабче - и си викам - я, Марти! 9 без 15 за хороскопа, каза доктора. Толкова бях отнесена от
това ниско кръвно, че ми го донесоха чак след като го оправиха в детското отделение - целунах за секунди меката
като памуче бузка и го отнесоха.. Тати, баба и дядо са го видели първи значи. Майка ми даже намерила
време да се скара на доктор Ташков - нали бебето голямо щяло да бъде, та затова секцио - ами то само 3200,
дъра-бъра два чадъра. Той идва после в реанимация и вика "Майка ти да не е учителка, бе Десенце?".Кавам му, да, ама под прикритие.Ужас, срам ме хвана с тая жена - като решила, че нормалното раждане е за предпочитане, и това си е.
Почти веднага в реанимация се почувствах прекрасно - в момента, в който ми се нормализира кръвното.
Почнах да се помръдвам наляво-надясно веднага, след като ме пусна упойката.
Болката въобще не беше нетърпима, даже се опитах да откажа обезболяващото вечерта, ама една мастита акушерка така
ме натисна, че после тая инжекция ме боля по-дълго от операцията.
Бърборихме си цял ден с другите момичета - бяхме общо 5 секцио за този ден, четох книга, писах SMSi.
Чувствах странна празнота - липсваше ми коремчето, може би защото бебенце беше далече от мен, и още не можех да се
осъзная, че вече ще мога да го гушкам и целувам.
Раздвижих се много бързо, сутринта в 10 и половина направих едно показно кръгче до кафе-машината, да видят
домашните, че всичко е OK. Само дето не пих достатъчно течности, та ме боля главата от упойката, ама се трае.
Преместиха ни в нормалните стаи, и към 1 часа отидохме да си взимаме бебчетата.
Бутам си го аз с количката мойто Мартинче - №9402 - едно такова с косми по ушичките и смръщено, и
си казвам - това е най-голямото щастие на света! Може би защото бях подготвена, може би защото бях позитивно
настроена, а и защото д-р Ташков е спец - болката е последното нещо, за което се сещам.
Спомените ми от "Света София" са само положителни, пожелавам от сърце на всички бъдещи майчета такава прекрасна
бременност и раждане като моето!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почти целия девети месец прекарах в Патологията на Майчин дом (на седмия етаж) – бях вдигнала високо кръвно. Много се надявах да ме пуснат след седмица (влязох в самото начало на 9-тия), уви! Ужасно ми беше дотегнало, но стисках зъби, още повече, че бях развила невероятна параноя, та ми идваха добре непрекъснатите наблюдения и прегледи…
Терминът ми беше за 28.02.2004, датата дойде и отмина, признаци за раждане – нъц. Обикалях като кон около болницата. На бебка си й беше добре вътре и не ще! Тъкмо докторът почна да мърмори за индукция и през нощта падна тапата. Знаех, че не е гаранция, но малко се поуспокоих.
На 3-ти март в ранни зори нещо ме присви коремът. Бях питала акушерките може ли да не разпозная контракциите, те ми се смеят и викат Ааа, ще ги познаеш…На 10 минути, като лека М болка ги чувствах. Мъжът ми беше при мене и аз му викам Че то това ли е, ми никакви проблеми няма тогава! Привикаха ме за запис на тоновете, пуснаха и джаджата, която записва контракциите и акушерката изумя: на 4, не на 10 минути както аз ги чувствах, силни, чудесни контракции. Викнаха лекар от родилна зала да ме прегледа, разкритие 2 см.
Разкарах мъжа ми да не създава суматоха, направиха ми тоалет, изкъпах се, взех разните неща от сака (вкл. и пакета памперси, как ми се сви сърцето тогава…) и тръгнахме с акушерката долу. Тя готина, похвали ме, че се държа (а мене просто не ме болеше много), пък аз се молех само да не ме върнат пак на 7-ия етаж (едно девойче така три пъти, ужасно ми се стори!).
Към 16 часа вече бях в предродилна зала. Бяхме общо 5 жени. Тичах до тоалетната през пет минути, разхождах се, а сърцето ми свито на запетайка. Болките малко се усилиха, но съвсем търпими. Запис, туширане, разкритието почти не мръднало. И вече към 18 разбрах колко боли! А пък аз съм свикнала на болка, не съм глезла, но ми дойде малко нанагорно. Бях предупредила, че не искам упойка, така че можех само да чакам следващата контракция и да се чудя къде да се скрия и няма ли начин да избягам от нея. Всъщност хубавото беше, че имаше смисъл от цялата тази болка – разкритието вървеше вече като по учебник, аз се разхождах докато имах сили, после се предадох, легнах и започнах да вия… беше суперстранно, щото предродилна зала е сравнително голямо помещение и се чувствах малко като на сцена, доста театрални ми се сториха стоновете ми по едно време, но нали аз си знам, че бяха съвсем риъл…Акушерката ми сложи някаква обезболяваща инжекция в дупето, от която леко ме унасяше между контракциите, друг ефект нямаше. По едно време нещо плисна между краката ми, тогава вече толкова се уплаших, никога през живота си не съм се страхувала така. Знам какво се случваше, знаех, че всичко върви чудесно, но ме обзе ТАКАВА ПАНИКА!
По едно време започнах да усещам напъните (точно като силен позив за ходене до WC по голяма нужда), трябва да ви кажа, че импулсът да им се поддадеш е много силен, но точно тогава може ужасно да се разкъсаш, така че дишайте, задържайте, правете всичко, но само не напъвайте преди пълно разкритие! Малко преди да влезем в родилна зала тоновете на бебето паднаха, настана голяма лудница, насъбраха се де що лекари и сестри имаше, тоновете се нормализираха и ме отведоха в залата към 23.15 часа. В съседния бокс раждаше още една жена. В този момент трябва точно да се изпълняват указанията на екипа.
За мене беше голямо облекчение да мога вече да напъвам, да правя нещо, а не само да понасям болката, още повече, че конктракциите вече не бяха толкова ужасни. Пък и оставаше толкова малко до срещата ни! Беше голяма лудница, не си спомням нищо конкретно, само че по едно време една от санитарките ме придържаше през раменете, за да напъвам по-добре. Друго, което си спомням е, че си казах, че ще изпуснем такава хубава дата за рожден ден, ако не се постарая повече… И така, след три натискания на корема от шефа на екипа и след напъните ми, в 23,35 усетих нещо мокро до десния ми крак и след малко най-сладкото ъгааа, ъгааа. Равносметката: живо и здраво момиченце, красиво, разбира се!, 3500, 51 см., мама с три външни шева и най-щастлива на света. 15 минути по-късно вече се обаждах и пращах съобщения. Раждане без уговорка. Още веднъж специални благодарности за д-р Илиев, д-р Начев, акушерката Снежана… Добро и професионално отношение на екипа, никакви инциденти. Единственото нещо, което бих променила следващия път (дай, Боже!): присъствието на мъжа ми. Щеше да ми е голяма упора!
Искам да ви кажа, че раждането на детето ми е най-удивителното нещо, което ми се е случвало и един от най-най-хубавите ми спомени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо искам да изкажа огромните си благодарности на Д-р Георгиев,д-р Георгиева и д-р Яков,които направиха възможна появата на бял свят на моя син-Габриел
Родих секцио.Операцията беше планирана за 24 септември 2004.На 20-ти обаче получих болки с втвърдяване на корема.Обадих се на доктора си и той ме извика да ме прегледа.Към 18.40 отидохме да ме види.Оказа се,че имам 1,5 см разкритие и е малко вероятно да изчакам уречената дата.трябваше да се кача в отделението.Приеха ме и ме подготвиха.Беше ме страх ужасно много от всичко-от упойката,от това,че няма да си чувствам краката(аз бях със спинална аналгезия) от това, дали всичко с детето ми ще бъде наред.....
Поставиха ми упойката,която сама по себе си не болеше,но усещах когато ми вкарваха медикамента- все едно някой ми дърпа нервчетата като струни.....Хвана ме много бързо.Докато разбера операцията вече беше започнала.Чувах като си говорят тихо и тракането на инструментите,но всичко стана толкова бързо и безболезнено,че няма на къде повече.....
В 19.30 часа станах МАМА.Габриел се роди 3440,51 см.
Лекарите в Майчин дом са страхотни професионалисти и старахотни хора.
Момичета-вие,които сте решили да раждате в Майчин дом-късметклийки и щастливки сте!Ще получите най-добрите грижи от най-добрите лекари!
Успех на всички на които им предстои и още веднъж-БЛАГОДАРЯ на д-р Георгиев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от AVA27 на 10.12.04 15:57.

Когато бях бременна, ми беше много интересно да чета различни истории за раждания, с надеждата, че ще видя, че не е толкова страшно. Ще опиша как родих в Шумен, защото някои мами от там може да се интересуват.
Нямах уговорки и такива неща (знам, че в Шумен уговорката струвала 200 лв). Само дето свекърва ми имаше позната акушерка и я помоли да дойде, когато ще раждам, но това не помогна особено. Иначе се случих при д-р Кузманова. Доволна съм от нея.
Раждането беше нормално. Водите ми започнаха да изтичат по малко няколко дена преди това и се чудех от какво е. Ходих на лекар, каза, че всичко било наред и сигурно се изпускала урина. Успокоих се, и без това имаше още 2 седмици до термина. Но на следващата нощ започнаха леки болки ниско долу през определено време. Бях чела много за ражданеия, но нали не съм го изпитала - реших, че е нормално за края на бременността, взех 2 но-шпа и болките минаха, заспах. През следващия ден пак ме наболяваше от време на време и се попритесних, но нищо не стана. Едва на следващата нощ болките започнаха на определен интервал - 15-20 мин. Не бяха силни. Пих пак но-шпа с надежда да поспя, но този път не минаваха. И след всяко наболяване изтичаха по малко води. Чудех се какво става. Едва на сутринта към 5 ч. се реших да отида в болницата. Не ме посрещнаха особено приветливо - на всички им се спеше и не им беше нито до прегледи, нито до нищо, но извикаха все пак д-р Маринова, прегледа ме (полузаспала) и едва тогава всички води изтекоха. Казаха, че ще ме приемат.
Качиха ме горе (мисля, че беше на третия етаж), и след обичайните процедури по приемането ме приеха в предродилното (макар че отначало ме бяха зарязали и се чудех къде да отида). В предродилното имаше може би 8 легла, нямаше други раждащи в момента. Оказа се, че съм имала 4-5 см разкритие и се поуспокоих, че не боли чак толкова. Но все пак бях уплашена от неизвестното и треперех, може би затова контракциите бяха слаби и неефективни. Наложи се да ме сложат на система с окситоцин, дадоха ми и кислородна маска, защото бебето страдаше, пулсът му беше много усилен. Беше около 6 ч. сутринта. Постепенно увеличаваха капките окситоцин, усилваха се и болките, но макар и доста неприятни, не бяха нетърпими. В Шумен не слагат епидурални упойки, освен мисля, при секцио. Сложиха ми само бусколизин венозно, но това само ме замая и устата ми пресъхна, та я овлажнявах с напоена марличка.
През може би 2 часа ме преглеждаха, за да проверят разкритието. През повечето време акушерките седяха отстрани на леглата и си бъбреха, без да ми обръщат внимание, докато се мъчех. Само една акушерка, туркиня, но не й помня името , ми говореше успокоително от време на време.
Когато разкритието беше пълно (към 14 ч.) ме преместиха в родилната зала. Дадоха ми в ръцете едни каиши и казаха да ги опъвам и да се напъвам силно. Напъвах с всичка сила, когато дойдеше контракция, но според тях не съм се напъвала въобще. Беше болезнено, а и аз се страхувах от разкъсвания и може би затова напъните бяха неефективни. Те се ядосаха, че "ще стоим тук до утре". Накрая ми натиснаха силно корема, чух, че казаха: "Направете я тая епизиотомия", и не усетих после нищо, само по думите им разбирах, че бебето се ражда, може би "изскочи като тапа", както се казва. Накрая излезе, прерязаха пъпната връв и си отдъхнах. Не ми го показаха веднага, а чак след като го измиха и повиха.
Последваха още няколко натискания, за да изкарат плацентата. После ме шиха почти час, защото по техните думи, понеже не съм напъвала, съм имала страшно много вътрешни разкъсвания. След всичко ми сложиха една торбичка с пясък върху корема и ме оставиха да лежа може би 2 часа. Накрая ме свалиха от стола, отидох до инвалидната количка и ме закараха в стая на горния етаж. Слязох от количката и се чувствах нормално, с изключение на болката от епизиотомията, жаждата и глада. Сложиха беба в нейното легълце и тя веднага заспа.
Като най-неприятно от всичко обаче си спомням безсънието, защото беба по цял ден спеше, а през нощта ревеше. Неприятно беше и че хигиената не беше на най-високо ниво, също и храната, затова майка ми и свекърва ми носеха всеки ден ядене.
Закърмих беба за пръв път след 6 часа (кой знае защо). Една сестра горе-долу ми обясни как се прави. Караха ме да се изцеждам, за да тръгнела кърма, но аз много не ги слушах , но така или иначе кърма си имам и до днес. Общо взето не ми обясняваха какво да правя с бебето, сякаш че знам всичко. Отношението им не беше на ниво, повечето от тях се държаха сякаш съм нищо, но престоят ми поне беше кратък - 4 дена (по принцип са три, но тогава измислиха някаква инфекция на беба, каквато всъщност нямаше).
Това е най-важното, което си спомням за раждането ми в Шумен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от pety на 10.12.04 23:29.

Искам да споделя със всички вас моментите от раждането на моя син Jan Junior на 08.12.2004,но преди да започна искам да благодаря на всички,че ви има и че сте тук заедно за да си помагаме и подкрепяме в тези важни за нас моменти !!!
И така...Живея в Холандия,родих тук.Всичко започна на 07.12.2004/вторник/,преносвах вече с 10 дни и отидох до болницата на преглед за да реши лекар какво да се прави.До момента всичко беше добре,имах страхотна, лека бременност,без проблеми,затова и чакаха до последно а и тук са върли привърженици на естественото раждане и секцио правят само в изклюителни случаи.След прегледа се установи,че бебето е добре и взеха решение да изчакаме до петък и чак тогава да предизвикат раждане,но не щеш ли прибирайки се вкъщи установих,че тапата ми е паднала-имах зацапване,но предполагах,че може и да е вследствие на гинекологичния преглед,но скоро започнах да усещам леки контракции...
В 24:00 часа вече усещах контракциите много добре,но не бяха чести.Към 02:00 часа започнаха да зачестяват...Тук,в Холандия практикуват раждане в къщи,така че бях решила да си остана у нас.До 07:00 стояхме с майка ми будни и брояхме,контракциите ту зачестяваха,ту се разреждаха.Когато станаха на почти 5 минути мъжът ми се обади на акушерката и тя дойде-имах само 2см. разкритие,трябваше да чакаме още,така че тя си тръгна за да се върне пак в 11:00.Контракциите ми вече бяха доста чести и болезнени,но разкритието не напредваше.Акушерката ми спука водите,надявайки се да ускори разкритието.Процедурата беше по скоро неприятна отколкото болезнена.Цветът на водите я убезпокои и реши все пак да идем в болницата за да ме сложат на апарата за следене на тоновете на бебето и на контракциите.В 13:00 вече бяхме там,аз бях на легло с включен апарат и непоносими контракции.Тогава дойде и "добрата новина" че упойки не слагат,само обезболяваща инжекция и то в някои слуаи.Бях щастлива,че ще съм един от тези слуаи,защото вече не издържах на болката и ми идеше да стана и да избягам...нямаше начин
Мъжа ми и майка ми бяха до мен,но аз исках да бъда сама,да чувам само себе си,да си броя и дишам под контрол.В14:30 получих дългоочакваната обезболяваща инжекция,която въобще не ме обезболи.Сама трябваше да се оправям,имах 4 см. разкритие и се очертаваше дълго чакане...Спасяваше ме тишината и спокойствието,всеки шум ме дразнеше и ме вадеше от концентрация,което засилваше болките ми.Правилното дишане ми спестяваше голяма част от болките,сама се чудех как го постигам.В 16:00 вече нищо не ме спасяваше,започнах да усещам напъни и бях облекчена когато ми казаха,че съм постигнала разкритие 10см. за два часа и мога да започна да напъвам.На леглото хич не вървеше добре,сложиха ме на специален родилен стол-там усетих по голяма сила за напъните,беше ми по удобно,и се започна...През цялото време не загубих чувство за хумор,чудеха се как го постигам,но мен ме успокояваше...
В сравнение с контракциите,напъването ми се стори песен в началото-естествено после започна да боли повечко,а в края вече нямах търпение всичко да свърши по скоро...
Е,стана...В 17:44 се появи на бял свят моя син,голям /4.270кг. 53см./ и хубав.Веднага забравих за трудното,абсолютно натурално раждане
Позашиха ме,пихме шампанско и другото което ме учуди-в 22:00 ни изпратиха по живо по здраво вкъщи
Всичко лошо се забравя в момента когато погледнете в очичките на току що родените си бебчета...неверятно е,не може да се опише с думи и няма нищо по красиво на света !!!
Сега се радваме един на друг с моята рожба.Нямам търпение да се възстановя и да мога да съм до него нон стоп,а тати ни е много много горд с нас и ни глези
Пожелавам успех и всичко най най хубаво на всички бъдещи и настоящи мами !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mimi23 на 10.12.04 23:36.

.

Редактирано от Чeтa на 13.12.04 09:53.

.

Редактирано от Чeтa на 13.12.04 09:53.

Здравейте, обещах да ви разкажа и ще го направя, но ще бъде накратко понеже почти нямам време .На 10.08.2004 год. имах планувано секцио в "Св. София". Преди да тръгнем за болницата обърнахме всичко наопаки за да си намеря личната карта която така и не намерих. Взех си задграничният паспорт за удостоверяване на самоличността ми и тръгнахме. Първо минахме през черквата да запалим свещичка и да се помолим всичко да мине успешно, от там минавайки напряко през пазара, вместо да минем от там откъдето минаваме винаги решихме да минем от друго място. Накрая на алеята изведнъж една жена ме хвана за ръката и каза :
-Чакай слънчице да ти дам картата !
Учудих се за какво става въпрос , а жената извади изпод сергията моята лична карта и ми я даде. Оказа се, че съм я загубила там 2 седмици преди това и не съм знаела, сякаш ГОСПОД ме накара да мина от там. Отидохме в приемният кабинет където лекаря вече ме чакаше..направиха ми не ми се казва, но трябва( клизма) от бързане за тоалетната се закачих за вратата и си скъсах нощницата точно на задника и с голо дупе продължих напред, имах си друга работа вместо да се тюхкам за нощницата. След като си свърших работата ме настаниха в една стая, сложиха ми катетър, система с 3 банки гликоза които изтекоха за нула време. В това време от страх си получих истински контракции, сложиха ми антиалергична инжекция, мериха ми тоновете на бебето и кръвното, след това ме вкараха в операционната. Там анестезиоложката ми постави спиналната упойка. Понеже съм си карък ме хвана не до гръдният кош, а до гърлото. Започнаха операцията, но кръвното ми шареше от най-високо до най-ниско слагаха ми ту диазепам, ту адреналин. Анестезиоложката беше до главата ми и ми казваше какво ми правят, тя ми съобщи, че бебето вече се ражда и когато то проплака аз припаднах. Когато ме свестиха ми показаха бебчето разплаках се и пак припаднах. После ми обясниха, че операцията е била доста сложна и тежка, защото плацентата се била срастнала в стените на матката и предварително остаряла. Направили са ми кюртаж за да изчистят всичко. Лекарят ми каза, че е било добре, че съм със секцио защото иначе нямало начин да махнат плацентата. Настаниха ме в реанимация и започнаха да валят честитките и обажданията.След всичко което преживях това бяха много красиви,щастливи мигове. От другата сутрин всичко освен ставането от леглото тръгна на бързи обороти...станах преместиха ме в стаята и ми дадоха бебето...и започна вечният кръговрат!

Искам да благодаря на всички за хубавите пожелания!!

Изказвам благодарности на д-р Пламен Петков и д-р Григорова за положените усилия по време на операцията за да завърши всичко успешно за мен и детето !

И не на последно място искам да благодаря на моята майка която преживя всичко заедно с мен! БЛАГОДАРЯ ТИ МАМО!

Това е всичко от мен! Нaдявам се да не съм ви досадила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И моята “приказка” като тази на ЕТ доста ще се проточи, но разказите на момичетата, които изчетох ми върнаха всички мрачни и весели, болезнени и прекрасни спомени от раждането на трите ми момчета.

Първото беше в края на далечната 1991 г. - в “зората на демокрацията”, с всички подробности и проблеми на кризата - липса на елементарни медикаменти и консумативи, студ, казармена обстановка (5 родилки в стая), безвластие и анархия в една провинциална болница....
Иначе бременността ми мина чудесно, въобще не промених начина си на живот, макар че през по-голямата част от времето бях сама - съпругът ми спечели конкурс и замина на работа в Благоевград. След като излязох в отпуск, реших да замина при него и да родя бебето там. Спомням си, че само веднъж ме гледаха на ехограф и не знаех какъв ще е полът на бебчо, но през цялото време бях твърдо убедена (не се смейте!!), че ще е момче и ще се роди на 15 декември (термина ми беше на 10.12.). Вечерта на 15 - неделя вечеряхме с по чаша бяло вино, а аз вече се бях отчаяла, че няма да спазя “крайния си срок”.........Около 21 часа започна “да ми се струва”, че имам някакви болки - дори не беше болка, а по-скоро тежест и леко дърпане в кръста... След като до 22.30 ч. не се случи нищо друго, решихме да си лягаме и да “отложим” раждането за утре...
В момента, в който станах от диванчето, на което кротко си допивах чашата с вино (мъжът ми и досега ме бъзика, че съм родила пияна..), изведнъж се плиснаха едни води........ама води ви казвам - на мен ми се сториха литри...... Страшно се паникьосахме - веднага звъннах на акушерката, с която ме бяха свързали приятели и тя ме юрна да вървя право в родилното... Да, ама докато се облека, докато минем да я вземем от тях .... стана 23.30 и аз започнах да усещам по-сериозно, че нещо става - ама чак силни болки.... нямаше.
Пристигнахме в болницата ... Добре, че беше акушерката, която настоя първо да ме тушира, а после да пишем документацията - оказа се, че съм с 8 см разкритие и всеки момент ще родя.... Нямаше време за никакво бръснене, клизми и прочия подробности, а документите ги попълни мъжа ми - аз само подписах нещо, докато ме водеха по един дълъг коридор право към родилна зала. Честно ви казвам - болките продължиха само около 20-30 минути и то в никакъв случай не бяха много силни, страшни и т.н. както аз мислех, че трябва да бъде. В 23.50 ме сложиха на “магарето” и с няколко напъна в 23.56 (на 15 декември!!!) се роди Ники - 3,800, 52 см, със страхотна дълга, черна коса и вперени в мен очички..... Бях невероятно щастлива и малко невярваща, че всичко е свършило толкова бързо... Още на родилната маса се смеехме с доктора (който се мерна точно за пет-десет минути да ми направи 2 шева), че още отсега ще планирам следващото бебе..........

Никога не съм предполагала, че това ще стане чак след 11 години. И аз не знам защо - 3-4 години след раждането на Ники опитвахме “да си направим бебе”, но все не се получаваше - вече почти се бях отказала от мисълта, че мога отново да забременея.... И така до началото на 2002 г., когато тръгнах по лекари - високо кръвно, прилошаване, рязко отслабване, смущения в цикъла и т.н. ... Къде ли не ходих - интернист, ендокринолог, кардиолог... е, не ме мислете за толкова загубена, ходих и на гинеколог... обаче загубена се оказа гинеколожката, която ми заяви, че не съм бременна, а смущенията в цикъла са заради някакви си полипи по шийката на матката....След три седмици, в които слава богу не пих предписаните ми какви ли не лекарства и гадни процедури (а, кажете че няма някаква интуиция!), отидох отново при нея и тя ми смутолеви... а, май има бременност, при това 9-10 седмица (впоследствие се оказа 12-13-та!!), но веднага мога да ви планирам за аборт.... Боже, идеше ми да я удуша!!!!!!!!!!! Аз от 7-8 години копнеех да забременея, а тя ми предлагаше аборт!!!
Разпитах всички близки и познати и ме насочиха към д-р Желязков от 2-ра градска. Той проследи почти цялата ми бременност (или това, което беше останало от нея ..). Е, не мина съвсем без проблеми, правиха ми и амниоцентеза, имах леко кървене в шестия месец, но дочаках термина (30 август 2002)в очакване на второто ми момченце.... Седмица след термина, докторът ми взе да ме ръчка да постъпя в болницата, но аз все се надявах, че бебето ще тръгне спонтанно - да, ама не тръгна... На 11-тия ден след термина - 9 септември, все пак постъпих в патологията на 2-ра градска - записи на сърдечни тонове, туширане, амниоскопия и какво ли не..... На 10 - пак нищо....Вечерта д-р Желязков беше дежурен, прегледа ме и ми предложи да започнем с индуцирано раждане, защото положението вече започва да става рисково за бебето.... В 20:00 часа ме “оковаха” в предродилна зала - системи, монитор за сърдечни тонове - не можех да шавна...Бойко отказах упойката със спомена за първото ми безметежно раждане.....и ужасно сгреших... От 21:30 започнаха леки, но ужасно болезнени контракции.... разкритие - никакво... и така часове наред...не съм си представяла, че може да има такава болка - аз в никакъв случай не съм глезла - напротив имам доста висок праг на издържливост, но не бях подготвена за такъв кошмар....... Около 23:30, в проблясъка между две контракции звъннах на мъжа ми и събрах последния си кураж, за да му кажа, че се надявам до сутринта Ивчо да се роди.... Между 2:00 и 4:00 ми се губят моменти, слагаха ми някакви обезболяващи (бусколизин, папаверин), от които ми ставаше още по-голяма мъгла пред очите без да намалее болката, опитвах се да се извиня, че крещя и вия, стисках ръката на акушерката....... Към 3 ч. струва ми се, д-р Желязков спука околоплодния мехур....разкритието беше не повече от 4 см, сърдечните тонове леко спаднаха, но не драстично... Чух, че обсъждат вариант за спешно секцио, но трябвало да се чака анестезиолог....
Докторът започна да подпомага някои от по-силните контракции с разтягане на шийката и това май помогна....помня, че около 4 часа ми каза: “Моля те, мобилизирай се максимално, още малко остава”...това малко беше най-дългия половин час в живота ми... почти ме занесоха на родилната маса, не можех да вървя, напъните бяха ужасни, но трябваше да удържам, защото нямаше пълно разкритие... и изведнъж и доктора и акушерката ме хванаха за двете ръце ....напъвай, напъвай... Иво се изхлузи като рибка.... и след това невероятното облекчение, че всичко е свършило... Плачех вече повече от щастие, отколкото от болка, гушкайки малкото ми момченце... Беше много красив, с чиста кожа, пухкава косица и мощен глас...малко преносен, 3,900 кг, 53 см.
Благодарение помощта и напътствията на д-р Желязков и акушерката (Боби, но не помня фамилията..) нямах никакви разкъсвания и шевове, но опитвайки се да си върна чувството за хумор, обявих че май това ми е било първото раждане, а предното - само леко упражнение...

Два месеца след първия рожден ден на Ивчо отново забременях - непланирано и неочаквано... Толкова дълго чаках второто си дете, а сега изведнъж.... трето!!! Не му мислихме много, приехме го като подарък за дългото очкаване....само ми се щеще всичко това да е станало малко по-рано, но нейсе 38 години не ми се виждаха чак толкова много, за да стана отново “млада майка” ...
Бременността ми мина по-леко от втората, отказах всякакви амниоцентези, макар че всички доктори в Генетичния консултативен кабинет в МД ме убеждаваха, че трябва да го направя... бях сигурна, че всичко ще бъде наред и ... ще имам още едно момче. Д-р Желязков настоя да постъпя седмица преди термина в болницата - бебето беше разположено седалищно, сравнително едър плод, трето раждане...но на втория ден в болницата при ехографския преглед се оказа, че бебчо се е обърнал както трябва...Радвам се, че послушах д-р Желязков, който ми препоръча нормално раждане. С опита от второто раждане вече бях подготвена за всякакви ужасии... и исках упойка...
На 29 юли (термина ми беше на 30), след седмица в патологията бях в очакване нещо да се случи...имах леки, почти безболезнени контракции... вечерта, дежурния лекар ме тушира и каза, че още няма никаква родилна дейност. Не можех да спя, бях малко напрегната, усещах леко придърпване в кръста... около 1:30 станах да ида до тоалетна... и там си останах - изтекоха водите, позвъних на акушерката, качиха ме на количка и ме поведоха към родилното. Обадих се на д-р Желязков, който тъкмо се беше прибрал след поредица дежурства, но пристигна още преди да ме овържат ...отново на същото легло в същата предродилна зала... имах лоши предчувствия, особено като чух: ..хм, няма активна родилна дейност, много слаби контракции, преразтегната матка..., но общо взето бях спокойна и с нагласата, че този път ще ми сложат упойка. Да, ама - не, пак не се получи както го мислех. Уж беше слаба родилната дейност, а към 3:00 ч. вече имах 4-5 см разкритие. Болките бяха поносими, дори с акушерката Нуша (Теменужка, пак не помня фамилията) си говорехме за дечицата - тя също имаше детенце на две годинки и половина, което д-р Желязков израждал. Към 3:30 контракциите и болките се позасилиха, но още не беше толкова страшно, бях подготвена, че всеки момент ще ми сложат упойка. Към 4 ч. д-р Желязков ме тушира и бодро обяви, че щом съм издържала дотук, няма смисъл от упойки, до един час бебето ще се появи, а упойката само ще забави родилната дейност... Чудех се, какво да правя, но се радвам, че отново му се доверих... Само след наколко минути започнаха бурни напъни, сама “притичах” до родилната маса и в 4:30 вресна Владко - 3,650, 51 см; полът отговаряше на очакванията, но се изненадах като го видях целия омазан с верникс - бял и хлъзгав...Дадоха ми веднага да го подържа - беше много сладък и спокоен....но на фона на красивото бебе Ивчо, мо се видя малко...грозничък... Само три часа след това го гушках в ръцете си, засука веднага и за мен нямаше по-красиво детенце на света ....
Отървах се само с два-три шева на перинеума, беше малко болезнено в първите 4-5 дни, но се радвам, че родих нормално и сравнително лесно.
Владко е вече на 4 месеца, още го кърмя и се надявам да продължа, батковците много му се радват, макар че в повечето случаи това ми създава проблеми...
Много съм благодарна на моя страхотен лекар - д-р Желязков и го препоръчвам на всички решили да родят във втора градска. Условията там също са съвсем прилични и това, което на мен ми хареса, е че от самото начало бебето е при теб.
Дългичко стана..., но аз ви предупредих.......
Раждането на едно дете е наистина чудо и аз се радвам, че с моите три момчета живея просто....в страната на чудесата!!!!

Много се чудих дали да си разкажа и аз историята, защото предполагам, че доста бременни ще четат тази тема, но после стигнах до извода, че всъщност мога да им помогна с разказа си да избегнат това, което се случи с мен.
Влезнах на 28.10.03г. в Шейново за планирано секцио. Имах си уговорка с Д-р Тончев, той да ме изражда. Той реши да е секцио, защото бях тясна, а Ники беше едричък, а и защото беше с увита пъпна връв и той прецени, въпреки моето нежелание за секцио, че това е по-добър варянт, отколкото да раждам нормално.
На 29.10. бях планирана за първо секцио и естествено умирах от страх сутринта. Първото много ужасно нещо беше слагането на катетер. Ужасно болезнено беше. В последствие ми казаха, че имало номера, но те използвали един и същ номер. След това с катетера в една ръка и сака в друга се понесъх към операционната под непрестанното натякване да побързам от страна на една ужасно сърдита акушерка. А мен толкова ме болеше от този катетер, че едвам ходех, да не говориме и че сака доста ми тежеше накрая на бременността. Посрещна ме една много мила сестра в операционната, която ме успокои, че тази отвратителна болка от катетера скоро ще отшуми когато ми сложат упойката. Другото доста неприято нещо беше неистовото треперене. Дойде анестезиоложката, обясни ми какво ще последва и ми сложиха спинална упойка. При самото слагане не усетих никаква болка. Приготиха ме и анестезиоложката започна да ми обяснява, че няма да усещам болка, а просто тъпо усещане за дърпане. Това, което обаче в следващия момен ме озадачи беше, че усещах ръцете на Тончев на корема си. След това нещата се развиха прекалено бързо, за да мога да предопредя, че аз имам усещане в коремната област. Единственото, което ме попитаха беше дали си усещам крайниците. Когато Тончев поиска скалпел и започна да реже просто мислех, че умирам. Анестезиоложката слава богу беше до мен и ме видя как започнах да си мятам главата. Мислех си, че крещя, но в последствие осъзнах, че не издавам и звук дори, само си мятах главата. Анестезиоложката ме попита какво ми е и беше доста притеснена, а аз и отвърнах, че ме боли. Болката и усещането няма да описвам, защото и да искам няма да мога, а и няма смисъл. Последния ми спомен преди да припадна беше, как анестезиоложката се развика "Тончев спри, не я е хванала упойката!" и как той си вдигна ръцете веднага и бяха с кръв. В последствие са ми сложили пълна упойка.
След като се събудих болката беше много силна, но по-ужасното от нея беше това, че незнаех нищо за бебето си. Нямаше никой, когато се събудих и неможех да попитам никой как ми е бебето. Болката и треперенето бяха много силни, а желанието за повръщане неистово. По някое време анестезиоложката дойде и ми каза, че бебето ми е добре, че е 3.750кг. и 51см. и разбирасе, че е момче, което си го знаех и преди това. Болката обаче беше непоносима и когато Тончев дойде и ме видя бързо изпрати сестрата да ме обезболи, а тя от своя страна ми се накара, защо не съм я викнала като ме е боляло!!!!!!!!!!!!! Когато докараха другото момиче още не се беше задействало обезболяващото и тя много притеснено ме попита защо стена, нали при секциото неболяло. След около 30мин. и тя започна да стене и да се мята и отново нямаше никой, който да дойде и да я обезболи. Аз бях вече по-добре и се опитвах да привлека нечие внимание, за да и дадът обезболяващо, но безуспешно. Тя дори повърна и седа така около час и когато въпросната сестра дойде и се накара, че не я е викнала, за да и даде поднос. Докъто дойде следващата смяна беше доста тежко, защото не се върна повече да ни обезболи. А молбата ми да ми даде телефона от сака беше последван от страхотно сърдене от нейна страна. Към 18.00ч. докараха и третото момиче, което определено беше голяма късметлийка, защото не попадна на тази сестра, а на една много мила жена, която когато дойде ни каза следното: "милите момичета, знам, че сте се измъчили много днес, но не се притеснявайте повече, ще ви обезболявам и няма да ви боли повече". Тогава всъщност осъзнах, че можело и да не боли или поне не чак толкова. Цяла нощ беше покрай нас и беше наистина много мила. Цял ден и цяла нощ плаках, защото много исках да си видя детенцето и това, че си пропуснах раждането на бебето много ми тежеше. На следващата сутрин първа изявих желание дада ме раздвижат, защото нямах търпение да си видя бебето.Непрестано питах кога ще ни донесат бебетата и когато ни преведоха в стая бях много разочерована, че щяло да бъде наобяд. Тъкмо бях легнала разочерована, че ще си вида бебето след няколко часа и вратата се отвори и вкараха количките с бебетата. Просто нямам думи да ви опиша какво почувствах. Незнам откъде дойде тази сила, при положение, че едвам ходех, но неразбрах как се озовах до количките. Когато ми обясняваха, че неможеш да си сбъркаш бебето, аз си мислех, че е преувеличено, но вече не мисля така, защото аз дори не си го бях видяла, а веднага го познах. Милото ми бебче се дереше жестоко и аз го гушнах и започнах да му говоря и той се успокои. И от този момент вече бях забравила за цялата болка, страх и всичко неприятно и бях готова да мина още веднъж по този път само, за да изживея отново този момент.
Резюмето, което направих за себе си след раждането ми беше, че следващия път ще разуча има ли номера на катетерите и ако е така ще си нося моя номер, ще си взема обезболяващи и най-вече, ще искам да ме тестват преди да започнат да режат. А може и да искам да раждам нормално ако е възможно.
Пожелавам на всички бъдещи майчета да имат прекрасна бременност и да родят по възможно най-лекия начин без подобни негативни и болезнени преживявания.

Значи при мен нещата започнаха на 7.11. През целия ден бяхме у Collibri, аз се натъпках с палачинки като за последно - майка й прави много хубави палачинки. Вечерта като си тръгвахме с мъжа ми към нас, в колата усетих няколко леко болезнени контракции и му казвам, че има нещо гнило в тази работа. В нас като се прибрахме ми се доходи до тоалетна (извинете, че го пиша), но съответно никаква не я свърших и като се оправях забелязах, че май тапата ми падна. Нали всичко ми се случва за пръв път, та за това използвам думата "май". Тогава му казах на мъжа ми да влезе да се изкъпе веднага (беше помагал на мъжана Collibri с ремонт на апартамента им), за да не се стигне до там да ме кара мръсен в болницата. Това го казах на майтап тогава. Докато той влезе да се къпе, аз реших да се обадя по телефона на едни наши семейни приятели и тъкмо жената ме питаше какво правя, като усетих, че цялата се подмокрям все едно ме поляха с топла вода. Водите ми изтекоха! Това се развиваше някъде около 22.10ч. Тогава й казах на бързо, че водите са ми изтекли и няма да мога да говоря, след което се изтрелях директно към банята. Мъжа ми чул като съм казала, че са ми изтекли водите и отвори шашнато вратата на банята и аз се мушнах директно с дрехите вътре. Ситуацията беше абсурдна - той стигнал до средата на къпането, държи слушалката на душа и се чуди какво да прави, а аз до него също се чудя какво да правя, стоя с дрехите, които съответно се намокриха и по чорапи. Тогава като ме налегна един смях, ама смях ви казвам, не мога да се успокоя Казах му на мъжа ми да се доизкъпе и аз започнах да се оправям, ама какво ти оправяне, то постоянно си тече Теглих си и аз един душ, преоблякох се, обадих се на моя доктор и айде към болницата.
Беше 23ч. Там ме прегледаха, тоалета си го бях направила аз няколко дена по-рано, а клизмата я отложиха. Прегледаха ме и се установи, че имам едва един пръст разкритие и има време до самото раждане. Оставиха ме в предродилна зала, мъжа ми си тръгна и така се започна моя престой в болницата. Сложиха ме за запис на тоновете половин час, след което пак ме прегледаха и разкритието ми бе 2 см. Оставиха ме в една стая да лежа и ми казаха да си следя контракциите (те вече бяха започнали), като станат на 3 мин. да се обадя. Към 3.30ч. усетих, че контракциите ми станаха на почти 3 мин. и тогава пак ме прегледаха, но разкритието не беше мръднало - 2 см и толкоз. С моя доктор поддържахме по тел. и се бяхме разбрали като наближи самото раждане, защото не се знаеше кога ще започне, да му се обадя и ще дойде веднага. Тогава дежурната лекарка ми каза да се опитам да поспя и наистина съм заспала за 2 часа. Към 6ч. сутринта минаха да ни вземат кръв на мен и още 2 девойки, с които бяхме заедно в стаята и трите с изтекли води. Малко по-късно и моя доктор дойде, прегледа ме - развитие никакво, а контракциите ми явно бяха започнали обратно броене, беше се увеличил интервала им. Тогава каза, че ще ме включат на система, защото много време стоя с изтекли води. И така в 8ч. ми включиха системата, като тоновете на бебо се следяха постоянно. С тази система стоях до 12.30ч. на обяд вече 8.11., а разкритието пак сто стоешеупорито на 2 см. Самите контракции бяха отвратително болезнени и имах чувството, че ще изкъртя парното на стената. Тогава решиха да ме оставят малко да си почина и ми спряха системата.
Екипите там се сменяха, всички мами които бяха там - родиха, и в един момент
останах само аз. През това време мъжа ми идваше няколко пъти да ме види.
Горкия, той го преживяваше много тежко. Не знае какво става, притеснява се ...
Късния следобяд ми сложиха антибиотик, заради изтеклите води и като ме прегледаха - разкритие 2.5 см. Голямо развитие, няма що. През това време на няколко пъти ми правиха запис на тоновете, а привечер ме преместиха в предродилна зала. Тогава самите контракции пак започнаха леко да зачестяват. Към 23.30ч. ми сложиха вагинална таблетка за подпомагане на разкритието.
Искам да кажа, че през това време 3 екипа се смениха там, бях в Св. София и
всичките бяха много добри към мен. Е, то и аз се майтапех, защото какво друго ми оставаше, освен чакането. Моя доктор - Динчо Георгиев, беше много внимателен и много се грижеше за мен. Наистина е страхотен лекар!!!
Към 3.40ч. нощта на 9.11. вече разкритието ми беше към 4-5см. и ме включиха
отново на система. Преди това ми направиха най-сетне прословутата клизма (аз на няколко пъти им казвах на акушерките, че не ми е правена и не искам на края да се изложа) и бегом в 00. Ама там като ме налегнаха контракциите, не мога да изляза. Дори по едно време дойде едната акушерка да види какво става, защото много се забавих и ми вика - "Ще вземеш да родиш в тоалетната". Както и да е, оправих се. Контракциите отново станаха неудържимо болезнени, а все съм си мислела, че имам висок праг на търпимост. Просто шийката ми се оказа много неразтеглива и за това бе и толкова болезнено. Сложиха ми 4 бусколизина в системата, за да ме облекчи малко болката, но нямаше такъв ефект. Като ми стана 7см. разкритието ме преместиха в родилна зала, когато вече си поисках упойка, защото не издържах вече. Поставиха ми спинална и малко след това усетих, че краката ми изтръпват. От кръста на долу почти не се усещах, а само контракциите, но вече не толкова болезнени, а съвсем поносими. Вече бях толкова изтощена, че между контракциите заспивах направо. По едно време се започна, казваха ми да напъвам и аз уж напъвах, ама като не се усещам долу, не знам как съм се напъвала. Тогава доктора започна да ми помага като ме натискаше по корема и след доста усилия в 5.55ч. сутринта на 9.11. се появи моята малка сладурана Лора. Като я видях, забравих за всичко случило се до момента. Вече не ме интересуваше нищо, само мисълта за нея ме беше обзела. Беше толкова мъничка, мокричка и сладка. Това беше моето детенце А като й чух гласеца, се разплаках от щастие.
За нула време доктора ме заши, беше ми направил лека епизиотомия, а докато ме шиеше, акушерката ми каза, че мога да се обадя на таткото да дойде да види беба преди да я закарат в отделението. Тъкмо ме изкараха от родилна зала и таткото беше пристигнал да ни види. Беше ми безкрайно хубаво да виждам гордостта и обичта в очите му, а особено като видя дъщеричката ни ... просто нямам думи да обясня, то само се чувства. Двата часа в коридора ми минаха много бързо, а след това си ме закараха в стаята. Рано след обяд ми донесоха и Лори при мен и започнахме да се опознаваме
Така общо взето минаха нещата при мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ехх, че хубава тема. Когато бях бременна си спомням че риех като праве из нета за такива разкази.
Та предполагам че доста момичета, на които им предстои раждане ще се радват да почетат тук. Та започвам.

Бременността ми беше лека, като изключим 40те кг които натрупах. (ама вече почти ги свалих де). Терминът ми беше на 1ви октомври 2003г. Когато влязих в деветия бях почти сигурна, че няма да остискам докрая, а то какво излезе. Рая се почви със шест дни закъснение. Като мина 1ви да не ви обяснявам - яко разходки, катерех шестия етаж като парен локомотив и яко секс. Даже вечерта преди да родя се бяхме развихрили с мъж ми.
Към 3 през нощта усетих контракции, обаче не им обърнах особено внимание, защото последните дни всяка нощ бях с контракции за около 1/2час и после минаваха. Обаче тези продължиха и не спираха, но не бяха особенно болезнени, та реших да не паникьосвам бъдещия тати и си подремнахме до сутринта. В 6 ч обаче контракциите се засилиха и тогава вече бях сигурна че се започва.

Тук да вмъкна - ходих на курс в Шейново и там наблегнаха на това да не тичаме при първото стягане на корема в болницата, защото било подтискащо да лежиш с часове в предродилна. Така че аз опредлелено последвах този съвет.

Та ставаме с тати сутринта той гледа като "пред змии бегал", както казва баба ми, а аз не знам защо съм щастлива и весела, ама грам не ме беше страх, толкова много ми се искаше да родя вече. Правим си тоалета (щото сама не можех по разбираеми причини). Палим колата и в Шейново. Там ме прегледаха долу в приемната. Аз си поисках епидурална, за да "родя цивилизовано", а доктора (не разбрах кой) ми вика "Каква епидурална - ти до обяд си родила, имаш 6см разкритие"... ОК без упойка тогава.

Тук искам да кажа за клизмата, дето толкова момичета се притесняват от нея - не е страшна, леко е неприятна само Аз лично май нямах нужда от нея, защото цяла нощ сновях от леглото до wc-то, ама айде:)

Та качвам се горе и лягам в предродилна, която е една ниша на родилна, ако някой ще ражда в Шейново и му е интересно.. Сложиха ме на монитор и се започна едно бъркане, но явно така си трябва, имам чувството че ме пребърка цялата болница. Искам да кажа, че до този момент контракциите ми бяха почти безболезнени, просто леко ме присвиваше корема. Пуснаха ми система в 9:40 и тогава запоочнаха по яките контракции, дето наистина си болят. След известно време има няма 20 мин. започна да ме напъва, аз казвам това на акушерката, тя ми вика "е рано е да те напъва още, сигурно ти се ака" и ми слага подлог, аз викам хубаво може и да ми се ака и си напъвам. След малко минава доктора, забравих му името но е от екипа на Д-р Гаргова (после ще има и благодарности), и вика момиче ти раждаш бе. Аз му викам "е нали за това съм дошла:)" и започнаха да ми обясняват всички как точно да напъвам и как да дишам. Явно добре са ми обяснили защото щом се качих на магарето (а това просто не знам как го направих - мислех че ще ми изпадне корема докато вървя:))след два напъна и яко викане на всички около мене "Давай давай, точно така" Рая се появи на бял свят точно в 10:45ч заедно с як пукот от гърмотевици - беше започнала буря.
Боже това май беше най-прекрасния момент в моя живот. Дадоха ми я почти веднага - една мъничка и ококорена. Остана с мен почти през цялото време докато ме шиха, защото в калабълъка не съм усетила кога сами направили епизиотомия. Докторката не позволяваше да ми я взимат, каза "Оставете я, те така добре се успокояват взаимно". А аз обяснявах на мъничето че съм неговата мама, че тати е отвън и сигурно вече е посинял от притеснение (щото чувах как не спира да ми звъни), обяснявах и за света, за живота който й предстои. Сигурно сам била много смешна, но се изредиха сумати му персонал и стажанти да видят "това хубаво бебе".

Тук искам да кажа, че всички ама без изключение се държаха страхотно с мене, никой не ми повиши тон за нищо и всички бяха страшно услужливи. Наистина, просто не очаквах такова отношение, защото бях чувала как се отнасят с момичета, които не плащат. Но явно лошото отношение не се дължи на това дали си дал или не. Страшно съм им благодарна на целия екип и на Д-р Гаргова.

След като ме зашиха ме изведоха в "следродилна" която е в предродилна ама малко по-напред от леглото в което бях в началото:) и Тогава се започна бясното звънене по телефона. Обадих се на мъж ми, той ме пита, настаниха ли те вече? кога ще раждаш? Аз му викам Още не са ме настанили, обаче си имаме дъщеря:) Радост голяма беше.
После бебетата ни ги даваха през три часа. Изписаха ни на третия ден и се започна отглеждането:) Но това е вече дуга тема.

Та момичета, моят съвет, ако не ви се чете всичко изписано горе, за което ще ви разбера:), е когато дойде момента бъдете максимално спокойни и се радвайте че срещата с бебчо ще стане след броени часове. Настройте се максимално позитивно към раждането - то е повече радост отколкото болка, ако го възприемете като първото нещо, което правите заедно с детето си - помагате му да излезе от вас и да започне да живее извън вас.

Много целувки на всички бъдещи майчета! И се усмихвайте колкото се може повече

Ето го и моя разказ:
На 13.11 ми поставиха таблетка за предизвикване на раждането, защото бебо беше високо, без никакви индикации за скорошно раждане, плацентата имаше калцификати ...и така решихме на 13.11 да започваме. Чаках чаках..., но уви, контракциите бяха съвсем леки и безболезнени. Към 18.30 вече отидохме в болницата за да следят тоновете на бебето. Последва клизма, която не е кой знае какво де. Сложиха ме на окситоцин и спукаха водите(което си е гадничко). Скоро абаче тоновете на бебето, започнаха да падат, веднаха смениха системата и ме сложиха на кислород. Обадиха се на анестезилога и ме подготвиха за секцио. Сложиха ми епидурална упойка(не е болезнено поставянето й), в крайна сметка се престраших да остана в съзнание, въпреки че краката ми постоянно трепереха от страх. Усещах всичко което се случва, но не изпитвах болка. След известно бутане, опъване и дърпане...., чух гласчето на сина ми точно в 01.02ч. на 14.11. Показаха ми го един такъв мокър и некъпан, ама си ми беше най-хубавото нещо, което съм виждала. Лекарите постоянно се бъзикаха и аз не останах по-назад де. Единият от лекарите ни направи снимчици... Всички бяха много мили и внимателни. Последва едно яко шиене, коета май най-много се усещаше като нещо неприятно, но общо взето и то мина бързо. Последва нощ в реанимация, където през катетъра на епидуралната продължиха обезболяването, чак на другия ден разбрах, че бебо е прекарал тежка нощ с много учестен пулс и в кувьоз...слава богу всичко засега е ок. И така на 3-тия ден ми го донесоха, а от събота сме си вече вкъщи.
Разрезът почти не личи и аз се чувствам вече доста по-добре.
Сега съм една много много щастлива мама.
Късмет и кураж на все още чскащите мами и много много щастливи моменти с бебоците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето как беше и при мен:

Родих 10 дни преди термин на 06.09.2004г.(понеделник)
Всичко започна с падането на тапата,2 дни преди да родя.Започна да пада на части.На 05.09(неделя)вечерта започнаха едни контракций,но слабо болезнени и много нередовни.И така цяла вечер аз си чаках да станат редовни през 10 мин. и да се засилят,обаче нъц.Легнахме си да спим вечерта и след около половин час започнаха да се усилват контракцийте,обаче пак нередовни,ту през 10 мин,ту през 20,ту през 30.Изведнъж както си чаках аз,към 2.00ч като се започна ,ей така-изведнъж през 2 мин много силни станаха.И бързо в колата и в болницата.Приеха ме,направиха ме клизма.Ужасно беше да ти правят клизма когато имаш силно болки.Такава клизма беше,че после стоях сума ти време в тоалетната,даже ходих 2 път.
След това отидох в пред родилна зала,включваха ме на запис 2-3 пъти.През другото време само обикалях стаята,че така по малко ме болеше като се движех.Когато ме приеха имах 3 см разкритие,а след около 2 часа стана 8 см.След това ме тушираха,исках си и упойка,биха ми май бусколизин.Ефекта беша минимален и за кратко ,но пак беше нещо.Много скоро след това получих напъни и ме качиха на родилната маса.Всичко стана бързо и не чак толкова трудно.
В 7.45 сутринта се роди и изплака сладкото ми бебче Георги,3200кг,50см.
Имах малко шевове,вътрешни и външни,сложиха ми местна упойка преди да ме зашият. После стоях 2 часа в коридора и веднага започнах с пращането на смс-и и разговори по телефона
После ме качиха в стаята на 5 етаж,бяхме 6 жени.Донесоха ми бебето след около 30 мин и през цялото време си беше при мен.Изписаха ни на 4-ия ден.
Раждането ми беше без уговорка.Не съм плащала за нищо.Попаднах на страхотен екип,много бяха внимателни хората и сам много доволна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от wiskas на 19.12.04 15:26.

Всичко започна на 7 декември в 3.30 след обяд, в 37ма г.с. Тъкмо почистих кухнята и реши4х да си поспя на обяд за малко почивка. Говорих по мобилния със сестра ми и се настаних удобно... И хоп... нещо потече. Едвам отидох до тоалетната, защото водите ми изтичаха със страшна скорост... Поосъзнах се малко и слава богу че мъжа ми беше в къщи и двамата започнахме да опаковаме багаж. Добре че си бях изпрала някои неща за болницата и направо ги напъхах в сакчето. Толкова се бях шашнала, че се въртях като муха без глава и нищо не можех да направя. Цялата треперех от вълнение, страх, очакване... и изобщо беше абсолютан суматоха. Обадих се на доктора да го питам какво да си взимам за болницата, обадих се и на сестра ми да й кажа че се започва но й казах да не казва на родителите ми докато не се разбере кога ще раждам.
И така... потеглихме. Приеха ме, обръснаха ме, направиха ми прословутата клизма – всичко това без въобще да се усетя, стана толкова бързо, а пък и аз бях още много ошашкана. След това ме вкараха в предродилна, за да премерят тоновете на бебка... Там имаше 3 мами на системи. Две от тях бяха супер кротички, а третата издаваше само леки стонове. И аз си казах – абе явно не е толкова страшно. Не е ли!?.... Настаниха ме в една стая, точно срещу родилните зали, с още едно момиче с изтекли води и ни казаха да чакаме – ако започне родова дейност започне, ако пък не на сутринта ще ни я предизвикат със системи. Другото момиче беше там от предния ден и роди същата вечер. Тя си имаше контракции и доста разкритие, така че й включиха системите чак накрая и роди без въобще да я усетя. А пък аз.... откарах си цяла нощ. Опитах се да поспя, но имах контракции на 5 минути и спането не беше много успешно.
На 8 декември сутринта, в 7,30 ми включиха системите – 0 см. разкритие за мой ужас. В 8,15 контракциите станаха болезнени, но търпими. Разкритието идваше много бавно, а аз си крещях на воля. Направо се чудех на онези жени от предния ден – как така не издаваха нито звук!? Една докторка влезе и попита акушерката – “Тя с колко разкритие е?” и като разбра, че съм само с 2 см. каза “Ужас! И толкова много викаш??” Ми такава съм си. Не ми пукаше, че викам – просто си ме болеше. Беше ме страх от болката следващите часове, защото не знаех колко време ще продължи и колко силна ще бъде и само разпитвах. Те ми казаха, че ще получавам по 1 см. разкритие на 2 часа, което ме хвърли в абсолютен ужас.... За щастие имах по 1 см. на час. В 13.00 часа вече не издържах. Молех за упойка, но те ми казаха, че бебка не е слязла достатъчно ниско и има опасност да не мога да напъвам достатъчно, за да излезе. Една от акушерките, Роси (да е жива и здрава!!!) ми държеше ръката през цялото време. Тя ме разубеждаваше да си слагам упойка и ми обещаваше, че до 15 часа ще родя... След 14 часа ми се губят спомените и мислите. Болеше ужасно, без почивка... На няколко пъти само дочух Роси да ми казва, че съм я насинила и да престана да я ритам :І По едно време дойде и докторката – д-р Панова. Провери ми разкритието – 7 см. – щях да умра.... И започна да ми прави разкритие с ръка... за 5 минути стана 9 см. Каза ми като усетя напъване да кажа.... и да почваме раждането. И така – след 20тина минути, в 14,45 родих Анна. Просветна ми пред очите, а след няколко минутки ми я донесоха – малка, мокра, ужасно хубава.... Тогава всичко забравих – моето ангелче просто изтри последните кошмарни часове от главата ми.
Зашиха ме и ме сложиха на количката. Закараха ме до изхода и там се видях с мъжа ми. Като видях очите му се разплаках от вълнение.
След това се започна големият кошмар. Бебка беше родена по-рано и беше на системи за два дена. Това ми попречи да я слагам да суче, а на 3тия ден гърдите ми се напълниха с кърма. Понеже каналите ми бяха тотално запушени гърдите ми щяха да се пръснат. Биха ми инжекция за отпушване и полека лека започнаха да се освобождават. На следващият ден ми дадоха бебка, но тя не искаше да суче, защото беше свикнала на шишетата с които я хранеха.. Изживях един малък кошмар – препълнени гърди, бебка не иска да суче и същевременно плаче от глад... И аз си ревях заедно с нея, а от болницата няма кой да ти помогне. Полека лека тя започна да суче, аз си цедях гърдите и се виждаше светлина в тунела. Да ама не. Вече 5ти ден, а аз си кеся в болницата – бебка има жълтеница. Изписаха ни на 8мия ден. Няколко вечери подред си ревях – имах само едно запарващо легло, ужасно метално шкафче и бебка, която трябваше да гледам в полеви условия, без какъвто и да било режим на хранене, спане и будуване. На изписването бях ужасно недоспала, изморена, гладна и жадна за домашен уют. Бях и много щастлива, защото най-накрая бяхме заедно с тати и бебка и някак имах неговата неимоверна подкрепа за всичко което правех – кърмене, спане, будуване и всичко.
И така се започна нашето гледане с бебка... Сега, за съжаление тя се опитва да се отбие, а пък и на мен кърмата ми е много малко, та трябва да я дохранвам. Но педиатърката ми се струва жена на място, така че ще имам и нейната покрепа.

Ами това е. Стана доста дълго, надявам се не досадно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато се рових в архива попаднахи и на моята история. Копирам я както си я почувствах и написах преди година:

"Ето ни отново - вече сме две - мама и малкото бебче Виктория. Тя сега сладичко спи след като сука близо половин час, а аз ви пиша права, защото все още не мога да стоя на задните си части. Щастлива съм! Едва ли не го знаете, но ми се иска да ме чуят повече хора - прекрасно е да имаш детенце. Това е най-големият дар, който ми е правил живота. Кукличката ми е прекрасна и тепърва ще ме учи да бъда майка. Моля се само да ми расте здрава и щастлива. Благодаря на всички вас за подкрепата и милите думи.
Раждането беше трудно. Болките ми започнаха рано сутринта на 03.10. Чувствах се във възторг, че денят на срещата ни е настъпил. В 19:30 ч. постъпих в болницата. Спукаха ми водата и контракциите се засилиха. Траяха дълго.... Когато ме вкараха в родилната зала, с пълно разкритие беше полунощ. Не успявах успешно да напъвам и тоновете на бебчо започнаха да падат. В миговете на напън, на три пъти изпадах в безсъзнание и ме поливаха с вода, удряха ми шамари. Всички видимо бяха притеснени, а аз изтощена. Горкичкото ми детенце, и то се мъчило в тези мигове, а това е най-гадното, но мина....... Когато споменаха думата Форцепс, изтръпнах и на следващата контракция дъщеричката ми се роди - 3750 кг, 52 см. в 00:50 ч. Излезе с увита пъпна връв около вратлето и с рачичка долепена до главата. Точно като победителка. Получих доста разкъсвания, а и предварително бях срязана. Но бях щастлива. Доктора не посмя да ми сложи допълнително упойка при шиенето, защото го притесняваха припадаците. И така със стискане на зъби изтраях двайсетина шева. В главата ми непрекъсноо се въртеше мисълта как е дъщеричката ми. Показаха ми я само за миг, а така ми се искаше да я гушна. Първата вечер прекарах под наблюдение в така наречената Черна стая, заради силни кръвоизливи. Изживях раждането наново, плаках доста, целувах номерчето на ръката си, броях минутите до утрото когато казаха, че ще ми донесат детенцето. На другия ден минаваше обяд, а никой не ми донесе дъщеричката. Казаха че ще я оставят още един ден под наблюдение. Изживях го кошмарно. Плаках цяла нощ. Другият ден беше светъл за мен, защото гушках малката си принцеска. От тук на татък, всичко ми се виждаше в розово. За АГ болница Варна, не искам да ви пиша, защото съм страшно разочарована, от отношението на акушерките към тези крехки същества - децата. В тях нямаше грам топлинка и обич, повечето явно си бяха сбъркали професията. Разбира се намираха се и изключения. Стига толкова, вече мина и съм щастлива. Пожелавам на всички майчета на които им предстои раждане, да мине леко и безпроблемно за тях и дечицата им. Не се плашете от моята история, защото докато аз раждах шест жени дойдоха и родиха. Все леки раждания. Така че, хора различни, болки различни, но радост една и то ОГРОМНА."

Вики

здравейте, момичета!
бях си обещала, че когато родя ще напиша разказ за раждането ми, както и да протече то, защото за мен беше много ценно да чета такива разкази през бремеността. особено когато говорим за леки и безпроблемни раждания, за каквото ще ви разкажа. да чета такива истории ме зареждаше с такъв оптимизъм и се надявам да вдъхна кураж на всички бъдещи майки, че раждането може да не бъде страшно, да боли поносимо и да свърши бързо както беше при мен.
на 23-ти ноември, когато пренасях бебето вече с 5 дни при поредния запис на тоновете се оказа, че те не са добри. предложиха да ме приемат в болницата, за да следят нещата - да направят още два поредни записа в 16 ч и в 20 ч. до този момент се чувствах чудесно, аз по принцип изкарах прекрасна бременост, без никакви оплаквания, подувания, болежки и безсъние, като качих само 8 кг. нямах никакво разкритие на прегледа преди 4 дни, нямах никакви контракции и чувствах малкото човече да се движи съвсем нормално в мен. в онзи момент приех с голям ужас и тревога този лош запис на тоновете, който по-късно вечерта след последвалинте два прегледа беше съвсем ок и се оказа, че сме хванали джуджето в момент в който е спял и затова тоновете излезли тревожни.
първата вечер изкарах в Паталогично отделение във Втора Градска болница - там е чудесно, докторите и сестрите са мното мили и отзивчиви, а самата обстановка е учудващо добра. чисто и уютно е и въпреки това си е страховито да лежиш в отделение с такова име, не го пожелавам никому. запознанството ми с момичетата, които лежаха в отделението и разговорите с тях след вечеря ми помогнаха да приема по-леко висенето си там, което до този момент така и не разбирах за какво точно е. знаех само, че на другия ден ще ми пускат тест система, за да видят как бебето реагира на изкуствено предизвиканите контракции.
изкарах нощта в болницата отново без контракции и болежки. и така дойде сутринта на 24 ноември, в 6 часа ме събудиха за клизма, която не е никак неприятна, нито боли, нито нищо :) после тоалет, взеха ми кръв и зачаках. към 9 и 15 дойде моя доктор и ми направи преглед за разкритие при което - ЧУДО :) доктора се усмихва и вика: "абе, душанке, ма ти раждаш без да гъкнеш, имаш 5 см разкритие, бързо към родилно отделение.". направо се смаях. без болки, без никакви контракции - как е станало не знам : )
две сестри ме придружиха до родилно и ми носиха багажа. настаниха ме в предродилна зала и в 10 часа ми включиха система с окситоцин. нямах никакви болки и водех около 20 минути разговор с мъжа ми по телефона, докато запознах да усещам болки при контракциите, но те бяха съвсем леки - тези при мензис, които съм имала понякога са били далеч по-страшни. малко след това дойде доктора и ми спука мехура - неприятна процедура с една ножица и някакво остро нещо, но не се умира де, а и е за секунди :) каза, че имам вече 6 см разкритие. после контракциите учестиха, но докато почнат напъните така и не усетих някаква болка, която да е ужасяваща и да не се търпи. към 11.30 вече имах 8-9 см разкритие и болките станаха доста гаднички най-вече заради напъните, които всячески трябва да укротяваш, за да не се разкъса шийката на матката. биха ми бускулизин и ми сложиха още нещо в системата, но не знам какво беше. дадоха ми и райски газ. този период от 40 мин. всъщност беше най-неприятния момент от раждането. мила акушерка стоеше непрекъснато до мен и ми напомняше да дишам и да не напъвам като ми държеше краката разтворени, за да си проправя бебето път през таза както тя се изрази. по едно време ме поглежда и вика "лелее, бързо, главата се подава, виждам я" :) помогнаха ми да отида до магарето в родилна зала и за се кача. спомням си, че имаше много хора над главата ми и като ми казаха да напъвам аз само това и чаках :) това си е направо облекчение след толкова стискане :) по това време някъде ми обезболиха таза, резнаха ме, за да не се разкъсам, аз предварително знаех и си бях говорила с доктора ми, че предпочитам епизиотомията пред неконтролируемите разкъсвания. с три или четири напъна в 12.30 ч. моя бебчо Николай излезе със своите 3300 гр, 50 см:) целия екип бяха страхотни и аз еуфорично им обяснявах колко ги обичам :) с едно натискане на корема плацентата последва бебето и малко преди пълната упойка за шевчетата ми го дадоха на гърдите да си му цункам нослето. после съм спала блажено, събуждането от упойката беше много приятно - всичко беше в розови цветя и балони :) занесоха ме с носилка в коридора, където видях мъжа ми и баща ми, а една акушерка донесе бебчо и им го показа. след това повисях в коридора 2 часа, разговори по телефона и въобще се чувствах чудесно.
на 26-ти се прибрахме вкъщи със страхотни спомени от екипа, които са истински професионалисти и от отношението на всички в болницата. още на кантара в родилно разбрах, че съм свалила всичките 8 кг от бремеността, а днес установявам, че вече съм 2 кг под теглото си отпреди да забременея, ама то е от безсъние и от доста тичане по бебока :)
накрая ми се ще да пусна стихотворението, което мъжа ми написал за мен, докато съм била в болницата. държа да кажа, че той е доста далеч от поезията като цяло :)) просто е един здраво стъпил на земята инженер:

Няма спокойствие за тази моя глава!
Ах, какво ли правят мой'те бебета сега?

Малкото ми бебче да не би да е самичко?
Огладняло ли е? Има ли си всичко?
Ясно е, че с нищо не мога да помогна, но
Така желая до двама ви да се домогна!
А и на входа на санитарката ме погна...

Ето идва поредната новина -
Дълъг ес-ем-ес изпълнен с топлина!
Идва той да сгрее сърцето на татко
На малкия дисплей, макар и за кратко.
Стига ми вече таз телефонна изповедалня,
Трябват ми и двамата - в нашата спалня!
Вече няма празно креватче да има, а
Едно спокойствие насред лютата зима.
Няма притеснения за мама и татко,
А пък бебо иска вече да е батко!

Лежа самотен и нетърпелив,
Юргана ме прави и малко мързелив, но
Близо е края на моето страдание
Очаквам изписване - от голямото здание.
Вече се чудя дали ще съм в съзнание ...

И ето идва най-щастливия ден,

Няколко дни след като бебо е роден.
Аз искам вече памперсите да обслужвам
Шест пъти на нощ до бебо да се събуждам.
Естествено, че с Мумката* над него ще бдим,
Та и график ще има кога двамата да спим!
От сутрин до вечер ще има нов режим :)

Мумката бебо ще кърми и гушка,
А пък Чочко* всички ще държи на мушка.
Леко да стъпват и нас да не смущават
Когато ги повикаме, тогава да се отзовават ...
Обичам ви безумно и страшно ревнувам,

Само да сте ми здрави аз ще бленувам.
Ъп-грейда на Чочко е вече реален,
Както е вече и съпруг идеален.
Разумен, влюбен, но никога загубен
От силната любов остана пробуден.
Всичко друго отдавна изгуби значение
Истинската любов стана нашето спасение.
Ще разберете с бебо един слънчев ден, че
Единствено вие съществувате за мен!

*Мумка и Чочко са мама и татко :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Със специални благодарности към д-р Таня Янакиева и д-р Валентина Григорова....

На 19.04. постъпих в "Св.София" без да зная кога ще ме оперират - същият ден или на следващият.
Ако напиша, че не ме беше страх - ще излъжа. Бях се ошашавила доста здраво, не мигнах цяла нощ / както и предните два, три/, та в този смисъл мисълта ми е, че кое поред раждане ти е - няма значение. Стресът все си е голям, страха и той.
Та така - сутринта с чантето там. Не след дълго се разбра, че на следващият ден ще бъде операцията - отдъхнах си.
Настаниха ме в патологията на 6 етаж - бях в единична ВИП стая / както и по-късно след операцията, на 2 ият етаж където се преместих/.
От мига на самото ми приемане се радвах на особено внимание от страна на целият персонал на болницата. Всички - от санитарките, до лекарите, бяха изключително мили и грижовни.
Същият ден ми направиха нужните изследвания - кръв, урина, тонове, консултации с анестезиолог, с интернист.
Следобяда се отдадох на ядене като за последно и психо подготовка
Бях първа в списъка с операциите за 20 април. Трябваше да ме събудят в 6 часа за подготовка.
Къде ти ! Цяла нощ се бях ококорила като сомнамбул и през час си поглеждах часовника.... В 5 часа вече си бях взела душ, гримирала и стегнала торбата... Стоя и чакам
След обичайните процедури в 8 часа започна операцията.

Със съпругът ми много държахме и той да присъства, но за жалост се оказа доста трудно да му се осигури достъпа при секцио. Има регламент само за нормалните раждания.
Но в крайна сметка той беше там, зад едно стъкло до опрерационната маса присъстваше и мисълта за това ми даваше кураж и сили.
Самата операция беше тежка за мен. По-трудно я понесох от първият път. Родих със спинална упойка, която е с пъти по добра от широко рекламираната свети лазарска комбинирана епидурална със спинална. Поне за мен. Пусна ме два-три часа след приключване на операцията, а не като първият път след 13-14 часа и то с кански болки след това и яко драйфане.
Без да навлизам в подробности, за да не стресирам бъдещите майки, ще кажа само, че най-мъчително ми беше треперенето - по време и след операцията / добре, че заспах веднага/. Ами всъщност друго неприятно нямаше. Едното му пусто треперене. Ама какво треперене падна само...... Не искам да си спомням.... Нооо - преживява се!
И си заслужава !!!
Престоят ми в реанимацията беше малко повече от 24 часа. Няма нищо страшно. Аз не скучаех цял ден, защото леглото ми беше точно срещу операционната, която пък беше със широко разтворени двери. Тъй, че гледах, беше ми интересно. Мине, не мине и се чуе - Ляяя, Ляяя !
В деня в който аз родих повлякох крак и след мен имаше 11 секциа. За нормалните хич и незнам. Но в края на деня една акушерка каза че в момента в родилно имало 50 бебета!!! Не мога да знам дали са само от 20ти или е имало и от другите дни, но така или иначе бройката беше впечатлителна.
Сега си давам сметка, че всъщност съм един много щастлив човек, защото успях по стечение на обстоятелствата да чуя първите изплаквания на толкова много бебета и да видя как ги отнасят - малки топчести кълбенца, голи голенички, толкова много нови животи.....
През определени интервали от време ни биеха обезболяващи инжекции, мисля че общо три на брой, от които аз отказах едната, защото не ме болеше нищо, независимо, че упойката си беше отишла.
На следващият ден вече бях в самостоятелна стая. Няма изпадам в детайлизиране на престоя си от тук натам.
С две думи - единичният ВИП е прекрасен/ преди две години този във Св.Лазар беше доста по-зле/, грижите и отношението на всички както вече написах - също. Това с което се гордеят в Св.Лазар - хотелски условия и добро обслужване, не е само техен преоритет се оказва. От там насетне те нямат нищо и са на светлинни години от Св.София. И като персонал, и като специалисти и като възможност за всякакви изследвания и бърза реакция във всякакви случаи, линейки, детско отделение и т.н.......

Малкото ми момченце е добре, радва се на добро здраве, много прилича на Денис, когато беше новороден. Храни се добре, изцяло на кърма е и вече наддава.

Операцията ми беше направена както вече написах от д-р Янакиева и д-р Григорова. И на двете съм изключително благодарна за професионализма, за перфектният вече незабележим шев, за ежедневната грижа след операцията и за майчинското им отношение към мен. Наистина очакванията ми бяха надминати във всяко едно отношение.

С голяма носталгия си тръгнах от болницата. Беше ми мъчно за всичко и всички. Успях да се сприятеля с почти целият персонал който дежуреше през моята седмица и когато ме изписваха изпитвах голяма тъга
Все още изпитвам тъга и към липсващият ми корем / тук да не ми се смеете/
И след първото ми секцио чувството което ме беше завладяло беше на огромна празнина, сега е същото..... Чувствам се изпразнена от съдържание....
Наблюдавам го мъничкият как спинка и мисълта, че преди една седмица ми е бил в корема, вътре на скрито..и колко съм се опитвала да си го представя ...какъв е, как ли пък изглежда, а дали ще прилича на братчето си, дали ще бъде здрав! И сега - ето го тук, до мен. Толкова е нереално всичко това........И така преходно.
Бременността е най-прекрасното събитие в живота на една жена / поне в моят/. Чийто завършек е увенчан с нещо така съвършенно, почти свръх естествено - цял един нов живот. Истинска магия !

Глупавата ми след родилна депресия ми докарва мисли от типа на това дали това не ми беше за последен път, дали някога ще мога отново да изживея цялото това вълнение, щастие да износя и родя нов човек...
Ух, спирам !

Не знам какво написах, сега ще се върна назад, май съм отвикнала през времето на моето остъствие да творя в клуба
За финал искам да пожелая на всички онези от вас, които четете това нещо и на които ви предстои да родите, да ви пожелая да се отпуснете и с пълно и ясно съзнание да се отдадете на този миг.
Защото той е своеобразен и неповторим.
Носи със себе си ужасно много положителни емоции и затова ви желая от все сърце да ги изживеете пълноценно и с лека душа. Защото болката и неудобството са нещо твърде незначително и твърде мимолетно, за да им позволявате да помрачат това събитие в живота ви.

Пускам лед мъничко и снимките /проблеми с Webshots и липса на време/, но искам да предупредя, че има няколко от операционната маса. Нищо страшно не се вижда, но все пак, ако някоя се страхува - да не ги отваря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хайде и аз да се разпиша.

Аз родих на 31.05.2003г в Шейново
Преносвах 7 дни. на 29.05 от женската консултация ме изпратиха да постъпвам в болницата, а от Шейново първо ми казаха, че приемали на 8-ия ден от пеносването.
След малка разправия по повод кой ще носи отговорност ако в помеждутъка се случи нещо с мен или с бебето кандисаха да ме приемат на 30.05. Прегледаха ме и казаха, че няма изгледи да родя и ако искам мога да се прибера вкъщи и да идвам всеки ден за запис на тоновете или да остана в болницата. Постъпването ми ми костваше доста нерви /бях се настроила психически, че ще раждам и не исках да си ходя без бебе/. Реших да остана.

Прегледаха ме на ултразвук, оказа се, че бебето е голямо /над 4кг/, взеха ми кръв и урина за изследване, защото имаше опция да се наложи секцио. На 30-ти срещу 31-ви през ноща започнаха леки болки. На сутринта към 06:30 имах кървене. Казаха ми, че трябва да изчакам да дойдат лекарите. През това време ми направиха клизма. Дойдоха най-накрая и дежурните /беше събота/. При прегледа ми спукаха околоплодния мехур и ме пратиха в предродилна на запис на тоновете и контракциите. След спукването на мехура започнаха много силни болки, а контракциите бяха неравномерни, тоновете на бебето добри. През известно време идваха разни лекари да проверяват разкритието, а то не мърдаше и сантиметър. Сложиха ми система /не знам каво имаше вътре май бусколизин или нещо от сорта/. Болките бяха неописуеми, без почивки между контракциите. По едо време дойде едната лекарка и ми каза, че може да се наложи секцио, защото раждането нямаше почти никакъв прогрес.
Около 12:00 часа докараха друго момиче и мен ме преместиха в моята стая докато тя роди. В стаята ми сложиха някаква инжекция /обезболяващо и както ми каза една акушерка 1 степен по слабо от морфин/ за да мога да изчакам другото момиче да роди.
От тук нататък нямам ясен спомен за случилото се. Знам само, че след инжекцията имах почивки между контракциите. Другото момиче явно беше родило, мен отново ме върнаха в родилната зала, сложиха ме на магарето. Разкритието ми беше около 7 см. Вече имах напъни. Караха ме да напъвам на контракциите, въпреки, че не бях с пълно разкритие, скачаха ми върхо корема. Явно не съм била добра в напъването, защото след това нищо не помня.
Всъшност са ми сложили пълна упойка, защото явно детските тонове са започнали да се губят. После се оказа, че съм с епизиотомия и е бил приложен форцепс, за да извадят детенцето ми. При раждането се е нагълтало с околоплодна течност. При АПГАР теста не е дишал и е имал 6 или 7 на първата минута.
Аз се събудих от упойката около 16 часа. Около мен нямаше никой. Видях абоката на ръката си и не знам защо го махнах /явно все още под влияние на упойките/. Дойде една акушерка, на която казах какво съм направила, защото кръвта шуртеше от ръката ми. Тя едва ли не ми вдигна скандал, защо съм го махнала и, че само циганките правят така /аз бих добавила и надрусаните/.

Сложиха ме на инвалидна количка и ме заведоха в стаята ми. Не видях бебето си, въпреки, че са казали на близките ми, че съм го видяла след раждането и даже съм си го гушкала?!?!. Както и да е, на другия ден се наложи да ми прелеят кръв, защото припаднах. Детенцето си успях да видя едва на другия ден и то, само го зърнах от далеч, защото трябваше да лежа за кръвопреливането, а то беше в интензивното отделение на системи и антибиотик.
Когато ми спукаха околоплодния мехур ми казаха, че водите са бистри, после се оказа, че в детския картон пише, че водите са били зелени. На следващия ден, когато отидох на свиждане, бях подранила с не повече от 5 минути. Скараха ми се, че идвам много рано и ме изгониха като все едно бях отишла да крада. Стана ми толкова криво и мъчно, чак се разревах. На третия ден ме накараха да изцедя малко кърма, за да захранят дребосъчко/междувременно след като са го захранили са си му бутали и адаптирано мляко естествено. Всеки път когато ми го носеха да го кърмя, ми даваха и бутилка с формула.
След раждането ми изписаха антибиотик. Обадили се на майка ми и й казали да занесе, заради операцията?! Без да й кажат какъв точно. Просто й казали "Донесете антибиотик и по-скоро!". Въпреки, че ми е изписан, не ми го дадоха от болницата.

Както и да е, държаха ни 6 дни. На мен ми казваха, че ме държат заради детето, а на нашите, че държат детето заради мен, така и не се разбра кой заради кого.

2 дни преди да ме изпишат въпреки антибиотика който пиех вдигах Т. След изписването ми казаха да пия друг антибиотик. Пия си го аз и продължавам да вдигам Т. на 4-тия ден след изписването реших да отида в Шейново да ме прегледат, защото въпреки антибиотика, Т ми не спира да се повишава. Там ме прегледа дежурен лекар и каза, че имам малко уплътнение и шева бил изпуснал в началото, да ходя всеки ден на манипулазции и ако до петък шева не започне да зараства сам, щели да ми сложат още едно конче /действието се развива в ден вторник/ след като се прибрах вкъщи се оказа, че от мен шурти черна застояла кръв, чак се уплаших. В сряда отивам за манипулация. Там вече бяха д-р Тончев, завеждащия отделението и лекарката, която си мислех, че ме е шила д-р Василева, а се оказа, че е шил стажант.
Пак преглед, "ами да има малко уплътнение, но няма нужда да идваш утре, ела направо в петък, пий си антибиотика и се цеди, Т е явно от гърдите"?! После се оказва, че при шиенето се е получил джоб, който се е пълнил с кръв и от там се е получило възпаление. При първата манипулация, лекарят е освободил кръвта и тя е изтекла, но възпалението си е останало.

От липсата на загриженост за установяване на причината за Т майка ми се разтърсва за лекар, който да ме прегледа както трябва. Така отиваме в Райна Княгиня. При прегледа там се установява гной на раната от епизиотомията "с големина на орех". Приемат ме по спешност. На ултразвуковия преглед се установява, че имам плацента в матката "матка с големина на 3 месечна бременност и голямо количество плацентарни части". Направиха ми кюретаж, изчистиха гнойта и Т ми изчезна.

Това е в общи линии историята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Чeтa на 24.12.04 16:14.

Цитирам какво съм написала в края на август - изрових си постинга от архива:
"Лекарите са голяма работа!!! Ангели в бели престилки!!! Знам, че уви, далеч не всички са такива, но ви уверявам, че родилното отделение във Втора Градска Болница е страхотно!!! Всички лекари, сестри, акушерки са професионалисти и са много добри към родилките, лично се уверих!!! И не искат пари!!! Специална признателност на д-р Николова, без която сигурно щеше да се стигне до секцио, но тя много ми помогна!!! В отделението е чисто, бяло, просторно, дори уютно, в стаите са по 2 жени с техните бебета, има възможност за взимане на душ... Абе останах много доволна, че послушах интуицията си да родя там!!! Горещо я препоръчвам на всички бременни жени! Всичко е много по европейски..."
Весели празници на всички от мен и Алекс!!!

Сега да разкажа малко за самото ми раждане. На 14-ти август вечерта бях с приятелка на разходка в парка. Като се върнах, вечерях и нямаше и час - и започнаха първите контракции. Като болки при М. Но не можах да заспя. Гледах ТВ. Говорих си с родителите си, с мъжа ми. Всички си легнаха, аз обаче не. На същия ден по-рано си бях взела душ и си бях направила необходимия тоалет за родилното, багажът ми седеше готов, абе всичко беше на линия... Аз - в голямо вълнение, в трепетно очакване. Започнах да засичам контракциите. Не бяха станали още на равни интервали, а и бяха относително нарядко. Някъде към 22.30 започнаха. В 1 ч. след полунощ ми падна тапата. Което още повече ме ококори и застави да стоя нащрек. В 3 ч. водите ми изтекоха. Първо се шашнах, защото си помислих, че това топлото мокрото е кръв... И така, нещата после се развиха светкавично. Контракциите станаха доста начесто и силно болезнени вече. А аз - една такава весела, засмяна, нетърпелива, доволна, превъзбудена... ще раждам!!! Събуждам цялата къща. Потегляме с колата в нощта. Във Втора Градска всички спят. Никой не чува звъненето ни. Ама никой! Уплаших се вече, че на улицата ще се ражда... А то - допреди половин час са имали раждане, легнали да починат, хихи... На мен и на моето бебче обаче явно не ни е до почивка! Направиха ми клизмата. Разкритие при постъпването - 2 см. Идеално! Аз бях в добро разположение на духа. Знаех от курса за бъдещи родители как да дишам правилно. И дишах. И мислих положително. С обич към малкото същество, което искаше да види вече белия свят и майка си. Понеже бях алергична, не ми направиха никаква упойка. Така си и родих - без упойка, нормално. Бая дългичко беше, но ... В 7 ч. сутринта дойде нова докторка. Проверка - 5 см разкритие. И така между 7 и 11 часа някъде си бях все на монитор, в предродилна зала, с контракции, които си бяха съвсем поносими... Между 11 и 12 часа на обяд болките станаха доста силни вече и въпреки голямото си старание и опити да спазвам дишането, на моменти си крещях и се чувствах доста уморена... В 12 часа бях постигнала 9 см. Тук нещата се объркаха. Защото аз не трябваше да напъвам още. Чаках заветните 10 см. Но това Алекс явно нямаше как да го разбере... самото бебе отвътре започна да напъва, ама яко да напъва, да излиза... лекарката вика да не напъвам, аз се мъча да стоя спокойно, ама не! То вече дава зор милото! Не можахме да изчакаме 10-те см, явно изгонването на плода вече започваше, преместих се едва-едва в родилна зала към 12.20 да е било... и за 20 много дълги, болезнени и тежки минути, с помощта и на умелата епизиотомия, извършена от д-р Николова, с много напъни, мъки и страсти аз РОДИХ!!! /терминът ми беше 16-ти август/
Моят син. Александър. Здрав, красив, жизнен. 51 см, 2.850 грама. В 12.40 часа на 15-ти август 2004 година Алекс пое първата си глътка въздух. Заплака веднага, щом се роди. Беше неделя, Голяма Богородица. Акушерката настояваше по случая да го кръстя Марио , бил си дошъл с името - абе голям майтап... 5 минутки след това родих и плацентата. Тъкмо вече се готвех да обърна внимание на бебчо и да започна с уведомителните щастливи есемеси, един доктор ме предупреди, че ще усетя леко изтръпване на ръката, боцна ми лявото кутре и ... мъгла... няколкочасова мъгла... никакви спомени... а то какво било - без да ми кажат, поставили ми пълна упойка, ПЪЛНА!, за да ми зашиели епизиотомията по-лесно... много трудно се събудих от нея, много бавно и мъчително... е, важното е, че се събудих де! малко ги бях постреснала и докторите с това мое неизлизане от упойката... докато се съвзема, то минали няколко часа, станало следобяд... аз не можех да се надигна, беше ми страшно студено и много ми се виеше свят... после имах и малко пикочни проблеми, но така или иначе до вечерта не се чувствах добре, затова не ми дадоха бебето... нашето първо истинско виждане беше в 6 ч. сутринта на 16-ти август, тогава беше първото му засукване от мен, тогава си го поех и повече и не поисках да се разделя с него - с моето БЕБЕ! По-щастлива оттгова май че не съм била никога преди и след това! Прекрасни, мили, нежни спомени... Благодаря, че ме прочетохте! Това беше и от мен.

Редактирано от bezdelnica на 25.11.06 12:02.

Здравейте момичета, ето и моя разказ! Копирам го с малко допълнения от постинга който бях направила.
На 8.11 в 11:28 се роди бебо Юлиан 4100г и 54см!
Първо имах уговорка с доктор в Правителствена болница - думата пари не сме я споменавали но то беше ясно че ше трябва да му се плати, иначе за самото раждане в Правителствена нищо не се плаща, всичко поема здравната каса.
И така след една седмица преносване и очакване - получих контракции и 36 часа доктора ми каза да си стоя вкъщи защото контакциите не били достатъчно чести и т.н. Накрая след като явно му писна да му звъня ми каза да отида в болницата и да му звънна като контракциите станат на 3-4 минути. Да де ама те моите контракции до края си останаха на 10 минути но бяха много силни и болезнени. Накрая акушерките му се обадиха да идва или дежурната лекарка ще ме поеме, той дойде и ме изроди - нормално, без секцио и ме заши яко. защото 4100 бебе, през не особенно широкия ми таз бе направило бая поразии. С две думи само ще допълня че доста се поизмъчих в предродилната зала, много болеше и непрекъснато се заклевах че ако раждам пак ще е 100% секцио. Като ме сложиха на стола в родилна зала, се напънах само веднъж и бебето излезе - усетих как го хващат за раменцата. Да си кажа честно болка не усетих, може би нямах сили за нея??? (Разбира се имам епизотомия)
Доктора разбира се веднага си тръгна, а след половин час, няма и толкова започна да ме боли гръбнака ужасно силно. Дежурния лекар ме погледна отдолу и каза - хематоми, обратно в родилна зала. Сложиха ми пълна упойка и така и не знам какво са ми правили, когато се свестих, "моя" доктор (който явно бяха повикали) крещеше като луд на някаква анестезиоложка и на сестрите, а мене ме преместиха в операционната на долния етаж и пак пълна упойка, и пак незнам какво са ми бърникали отдолу ама....................
На други ден всички АГ доктори се събраха и ме гледаха на тримерен видеозон и ме пратиха на скенер. На 10-тата минута след скенера вече ме подготвяха за операция. направиха ми коремна операция за да ми почистят съсиреци и хематоми, защото при раждането бебето било разкъсало някакви вени и т.н.
Така че мили дами 2 в 1 - нормално раждане + коремна операциа която е вертикално през целия корем от пъпа надолу. Слава богу че всичко вече е наред - тогава не знаех на кой свят съм. Всичко щеше да бъде оправдано само с лошия ми късмет ако моя" доктор не разправяше наляво и надясно из отделението че съм била лигла и съм ревяла на всяка болчица, и затова ме били оперирали да проверяли дали няма нещо - глупости на търкалета. Нали се сещате че 6 бр. доктори няма да решат да правят коремна опреация на родилка загубила много кръв предишния ден ако няма нужда от такава операция, и тия глупости дето ми ги разправя на мене доктора бяха само за да си прикрие грешката че трябваше да ме види на едни видеозон преди раждането и да ми планира секцио. А той 3 седмици само ми слушаше тоновете и ми вика, ааааа той корема ти е малък, бебето не е голямо, всичко е ОК.
На цялата простотия доктора имал наглостта да каже на мъжа ми да оправят финансовия въпрос - как не го е срам. Добре че моичкия реагирал и му казал, чакай бе докторе да видим дали с жена ми всичко ще е наред и ще видим.
Никви пари няма да му даваме, а ако пак си поиска, защото ща не ща трябва да отида на контролен преглед при него, ще го пуснем на медиите, ама че помияр - извинете ме за езика но какъв доктор е този като в такава ситуация иска пари, да не говорим че през цялото време се опитва да изкара мене виновна зашото съм била мрънкяло! Да бе да! Ако не ме бяха видяли дежурния лекар и една акушерка как се свивам на носилката в коридора след раждането, сигурно можеше и да ме няма. Все пак част от съсиреците и кръвта са били около гръбначния стълб.
Май се поувлякох! Простете!
Последно да кажа за Правителствена болница - с изключение на"моя" доктор целия персонал - акушерки, сестри, доктори, са страхотни в тази болница. Денонощно имаше една акушерка до мен докато бях на системи и т.н. Всички бяха много мили, дружелюбни и отзививчиви, за което им благодаря. Единствения киселяк е "моя" доктор-казва се Дамянов - не ходете при него!
Това е!
Сега месец и половина след раждането всичко е ОК, раните и на двете места ми заздравяха без особенни проблеми. Дори на контролен преглед не отидох защото не ми се гледаше доктора, честно да си кажа.
Честито на всички досегашни майки и леко раждане на всички чакащи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мина почти година от моето раждане и е време да обобщя нещата, макар че до момента историята беше в графата „неща, за които предпочитам да не се сещам”. Надявам се, че информацията ще е от полза за бременните момичета.
И така: терминът ми беше определен за 30 януари 2004. Имах безпроблемна бременност и до последно ходех на работа. Реших да ме следи Д-р Мазнейкова – бях си я избрала за гинеколог четири години преди да забременея и ходех само при нея, въпреки солените цени. И тук беше първата ми грешка – не се регистрирах навреме при личния лекар и кварталния гинеколог, а отидох чак в края на седмия месец. Съответно нямах изискваната от здравната каса обменна карта, макар, че имах всички изследвания и Мазнейкова ми даваше редовно резултатите от прегледите, т.е. необходимата информация беше налице. Тя през цялото време повтаряше, че документацията ще я оправим, макар че тя самата не работи със ЗК и не може да издава нужните документи. Мислех си, че щом работя като вол без почивка вече девет години и осигуровките ми са наред, при това върху доста солидна сума, няма да има проблем да родя където пожелая. Да, ама не – в тая държава нещата не стават така!
Бях решила да раждам в Шейново – няколко приятелки бяха родили там през последните години и имах що-годе добри отзиви. За останалите болници нямах инфо от първа ръка и – втора грешка – не се поинтересувах достатъчно за условията в тях. На последния преглед Мазнейкова деликатно ми намекна да заповядам да раждам „при тях” в Майчин Дом, но аз бях наясно, че не мога да си го позволя. Казах й, че вече съм решила. Излязох в отпуск по майчинство и се дотътрих до Шейново да се запозная с обстановката. И там се започна: „Къде ти е обменната карта, бе момиче?” „Ми нямам”. „Да си намериш, че иначе ще раждаш в изолатора при циганките”. „Ама аз имам всички изследвания и документи . . .” „Не се признават при нас!”. Тичам при личната, тя ме праща при дежурния гинеколог: „ами аз няма да ви издам карта, защото не съм ви наблюдавала!” Беше средата на декември, по улиците сняг, а аз едва пристъпвам с големия тумбак, вече ме беше страх да карам кола. Отидох при Мазнейкова и й занесох формуляра, който почти бях попълнила сама. И знаете ли какво ми каза тя? „Мога да ви реша проблема, но няма да го направя, защото ще раждате при ония некадърници в Шейново”. Прибрах се и му дръпнах един хубав рев, та чак майка ми се уплаши. После разбрах, че и тя, горката, ходила при Мазнейкова сама да я моли – без резултат. Стана ми ясно, че ще трябва да се плаща. Уговорката беше за нормално раждане с епидурална. Проблем с обменната карта, естествено, нямаше. На 13.01., две седмици преди термина, докторката ме извика за влагалищен секрет – като се прибрах след процедурата забелязах, че кървя и бегом обратно в болницата. Там не можаха да разберат откъде точно кървя, но ми пуснаха едни тонове и ме оставиха да пренощувам там – за всеки случай. Това ми беше втората вагинална манипулация за деня – трета грешка – много внимавайте как ви „бърникат” накрая!!!! Не можах да спя – беше ми напрегнато и при едно от поредните ставания до тоалетната към два часа през нощта ми изтекоха водите. Не беше обилно, но си течеше. Отидох да кажа на дежурната акушерка. Провери ме дали не съм се напишкала и ме прати да си лягам и да чакам. Започнах и да усещам леки контракции. Към шест ме прегледаха – никакво разкритие, никаква родова дейност. Отново ми пуснаха тонове – това е адски неприятна процедура, особено като те боли от контракциите, а си овързана като мумия, не можеш да мръднеш и никой не се сеща за теб по 45 минути. Обадих се на докторката – тя така или иначе застъпваше на смяна в 8. Към 11 болките започнаха да стават гадни, опитвах се да ходя, но вече едва се държах на краката си, разкритие – 1 см. Направиха ми клизма и ме метнаха в предродилна (една ниша към родилната) със система окситоцин и отново проклетия апарат за следене на тоновете. И се започна чакането на заветните 4 сантиметра, за да ми сложат упойката. Силни, но абсолютно неефективни контракции на 2-3 минути. До 13 часа вече ми беше все-едно дали съм жива и просто исках всичко да свърши. Докторката идваше да ме види от време на време и да провери как върви разкритието. Дойде анестезиолога и ми постави упойката – самата манипулация не боли, важно е да сте неподвижни, за да може да се постави катетъра правилно. И в рамките на 5 минути болката престана – не усещах абсолютно нищо! Точно това беше най-големият проблем – разкритието напредваше бързо, а аз не усещах напъните и когато ми казваха да напъвам не се справях много добре. Явно ми бяха предозирали упойката. Това продължи сякаш цяла вечност, а всъщност е било около половин час до 45 минути. Наистина се стараех и давах всичко от себе си, а се оказваше, че на напъвам правилно. Адски е объркващо да не усещаш нищо, а около теб две акушерки и докторката, които те гледат като престъпник спрямо собственото си дете след всеки неефективен напън. Както и да е. Стана време да ме местят на стола и ме попитаха дали мога да ходя – казах „да”, защото си мислех, че няма причина да не мога. Изхлузих се от леглото и се стоварих като чувал с картофи на пода – краката ми просто не действаха! Завлякоха ме на носилка. На третия напън в 14:45 на 14.01. се роди бебка – 3 килограма и 49 сантиметра. Изскочи „като тапа”, проплака и заспа, горкото. И се започна голямото шиене – бях разпрана като коледна пуйка, та цял час ме „бродираха”. Така и не ми казаха колко шева имах, но болките след това бяха страшни! Бебка, за щастие, беше добре. Няколко часа след раждането дойде акушерка и каза да ставаме – всички в стаята – 4 момичета, освен мен, се надигнаха, и аз с тях. И отново се стоварих на земята, със все шевове и всичко! Левият ми крак под коляното отказваше да функционира – нямах никакъв волеви мускулен контрол и никаква болка – като парализирана. Казаха ми да си вдигна крака и се опитах, но се вдигаше само бедрото, частта под коляното просто се сгъваше и увисваше. Изпитах истински ужас, че съм получила някаква пареза вследствие на упойката. Докторката се разтича и намери рехабилитатор, както и някакъв невролог от Пирогов, според който се бе получило преразтягане в следствие на липсата на усет по време на напъните. Абсолютно отрече да е от упойката, макар, че аз и до днес не съм убедена в това. Влачих се като пребито куче два месеца, ходех, като се държах по мебелите и не можех да си гушна детето като хората. Нещата се пооправиха, но и сега кракът ме понякога „хлъцва” и май няма да мога повече да карам ски. И второто хубаво нещо от Шейново: вечерта след раждането гърдите ме се подуха, без температура, слава Богу. Дойде една акушерка и рече: „ще се цедиш цяла нощ и никакво спане” – това след като не бях спала вече 36 часа и след драмите около раждането. А аз опитвам и нищо не става, помпата не прави вакуум (беше обикновена спринцовка, вземете си поне 2, че дават дефекти!), тя като ме стисне адска болка и пак нищо не излиза – но: „ще се цедиш” – и аз рева като идиот на един крак в коридора в 2 часа през нощта и „цедя”. Накрая се обадих на майка ми и тя като я насмела по телефона, ела да видиш как идва и вика „всичко е наред, легни да се наспиш,а утре ще видим”. И на сутринта кърмата тръгна, не знам защо беше този тормоз! Друг е въпросът, че докато не ревнеш, че детето не засуква, никой не ти показва нищо за кърменето. А има и трето хубаво нещо: бебка я изписаха със стафилококова инфекция и близо месец след това се влачихме със запушено носле. За възстановяването си не искам да пиша в подробности – само ще кажа, че осем месеца шевовете ми не искаха да заздравеят като хората и всеки опит за сексуален контакт си оставаше само опит и завършваше с прокървяване. В последствие при независимо изследване се оказа, че нося гъбични и бактериални инфекции, които със сигурност не съм получила от съпруга си, макар, че след прегледа пак в Шейново на 40 ден от раждането по телефона ми казаха, че нищо ме няма и ще отмина с времето. Копие от резултатите от микробиологията така и не получих. Не ми се иска да гледам на случилото се като на нечия грешка, нито да търся вина - просто лошо стечение на обстоятелствата.
Всичко това е минало, не пожелавам на никого да му се случва. Най-важно е, че детето ми е добре и скоро ще празнуваме първия си рожден ден.

"Only this, and nothing more"

Здравейте мили момичета!
Ето ме отново във форума с новини.Приятно ми е да ви представя моето малко момиченце Дея, която се роди на 30.12.2004г.
Тъй като изтече доста вода и минахме през доста премеждия, разказа ще бъде малко дълъг.И така.....
Повечето от вас знаят, историята около мойто забременяване - колкото и желано, толкова и неочаквано./няма да я повтарям, за да не досадя/Така, че термина ми не беше много ясен.Варираше от 8 Януари до 1-2 Февруари./В крайна сметка се оказа, че мойто предположение е най-вярно - 20 Януари/.Официално се водех с термин 13 Януари.но както и да е.
В 5 месец постъпих в МД с бактерии в урината./От миналата бременност си влача един пиелонефрит/.Последва курс на лечение с антибиотици и уж ги излекувахме.Всичко добре, но към началото на Декември месец, доктора ми ме "зарадва", че бактериите отново са се появили.И отново влязох в болницата.Първоначално всичко вървеше добре.Отново започнах лечение с антибиотици.Ехографът показа, че бебето не отговаря на седмиците, че расте по-бавно и че имам много околоплодни води /което в последствие се оказа не много добре това/.Съмняваха се за забавено развитие, но аз не се притесних особено, тъй като знаех че термина ми не отговаря на действителността.
На следващата седмица бебето беше пораснало, беше главично, в много добро стартово положение, но бактериите все още си ги имах.Започнах отнова да пия антибиотици.През това време ходех в болницата само за запис всяка сутрин.На 27 Декември реших да помоля да ме пуснат отпуска за новогодишните празници.Нямаше проблем, но трябваше да ме погледнат на видеозон.При прегледа се оказа, че бебето се е обърнало седалищно.Забраниха ми да си ходя и ми назначиха записи по 3 пъти на ден.Записите бяха кошмарни.тоновете скачаха от 90 на 190.Местиха ме от апарат на апарат докато най-накрая се получи добър запис.
На следващата сутрин отново на видеозон - бебето отново беше главично.Многото околоплодни води се оказаха добра среда за бебка да се върти както си иска.това страшно много притесни доктора, тъй като имаше опастност от задушаване с пъпната връв.Този фактор+бактериите накараха доктора да вземе решение:операция на 30 декември в 12,30ч.По това време приблизителното тегло на бебето беше около 3 кг. и общо взето не се притесних.
И така на 30 сутринта както си лежах спокойно ми изтърсиха в 9 часа :"Хайде слизай".Шубето ме подгони със страшна сила.Последваха стандартните процедури около операцията.Абокати, упойка.....Имах страхотен екип, страшно мили и добри хора.Операцията започна и в 9,45 ч малкото ми момиченце изплака.Показаха ми я.Малко, синьо вързопче./Ох, сега като преживявам всичко отначало отново рева като магарица/.Всичко добре, но се оказа че бебка тежи само 2,300 кг., 49 см.Мислите течаха с пълна сила в главата ми докато ми шият....Боже, беше толкова малка....... дали всичко е наред?Дали е добре?Не очаквах да е толкова мъничка /още повече че Митака се роди 3.800/.
Зашиха ме.Последваха дълги часове в реанимация, които не искам да си спомням....болката, притесненията за детенцето ми.Беше кошмар.
На следващата сутрин ме качиха в стаята, а бебето не успях да се го видя.Беше добре, имаше си всичко, но беше на кислородно дишане в кувиоз.Беше си видимо недоносена.И все пак това се оказа по-добрия вариант.
Оказа се, че е имала от "мойте"бактерии, че плацентата ми била калцирана и че дори да не ме бяха оперирали сега, надали е щяла да наддаде, тъй като е нямало да може да се храни от плацентата.Пък и бактериите са могли да окажат ужасяващи последици.С две думи ранното й изваждане е било най-добрия вариант.
Последва тежка за мен седмица...Можех да я виждам само по веднъж дневно и то през кувиоза.Чувствах се така безпомощна...Исках да гушна малкото ми момиченце и да й помогна.На всичкото отгоре ме разтресе страхотна следродилна депресия, а и това се посилваше от болничната обстановка.Но най-лошото мина.
Сега, седем дена след операцията Дея още е в кувиоз.Но е много по-добре.Вече диша сама, на антибиотици е заради инфекцията и ще се наложи да остане там още няколко дни.Сега се моля да започне да приема храна и да я изкарат от кувиоза.Тогава ще мога да ходя да я кърмя и ще я чакаме да наддаде.Сигурна съм, че ще е скоро, защото малкото ми момиченце е героиня.
Стискайте палци да гушкам в скоро време моето здраво бебе.
И на края един съвет към всички бременни - изследвайте се и се лекувайте на време!
Поздрави на всички и ме извинете, ако съм досадила с дългия разказ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, мами! Ето и аз най-накрая се регистрирах в този толкова интересен клуб! "Престраших се", а досега влизах само да чета, но ми стана доста интересно...и реших и аз да разкажа за моето раждане. Аз съм от Русе и раждах в нашият си Родилен дом, ние по него време си имахме само него/2001г/, сега вече имаме и частна Акушеро-гинекологична клиника. Та така, терминът ми беше на 28.03.2001г, бременността ми беше минала сравнително леко. Казвам сравнително, защото в седмия месец, докторите решиха, че имам високо кръвно и албумин в урината и полежах пет дни за задържане. Това беше най-големият ми кошмар! Аз по принцип съм с ниско кръвно налягане, нормално живея със 110/70, а като ходех на консултации изведнъж кръвното ми ставаше 150/100, а и как нямаше- като застанеше акушерката пред мен и като започнеше една тирада с думи : колко съм дебела, как нямала съм да родя бебе, да съм забравела....и т.н. Ей, такива "хубави" неща, които обикновено се говорят на бременни жени. Та, аз от притеснение вдигах кръвно, а в къщи отново всичко беше наред. Като влязох в Патологията, се оказа, че и албумин в урината нямам, а е най-обикновена бактериурея, която е нещо нормално за бременните жени. А вече ми бяха направили няколко вливания, на системи, които така не стана ясно защо ги правятКакто и да е, използвах познати ....и на петия ден срещу подпис излязох от Патологията. И след това до самото раждане, никакви проблеми. Раждането ми започна на 23.03 /петък/ късно вечерта, усетих леки болки, но съвсем лекички, все едно ще ми идва цикъла. Легнах си и спах, нищо не съм усещала. Значи не ме е боляло толкова много! В събота сутринта се събуждам и отново ме боли, но съвсем леко. Чудя се какво става?!? Съпруга ми казва да ме кара в болницата, но аз си мисля, че като ми са толкова леки болките няма смисъл...Та, цял ден /събота/ не се спряхме. Тук до Русе имаме една местност Текето, ходихме там, вървяхме пеша доста време, абе големи разходки цял ден, дори след обяда пак поспах, но болките не спират, лекички контракцийки, но се усещат. Легнахме си късно вечерта, но аз нещо вече не мога да заспя...Въртях се до 02ч в леглото, после станах да се поразходя из хола, така до 03ч. Вече болките започнаха да се усилват, и бяхя през 10 минути. Влязох в банята, погрижих се изцяло за тоалета си, да съм си готова. Стоях в банята близо два часа, след това събудих таткото, и той вика да тръгваме веднага, но аз му казах, че знам, че дежурствата се сменят в 07ч, да изчакаме до тогава. За мой късмет, точно тогава се сменяше часът, и в 06ч по старото, и 07ч по новото време тръгнахме за болницата. Контракциите ми вече бяха през 10мин. Приеха ме в 7.30, докато се преоблека, оформяне на документи, клизми, пукнаха ми мехура /защото не ми бяхя изтекли води/ и такива неща...в 8ч вече бях в предродилна зала с 3-4см разкритие. Сложиха ми система, а доктора от дневната смяна още го няма, той един младичък, но много готин...имаше и той малко бебенце по него време, акушерките му звънят и не могат да го събудят. Та той дойде към 8.30ч и при първият ми преглед каза: "Тя е с пълно разкритие -10см", всички ахнаха, защото имаше още две родилки, които заварих в предродилна зала още от вечерта. Болките ми спряха изведнъж, и започнаха напъните. Сложиха ме в родилна зала, с три напъна и едно скачане на корема ми /от младия доктор/ родих, точно в 8.50, (с/у мен на стената имаше огромен часовник). Беше 25.03.2001г /неделя/ Благовещене. Аз, веднага заревах като магарица, нямам друго подобно преживяване да го сравня. Акушерката ме пита "Защо плачеш, я виж какво голямо момченце имаш! Благовест ли ще го кръстиш?" Не беше Благовест, Калоян се казва моето момченце, така си бяхме решили с татко му, още преди да бъде заченат, роди се 4.100кг, 53см. Беше най-голямото бебе в Родилния дом. А аз най-щастливият човек на света! Страшно много съм благодарна на целият екип, акушерката Краси Димитрова и д-р Рудницки, по чудесни хора не съм срещала...Така моето раждане мина за два часа от постъпването ми в болницата. А, ако знаете само какви разкази ми бяха разказвали преди тоа, от страшни по-страшни, защото аз наддадох през цялата си бременност 35кг, а и преди това не бях слабичка... Но, да ви кажа, едно нещо разбрах, много трябва да се вярва и да се слуша екипа, който ти ръководи раждането, ако случиш на такъв разбира се...Това е, изписаха ни на петия ден след раждането, защото матката ми бавно се прибираше, понеже бебчо е бил много голям. ОООО, забравих, имам 4 външни и 30 и няколко вътрешни шева, но нищо не усетих, вярвайте ми...Поздравявам всички мами в клуба с Новата Година, страшно ви се "кефя", че сте направили такова прекрасно нещо, като този клуб! А, на всички бъдещи мами, пожелавам успех, и да знаете....няма нищо страшно!

Да взема и аз да разкажа, може пък да съм полезна някому:
Бременността и раждането протекоха в Русе, въпреки, че в момента живея в друг град.
Прекарах спокойна бременност, но поради различни рискови фактори бях в болнични от началото на втория триместър. С много информация за всичко ми помогна именно този клуб тук, за което БЛАГОДАРЯ, момичета!
Та така. По съвет на мои познати и приятели се регистрирах при личната си лекарка, която ми даде направления за гинеколог. Избрах за такъв др Юлиян Георгиев, въпреки множеството негативни и позитивни мнения. При първия преглед (след сравнения с Хубев - все не мога да му запомня фамилията и една лекарка, от родилен дом), реших, че това е лекарят за мен. Единствен беше, който се обърна към мен с името ми, без за него да съм поредната пациентка. Той работи със здравна каса, грижеше се за мен повече от добре, както и акушерката му. След раждането на контролен преглед, направи необходимата цитонамазка по своя инициатива (много други разбирам, че чакат майките да поискат такава). Но за раждането ме изпрати при др Янков - лека му пръст на човека! Чудесен лекар!Много мъчно ми беше, че този доктор си отиде.
По тяхно предложение реших да се възползвам от така нареченото планирано раждане, което всъщност беше полупланирано. При втория контролен преглед при др Янков, тапата ми беше паднала и имах 1 см разкритие, въпреки това, нямах контракции. Цяла нощ с мъжа ми се чувствахме като на литургия, така тържествен ни се струваше момента. На другия ден, с един огромен сак (в който имаше какво ли не плюс хавлиен халат), ме приеха в Родилния, др-а ми спука мехура и ми изтекоха водите. След което, ми сложиха система с окситоцин и записваха тоновете на бебето. От 8 до към 10, нищо освен леки контракции. Викам си, това ли е чак толкова страшното? После дойде лекаря, установи, че системата нещо не действа, засилиха я и към 12 едва търпях, пробвах се да дишам по правилата, но на другия ден си усещах предрано гърлото. Толкова за дишането. Не знам как е минало времето до 14.00, когато усетих, че имам напън. Акушерките, които до този момент си вършеха работата, абсолютно професионално, се разтичаха, извикаха го. Хайде на магарето. Припнах като младо яре, страх ме беше, че бебето ще падне на пода. Представям си каква картинка съм била. Помня, че много исках да обясня на екипа, че съм прочела всичко и че знам какво трябва да правя, да не се притесняват за мен. Е, явно сухата теория не помогна твърде, щото набързо ме светнаха, че напъните не трябва така, а онака... В това време ми направиха епизиотомия, доктора нещо направи забележка на акушерката по темата и аз тъкмо да се включа възмутена, втори напън и бебо плачеше в ръцете на някого. Кратка почивка преди шиенето, аз питах нервно добре ли е бебето, всичко ли си има и тъкмо да се развикам каруцарската, то се материализира над мен. Мъничка шушулка, 3500, 51 см. Безпределни емоции, неописуеми, неподатливи на описание. Ревнах. Сложиха ме на една носилка да си полежа, дадоха ми телефона и аз направих една от най-големите сметки към Мтел в живота си. Мъжът ми, милия, сам самичък чакаше новините. След като ме прехвърлиха в стая, където бяхме три родилки с бебенцата. Никой не ми е искал пари! При изписването, мъжа ми донесе букет цветя и 2 кутии бонбони за персонала.
По свое решение, с огромна благодарност, подарихме на др Георгиев и акушерката му бутилка вино и кутия бонбони, на др Янков картичка и 50 лв (моля, не се смейте), защото не знаехме какво да изберем за него. Това направих 20 дни след раждането.
Кошмарът започна! От тук насетне ще плюя много!
1. Освен прозорчето с решетки в портиерната (2х2 за цялото помещение) няма достъп до света навън! Чувствах се отвратилено, имах такава нужда от прегръдката на мъжа ми, а можехме само да си държим ръцете.
2. Визитациите се правеха от некви лица в бели престилки, които така прелитаха през стаята, че се чудехме имало ли е такава изобщо. Придружени от женски фелтфебел, чиято цел в живота беше да се скара на всички, че леглата им са неоправени.
3. След раждането, сина ми бил на кислородна палатка за нкл часа. Това разбрах от уплашена сестра - те са заплашени с уволнение, ако дадат каквато и да било информация за децата. Тя има добрината да ми обясни, че в нашия случай не е толкова страшно. Детски лекар видях на 2рия ден, информация за децата от него никаква, по неведом начин разбрах, че трябва да ги издирваме из отделенията за обяснения.
4. Не плюя единствено детските сестри и акушерките, чиято човещина бе неизразима.
5. За каквато и да било лекарска информация, трябваше да прилагам детективски методи.
6. На третия ден аз бях изписана, но бебо не, защото жегата беше адска (август 2003), то се претопли и му назначиха кръвна картина. Това ми бе обяснено 2 дни след назначаването, от някаква суха лекарка (за която имаше следната реплика "кой е на смяна днес? А, така ли, значи днес няма да има изписани), която започна с думите: да видим кой няма да бъде изписан и защо, последвани от 30 мин неясна тирада. Добре, че съм си умничка, та схванах, въпреки усилията от нейна страна. Тръгнах си на 5тия ден с-у подпис, тъй като изследванията не бяха готови, но единствената човечна детска лекарка, каза, че бебето е здраво.
Това е. А мога и още! Съжалявам ако е станало дългичко.

[

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В петък 18.06.04 вечерта към 22:10 ми се спука околоплодния мехур и аз отидох при мъжа ми, който си пушеше на балкона и му казах: "Хайде!" :о)), на което той отговори, че не му се спи ;о). Обясних му, че ще раждаме и хукнахме да дооправяме багажа за болницата. Към 11 без 15 бяхме вече там. След прегледа се установи, че имам само 2 см разкритие и докторът каза на мъжа ми, че е по-добре да се прибере и да поспи, защото най-вероятно съм щяла да родя чак на сутринта. Тръгна си, мен ме сложиха да слушат тоновете на бебо и после ме прехвърлиха във ВИП залата, в която щях да раждам. Добре че си бях взела книжка, та имаше какво да правя. През половин час, че и по-малко минаваха да ме видят как съм :о). Както си четях болките започнаха и за час може би (към 2:00) получих разкритие от 5-6 см. Веднага дойдоха и ми сложиха система глюкоза+окситоцин. Аз се обадих на мъжа ми и той пристигна. Вече не можех да чета ;о)). Приказвах си с операторката (жалко, че не й знам името) и когато мъжа ми дойде се започна истинското раждане. Постепенно болките ставаха все по-силни, а той ми разтриваше кръста по време на контракциите. Бебето риташе и се движеше много и засилваше болката .... Накрая като че ли просто болките станаха постоянни и някак се сляха. Лекарят дойде и каза, че още час такива болки и ще раждам. Но акушерката, която беше дошла с него (казва се Зинова) се ядоса и каза, че много знае, щом не е раждал и се захвана да помага с ръка, за да получа пълно разкритие. Започнах да напъвам по време на контракциите и тя ме инструктираше как и какво да правя. Малко се притесни жената, защото разбра, че бебето е голямо. Мъжът ми през това време стоял до вратата за да гледа (аз го гонех, за да не ме вижда как се мъча, а той милия скришом наблюдавал). Накрая ме прехвърлиха на стола, подготвиха ме и след доста напъни бебо започна да излиза. Успя да ме разкъса с раменца, като в същия момент ми направиха и епизиотомия, за да излезе по-бързо и лесно и да не ме разкъса съвсем. Роди се на 19.06.04 в 5:25 сутринта, изплака и тогава дойде облекчението! След като го оправиха и ме зашиха, ми го дадоха на гърдите - това беше най-прекрасния миг в живота ми! И както по време на контракциите казвах, че никога повече няма да ставам майка, така в момента в който видях малкото му личице реших, че ще повторя! :о)

Мъжът ми беше до мен по време на напъните и ми държеше главата. Нямате представа колко много го обичам за това, че изживя този миг заедно с мен! Сега двамата се радваме на златния ни Йоан (4, 150 гр и 54 см) и се учим да го гледаме заедно. Обичам съпруга си много по-силно от преди и самата любов към него е някак вече по-различна, защото този миг, в който нашето бебе пое първите си глътки въздух беше наш, а не само мой.

От все сърце благодаря на акушерката, която ми помогна. Целият екип беше страхотен! От санитарката - до лекарката (не помня имената на всички, само на акушерката ). Следващия път пак ще раждам там и пак при същите условия - ВИП зала с присъствието на таткото. Благодаря и на всички, които после се грижиха за нас. Бяха много мили!

Моята бременност прз първите три месеца беше кошмар,никакво ядене отвращение дори от хляба и водата.Пуснаха ми няколко системи и започнах да ям по малко.Паника ме обземаше при въпроса на майка ми "Какво да ти направя за ядене" Това до момента в който влезнах в четвъртия месец.
Освен с храната си имах проблеми и преди бременоста с висок пролактин,което наложи да вземам парлодел по 1/2 т. първите 3 месеца.От което дойде и притеснението дали всичко ще е нормално.Слава богу всичко беше наред,но се пазех страшно много.
Дойде и момента в който лекаря ми каза "май ще е секцио".Аз чесно казано не се стреснах въобще от това ,по притесненият беше доктора защото е голям противник на цезаровото.
Кръвната ми група е АВ Rh- което значи редовно правене на изледвания за анти-тела,а това води до треперене при всяко изследване да не би да излезе теста положителен.До края всяко изследване беше отрицателно.
На килограми качих 10 (моят кантар показваше 12) но до края си носех две от старите поли с паднала талия и едни путури (нали и бременните са хора а модата е за човеци) Това доведе до злобни забележки от рода "какво ще е това твойто бебе анимично" бях се оплакала даже във форума за това.Макар човек да е информиран , макар да е наясно с нещата такова едно изречение може да те изкара извън релси.До последно се молех бебочето да е доносено.
Термина ми бешеза 7 януари , към 20.12.04 доктора ми каза ,че на 27.12 влизам в болница за подготовка на секцио.Между временно под влиянието на доктора и всичко прочетено аз се надявах да се разшири този тесен таз.
Но уви на 27.12 влезнах в болница като бях сигурна че ще родя в другата година.Видяха ме на видиозон и ми казаха утре в 14.00ч.-секцио.Никакво ядене от 22.00ч.-пфу това на мен ми беше трудно.
Дойде най накрая 28.12 -14.00 бях супер спокойна , но анистизиолога с който имах уговорка закъсня с 20мин. които ми се видяха адски дълги и се изнервих.
Бяха ме подготвили вече ,аз се бях обръснала,за последно ме прегледаха сложиха ми катетър.
Докторът дойде и ми каза"добре ли си -хайде"Легнах на операционната започнаха да ме мажат с спирт и йдасепт.Анестизиолога ме подготвяше за упойката по едно време ми каза "лека нощ" Следващото което си спомням е че съм във някакъв форум в нета и анестизиолога ми говори "отвори очички"
Попитах дали бебка е добре,казах и името и се успокоих.
Преместиха ме в стаята сложиха ми пясък обясниха ми ,че е хубаво да се въртя и да си движа краката.След което ми показаха моето малко момиченце нацелувах я ,не можах да сдъжа сълзите си чуството е неповторимо.
Половин час след операцията бях абсолютно адекватна ,и вече исках да ми оставят макото слънчице.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За раждането на Жики не съм писала, но сега ще споделя преживяното за появата на Божидар на белия Свят. В съшност няма голяма разлика между двете раждания, май само това, че тоз път ми се размина епизиотомията.Е, това е...
...На втория ден след термина(18.01) отидох в Св.София за да направят запис на бебчо. Оказа се, че все още няма никаква родова дейност, тоновета са ОК и трябва само да се явявам всеки ден ,за да следят състоянието на бебето. Отидохме на следващият ден-същата работа, на по-следващия вече, докторката ме изпрати на ехограф, за да се види, дали термина ми е реален. Какво беше учудването ми, когато д-р Савова каза че бебчо отговарял на 37седмица и вероятно тежи 2.800кг +-300гр.. Веднага се качих на втория етах за по-сериозен преглед . Там д-р Александров извади календарчето си и отсече* Ами, според моите изчисления ,ти трябва да си в 35седмица. Дойде и д-р Петков който беше категоричен -* Тя пренася в момента с 5дни!!!* и думите му ме пронизаха *Приемаме я!!!*. Бях леко* ужасена при мисълта, че вероятно ще ми предизвикат раждане когато съм в 35 седмица. В края на краищата ме приеха в патологията. Там двама доктори и една акушерка разглеждаха бебчо на ехограф около 20мин и казаха, че наистина е по-дребен от нормалното (отговаря на 37-38с.)но е 41г.с.. Останах в отделението 2 дни и на 22.01. сутринта ~4ч. ми падна тапата и започнаха контракции, но аз си поспах в саята . В 7ч. започна обичайната подготовка преди раждане.В 7.30ч ми сложиха система окситоцин. Имах 4-
5см. разкритие и спукаха водите. Контракциите се усилваха постепенно а не както очаквах след изтичането на водите-рязко и много по-болезнено. Всичко вървеше нормално и според моите очаквания. Болката си беше качествена, като при раждане. С течение на времето ставаше по-силна и по-продължителна. Когато вече започнах да викам от болки имах 8-9см р-е. В този момент телефона ми започна да звъни и една от акушерките каза*Вдигни го и им кажи как си иначе ще продължават да те притесняват*...а аз не знаех на кой свят съм. Друга акушерка отишла и се скарала на мъжа ми в коридора, че ми звъни , но не, не бил той. Когато се свестих видях на дисплея изписано *КИКА*. Беше около 10.40 когато започнаха напъните примесени с контракции. През цялото време ак.Соня (не запомних фамилията й въпреки че се взирах няколко стотин пъти с тая цел(() беше до мен, много и благодаря ,защото помогна раждането да свърши по-скоро и без сериозни разкъсвания. Когато вече бебчо беше на изхода, станах и се дотътрих на магарето. Бях разтреперана толкова, че доктора(Александров-много мил човек)) ми хвана крака за да не отскача от мястото си. Трябваше да задържам напъните и да дишам , но ми се струваше невъзможно. Слушах какво ми говореха акушерките и се стараех да не напъвам .В един момент, не си спомням казаха ли ми да напъна или не, с не голямо усилие от моя страна,бебчо изхвърча като тапа в 11ч -3.300кг.,50см. Показаха ми го веднага . Прегърнах го и сякаш времето се върна 1г. и 4м. назад- бебчо имаше същото личице като на новородения тогава Жики. Обичах го! Погалих го по бузката, цунках го по челцето и ми го взеха. Разплаках се от умиление . За втори път изпитах болката и радостта от това да бъдеш майка. Последваха промивките и два конеца за гъзария. Качиха ме на носилката и веднага извикаха щастливия татко. Аз го прегърнах и не го пуснах докато не намокрих яката му със сълзи от вълнение. Не бяха минали и 2-та часа на носилката, когато ми докараха столчето на колелца и заедно с бебчо ни качиха в стаята. Стигайки до вратата, скочих като луда и тръгнах да поздавя една позната майка с която съвсем случайно се оказахме по едно и също време на едно и също място-супер изненада!. Със сигурност съм изглеждала луда в очите на другите,които настояваха да легна веднага на леглото, но наистина не чувствах никаква отпадналост и каквато и да е болка след раждането. Останахме 3 дни в болницата и от вчера 22.01.сме вече навън
Успех на всички бъдещи майчета!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, искам да разкажа за раждането на малкия ми Адриан.
Беше 15.06.04г.,когато осетих първите леки контракции.До тогава имах уговорка с завеждащата детско отделение на Окръжна болница-Д-р Жекова.Бяхме се разбрали когато започнат болките да и се обадя на мобилния.Така и сторих,а тия ми каза да отида в болнитцата и след като ме прегледат да и се обадя,за да и кажа какво са казали дежурните лекари.
Прие ме Д-р Шуманов и се държа доста мило,след като разбра,че имам уговорка със завеждащата.Обади и се той,след,което разбрах,че е отпуска.
Приеха ме в 19ч.,но контракциите бяха слаби,настаниха ме в предродилно и ме оставиха там.Аз се разхождах,а болките ставаха все по-силни.Някъде към 01-02ч.легнах,за да си почина.Приеха още 2 момичета.Към 06ч. започнахме да се приготвяме за визитация.Прегледаха ме и казаха,че имам 5 см. разкритие.Към 09:30ч. ми направиха клизма и после ми спукаха околоплодния мехур и казаха,че водите ми са зелени и са оскъдни като количество.В 11ч.ми поставиха система и контракциите започнаха скоропостижно да се усилват.
Момичето,което приеха последно,роди след много викове и крясъци,което много ме уплаши и помолих със сълзи на очи да ми сложат упоика,но те отказаха.
Вече беше 13ч.,когато ме заведоха в родилна зала и се събраха доста доктори около мен.Загубиха тоновете след като започнах да напъвам.Много се притесниха,скачаха в/у ребрата ми,направиха ми епизиотомия.След толкова мъки в 14:00ч. на 16.08.04г. родих живо и здраво сладко момченце-Адриан (3540кг.,50 см.).Терминът ми беше за 21.08.04г.Имах много разкъсвания- и вътрешни и външни,а и плацентата ми се разкъса.За малко ми се размина кюртажа,но всичко мина добре.
Шиха ме 45 минути.
Продължаваха да бъдат много внимателни.Останахме 3 дни.В стаята бяхме 8 жени и се забавлявахме страхотно.Малките бяха при нас,донесоха ги 24ч. след раждането.
Много съм благодарна на Д-р Шуманов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LadyO1 на 01.02.05 12:10.

Zdraveite vsi4ki mami as iskam da raskaga za moeto priklu4enie v Mai4in dom Sofia
Sabitieto se slu4i pres 2000g v mrazovita zima. Polu4ih kontrakcii i se zapatih no6ta v 12 kam MD. Ot tam minah pres klizmata no mi se razmina brasneneto, a i kato vidiah edna 4a6ka i v neia be6e slogen brasna4 za mnogokratna upotreba lo6o mi stana, ispratiha me v toaletnata koiato bese prosto otvratitelno mrasno i posle v predrodilna zala(bes vsakakva ugovorka). Tam be6e mnogo studeno, zaliaha me s niakakav rastvor predi pregleda koito be6e tolkova studen 4e as se otdrapnah na zad sled koeto aku6erkata mi se razvika : Gospoga kakvo ste se zadarpali takava - napravo mi se doreva, pregleda sa6to be6e boleznen i pa sa6toto lubezno otno6enie. Slogiha mi aparat za merene na tonovete i vodite mi istekoha, saob6tih tova na aku6erkata, koiato be6e mnogo mlada, i nikakvo vnimanie, zapo4nah da tarsia suh lignin zastoto garba mi zamrazna i bingo namerih.Zapoznah da se tresa ot stud i mi donesoha edno odealo no po4ti nikakav rezultat. Minaha niakolko 4asa kontrakciite mi spriaha i as ispadnah v uzas, nikoi ne idva da te uspokoi kakva e pri4inata sedi6 tam na legloto i umuva6. Po edno vreme me ogleda vaprosnata aku6erka i mi se razvika: za kakvo sedi6, sednala si mu na glavata" i as potsko4ih i zapo4nah da hodia. Ot 12 no6ta do 8 sutrinta se rashogdah ne ti davat da pie6 voda gornoto mi nepce taka be6e isahnalo 4e sigurno be6e po grubo i ot petata mi( a niakade ti davat led4e da smu4e6) Do men 4uh na edna rodilka da kazva kato zapo4nat kontrakciite me vikni i genata ia popita kavo triabva da usetia a tia i otgovori otkade da znam da ne sam ragdala.Nai nakraia svarsi smianata i pretstoe6e visitazia. Minaha doktorite i re6iha 4e triabva da mi vklu4at sistema. Izvadiha edna dalga igla i tragnaha kam men i as ispadnah v ugas, no tozi ekip ne bese kato onzi i mi obiasniha 4e mi se e spukal malkia mehur i triabva da spukat golemia ne be6e bolezneno, no kato vade6e iglata mi se vidia niakakvo meso na varha i apo4nah da mislia 4e sa mu probili glavata, no razbira se ne be6e taka. Vklu4iha mi sistema i popadnah na naistina dobra aku6erka, nau4ih i samo parvoto ime Daniela iskreno i blagodaria.Sled 2 4asa me povedoha v zalata za ragdane. Prili4a6e na veterinarna le4ebnica s edna olu6tena ot boiata gelezna ramka i s dva kai6a kadeto triabva da si mu6ne6 krakata e as ne uspiah da gi mu6na zastoto me bole6e i se zapo4na golemia zor vsi4ko mina dobre rodi se momie 2800 /48sm
pi6a tolkova podrobno za da ne se 6a6kat maikite kato otidat a da se nastroiat psihi4eski predi tova. Ako tam ne biaha specialisti nikoga ne bih rodila tam otnovo.
p.s. nosete si rezervna no6nica zastoto ne davat i kato se namokrite te6ko vi
Uspeh na vsi4ki badesti maiki

Здравейте мили мами!
нека и аз се включа в разказите за раждането!имах горе-долу лека бременност,но ми беше объркан термина та с термин 18 октомври на 1 ноември нямаше бебе все ощена 3 постъпих в болница,и на 8 ноември ми направиха ФОТ тъй нареченото пробно раждане!поставя се родилката на система окситоцин и се чака резултат как бременната и бебето приемат системата и евентуално раждане!получих страхотни контракции АБСОЛюТНО БЕЗБОЛЕЗНЕНИ, които монитора отчиташе като за раждане, но уви бебето само слезе малко по-надолу и ми падна запушалката!на следващря ден имах контракции болезнени но единични!вечерта на 9 срещу 10 започнаха по-сериозните контракции и до сутринта бяха през 15 мин тръгнах към болницата,но до като стигна до майчин дом контракциите спряха!прегледаха ме нито сантиметър разкритие наполовина изгладена шийка на матката и лекаря отсече система!свалиха ме в предродилна зала,сложиха ме на монитори и система започнаха ми контракциите но разкритие не се получаваше сложиха ми система с боскулизин и това помогна само за 2,5 см разкритие и тогава ми сложиха епидурална.ЗАСПАЛА СЪМ!след около час вече имах пълно разкритие!започнах да напъвам!не ми бяха ефективни напъните и бебето го извадиха с вакуум!дъщеря ми е вече на година и 3 месеца жива и здрава благодарна съм на екипа в родилна зала защото ако не бяха толкова съвестни и мили не знам как щях да се чувствам и какво би могло да се случи!
имах уговорка с лекаря да му платя ако съм доволна от услугите му и изляза на ръце с живо и здраво бебе!в отделението идваше всеки ден да ме види!сумата беше по моя преценка!
искам да си позволя да дам съвет на бъдещите майки слушайте лекаря си имайте му доверие и нека той да реши дали да е естествено раждане или секцио дали да е с епидурална аналгезия или без обезболяване!
поздрави на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте скъпи МАМЧЕТА,
аз се завърнах чак вчера ми прекараха интернет и сега отново мога да съм с вас вече майчинството ми ще е по весело. И така как започна моето раждане:бях с термин 22 август, на 21август зълва ми /сестрата на съпруга ми/ под еуфорията и напрежението през деня не усещах болките в корема, чак след като годежа свърши и вече си легнахме почнах да засичам контракциите си. Към 4ч. сутринта вече станаха постоянни и почнах да будя съпруга си а той "Миличко нека се наспим и към обад ще станем и ще те заведа да раждаш" представяте ли си !!!!!!! После видях не видях изпищях до полуда стреснат стана моят сънлив съпруг и почна да бръщолеви глупости като от рода "С какво да се облека" а аз му казвам в паническа истерия "Костюма от свадбата, ТРЪГВАЙ" както и да е стигнахме до болницата едвам се добрах до асансьора и натиснах бутона за 3-я етаж и се отпуснах. Нещеш ли обаче за капак асансьора заседна ужас корема ме сви още толкова, с няколко удара по таблото и машината тръгна пое ме дежурната. Прегледа ме и миказа, че раждането е започнало и главичката на бебето се вижда.Настаниха ме веднага в родилната зала и повикаха лекарката нямаха време да ми направят клизма и можете да си представите колко кофти ми беше. И след половин час напъни писъци и плач напънах с всички сили и точно в 6,55 с писък на уста едно малко красиво момиченце изгря ясно и така красиво, че затаих дъх. Това бе моето бебе моята дъщеря Дария моят светъл лъч. Никой и нищо на този свая не може да ме зарадва така както моето слънчево момиченце. Щастлива съм.

Аз родих в "Шейново" на 29.09.2003. При мен предисторията е по-интересна от самото раждане. Което всъщност се състоя 4 седмици по-рано от очакваното.
Аз не спрях да ходя на работа до последния ден. Четвъртък (25.09) лекарката ми каза вече да си седна на дупето и да го давам по-спокойно. Така в петък си уредих всички работи, оставих отговорни лица да ми докладват (тогава бях управител на едно заведение) вечерта се почерпих тихо с една вода, за рождения ден на сестра си и с това си казах, че отсега един месец ще отделя само на себе си. Естествено цял ден в петък (26.09) се шегувах, ако ли бебето реши сега да се роди (защото не само сестра ми, но и леля ми е на тази дата, а най-добрата ми приятелка е ден по-късно).
Цяла събота в къщи, сама, че мъжа ми си е на работа, скука, ама много ми се спеше та си отспах, а и нещо цял ден ми беше едно криво. Вечерта излязохме с мъжлето, хапнахме навън, а на следващия ден цял ден по магазините, малко да се разнообразим. Ама то не беше детайлно обикаляне на Метро, Била и т.н. Най-смешното е, че мислехме памперси да вземем за болницата, ама ги върнахме, че нали много рано - цял месец има, пак ще ходим на пазар дотогава. А мен си ме понаболва цял ден, ама си викам от храната. Да съм имала повече акъл да съм се сетила, че това са контракции, ама аз - Има време, та има време. Понеделник (29.09) разходки, насам-натам, ама пак ме понаболва. Ранния следобед ми падна тапата, ходих на гинеколог, щото аз продължавам има време, та има време. Лекарката ми вика ще раждаш, ама по-късно не бързай. А аз отвръщам Не , не съм готова. Тя ми се смее и ми вика то не пита, пожела ми леко раждане и хайде по живо, по здраво. Изпратих мъжа ми пак на работа и си хукнах пак на разходка, да минава времето. После отидох при нашите, а иначе срещу Шейново живеем, ама аз за да не седя сама да си чакам. Тъкмо стигнах и вече започва много да боли. И не знам дали защото ми бяха казали вече че ще раждам, ама то човек си се самонавива за болката понякога. Звъня на мъжа ми да идва да ме взима, и така без багаж, без телефон от разходката ме взема и хайде в болницата.

Нямах никаква уговорка с лекар. Не са ми поискали и лев, с изключение на едни 15 лева за едни изследвания, които ми липсваха (и които всъщност мислех да си правя във вторник - 30.09).
Но съм много доволна.
Нямах никакво време да си представям какво означава раждането (тогава бях на 20, почти 21 години, и не бях много навътре, защото имах много лека бременност и залисана в работа така си беше минало времето). Оказа се че съм с 4 см разкритие и прелетях през приемния кабинет, там лек тоалет ми направиха :). После през предродилна само легнах, погледна ме доктора и вика, направо в родилна. Нито имаше време за упойки, нито съм искала, че аз по принцип съм алергична към много работи и да не стане някой сакатлък. За два напъна Теди-то се роди. И сега като се замисля, не помня да ме е боляло. Заболя ме само когато ми направиха малка епизиотомийка и извиках, а акушерката ми вика "Защо викаш, бе ? . А аз и казвам :"Защото ме боли. Не е за друго". Е те това беше най-тъпия въпрос, които съм си представяла, че може да се зададе в такава ситуация и точно на мен се случи.
Родих нормално за 20-25 минути след като бях влязла през входа на Шейново. Конците (три шева) малко си поболяха, няколко дни, но слава Богу, никакви усложнения. На 5 ден ни изписаха. Съжалявам, че не запомних имената на екипа, при които раждах, но понеже тъкмо се сменяха екипите (беше 19.00 часа) беше голяма навалица в отделението.

Стана малко дълго тук като описвам, въпреки че съкратих доста от преживяванията, които са определено комични и с нищо не страшни, като например, че мъжът ми, и той притеснен, за по-кратко по пътя към Шейново влезе в пряката уличка, а тя е еднопосочна и то пък точно в този момент си имаше кола. И онзи, който си е в правилната посока се сърди, а мъжът ми един такъв притеснен само казва "Бременна жена карам", и онзи човек, добра душа, веднага сви нещо с колата да направи място да минем. И такива подобни.

Като прочетох всички мнения си дадох сметка, че бъдещите мами имат нужда да прочетат, че раждането може да се случи и много леко. Дай Боже на повече мами да се случва така.
Сега съм категорична, че повече деца не искам (защото това моето страха ми е взело с толкова много рев бебешки), но като си останах малко покрай бебока в къщи и имайки повече време за четене, си дадох сметка колко небрежно съм подходила и как липсата на всякакво притеснение ми е помогнала всичко да мине леко. И вместо да ме натирят да се разхождам по коридорите, аз съм си ходила навън на въздух, небрежно и спокойно.
Даже се смях с колегите, понеже съм и студентка и си бях направила среща ужким в университета в сряда (когато започваше новата година учебна), ама неведоми пътища ни срещнаха в родилни, като ми дойдоха на посещение.
Убедих се, че трябва много спокойствие и сигурност, че ще попаднеш в добри ръце.
Успех на всички мами, на които предстои това изпитание.

Редактирано от elkazelka на 17.02.05 00:49.

Я да се разпиша и тук
Копирам мои предишни отговори, за да не се повтарям. Раждах в МБАЛ Св. Мина, или Весела. Изроди ме д-р Топалова (тя беше на смяна, раждах без уговорка с лекар), но там за всеки от лекарите съм чувала само суперлативи.
Доволна съм от персонала - както тези, които ме изродиха и се грижеха за мен след това, така и от детските сестри. Бях във ВИП стая, много съм доволна, бебето беше при мен, разбира се.
Единствено от един от лекарите, които минаваха на визитация не съм доволна (държеше се нагло и ми натискаше корема ненужно силно), а акушерката, която трябваше да ми обясни как да кърмя, претупа нещата с буквално две думи. Но за кърменето тук вече има толкова инфо, че това не би трябвало да притеснява бъдещите мами.
Никакви усложнения не е имало нито с мен, нито с бебето.
Пари не съм давала за нищо, освен където при изписването таткото донесе торбичка с почерпка за персонала (безалкохолно, алкохолно, бонбони) - но това е стандартно и е по желание изцяло.
Условията там са - не е ново определено, но се поддържа много чисто. Зимата е топло. ВИП стаята е 10 лв/вечер, а удобствата си струват. Санитарните възли са мн. добри.
Пак ще отида да раждам там - това мисля, говори достатъчно


Имах изтъняване на ретината, но исках да родя нормално. Направих си операция с лазер за заздравяване на ретината. Отидох да раждам, като носех документ че не е невъзможно нормално родоразрешение. Гинеколожката реши - предвид моето желание - да започнем нормално, а ако трябва - секцио. Бях на монитор постоянно.
Родих нормално, без упойка, беше много хубаво и когато ми сложиха мокрото бебе на корема, почувствах най-голямата радост през живота си.
Не бих избрала секцио, ако има възможност за нормално раждане.
Позната акушерка ми каза, че родените със секцио - т.нар. мокри бебета - са по-предразположени към респираторни проблеми по-късно. Нейното внуче се роди със секцио по спешност, засега е здраво, но все пак тя го каза сериозно това.

Нека и аз да се включа с моя разказ за това, как се роди бебе Мая.
Родих я в събота, 12.07.2003 г. Във вторник същата седмица казах на познати, че ще раждам в събота – стори ми се хубав ден, макар и 5 дена преди термина. В четвъртък ми падна запушалката. В петък отидох на преглед, където се видя 1 см разкритие. На таткото не казах, че много се шашка. Лакирах си ноктите на краката в червено, и бях готова за бой.
В събота сутринта около 3 се събудих от първите контракции. Противно на това, което бях чела, не бяха кратки с тенденция да стават по-продължителни – от началото до края ми бяха все по 40 секунди (най-накрая не зная, може и по минута да са били). Около 2 часа лежах, мерих ги по часовника през колко време са, и си записвах. Към 5 ми стана скучно и събудих таткото. Още час мерихме контракциите, които ставаха по-силни. По едно време намерих за по-лесно да тичам из къщата, докато траят, което развесели мъжа ми извънредно много.
Имах уговорка с акушерка, а не с лекар. Изпратих баща ми да я докара в болницата. Аз започнах да се приготвям – душ, обличане (тоалета го направих предния ден), чантата в колата… Снимахме се, преди да тръгнем за родилния дом, аз бях много спокойна и весела, мъжът ми нервно ухилен.
Към 9:30 стигнахме там. Бях с 4 см разкритие, и ме приеха. Дадоха ми болнична нощнца, защото се оказа, че моята взета в бързината едва ми покрива дупето, а трябваше да прекося фоаето. Всичките 4 легла бяха заети от родилки. Мен ме сложиха на монитор – с висок диоптър съм, и много исках да родя нормално, а не със секцио (правих лазерна операция за заздравяване на ретината и имах документ, че не е невъзможно нормално родоразрешение). Настроението ми беше отлично. Последните 4 месеца бях ходила на курсове за бременни – с прекъсвания – и макар че не успявах да дишам съвсем както ме бяха учили, се опитвах да дишам равно и дълбоко по време на контракциите. Помагаше наистина. И мен като всички ме сложиха на система.
Дойде акушерката, започнахме да си приказваме. Малко губех нишката, когато имах контракции, но общо взето бях много весела. Поисках си възглавница под гърба, защото улеснява раждането. По едно време поисках и храна и вода (ами освирепях толкова време без нищо!), но никой не ми даде, разбира се. Само малко водичка ми дадоха в чаша, да си я ближа.
Когато ми стана много съклетно, помолих да се разходя. Един минаващ доктор разреши да съм без система. Отидох по коридора да видя таткото и да го успокоя. Върнах се да си раждам, акушерката стоеше до мен и приказвахме. Контракциите боляха много по-малко, отколкото бях очаквала – боляха, разбира се, но болката е съвсем поносима.
По някое време се замислих за епидурална (преди това не исках, решила бях колкото мога без обезболяващи, да не съм от сирене), но докато намерят докторката, бях с 7 см разкритие, когато вече няма смисъл - и не съжалявам никак!
Когато усетих напъни, ме преместиха в родилната зала. Пак поисках подпора на гърба (там са по-други подпорите), защото по-свитата поза улеснява изгонването на бебето. Не бях викала по време на контракциите (а и нямах желание), и съвсем малко виках, докато напъвах да родя. Лекарката ми натисна корема, за да щади очите и да не напъвам много. След 2 напъна бебе Мая изхвърча като тапа в ръцете на акушерката. Прерязаха пъпната връв, и както бях поискала, ми я сложиха на корема. Малкото човече се отпусна и тихичко промрънка нещо. Толкова драго никога не ми е било през живота!
Мая беше 3,250 и 50 см, с много малко коса, но много чиста, съвсем малко подпухнала – моето слънце. Акушерката каза, че дори приличала на леко преносена, макар че се роди преди термина.
Имах малко разкъсване – два шева – заради бързото изгонване на бебето (стори ми се, че шевовете болят повече от раждането).
Три часа след раждането й дадох да суче за първи път (преди това не успях да се преборя да ми я дадат).
Възстанових се бързо, с бебето бяхме сами в стая и не мигнах цяла нощ, гледайки я с радост и удивление – просто чудо, как ми излезе от корема това сладко малко бебе.
Раждането беше изключително положително изживяване за мен, и с охота съм готова пак да го преживея, ако сме живи и здрави!
Пожелавам на теб и на всички други бъдещи мами да родят леко и с положителни емоции като мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето разказ за двете ми раждания вьв болницата в Сен Жулиен ен Женевоа.
Френската болница когато отидох за прьв пьт ми се стори много мила. Малко порутеничка, на много места се нуждаеше от ремонт, но......
Колко невероятно внимателен беше персонала. Просто не бях виждала такова отношение.
Та пьрвия пьт когато бях бременна на 10.10.2003 през нощта в 1 часа ми изтекоха водите.
Чаках да стане 5 часа защото не ми се ходеше до болницата посред нощ. А и нямах никакви контракции. та кьм 5 почнах да си приготвяма багажа-т.е нахвьрлях каквото хванах в една чанта. В 5:30 сьбудих мьжа ми и трьгнахме. В болницата ме сложиха в предродилна стая и там си стоях сума и време защото нямах никакво разкритие, болеше ме ужасно силно и накрая помолих за епидурална упойка(от няколко години практиката е че всяка жена има право на тази упойка ако я поиска). Не ми помогна много. Та разкритие получих чак в 21 часа на 11.10, ама накаря бебето заседна(с много голяма главичка беше) и дежурните акушерки които трябваше да израждат извикаха по спешност дежурната лекарка. Тя извади бебка с вакуум бебка Валентина 4 кг 52 см в 21:30. Много стресиращо изживяване.
После 100 пьти сьжалявах че тук не може да се избира секциото както в в Бьлгария.

Когато след 7 месеца след раждането на Валето пак забременях направо изпитвах ужас да нямам такова раждане като пьрвото. Сега обаче втората бременност се оказа много тежка и много рано получих разкритие и ми препорьчаха много да лежа. Не че се получаваше естествено.
Та в 7 месец дойде да ми помага майка ми. Та така си почивах че накрая преносих. Срока ми беше 21.01.2005, после го преместиха на 28.01. На 28.01 отидох да чуят тоновете на бебето и ад видят какво е разкритието(беше 4 см), всичко беше наред, после на 30.01 пак отидох на преглед. Все си имах силни контракции както беше през цялата бременности се чудех как ще разбера кога ще раждам, ако пак не ми изтекат водите.
Вечерта бебка Валя обикаляйки из стаята ми удари няколко юмрука в корема(много и беше интересно защо сьм се издула така) и водите ми изтекоха. Точно в 8 часа беше. Веднага трьгнахме за болницата. Като ме прегледаха в 8:30 имах 7 см разкритие и направо ме сложиха в стая за раждане. Казаха ми при всяка контракция да се напьвам и така бебето ще слиза все по надолу. Едната дежурна акушерка беше вьзрастна и много опитна. Така спокойно ми обясняваше какво да правя....
Та малко преди 10 имах пьлно разкритие. Напьнах се по силно и бебка Алиса веднага излезе. Тати който присьства отново на раждането като пьрвия пьт преряза пьпната врьв.
Като сложиха Алиса на електронните везни в другата стая се чуха викове- 4.800 кг. Много голямо бебе да се роди така лесно.
Е пак имах разкьсвания като пьрвия пьт, но колкото и да звучи странно никаква болка не изпитвах. На следващия ден вече исках да ме изписват, е изписах ни чак на 4 ден (иначе тук изписват на 5 ден), защото ги помолих.
Та на всеки пожелавам такова лесно раждане като второто ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Толкова ме развълнуваха разказите на всички мами ... Искам и аз да ви разкажа за появата на моите прекрасни синове Кристиян и Михаил
Всичко започна през 2000 година- при гинекологичен преглед ми откриха "огромни кисти" и трябваше да се направи спешна операция. Няма и не искам да се връщам към стреса и лошото отношение, които изживях в Майчин дом. В крайна сметка реших да се прибера в Казанлък и да се оперирам там (майка ми е мед. сестра и колегите &#250; се погрижиха за мен по възможно най-добрия начин) Последва двудневна предоперативна подготовка, а след това и самата 8-часова операция. Тук е мястото да благодаря на д-р Гаргов, доц. Георгиев, д-р Рашева и всички акушерки от АГ отделението в гр. Казанлък.Хистологичните изследвания показваха, че кистите са ендометриални.Лекарите бяха запазили части от яйчниците ми, но никой не искаше да прави предварителни прогнози- дали ще мога да имам дете... Възстанових се много бързо , пиех хормоналните препарати, които ми бяха изписали следоперативно , но изпаднах в дълбока депресия. Плачех непрекъснато ...
След като се прибрах в София ме насочиха към д-р Новачков от МД, който след купища изследвания, преоценка на хистологичния материал и т.н. отсече, че "за дете и дума не може да става" Той попари и последната ми надежда да стана майка, но въпреки всичко знаех, че трябва да се боря.Намерих си друг лекар. Отказах да мина на Золадексова терапия. Направихме стимулация и два месеца по- късно вече бях бременна.
Имах възможно най-леката бременност. За съжаление последния месец изкарах в “Патологична бременност” на “Света София”, защото ми откриха високо кръвно налягане и бактерии в урината. Изпих купища лекарства, но положението не се промени и така два дена след термин ми назначиха “планово” секцио.Колкото повече наближаваше операцията, толкова повече ме беше страх.Вечерта преди раждането не можах да заспя от напрежение- цяла нощ обикалях из стаята. На сутринта ме подготвиха и ме свалиха в предродилна зала. Там вече имаше три родилки с болки и контракции. Като виждах как се мъчат, бях благодарна, че ще родя със секцио, въпреки че това означаваше по-бавно възстановяване( Е, сега малко съжалявам, че не родих нормално и не усетих “болката” да стана майка, но…) Качиха ме на количка, включиха ми система и за около половин час ми преляха три банки от някакъв разтвор. Стана ми ужасно студено. Откараха ме в операционната зала. Треперех като лист. Най-много се страхувах от упойката, но анестезиологът беше много дружелюбен и внимателен.Обясни ми как ще постави упойката, говореше ми през цялото време и аз почти не усетих убождането в гръбначния стълб. Не беше толкова болезнено, колкото си представях. По цялото ми тяло премина тръпка като от електрически ток, вече не усещах краката си. Бях спокойна.Аз и моето бебе бяхме в ръцете на Бог и на блестящ лекарски екип.Не разбрах, кога ме разрязаха, но изведнъж ми стана лошо.Измериха кръвното ми налягане- беше паднало много ниско, не можех да дишам. Бързо се справиха с възникналия проблем и аз се почувствах по-добре. След това усетих силно дърпане, сякаш нещо се откъсна от мен. Малко след това моето бебе изплака. Беше 4-ти февруари 2002 г , 9 часа и 9 минути .В унеса си чух някой да казва: “Деси, честито, имаш прекрасен голям мъж!” Не можех да повярвам… Към гърлото ми полази гореща вълна. Пожелавам на всички такава радост! След броени минути ми показаха най-прекрасното бебе- то беше мъничко, чистичко, беличко, с червени бузки, най-съвършеното създание , което съм виждала- моето малко момченце! Когато целунах Кристиян, се разплаках от щастие, от чувство на безкрайна пълнота… Невероятно е!
Криси се роди голямо и здраво бебе-3,800 кг., 52 см.От все сърце благодаря на д-р Колева и на целия екип.
На другата сутрин трябваше да стана и да се раздвижа. С много усилия успях да се надигна в леглото и да извървя няколкото метра до чешмата и обратно. Същия ден ме преведоха в родилния сектор. Не можех да се нарадвам на мъничкото вързопче, което ми донесоха малко по-късно. Гушках го, разнасях го из стаята въпреки болката. Изписаха ни на шестия ден и ми пожелаха да се върна за дъщеричка.
И аз се върнах, а дори и не подозирах, че ще бъде толкова скоро
Само две години и десет месеца след това на 7-ми Декември 2004г.,на същата операционна маса и в златните ръце на същата лекарка изплака и Михаил. Плаках и аз …Роди се 4,150 кг., 52 см. Знам само , че бих дала живота си, за да бъдат мойте малки момчета здрави и щастливи.
Тези малки същества идват на белия свят след безброй мъки, преобръщат живота ти завинаги и стават най-скъпото нещо за теб, толкова скъпо, че въобще не проумяваш как си живял , когато тях ги е нямало !
Обичам те, Криси! Обичам те, Мишо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

;-))) Ами, това е историята - разказана от таткото! Мисля, че неговия поглед е бил най-обективен в този момент...
Аз само мога да добавя, че раждането изобщо не се оказа онова "страховитото" от филмите, а и за мен не бе по-болезнено от един обикновен ("болезнен") мензис :-( - убедена съм, че някой жени знаят какво означава това...
Ето и моята история:

"Ако всеки мъж…
(Анастас Бъчваров)

"Денят беше 7 юли (2004 г.), едва 8 ч. сутринта. Стиснал здраво ръката на жена си, като че ли някъде отдалеч чух гласа на доктора: “А сега нека таткото да пререже пъпната връв!”

Два дни по-рано. 5 юли – прекрасен ден! Днес с Марта имахме годишнина. Какво по-хубаво от това да прекараш деня край морето. Терминът още е далеч (определен е за 26 юли) и няма от какво да се притесняваме. Двамата сме луди по подводните спортове и само мисълта за прекрасната вечеря от морски деликатеси, раци и миди, които сами ще наловим, вече правеше деня ни страхотен. Вечерта беше очарователна. Спомнихме си всичко хубаво от изминалата година, свещите догаряха и пламъците палаво играеха по чашите с вино. Шегувахме се, гледайки раците в чиниите, че какво ли ще е, както чакаме Лъвче, бебето да излезе едно малко Раче, което като нас страстно обича морето. Явно предизвикахме съдбата…
На следващата сутрин Марти се приближи бавно към мен и ми каза с лека усмивка, че са й изтекли водите. Набрах набързо два телефона в клиниката, за да се уверя, че става действително въпрос за раждане и няма грешка. Оттам го потвърдиха. Спогледахме се, целунахме се и започнахме да се приготвяме. Чантата отдавна беше готова и трябваше само да я вземем. Учудих се, че и двамата бяхме абсолютно спокойни. Марти се шегуваше и звънко се смееше – така, както само тя умее. Бяхме взели решение
и аз да присъствам на раждането
и след като се приготвихме, излях една огромна чаша с вода през прага на вратата и се отправихме към клиниката.
Както се казва обаче, “хубавите неща не стават бързо”. Оказа, че разкритието още е съвсем малко, имаше и неизтекла околоплодна вода и трябваше да се заредим с много търпение. Приеха Марти в клиниката. Лекарите ми обещаха, че като дойде времето, ще ми се обадят. Върнах се обратно вкъщи. Останах сам. Мислех само за Марти, за това, че в момента, когато съм й най-нужен, нямам възможност да й помогна. Час, два, три, десет, цяла вечност... В 4 ч. сутринта на 7 юли телефонът иззвъня. Времето за мен беше дошло. Колата летеше през заспалата Варна, а светлините на рекламите проблясваха в уморените ми очи. В клиниката беше толкова тихо. Стъпките ми отекваха по коридора, а аз се чудех дали шумът идва от моите стъпки, или от сърцето ми, което биеше до скъсване. Ето я и нея – Марта. Боже, толкова бе уморена! Трудно спрях порива си да я взема в обятията си и силно да я прегърна (само това й липсваше, толкова я болеше). В момента, в който допряхме ръцете си, лицето й се успокои. Обзе я спокойствие. Отново сме заедно, а това означава само едно –
ще се преборим!
Дежурният лекар включи системата. Болките започнаха да се усилват. Можех да вдъхвам на Марти само свежест, вяра и кураж – да не се предава. И така час, два, три… Започна да се развиделява. Болките ставаха все по-силни. В стаята отекваха силно ударите на сърцето на бебчо, които идваха от включения апарат. Моментът дойде. При нас влезе и акушерката Златкова и с глас, колкото властен, толкова и майчински грижовен, изкомандва: “Напъвай!”…
След малко се преместихме в родилната зала. Дойде и доктор Скочев – шефът на родилното отделение, и
раждането започна
Напъните станаха много силни. Очите ми се пълнеха със сълзи, като гледах с какъв хъс и любов Марта раждаше Новия живот. Нов напън и нов, и нов... Главичката се показа, след това излязоха и раменцата, а след тях се роди и Елин-Александър. Положиха го на корема на мама и тогава видях най-щастливото лице на този свят. Сълзи на радост. Марти сияеше! Стиснал здраво ръката на жена си, като че ли някъде отдалече чух гласа на доктора: “А сега, нека таткото да пререже пъпната връв!” Погледнах първо надолу и видях очите на жена ми, изпълнени с любов, щастие и... облекчение – “Нима всичко свърши?!” Пристъпих бавно напред и поех ножицата от ръката на акушерката, която само преди минута помогна на първата глътка въздух на нашия син, протегнах се и прерязах пъпната връв.
Вече не бях същият!
Ако любовта можеше да се материализира, тя би била едни мънички крачета и ръчички! Ако любовта можеше да се материализира, тя би била сълзите от щастие на току-що родила жена! Ако любовта можеше да се материализира, тя би била болката, която изпитва жената в желанието си да дари живот и да направи щастлив един мъж!
Не ми остава нищо друго освен да се поклоня вам – настоящи и бъдещи Майки. Ако всеки мъж присъства на раждането на детето си, светът би бил по-добър!
С тежка и уморена походка излязох от родилната зала. Спрях се, обърнах се и видях през вратата как Марти е гушнала нашия син. От този миг умората ми изчезна и свежа струя нахлу в кръвта ми. Усмихнах се и бодро закрачих към дома с мисълта за любимите си и със сърце, изпълнено с нежност и любов. Родилният дом остана далеч зад гърба ми...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте и от мен. Аз родих на 17. ноември с планирано секцио, заради гръбначен проблем, в 1. Аг "Св. София". Раждането беше 1 седмица преди термина, защото обикновено при планираните секции не се чака да започне родилна дейност. Сутринта станахме най-спокойно и трътнахме към болницата, не съм влизала предварително, а просто отидох на определения ден. Приеха ме много бързо и без досадни формалности, прегледа ме лекарят, който си бях избрала - Д-р Киров, тук е мястото да благодаря и на целия му екип, който беше супер!
Минава се през предродилна зала където слагат катетър (доста е гадничко, но като ти сложат упойката вече не се усеща ;), записват тоновете на бебето, слагат абокат и системи с физиологичен разтвор. Там стоях около 2 часа, защото имаше 1 секцио преди мен. Родих в 12.40 ч. една малка Мартинка, 2800 гр, 47 см. Преди мен този ден бяха родили 3 майки със секцио и всяко от бебетата им беше по-едро от предишното, като се започне от 4 кг и се стигне до 4,7 кг, та те очакваха аз да ударя петицата, но ги изненадах с миньонче.
Анестезиоложката (бях с гръбначна упойка, много е гот, защото оставаш в съзнание и веднага си виждаш бебечето ;) през цялото време ми стоеше отляво до главата и ме забавляваше, заедно с акушерката, която беше отдясно, бърборехме си през цялото време и въобще не усетих как мина всичко. Препоръчвам ви гръбначната упойка, защото не ви се "отнема" раждането и си проследявате всичко. И въпреки че и при нея се тресета като трепетлики когато ви отпусне, то тресенето не е чак толкова неприятно като от пълната упойка, където сте като парцал цял ден и не можете да си отворите очите.
Веднага ми показаха малката, а като я измиха и опаковаха я изнесоха на таткото, който чакаше отвън.
Следва реанимация до следвашия ден, тогава трябва да пиете много течности, поне 2 литра на ден, за да не ви боли главата от упойката, нищо не се яде този ден, на следващия ви донасят по едно парченце обезсолено сиренце, което вярвайте ми, ми се видя най-вкусното нещо, което бях яла през живота си. Тогава след визитация идват акушерките и ви раздвижват, ставате бавно и като сте готови ви водят в отделението. Аз бях много приятно изненадана от хубавото отношение в болницата, д-р Киров и анастезиоложката идваха всеки ден да ме видят как съм, въпреки че не бяха на смяна, акушерките бяха много мили, особено по-младите, грижеха се много добре за бебетата, вечер можехме да ги даваме да спят при акушерките, и това ви го препоръчвам, защото това са последните нощи за поне година напред, в които можете да се наспите като хората. Яденето е подходящо като за оперирани, леки бульончета без дразнещи подправки, кисело млекце и постепенно нормална храна. За разлика от Майчин дом, където им сервират боб и зеле, с извинение - да си пърдят и да си се поцепват на воля.
След операцията коремът си боли като след всяко раждане, т.е. не от рязаното, а от контрахирането на матката, която се свива. Тази болка си я има след всяко раждане, но като гледаж "колежките" с нормално раждане, които бяха с по един куп шевове отдолу и не можеха да сядат като хората дни наред, съм много доволна, че избрах секциото. Просто е културна работа. Даже четох енда лекция на един от водещите гинеколози във Виена, че вече "нормалното" раждане става секциото, защото еволюционно главите на бебетата стават все по-големи, а тазовете на майките - все по-малки и там много лесно се взема решение за секцио, жените на всички гинеколози там раждат със секцио - дали защото мъжете им "не разбират"? Това го казвам за успокоение на всички тези, които трябва да раждат със секцио и са притеснени от операцията. НЯМА НИЩО СТРАШНО! На 4-5 ден си като нов, аз на 10-я ден си изчистих къщата без чужда помощ и вече можех да подскачам ;)
Успех и леко раждане на всички бъдещи мами!

Всичко започна на 28 .11 01 г.Бяхме на гости .Когато отидох до тоалетна осетих как ми падна нещо - това беше онази "тапа" .Върнах се при гостите и веднага попитах мойта приятелка какво значи това.Тя ми каза да се приготвя защото много скоро могат да започнат контракции и да се ходи към родилния дом.
Много се изплаших, но останах ме още малко на гости.След като се прибрахме някаде към 11,30 започнаха и първите контракции.Веднага се обадих на моя лекар.Той ми каза да не се притеснявам и да не бързаме до тичаме към родилното.В последствие разбрах , че е бил прав защото родих чак на другия ден преди обяд.Но тогава бяхме много изплашени и се разбрахме с доктора да се чакаме в болницата след около 30 минути.Така и направихме.Като пристигнахме доктора вече беше дошъл и ме прие.
Първо минах през задължителните подготвителни маниполации и след това ме качиха в предродилна зала.Там започна великото чакане.Доктора ми каза да си попа няколко часа пък после ще го мислим.След около 4 часа сън се събудих от вече по силни болки.
Сложиха ме на системи да ми ускорят разкритието , но тогава имах чувството ,че минава цяла вечност.Предварително бяхме коментирали въпроса с упойките и тем подобни и се бяхме разбрали да ми вливат от време на време някакви аналгетици или нещо подобно.Епидурална анестезия не исках защото съм с дископатия и ми беше противопоказна.
Помня , че лежах болешеме и дори си мислих"Боже как можах да се навия на подобно нещо.Това ще ми е за последно."Доктора идваше от време на време да си говорим и да проверява тоновете и разкритието.
Имаше един млад доктор май беше стажант почти през цялото време стоеше до мен и ми говореше разни неща постояно ме караше да му отговарям -нарочно да не мисля толкова за болката, атака болеше наистина.
Не ми даваха да пия вода а бях страшно жадна и той ми мажеше остата с мокра кърпа.Въобще не можах да му благодаря след раждането защото така и не разбрах кои от всички стажанти е бил.Но психически много ми помогна.
Най накрая след 9 часова агония бебето тръгна .
Вкараха ме в родилна зала.Доктора постоянно ми говореше някакви неща - да се напъвам , да не се напъвам и тн.А аз въобще не включвах нищо. Само му повтарях , че много ме боли.Въобще загубих всакаква кординация на наъните и те бяха просто неефективни.Тогава от някаде се появи една "Горила" - сигорно беше около 2 метра и поне 120кг. много огромен ми се стори този доктор ли беше , акушер ли и аз не помня.Взеха да ме натискат силно по корема и да помагат на бебето да излезе.
Накрая всичко свърши.Боян се роди помня само ,че изчаках да ми кажат ,че е момченце и е живо и здраво и съм заспала.Знап , че са ми почиствали плацентата , шили са ме, но аз съм била толкова изтощена , че съм заспала.
След това се събудих в един коридор , увита с одеала и се тресях като лист.Будих се после пак ме онасяше .Опитвах се да седя бо дълго време будна ,но просто нямах сили.След това се събудих в стаята и си спомням , че мъжът ми беше там и гледаше нещо по телевизора.
Попитах го къде е бебето той каза ,че го преглеждат.Много се притесних , но той за всеки случай викнал друга неанатоложка Др.Боева да прегелда и тя детето.след малко Боева дойде с малкото чудо и ми каза ,че е едно страхотно малко момченце. Даде ми да го гушна като ме напътстваше как да го правя. Др. Боева и дваше почти всеки ден да ни вижда и контролира.После около половин година след раждането идваше почти през ден и в къщи да ни дава съвети и напътствия.
И така това е мойто раждане.Безкрайно признателна и благодарна съм на Др.Лачев и Боева.
Между другото в момента също съм пациентка на др. Лачев и познайте защо-в 4ти месец съм. В края на септември ще споделя с вас за новото си преживяване.

Четох, четох и реших, че и аз мога да се включа, въпреки, че май ще поставя рекорд за най- отдавнашни събития, макар че нищо ново под слънцето...
Започвам с една крилата фраза на моя комшийка, която роди година преди мен седалищно "... и усещам аз , че ми се сере/ пардон за израза, но е цитат/, ама ще се насера, поглеждам се- краката ми в лайна и викам "Докторе, насрах се ..." , а той ми казва- не ,бе, детето ти се е насрало..." Та тя ми разказваше- усетиш ли, че неудържимо ти се ходи по голяма нужда, значи ще раждаш...
Та при мен нещата се развиха така:
Първо раждане- аз, на 21, след чудесна планирана бременност,умряла от жега след прословутите мартенски повишения на температурите, ужасно отегчена от големия си корем, тромавата си походка и всички съпътстващи неразположения, се събуждам една прекрасна утрин на 5 април 1989 г.и първата ми мисъл е:"Боже, вече и се напикавам...". След което се поразсъних ,тикнах си един памук отдолу- първо на едната дупка, после на другата- и установих от къде тече. А не бях подготвена, че може да започнеш да раждаш без грам контракции... Часът беше около 7, казах си- поне се наспах... Изкъпах се, направих си тоалет и топур- топур, към 9.30 ме закараха в Майчин дом. Там е ясно- както преди, така и сега- клизма, йод, документи, асансьори, предродилна зала, десетки- тогава се раждаше на поразия- родилки, коя стенеща, коя викаща, коя спяща, а аз вадя "Екатерина Велика ", която е ееей толкова дебела и започвам да си чета... След известно време идва един негър - стажант- честа гледка там, ме пита " Ти защо четеш, нямаш ли болки" А аз казвам- нямам- от там система окситоцин, две - три туширания и принудително разкритие и бам, в предродилна зала- така и не разбрах болеше ли, не болеше ли- в 14.20 родих Елена 3000 гр. и 50 см. Класика в жанра. После 2 часа на количка, лигнин между краката, пясък на корема и - на 13 етаж. Най- много ми хараса, че ми връчиха бебето веднага след двата часа и си беше при мен през цялото време- не се наспиваш, ама си го гушкаш! Първата нощ беше добре- бях с още една майка в стаята, ама на втората я изписаха и като ме налегна следродовата депресия- изплаках си очите,гушкайки бебето, а тогава нямаше свиждания ей така, казарма.. Както и да е, най- ужасното беше, че си виждах къщата от болницата- аз живеех тогава в Лозенец на х-л Хемус/ както и с второто де!/
Второ раждане- аз, на 31, след една чудесна планирана- отново- бременност, с друг татко / първият така и не се върна от Канада/, с голяма кака, умряла от жега след известните августовски "горещници" и спяща гола с климатик, от който мъжа ми носеше шуба, едвам дочаквам края на септември. Имам бегло предчуствие, че втория път ще разбера какво е раждане, въпреки всеизвестното схващане, че втория път е по- лесно... Термин 14 окотомри. През цялото време си имам един прекрасен доктор Георгиев от Шейново, който ме гледа и който ми е приятел, който обаче заминава на симпозиум в Сингапур и ме упътва да му се обадя към края на Септември. Е да , ама не...На 27 септември усещам, че коремът ми натежа надолу- срам, не срам, тичам при акушерката- спокойно, смъкнало се е бебето. На 28 септемви сутринта в тоалетната- ужас, кръв по хартията- кой да знае, че може да е запушалката- бегом в Майчин дом, добре че си имах документи за там- тогава беше районирано- и не чаках доктора от Сингапур..Та там, слава богу, не ме бързат, казаха че мога да родя и до три дни, че имам 3 см. разкритие, чуха тоновете и ме пратиха обратно. На 29.9. се събудих с усещането за тежест долу ниско, леки контракции, ама ми писна- мъжа ми ми казва, давай да те карам, че си имам работа- айде пак да МД, тонове и т.н., добре че ни е наблизо, и пак у дома. От там вече ми писна, на обяд отидох с колата, взех голямата от училище и оттам- на пазара "Иван Вазов"- пазарувай, готви зелен фасул, а болки- леки, нарядко, но постоянно. След обяд си легнах да почина, белким се размине, бях чела някъде, че при секс се отделят някакви хормони, които спомагали започването на родова дейност та и това пробвахме...Към 22ч.- гледаме филм, мъжа ми ме ръчка да тръгвам- били ми контракциите на 10 мин., а аз твърдо бях решила този път да чакам до последно.
И точно си легнахме към 23 ч. и ми изтекоха водите- ама аз съм стрелян заяк и си знам, тръгнахме кам МД. И както ми изтекоха водите, така се почнаха големите болки- поносими, но все пак силни.А моят с цялата си наглост ми вика- 29.9.99 не е хубава дата- много деветки, чакай до 30- ти- а аз му казах , чакай ти..
Та в МД ни посрещна една много симпатична акушерка, която веднага симпатизира на мъжа ми- той е по- младичък от мен- видя, че съм куражлия, та се отнесе прекрасно с мен. Имаше, разбира се, задължителните процедури и задължителния доктор- чужденец- в случая арабин.
Качиха ме в предродилна зала към 23.30, а там само още една жена, която както се установи, беше ВИП и няма скоро да ражда, та след 45 телефонни разговори я качиха в отделението. И аз- сама, с болки- адски- и много любезни доктор и акушерка. Имаше обезболяващи, но знам, че накрая едвам издаржах, доктора обаче ме успокои- до един час ще родиш- вече беше 00.10 на 30.09.- все едно се бяха уговорили с таткото...
Та с две думи устисках още един час и в 1.20 родих Йоана-3150 гр. 50 см. Акушерката Манчева ми ръководеше раждането като по книгите с всичките дишай, не дишай, напъвай, не напъвай и даже ми разказа, че и тя е зодия Овен като голямата ми дъщеря... Ако още е в МД, защото твърдо искам бебето да си е при мен, ще я потърся и този път...
Та така- най - голямата ми изненада беше, че таткото дойде в отделението в 4 сутринта- подкупил пазача в приемното и как е накарал сестрите да му отключат отделението на 14 етаж, не знам, ама той си е чаровник- това беше най- големият подарък за мен. После , след години, ми казваше какво било грозно бебето- синьо, особено на луминисцентното осветление, ама за мен си беше най- прекрасното.
Та така, най- смешното беше, че си бях с домашния телефон в болницата и през цялото време работех- тогава имах офис за недвижими имоти и отговарях на обявите...И си гушках, гушках новата си дъщепичка...
В заключение на този дълъг постинг ще кажа, че винаги съм искала три деца и сега съм щастливо бременна с трето, планирано, дете. С душата си искам момиче, но таткото заслужава наследник, така че каквото Господ даде!
Много ме е страх,какъвто съм карък, ще е най- зле третият път, но като наближи ще ви искам съвети къде и как да родя, дано всичко до тогава е ОК.
Целувки на всички мами и техните прекрасни деца!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Такаааа,най-накрая и аз да разкажа за моето раждане!Тя моята маймунка хич не ме оставя да разкажа как се е пръкнала!Започвам на няколко пъти и все ме прекъсва едно силно “Уааааааа!!!”
Денят е 16.02.2005, 8:00 сутринта ( 2 дни преди термин),събужда ни ужасен тътен-преди да съм скочила от леглото започвам истерично да плача,защото знам вече какво е това-част от дворът ни се е срутил,заедно с част от къщата!До нас е започнал нов строеж на административна сграда и очквахме това да се случи всеки момент.Изпадам в половинчасова истерия,която се изявява в непрекъснат плач,които не може да спре.представям си какво ли не,че къщата се срутва докато сме в нея,че излизам от родилния дом и няма къде да отидем с бебето ,че къщата пада,докато сме с бебето вътре...Мъжа ми не издържа и ми се развиква,което дава резултат и аз спирам да пача най-накрая.взимам се в ръце,обличам се,правим кафе и започваме да търим квартира.В 11 часа имам уговорка с лекар,с когото евентуално ще се уговорим за секцио.бебка е голяма,не е слязла и сантиметър надолу,съмненията са за голяма глава/тсен таз и че пратически няма да успее да слзе надоу при раждането.Както и се оказа на практика-главата и беше 36см.Криво-ляво се стабилизирам и се отправям към болницата,за да се видя с лекарят.Там ме чака една от февруарките-Nebesna,която ще ме свърже с нейният доктор-д-р.Красимир Недялков.Тук е мястото да благодаря на Небесна,че ме свърза с този невероятен човек и специалист!!!Срещаме се с д-ра,разбираме се в петък сутринта(18.02) да се явя в болницата ,с все багаж,или да ме приемат,или да се уговорим за час в събота.Междувременно следобяда правим огледи,намираме квартира,местим най-необходимото и вечерта спим в квартирата.
17.02-Цял ден пренасяме багажи-оправяме квартирата.
18.02-Ставаме в 7,пием по едно бързо кафе,гримирам се(е как ще тръгна да раждам без грим!),отиваме в болницата,майка ми кърши пръсти притеснена милата.Оказва се,че ще ме приемат на следващия ден,събота сутинта,тръгвам си по живо,по здраво.
19.02(денят на раждането)ставаме в 8,пием по кафе,през цяото време се налага да юркам майка ми и особено мъжа ми-да станат,да се облекат,да си пият по-бързо кафето и т.н.Благоверния един надекватен,все едно жена му няма да ражда днес,разхожда се с дистанцонното през програмите и ми ръси някакви смешки,от които само ми вдига нервите!В 9 часа звъня на доктор Недялков ,за да му кажа,че тръгваме от вкъщи,за да тръгне и той от тях (такава ни е уговорката).След това вдигам едно мини скандалче,че само ми се мотаят из краката и ме бавят и не искат да родя &#61514; и потегляме .Към 9:30 се виждаме с доктора,мен ме вкарват в приемен кабинет.там следват раните му процедури-от там-в предродилна,запис на тонове,система с две банки,слагане на катетър!Ей това нещо е най,най-неприятното от цялото ми раждане!При второто ще си издействам да ми сложат катетъра след спиналната упойка.Закачат ми трета банка,идва анестезиолога и ме подюрва да тръгвам към операционната...който е раждал в Св.София знае,предродилна е в единия край на коридора,операционната в другия.хващам си аз системи,торбички,маркучи и се понасям към залата.къде от системата,къде от страх започвам да треперя доста.Уж не ме е страх,ама подсъзнателно-знае ли човек?Пристигам аз в операционна зала-гледам на средата на стаята една маса-една такава,кожена,тясна,леко наклонена...изглежда ми супер паянтова! анестезиолога вика,хайде качвай се!за малко да го питам даи се майтапи с мене,ама си викам-дай де се държа сериозно.Ама как ме вижда –с големия корем,с все системи и катетър,да се кача САМА на тази маса,дето само като я гледам и ще падне!Пуля се половин минута и я оглеждам от тук,от там,ама няма накъде вече и се покатервам някакси.Можело значи.От там,на една страна,започват се обясненията за спиналната,как да застана,как не трябва да мърдам и т.н.през това време си мисля,ама аз така,както треперя като лист,как ще спра да мърдам за спиналната?Чудя се аз,ама си мълча.Слагат ми местната упойка и като ми каза анестезиологът(който впрочем също се казва Недялков,ама Милко Недялков)-“Сега не мърдаш за нищо на света” и веднага спирам да треперя.Слагат ми упойката,обръщам се по гръб и се почва-“вдигни си левия крак”,аз вдигам десния,”вдигни си десния крак”,аз вдигам левия.И пак така-вдигни левия-вдигам десния,тука анестезиолога не издържа и ми вика-“Ей,какво сте такива,значи,една до сега не си е вдигнала точния крак!”.При което на мен ми става адски смешно и ми идва да му кажа да не се оплаква,нали все пак си вдигаме краката &#61514; ама се въздържам,само му казах ”Какво да ни прави човек,жени!”.След малко започва операцията.Казват ми кога да си напъля гърдите с въздух и да се опитам да го избутам бебето,за да го извадят по-лесно.Да,ама не.малката е толкова голяма,че аз пълня гърдите,надувам се,напъвам се,и пак,и пак,ама не!Доктора не натиска,ребрата ми после ме боляха 2 дни,ама не.По едно време викам-ааааааааа,аз ще си почивам,вие си я вадете! Ами така де,изморих се.И те хората я извадиха. &#61514; Малката Никол излее точно в 11:28 и изплака веднага!Малката принцеса се роди 4050кг и 52 см!Това дете такъв силен глас извади и токова бързо изплака,че се чудех това моето бебе ли е,дето плаче(кое друго да е,като само аз съм в операционната)!изнесоха я,за да я къпят,мерят и теглят.Мен започнаха да ме шият.По едно време викам на доктора-абе тази маса много нестабилна ми се струва!,а анестезиологът ми казва,ааа,ами дръж се,дръж се да не паднеш.и аз вкам,добре,ама няма за какво да се хвана!Смях,смях!анестезиологът-спокойно бе,бъзикам се,никой не е падал до сега!аз му казвам-е,аз може да съм първата!Пак смях,смях!След малко ми донесоха едно малко вързопче,дето беше с много щръкнала нагоре коса и си стискаше силно очичките!акушерката ми я подържа до главата ми и аз си желувах много,много пъти по меката бузка и по челцето.После я отнесоха да я видят таткото и бабата.Мен ме зашиха,сложиха ме на носилката и ме изведоха в коридора да се ивдя с майка ми и с мъжа ми.Майка ми много ми се радваше,каза,че малката е страшно красиво бебе,а таткото се разплака миличкия и единственото,което повтаряше беше-“как си” и го повтори поне 10 пъти.Милият хич не беше в час! &#61514; После ме заведоха в реанимация и там се почнаха едни разговори по телефона едно писане на смс-и...едно наливане с вода и ябълков сок!
Вечерта мина много добре,спала съм цяла нощ,другте момичета в стаята на сутринта казаха,че не са мигнали почти,а аз си спах като къпана,едва отлепих в 6 сутринта,когато ни събудиха.В 8 ни раздвижиха.Честно казано си мислех,че няма да мога да стана и да ходя,но всичко е психика,защото като знаеш,че са ти срязани мускулите се чудиш как ще ходип със сразани мусклуи.Ама си станах,измих си зъбите,лицето,обух си бельо,даже тръгнахме да си видим бебоците,ама една акушерка ни сряза,че не било сега време,да сме отидели в 10.И се върнахме &#61516; .После ме приведоха в една от ВИП стаите и в 12 на обяд ми донесоха моята дъщеричка!!!Започнахме да се гледаме двечките,за пръв път я видях с отворени очички!
Това беше моето раждане!Искам да благодаря най-сърдчно на двамата д-р.Недялков-Красимир и Милко Недялкови ,както и на целия екип,който направи секциото ми!Нямам никакви забелжки към акушер-гинекологичния сектор в Св.София,искренно съм им благодарна и след 2 години,живот и здраве,възнамерявам пак да им отида на гости &#61514; .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Реших и аз да разкажа, въпреки че като си помисля май не сум от тежките случаи, но все пак-защо не!
Значи моята бременност си беше абсолютно планирана и затова в последствие се оказа, че сум била бременна на сватбата и след това на сватбеното пътешествие, при което имаше пътуване с фериботи, коли и други такива, но добре че не сум знаела, та да не се притеснавам.
Особени проблеми не съм имала-нямах гадене, сутрешно повръщане, киселини и др. такива. Имах много ниско разположене плацента и това ми създаваше проблеми, та дори ми препоръчаха да спра да работя, но аз съм упорита и не го направих. Моят лекар беше и лекарят спасил и изродил детето на братовчедка ми- Др. Дамянов. Страхотен е!
Терминът ми беше на 03,05,2003 година, но аз бях станала толкова тежка,че само си мислех как ниама да мога да издържа дотогава-естествено на шега. Няма да забравя как на 20,04,2003 ходихме да гледаме новия апаертамент на кумовете и се катерихме по недостроените стълби и то след като бяхме хапнали добре.Предишния ден даваха "Бащата на булката"2 и аз много се смях и си мислех дали и аз ще разбера като стане време или ще тичаме до болницата и обратно. Вечерта си легнахме и на мъжа ми му хрумна да ме пита ако тръгна сега да раждам какво.Аз го успокоих и му казах, че няма да е тази вечер, но през нощта той стана до тоалетната и реших и аз да стана, но усетих че нещо не е в ред та реших да почукам на вратата на майка ми да я попитам.Станаха всички и майка ми каза тръгваме.Водите ми течаха като кран и докато стигна до болницата бях вир-вода,но ми се приспа и нямах болки, та си помислих че трябва да се връщам в къщи. Е, приеха ме. Става въпрос за б-ца "Лозенец". Аз бях като Незнайко в страната на чудесата.Бях си забравила половината неща.Оправиха ме каквото трябваше и ме настаниха в предродилна с още едно момиче, което било там от час. Аз нищо не усещах все още.Единственото което ме интересуваше е всичко да мине добре. И двете момичета бяхме с еднакви разкрития, но като ни сложиха системи и като започнаха едни болки се почудих защо аз викам а другото момиче-не.Да не би да съм лигла.Акушерките бяха върха и не само те.Моят лекар всеоще не беше дошъл, но другите бяха не по-малко добри с мене, което е важно в такъв момент. Не знам колко време е минало, може би два часа, а сега ми се струват вече като миг.Болката беше ужасна и ми се искаше вече да свършва, но нали знаета- няма назад. Следвах инструкциите на лекарите много точно, въпреки че ми беше трудно, защото бях вече изморена.Слушайте лекарите- те ще ви помогнат! И ето най-накрая.Син! Малък-само 2,730, но пък какъв глас. Помня че намерих сили да благодаря на екипа за помощта!
След стандартната процедура с пясъка и с молбата да не заспивам една от акушерките ми донесе телефона от дрехите, за да се обадя. След това ме преместиха в стаята и една от тях направо ме изкъпа в банята .Много и благодаря за което.След това моята депресия избухна и отнякъде дойде една леля и ми донесе сокче за да не се разстройвам. Имаше телевизор и бях сама в цялата стая. Яденето беше много добро! А отношението на персонала- неочаквано от мене. Исках само да отида и да родя, а имах чувство че съм на почивка. Преглеждаха ни, обясняваха! Детето спеше отделно, за да се наспим и ние.Бяха облечени като кукли. След един ден дойде още едно момиче, та станахме две. Нейното момиченце имаше абокат в главата и тя се изплаши, но веднага извикаха педиатъра, който така и го обясни, че тя напълно се успокои! можете ли да повярвате! Много бързах дасе прибера в къщи та си тръгнах по-рано, но ако сега трябва да раждам- ще остана колкото трябва.Да не говорим, че имаше балкон и страхотен парк, зелено птици , катерички, тишина, а тишината лекува. Сърдечни благодарности на лекарите от Правителствена б-ца. Дано когато реша да имам второ дете нещата да не са се променили!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-накрая и аз намерих време да ви разкажа за моето раждане. Александър се роди на 25.04.2004 г. след бременност без усложнения, освен гадното повръщане почти всичките девет месеца. Имах предварителна уговорка с д-р Ненов от Шейново.
Терминът ми беше на 30.04. Но, по неясни ми причини, аз реших да си избера, купя или капарирам всичко необходимо на 24.04. Дотогава все отгалах. И тъй – след едно огромно съботно обикаляне, реших – ох, как съм изморена и как ще си легна хубавичко и раничко... Но не било писано така – към 22 ч. отивам в тоалетната и там нещо не можах да спра да пишкам... Тече водичка не много силно, но за сметка на това, неподвластно на моята воля. Започна едно чудене – това изтичане на вода ли е, много спокойно и изведнъж, без никакви болки?! Изкъпах се, приготвих си багажа и казах на таткото за съмненията си. Естествено той се шашна максимално, по негово настояване веднага се обадихме на лекаря и той каза – отиди до Шейново да проверят водите ли изтичат. На девера ми очите му бяха станали като понички – и двамата с бъдещия татко едни шашнати – чак ми стана смешно и се чудех къде му е драматизмът на момента – няма шумно "пльос" на водата на земята, няма рязка поява на болка?! Хм, а по филмите и разказите на другите не е така?!!
В болницата направиха проба и веднага ме приеха, направиха необходимите измервания, гадния тоалет с тъпото бръснарско ножче (независимо, че се бях постарала да няма нужда), подписах всичките документи, провериха разкритието (1 см, т.е. нищо) и ме сложиха да слушат тоновете на бебето и контракциите на матката. Контракции – почти никакви, бебето – високо и ненавлязло в малкия таз?!(после се оказа с омотана около врата пъпна връв и сигурно затова). Оставиха ме да чакам в предродилно отделение естествено усилване на родовата дейност и да си почивам. Каква ти почивка – много майки родиха тая събота вечер – голямо викане падна – “Ооох, майчице, болииии, умирам” – не можах да мигна и нищожните контракции утихнаха. Сигурно от уплаха...
На сутринта дойде моят лекар и ми обясни, че до 24 ч. от изтичането на водите е хубаво да се роди бебето и ако няма контракции, ще се премине към изкуствено предизвикване или към секцио – да не ям от обяд на там. Аз явно не съм разбрала и като няма родова дейност – цяла неделя с таткото си приказвахме, той ми носи храна, аз хапвам – остави ми една торба ядене(повод после за подигравки от страна на акушерките). И нищо – никакви контракции, никакво разкритие, бебето високо, а се очакваше над 4 кг., аз пък – с кардиологичен проблем. И към 21 ч. се разделихме с таткото, казахме си "до утре" и идва докторът и ми обяснява каква е работата, че ако се тръгне към предизвикване е много вероятно да има усложнения и пак до секцио да стигнем, та направо към него да отиваме – “до 30 мин. ще те приготвят и в 22 започва операцията...” Обаждам се на таткото, обяснявам, а той ми говори едни глупости... Затворих му, чакаха ме за подготовката – катетър (гадничко е) и клизмата (не е нищо особено). След малко като се обади бъдещия татко вече беше успял да дойде малко на мене си – обясних отново...
Всичко започна в 22 ч. със спинална упойка, вливания на две банки физиологичен разтвор със стайна температура (т.е. доста по-ниска от моята), от който цялата затреперих... В 22.55 Алекс (3850 гр. и 52 см.) изплака, дадоха ми го и ако щете вярвайте – почувствах не майчинско чувство, а гордост – казах си “Хм, какъв е чистичък и хубав...” Отвързаха ми само едната ръка и успях лекичко да го погаля – копринени бузки. После още час шиене, треперене и натискане по корема, като накрая вече и упойката ме отпусна и доста болезнено стана. Като свършиха лекарите и двамата се обърнаха към мен въпросително и аз не знам какво да кажа (и аз добре се бях ошашавила) – казах едно благодаря ви и толкоз. И аз не бях осъзнала още какво е станало, толкова скоро беше като си приказвахме с таткото навън в градинката и се препичахме на слънце...
После в реанимация. А бебко беше започнал да ми липсва или, може би, умирах от любопитство – как е, къде го отведоха... Идва след 10 мин. Ненов и ми вика – искаш ли да донеса бебето и да се обадим на татко му, да дойде и да ви види... Не знаех, че е възможно да влезе някой в реанимация, но можело... След 30 мин. докторът води таткото, целият в зелени дрехи, уплашен, ухилен, горд, а веднага след това и бебчо... Прекрасен беше този момент – таткото силно развълнуван, аз треперя като лист (от загубата на кръв), а малкото човече ни гледа, едно такова спокойно и изучаващо! Неописуемо беше – първото ни наистина семейно изживяване!!! Всичките ми хубави емоции се събраха в тия няколко минути... Нищо не може да се сравни с тях! Специални благодарности на д-р Ненов за това!!! Нямахме уговорка за това, беше си моят подарък, моята екстра!
След 7 часа ме вдигнаха на крака, на втория ден ми дойде кърмата, после борби да засуче малчо, изписаха ни на четвъртия ден и от тогава сме неразделни! И щастливи!
Пожелавам го на всички!
П.П. Бях във ВИП стая и затова непрекъснато имахме посетители, беше чисто, спокойно - доволна съм от този избор!
И, разбира се, специални благодарности на д-р Ненов за професионализма, за адекватното решение, за доброто и човешко отношение и за това, че раждането ми беше незабравимо!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, вярно е слънце!! Оби4ам те! Твоят любящ мъж Наско!

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от elalico на 09.04.05 18:14.</EM></FONT></P>

Редактирано от elalico на 09.04.05 18:15.

Най - сетне се наканих да се разпиша и аз в тази тема. Въпреки, че от раждането на дъщеря ми минаха 10,5 месеца.

И така...
26 май, 2004 година беше най - изумителният ден в моя живот, защото тогава Господ ме дари с най - прекрасното бебе на земята.
На 25 май сутринта ме приеха в отделение "Патологична бременност" на Окръжна болница - Пловдив, 15 дни преди термина. Заради две операции от херния, които имам контракции още от 7-ия месец, моят лекар д-р Пелев, за всеки случай ми назначи всички изследвания, които се правят за секцио и денят ми мина в тичане по етажите и кобинетите. Следобед ми правиха запис на тоновете на бебето и дежурният лекар се втрещи и пита "Ама какви са тези контракции сега?" Аз му обясних, че такива имам от два - три месеца, да е спокоен. Да, ама не...
Вечерта вече много исках да си ходя вкъщи, но не ме пуснаха. Докоторът ми каза: "Нищо няма да ти стане една нощ да спиш тук, утре първо при теб идвам и ще видим"
Още в 4 през нощта обаче се събидух от странни болки много ниско долу, които бяха през 15 мин и неудържимо желание да пишкам. До визитацията в 8 сутринта, контракциите се бяха засилили значително и вече бяха през 3 мин., имах и 4-5см. разкритие, а при прегледа ми изтече и водата. Лекарят ми каза, че главата на бебето е дребничка и идеално ангажирана, ще ми включат и система с Окситоцин и "За два часа си готова". Заведоха ме направо в предродилна зала, като преди това изкарах акъла на таткото, понеже той идваше към мен да ми донесе хапване.
И започнах да си раждам аз..., но в 10.30 часа бебето зае странна форма в корема ми /напречно/, контракциите вече бяха на 20-30 сек., без обаче да имат ефект. И много болеше, ама много ви казвам, а аз не смея да издам ни звук, че да не си излагам доктора.
И тогава стана ясно, че има някакъв проблем. Тук е моментът да благодаря на д-р Жоро Пелев, без чиято светкавична намеса не ми се мисли какво щеше да стане.
Нямаше време да ми слагат епидурална упойка /а много исках да видя бебката как се ражда/, та ми биха пълна. Някак насън се чух да обяснявам на анестезиолога, че мен упойки ме хващат по - бавно и трябва да изчакат, а той се хили, каза само "Спокойно, спокойно, няма как да не те хване, ето ти маска да дишаш, не заради теб, заради бебето".
Е, не че ме болеше безумно, ама усещах, чувах ги и всички от екипа как си приказват, болезнено ровичкане в корема, но най - хубавото нещо, което долових в полуупоено състояние беше...РЕВ на бебе. МОЕТО бебе!
В 10.50 часа изплака дъщеря ми!!!
Оказа се, че имам аномалия в матката, наричат я "еднорога матка". При контракците матката не се е съкращавала равномерно, не е избутвала плода, а го е притискала напречно и ако не беше секциото по спешност, щеше да се стигне до руптура на матката.
Бързо след като ме зашиха ме откараха в стаята, после дойде и таткото - ни жив, ни умрял, почти на...н от кеф, че има дъщеря... Той я видя пръв! Поисках да ми я донесат и на мен и когато докоснах топлото и още влажно вързопче, светът спря да се върти. Всичко, за което съм мечтала някога се събираше в 3 кг. 49 см. и аз бях толкова щастлива...не мога да го опиша.
Престоят в болницата и до днес свързвам с едно - денонощното цедене на гърдите ми едва на втория ден след раждането ми бяха станали като тикви, а мляко имах още поне за пет бебета. Вдигах висока температура, бях на косъм от мастит...
Изписаха ни по живо, по здраво на 6-я ден.
Ами, това е, дългичко стана май. Само ще кажа още, че с този доктор и в тази болница се наемам да родя още поне едно бебе, ама първо щерката малко да отхвръкне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще разкажа накратко историята за моето раждане.Значи,аз раждах в Майчин дом.С мъжа ми отидохме там точно в 12.30 часа на 13.30.05......мен ме откараха веднага в предродилното,защото разкритието ми беше 5 см,а и имах страшни контракции.....направо се превивах от болка.После веднага отидох в родилната зала и там се роди първото ми момичене,Анитка........след 30 минути се роди и сестра й,Мони(Моника).Вече сме си вкъщи и се гледаме с двете бебки.....Желая Ви на всички тук много и сладки бебчета!!!

Копирам дословно темата си от Бг-Мамма.Бебо Станислав е роден на 06.03.2005 в 12.20ч.
На 05.03 вечерта внезапно ми текнаха силно водите.Поуплаших се,тъй като не очаквах толкова рано.Веднага грабнах багажа,тъй като беше ясно,че с изтекли води от болницата няма да ме пуснат.Нямах никакви болки,обадих се на лекаря си и той предупреди дежурния екип. След предлед и запис на тонове се установи,че скоро няма да родя-никакви болки и нула разкритие. Настаниха ме в стая,направиха ми проба за алергия към антибиотици и изследванията и...зачаках сутринта.Въпреки нервичките успях да подремна.На другия ден за късмет си беше дежурен моят лекар-Д-р Станев.След необходимите процедури-клизма,почистване и т.н. ми сложиха система окситоцин. Немога да ви опиша колко бях спокойна през цялото време-аз,която съм пълен шемет и паника.Обаче резултат от системата-никакъв,а водите почти напълно изтекоха.В 10.00 стана ясно накъде вървят нещата.Внимателно и мило ми беше обяснено,че трябва да се мине на вариант секцио,прочетох необходимите документи,разговарях с една неверояно симпатична анестезиоложка-забравих името ,поставиха ми катетър и ме спуснаха в операционна.И тук настъпи момент.достоен за темата"Смешно моменти по време на раждане".По време на обработката на корема с дезинфектанти аз тихичко се разтресох от смях-имам страаашен гъдел.В първия момент се учудиха що се треса-а когато разбраха-ми казаха "ми смей се на воля" и заявиха,че съм първият подобен случай .В 13.10 усвтих как някой ме потупва леко по бузите и ми казва"мамче,имаш си син"...........
Оттук нататък е ясно-първите два дни са трудни,но всички в Родилно отделение-от санитарка до шеф направиха всичко възможно да ги преодолея по-лесно.Едва ли мога да изброя всички имена,но ще спомена Д-р Пасков-който ме прие,Д-р Христова,Д-р Папазов,акушерките Зоя,Ваня,Поли,Ани...сигурно пропускам някоя,гледаха ме,както само вкъщи са ме гледали....и разбира се,най-голямата ми благодарност е за моят лекар Д-Р СТАНЕВ-който проследи бременността ми от 7 г.с до нейният успешен финал и който никога не се отнесе към мен подигравателно или грубо-БЛАГОДАРЯ ТИ,ДОКТОРЕ,АКО ГОСПОД Е РЕКЪЛ,СЛЕД 2 ГОДИНИ ПАК ПРИ ТЕБ ЩЕ БЪДА. Той ми обясни и причината за спукания преждевремено мехур-бях изкарала малко преди това лека форма на грип,което е предивикало инфекция на околоплодните води...и така.
А малкият ми голям мъж е в перфектна засега форма-пу пу пу-с невероятен апетит,в добра кондиция и много спокоен-освен когато е глааааден Тати е на 7 небе....и сме вече наистина едно пълно семейство.
Май станах малко длъжка-но исках да споделя с вас невероятното си щастие и да благодаря на тези,които ми доведоха на бял свят милото рибоче.
_________________

c'est toujours moi:)

Вече мога и аз да разкажа историята на раждането на малката Ния
Влезнах в 9-тия месец и ме приеха да лежа в МД за следене на гестационният ми диабет, коремчето на бебка беше много по-голямо спрямо другите размери и старите патила, на които няма да се спирам. Та лежах там 4 седмици, чат пат ме пускаха градска за почивните дни или за 2-3 часа колкото да се изкъпя като хората. Въпреки, че условията на 10-ия етаж са много добри и екипа е възможно най-добрият за мен.
Поради дългият цикъл имах два термина - единият според цикъла, а другият според размерите на бебето - 21 април и 5 май. Та при поредната отпуска за броени часове, къпейки се на 27 в къщи видях как ми падна тапата. Доизкъпах се и се върнах в болницата. Там след преглед видяха, че имам 2 пръста разкритие, но бебка е високо горе и няма никакво намерение да слиза. А на мен не ми оставаше нищо друго освен да не ставам от леглото, водите бяха много, и при евентуално пукане бебето щеше да се заклещи в таза. На 29 решиха и в 9 часа ме свалиха за секцио. На УЗ ми казаха ,че беба ще е към 3 100 и ако стане по-голяма няма да ми мине и през таза (според рентгеновата снимка) Без много разправии набързо ми казаха да слизам към 3-ия етаж. Нямах време и да се панирам даже. Сложиха ми спиналната упойка и операцията започна в 9:30ч. На няколко пъти ми ставаше много лошо по време на операцията и се давех, но ми слагаха нещо в системата и минаваше бързо бързо. В 9:51ч. моята малка Ния проплака, показаха ми синьото й дупе и я взеха да я оправят, а мен да дозакърпят.Наистина по време на операцията нищо не се усеща, но после мъката идва в реанимацията. Заради систевите с окситоцин матката започва контракции точно където е раната. Слагат по желание инжекция за обезболяване, но тя само притъпява болките . 24 часа по-късно ме качиха на 7-ия етаж и започна раздвижването, което бе много трудно заради дренажа на раната. На следващият ден го махнаха и ми казаха, че мога да се кача да видя бебка, която заради моят диабет седя 4 дена в кувиоз. Постепенно ми дадоха и да я храня и така се опознахме и забравих и болки и неразположения
Искам да изкажа безкрайни благодарности на др. Карагьозова и др. Хранов в чиито ръце Ния пое първите си глътки въздух. Както и на целият екип от 10 етаж, които полагаха страхотни грижи за мен този 1 месец и накрая се радваха наред с мен
БЛАГОДАРЯ ВИ !!!

Раждането всъщност не е никак трудна и болезнена работа, ако си намерил подходящия лекар, който да ти помогне. Е, аз го открих и за мое щастие още в началото на бременността. За това спомените от първото ми раждане са само приятни

Терминът ми беше за 30.03.2005. През цялата бременност ме наблюдаваше д-р Ненов от болница Шейново, защото за мен е много важно лекарят, който те изражда да е запознат със състоянието ти, а не да те вежда за пръв път в родилната зала. Бременноста мина безпроблемно и точно в 00.10 часа на 30 март водите ми изтекоха. Естествено се паникьосах, защото не знаех какво ме очаква. Разпищях се, че ще раждам /мъжа ми пък се луташе из къщата като обезумял/, изкъпах се и потеглих към болницата. До появата на малкия /още от 4 месец знаех, че ще имам момчи/обаче имаше още много време. Приеха ме в болиницата с 1 см разкритие. Настаниха ме в стая,но не мигнах цяла нощ, не от болки- тях ги нямаше все още, а от вълнение, че скоро ще видя първото си дете. Сутринта дойде д-р Ненов, преглеждаше ме на всеки час, но напредък нямаше- до 13 часа разкритието бе едва 2,5 см. Следобед болките се засилиха и към 16 часа имах 4 см. Точно когато си мислех,че няма да мога да издържа, като мираж при мен дойде анестезиологът и ме заведе в предродилна зала, за да ми сложи епидуралната упойка. Тогава настъпи облекчението!!! /Преди това не вярвах, че болките наистина могат да изчезнат/. Това е елексир на живота и за мен всички жени, които доброволно избират да се мъчат без упойка, са си луди за връзване. Упойката помогна и за по- бързото ми разкритие и в 7.30 часа вече бях достигнала 10-те см. Бебето обаче още беше високо. И тук скъпи бъдещи майки е много важно кой стои до теб в родилна зала. Ако лекарят вземе неправилно решение може да се стигне до усложнения и за бебето и за майката. До мен обаче беше д-р Ненов- следвах точно указанията му, напъвах, въпреки,че не чувствах нищо и точно в 20 часа без 1 минута проплака моя син!!! Аз и не разбрах кога излезе, първите ми думи бяха- "а, роди ли се?" Аз също бях добре- още в родилна зала започнах да говоря по телефона и никой не ми вярваше,че съм родила преди минути.

Дано всеки има моя късмет за леко раждане! Бъдещи майки моя съвет е - не се оставяйте в ръцете на озлобените докторици в поликлиниките по време на бременността, а още по- малко на стажантките при раждането.

Здравейте майчета,бъдещи и настоящи !
Може би очаквате да разкажа нещо ужасно за раждането,ама нямаааа !
И така ето моята история :
Забременях в края на юни,разбрах го през юли.Бяхме опитвали 1 година !
В 3-и месец лекарката ми каза (ходех на конс. в Студентска п-ка,не ви препоръчвам) че имам двурога матка със септум,т.е. преграда по средатаи няма място да се развие бебето.Та да чакам да видя ще се развие ли,или ще абортирам...Да ама напук на всичко бебка си се развиваше напълно нормално.И тъй като бременността ми е патологична,започнах да ходя при завеждащ отделение "Патология" в Шейново д-р Румен Велев .На частен прием разбира се.Този човек е златен !!!Още в 4-ти месец като започнаха едни контракции заради тясната матка,та чак до 9-и..Но аз пиех магнезий и всичко мина добре.Докторката от Студенстка п-ка продължи да ме плаши че ще абортирам,но милия ми д-р Велев ме успокояваше и така се стигна до 38 г.с.
На 06.03.2005 постъпих в Шейново,с уговорката на другия ден в 8 д-р Велев да ми направи секциото.Настаниха ме във ВИП стая (той ми я беше запазил).Приеха ме много любезно.Казаха ми да не ям след 19 ч. нищо.Казвам ви цяла нощ сънувах банички...
На сутринта станах напълно спокойна.Нямаше и капка страх в сърцето ми,знаех че ще ме оперира най-добрия и мил доктор ! Дойде 8 часа а от д-р Велев ни следа... Към 10 ч. дойде и каза че днес раждат много жени,няма свободна зала и трябва да почакам.Та така до 16.50 следобед.Добре че съпругът ми и майка бяха при мен,та се отпуснах.В 17 ч. започна операцията.Първо ме премериха ,дадоха ми нощница и ме качиха на масата.Любезно ми обясниха какво ми предстои.Сложиха ми кактетър,което е малко гадничко,ама се трае...След това ми поставиха и упойката,една игличка в гърба и толкоз... не боля.Наливаха ме и с разни системи...Започнаха да режат а аз нищо не усещам,правя си секипа един мохабет,смеем се,все едно сме на кафе.В 17.15 д-р Велев силно ме натисна по корема,избута бебка и .... ТЯ СЕ РОДИ !!! Д-р Велев каза : "Честито Таня,имаш дъщеря,която ме напика !" Всички се смяхме а аз викам "Ми така е като ме натискате толкова силно..." Пак смях.Измиха я и ми я показаха.Хубава,оформенка,розова.Спеше си спокойно и не и пукаше от нищо (тя и сега си е пълен непукист) Роди се 2900 кг.,49 см.Д-р Велев започна да ме шие като през цялото време се смяхме и шегувахме.Абе казах ли ви че този човек е златен !? Като ме заши изнесе бебка да я видят съпругът ми и майка.Те между другото гледаха как ме шият,д-р Велев ги беше строил до прозореца в коридора където има прекрасна видимост към операционната маса.Не знам как не бяха припаднали...

Към края на зашиването започнах да треперя,но това е нормално,от упойката и от загубата на кръв..В 18 ч. приключи операцията и ме закараха в Реанимация.На коридора ме чакаха мъжът ми и имайка и ме поздравиха за сладкото бебче.Бяха се пооуплашили от гледката на разпорения ми корем,как ме шият де, ма аз им викам "Какво сте се шашнали бе,добре съм " и те се поотпуснаха.В Реанимация бях с едно приятно момиче,говорихме си.Е,като взе д9а ме отпуска упойката,бая ме заболя,ама кой ти помни вече....Гадното е чу матката почва да се свива а казват че тези контракции болят повече от родилните.Дадоха ми там някакъв аналгин ама слаба работа.Е,боля ме много през цялата нощ ама....трае се бе.На сутринта почти изкомандвах сестрите да ми махат катетъра че искам да си ходя ( да се качвам горе в стаята де) и те накрая ми го махнаха,какво да ме правят.Станах веднага,макар и много трудно.Затътрузих се към тоалетната а сестрите скочиха да ме държат,щяла съм да падна.Ама аз ги изгоних и казах че сама ще се оправя.Към 10 ч. ме качиха в стаята.В 11 вече съвсем нормално си обикалях по коридора,дори си се изходих по голяма нужда (бяха ни дали сиренце за закуска) Към обяд дойдоха на визитация а доктора казва "Изпускаш ли газове ?" "Какви газове,та аз си се и изходих вече " отговарям аз.Той остана много доволен.После идва една санитарка с една подлога да ме миела.И нея изгоних ,станах и си се измих сама в банята.С две думи възстанових се със скоростта на светлината,все едно не бях оперирана.Бях пациент-мечта за всички в отделението.Бебка ми я донесоха в 14 ч. грабнах я и веднага я закърмих.Във ВИП стаята беше готино,съпругът ми непрекъснато беше до мен,гледаше как кърмя Калинче и умираше от щастие...
Изписаха ни на 5-ия ден,след два дни ми свалиха конците.Д-р Велев каза че все едно не съм раждала,бях свалила и много килограми,абе френско гадже...

Ами това е май.Ако ме попитате как е минало раждането ще ви отговоря "Най-големия купон в живота ми !"
Така че бъдещи майчета я се стегнете,няма нищо страшно всичко ще бъде наред,пожелавам ви го от сърце !
А ,и ако раждате със секцио преди това се избръснетв къщи пред огледалото,както направих аз.Не се знае в болницата как ще го направят.
Хайде стига от мен,поздрави и целувки !!!
Накрая само да допълня: ГОСПОД ДА ПОЖИВИ Д- Р ВЕЛЕВ !!!

бебе Калина,07.03.2005 г.

Моята бременност ,можеше да мине ,за тежка.В 5 месец ми казаха ,4е имам разкритие 2,5 см. и 4е трябва само да си лежа в креват4ето и да хапвам.Така и направих,само ,4е крайният резултат бяха 30 килограма в пове4е и една голяма уплаха ,4е раждането ,Ще проте4е много тежко заради много ка4ени килограми.
Термина ми беше ,за 20.05.2004.В деветия месец ,ве4е бях едно движеЩо се ме4е ,което нон -стоп беше гладно.
Лекарят ме наплаши ,4е заради колиграмите раждането ,Ще бьде по сложно и по тежко.(Да уто4ня,4е раждах в Испания).
Няколко дни преди термина ве4ерта докато ве4еряхме по4на да
ме боли гьрбьткеф,4аках да се увели4ат контракциите поне на 15 минути и веднага трьгвах кьм родилното.Да ама не,както си ги 4аках така си заспах и те си "отидоха".
Всяка седмица ,през деветия месец ,ходех да слушат бебето и да ме преглеждат.Поредната среЩа с докторите беше на 20.05.2004.Отиваме ние с мьжа ми ,той 4ака от вьн а аз вьтре сьм се "разтлала",на едно легло сьс колани ,на корема ми.Сестрата ,като ме видя ,вьзкликна"КОлко е голямо бебето(тоест ,колко ми е голям корема)"По4на жената да ме гледа сьс сьжаление ,пьк аз само си мислех ,как като излезна ,Ще нападна машината сьс сандви4ите.Оба4е не ми се отдаде тази вьзможност,като ме ка4иха на магарето да ме прегледат , една много мила лекарка ме погледна и каза:"Ааааа,теб те вкарваме да раждаш "(бяха ми мьтни водите)Аз се стьписах ,обьрках се ,гльтнах си езика.........с две думи- голям ужас.
Седнах на един стол а те по4наха да ми записват някакви данни ,от паниката дори не си спомням ,какво са ме питали и аз,какво сьм отговорила.
Лекарите бяха много мили с мен ,вси4ки се грижеха ,да сьм по -спокойна и се опитваха да ме развеселят ,като ми говорят ,за килограмите,които сьм ка4ила ,пьк аз оЩе пове4е изпадах в ужас.
Излезнахме от стаята с една сестра и от вьн ме пита ,тя кой е моя мьж,показах и го и тя му каза"Приготви се ,след малко ,Ще те викнем да влезнеш при нея-Ще ражда".Аз се ухилих само и ниЩо не казах.Беше 12.00 4аса
Вкараха ме
в една стая сьс едно друго моми4е ,там бях за около 30 мин.Моми4ето беше ка4ило само 7 килограма и голям купон падна докато говорехме ,за разликата между килограмите ни.Нейния мьж беше при нея ,пьк моя все не идваше.По едно време жлезна една сестра и замахна застрашително една самобрьсна4ка ,с думите да легна на леглото,оба4е аз се бях подготвила оЩе от в кьЩи и ми се размина поне това.Оба4е клизмата не ми я спестиха-и по добре разбира се.Не е болка за умиране,само ,4е е неприятно усеЩане.След известно време се появи и моя мьж с една широка усмивка ,като каза ,4е е говорил с родителите ми и цялата рода се е запьтила ве4е кьм болницата.
Преместиха ме в отделна стая ,сложиха ми система,за предизвикване на контракците и малко по малко по4на да ми се изяснява ужаса.Тьй като бях ходила на курсовете ,за бременни се опитвах да дишам ,както се бяхме опражнявали ,но май ниЩо не се полу4аваше.Контракциите ми стигнаха до 80 процента ,когато ми сложиха системата.Мислех ,4е Ще умра ако се бяха забавили оЩе малко.В сьЩност те се забавиха доста,поне на мен така ми се стори де.Като дойде анестезиоложката по4на да си говори сьс санитаря ,който се се грижеше ,за мен ,за море ,плаж и ей такива неЩа ,а аз се гьр4ех пред нея.Санитаря оба4е и говореше ,за мен и се опитваше да ме развесели ,като и казваше ,4е ако се разделя с мьжа ми той ,Щял да ме вземе.
Свиха ме на топка на леглото и се по4на едно мерене...........най -сетне я сложиха прословутата упойка и аз се отуснах на леглото и по4ти заспивах от време на време.Виждах на екран4ео до мен ,4е контракциите са ми на 100 процента а аз не усеЩам ниЩО ,голяма радост беше ,4е болката е спряла ,живеех.Шегувах се ,4е Ще родя и няма да усетя бебето ,кога ,Ще излезне.Даже и майка ми влезна при мен,докато имах упойка.Оба4е в голямата ми радост от из4езналата болка ,по4нах да усеЩам, ,как ми се ходи до тоалетната по голяма нужда.Казвам им аз на лекарите,4е искам да отида до тоалетната а те ми се смеят и ми говорят,4е бебето се раждало ,и за това имам това усеЩане.Е имаха право.Леко по леко упойката ме пусна и по4нах да усеЩам вси4ко -креЩях ,като луда на моменти.Лекарката ми казва напьвай ,аз напьвам,дойде времето ,когато жената реши ,4е е дошьл момента за магарето и ме подкараха с леглото кьм него,а аз умирам......контракции,контракции лекарката сега ми казва не напьвай ,4е не сме стиганли оЩе.Лесно и е на нея,как да не напьваш ,аз и да не исках напьвах.Стигнахме до магарето ,преместиха ме от леглото на него и се по4на едно "НАПьвАЙ,НАПьвАЙ" ,абе тези хора не разбираха ли ,4е напьвах ,като ненормална ,оба4е бебко много голям и не може да излезне .Казаха даже на мьжа ми да ми каже да напьва ,(той беше с мен през цялото време) а аз виж ,Щях да го изям,колко го одрах по рьцете,само той си знае.
20 минути се мь4их там ,като ми бяха сложили друга упойка ,но тя не ме хвана.Видяха се в 4удо лекарите ,на мен силите ми из4езваха бавно бавно а бебето не излиза,разбрах ,4е ми правят епизотомия ,заЩото усеЩах,как ме режат. В 19.10 4аса 4ух едно прекрасно малко глас4е-изплака в момента ,в който го изжадиха,видях ,го ,разплакаха се ,сложиха ми го вьрху корема,за малко,кьдето видях ,4е има много интересни цветове на кожата си.
Отнесоха го на някьде.А при мен запо4на едно шиене......не ми се говори даже ,тьй като не ме беше хванала упойката можех да си преброя вси4ки бодвания.Докато ме шиеха мен дойде една сестра и каза,4е бебко тежи 4.256кг.
Не зная ,колко време са ме шили ,но за мен край нямаше ,през това време от сьседната зала ,една жена извика два пьти "Ох не мога" и роди .
Кошмара сьс шиенето свьрШи и ме ка4иха обратно на леглото ,донесоха ми бебето а то с една копринена кожа,само да го схрускаш ,ядеше си рь4и4ката милото -ми гладно детето.
Ж момента в който ме изкараха от родилното ,за да ме ка4ват кьм стаята усетих ,как цялата рода пла4еше ,като ни видяха ,4е излизаме.
След ,като дойдох малко на себе си ,разбрах ,4е бебето даже е извадено и с форцепс,но аз не сьм разбрала ,мьжа ми го е видял.
За вьзтановяването по добре да не говоря-страшно беше,но сега е само едно минало и резултата от вси4ко това ,грее живота ми всеки миг и развеселява дните ми ,когато ми е тежко.

Бих казала че бях късметлийка тогава.Термина ми бе на 11 април.И аз очаквах с нетърпение вече да родя.Майка ми се бе притеснила,да не би и моето бебе да е омотано с пъпната връв както съм била аз.И аз за да я успокоя отидох при Д-р Рени Райчева в Майчин дом.Жената ме гледа внимателно на ултразвук и ми каза нищо ти няма,но за успокоим майка ти ,ако не родиш до сряда ела да те приемем,да си лежиш тук.Дойде сряда,приеха ме да си полежа.Искам да ви кажа че полудях,катерех с нагоре надолу по стълбите,само да тръгне:-)Ходих пеша до кафето на 14 етаж тогава за кафе:-))).И по закона на Мърфи в петък към 18 започнаха контркцийте,нямаше Рени райчева,нямаше 6-5 започна се.В предродилна зала се разхождах за да стане разкритието по голямо.После ме вързаха за монитор и система.Дойде шев екипа Д-р Събев и каза "Хайде тия булки да раждат,че утре сме на избори(бепе 19.04 1997-денят нв който СДС спечелиха).И се започна,мен ме пое една акушерка,която се оказа позната на един доктор от клиниката в която работя.Между контракцийте научих всички клюки от клиниката.И всички вицове за мед работници.Раждането бе трудно ,но успешно.Родих в 01.20.през ноща малко хубаво момиченце-2.900 49 см,а имах чуството че раждам 4-тонно слонче.Ушиха ме добре и ме пратиха на 7 етаж да лежа.Балгодарна съм им на тези хора,за отношението и вниманието им.
А сега ще видим къде ще родя,имам още време да мисля:-)

И аз най-после се наканих да напиша накратко как протече раждането на първото ни дете преди близо година. Детенце седи на пода, ръфа бисквитка и ме гледа окуражително, така че започвам.
На 10-ти декември 2003, след една седмица закъснение и един отрицателен тест отидох на гинеколог. Той потвърди бременността, поздрави ме, издаде ми картон за бременни и ми насрочи следващ преглед и аз си излязох ошашавена от кабинета му. Бре, ами сега? Не беше планувано, времето не беше много удачно и за двама ни, но какво да се прави? Вечерта казах на любимия, той също беше немалко стреснат и повтори няколко пъти, "Леле, каква я свършихме!" Отне ни около седмица, докато започнем да се радваме на предстоящото събитие.
Такава бременност желая всекиму - скучна, скучна. :-) Нито ми беше лошо, нито имах киселини, нито ме боля нещо, като се разговореха бременни, не смеех да се обадя. :-) На два пъти съвсем леко прокървих, но се оказа абсолютно тривиална история, леко удебеляване на лигавицата на шийката, и това си беше. През цялото време се чувствах отлично, само последните две седмици малко ми се подуваха краката, но съвсем поносимо, като се има предвид, че беше август.
И така, на 5-ти август следобяд усетих първите болезнени контракции. Викам си, добре, почна се. Уфф, най-после, писна ми да бременея. Отидохме със съседката на кафе по този случай, хем да се покефя за последно като "самостоятелна", хем и да не седя у нас и да си въобразявам глупости, а и имах доста да чакам, както си знаех. Вечерта се прибра мъжа ми, аз го осветлих набързо какво ни чака, приготвихме едно-друго, вечеряхме и седнахме пред телевизора с часовник и химикалка да следим продължителността и интервалите на контракциите. До полунощ нищо особено, през нередовни интервали, не особено силни. Аз се обадих в болницата, която си бяхме избрали (в съседен град, на 15 км), че идвам, и се топнах във ваната по съвет на акушерката си. Така може човек да прецени най-добре: ако са истински предродилни контракции, стават редовни и зачестяват. Ако са "фалшива тревога", изчезват.
Реших, че явно тоя път е фалшива тревога и си легнахме. Около 3 сутринта не само внезапно се събудих, ами буквално бях изхвърлена от леглото от една контракция. Неволно извиках, защото болката много ме изненада. Не че не очаквах болки, ама както си спиш така да се озовеш във вертикално положение, не е шега работа. :-) Благоверния, все още сънен и почуден защо не може да си доспим, пък тогава да раждамe, се потътри с чантата ми към колата, като на всеки 20-30 метра трябваше да спираме, за да си поема дъх. Пристигнахме в болницата около 3:15-3:30, акушерката, при която се бях записала, се оказа на смяна, много мило ме посрещна, сложи ме веднага на кардиотокограф, прегледа ме и установи 5 см разкритие. Тоновете на бебче бяха чудесни, така че нямаше основание за бързане или притеснение. Аз си полегнах, а акушерката отиде да подготви родилната вана (бях си избрала от самото начало раждане във вода). След малко ни въведоха в родилната зала (зала звучи огромно, това беше една голяма стая, с всичко необходимо, но много уютна, боядисана в прасковено, с весели пердета на прозорците). На масичката - бутилка минерална вода, ваза със свежи цветя, запалена свещ. Абе да се чуди човек да ражда ли е отишъл, или да се мляскоти с любимия. :-)
И така, топнах се аз в заветната вана и зачаках. Междувременно дойде новата смяна, с акушерка, която не познавах, но предишната ми я представи, също много мила и приветлива. Мъжа ми беше при мен почти през цялото време, скокна само към 7 да пийне едно кафе и да хапне един сандвич, че примираше горкия. А аз на няколко пъти благослових решението си да раждам във вода. Наложи ми се да изляза от ваната и да отида до тоалетна един-два пъти, което ми даде възможност да преживея някоя и друга контракция "на сухо". Веднага щом се съвзех, се втурнах колкото ми държаха краката към спасителната вана! Разликата е невероятна.
През цялото време си приказвахме и се шегувахме с любимия, акушерката често ни оставяше насаме.
По едно време забелязах, че тапата ми падна, викам си, а, почна се. Акушерката установи 8 см разкритие, тоновете на бебче си бяха чудесни, така че продължих да се плацикам и да дишам както ни учи акушерката в подготвителния курс. Много помага да има кой да ти обясни кое как се прави, ей! И йогата за бременни много ми помогна, защото ме научи съзнателно и целенасочено да се отпускам, както и да дишам правилно.
Изведнъж започнаха напъните, които много ме изненадаха и стреснаха. Не защото бяха болезнени, напротив, в сравнение с контракциите изобщо никакви болки не усетих, но изведнъж тялото ми вече не беше под мой контрол и правеше каквото си иска. Акушерката се закотви от долната страна на ваната, любимия от горната, подлагаше ми кърпа под бузата, да не ми е твърд ръба на ваната и много се грижеше за мен, макар и хабер да си нямаше какво да прави. Акушерката дишаше с мен, за да ме "води", стенеше "а" и "о" с мен, казваше ми кога да напъвам и кога да спра (спирането беше далеч по-трудно от напъването) и само ме хвалеше и насърчаваше. Много е важно това в този момент, една добра дума, едно "браво" дават много нови сили!
Страха от прословутото разкъсване ме накара да "пропилея" един-два напъна, но не след дълго, в 9:24, малката принцеса се появи. Акушерката я извади от водата, сложи я на корема ми и я зави с топла мокра кърпа. Такова едно мъничко, топличко, хубаво миришещо розово бебе, невероятно. Погледнах мъжа си, той я гледаше и плачеше. Сълзи се търкаляха по бузите му когато посегна, погали ръчичката й и каза, "Здравей, добре дошла!" Трудно се описват такива моменти.
След като се запознахме (междувременно като в сън си спомням, че акушерката ми каза да напъна още един път, да излезе плацентата, което направих без особено да ме интересува какво става), взеха съкровище да го теглят, мерят и преглеждат, а мен ми помогнаха да изляза от ваната и да легна на леглото да ме зашият. Сложиха ми май някаква местна упойка, нещо ме шиха, но това сякаш изобщо не се случваше с мене, аз си лежах в леглото, в ръцете ми бебче вече сучеше, а до нас лежеше щастливия тати и нямаше очи за нищо друго.
Мъжа ми попита още докато ме шиеха дали може да си ни вземе веднага вкъщи, защото не искаше да се отдели от нас. Аз настоях да остана обаче една нощ, просто "за всеки случай".
Татко ни отиде за малко на работа, да предупреди, че си взема полагаемата му се за бебе отпуска, след което у нас се обадил на новоизпечените баби и дядовци (даже успял криво-ляво на нашите на български да им обясни, че ще ми донесе мобилния в болницата, и кога да ми се обадят). Надвечер пристигна с букет, бутилка шампанско и шоколадови бонбони, и отпразнувахме събитието на балкона в отделението, бебка со все креватче беше до нас, но спа през цялото време.
През нощта спах много лошо, защото беше бая горещо, а и постоянно ревяха нечии бебета и хора се разхождаха напред-назад. С огромна радост на другия ден си стегнах бебче, натоварихме се в колата и потеглихме към дома.
Та така дойде на бял свят нашата весела, спокойна и здрава дъщеричка. Пожелавам такова раждане всекиму!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Във възможно най-неподходящия момент. Мъжът ми тъкмо беше заминал за Полша за 2 нощи и 1 ден. Добре, че не тръгнах с него. Тъкмо си легнах вечерта, и към 1 ч бльоп - изтече ми водата. Както си бях уморена, така се оцъклих на 4 на секундата. Взех си бърз душ, посъбрах малко багажец и се обадих на Мона Лиза (Мона Елизабет - така се казва свеки) да се стега да ме кара в болницата. Обадих се и в болницата, разказах им, че водата изтече, но нямам контракции. Казаха ми ако искам да си остана в къщи и да си поспя до сутринта или пък да заповядам в болницата още веднага. Предпочетох да ги навестя, защото много се бях панирала и така или иначе нямаше шанс да заспя до сутринта.
И така пристигнах в болницата напикана от всякъде. Прегледаха ме, дадоха ми от техните дрешки и ме пратиха в една стаичка... да спя. Понеже им казах, че няма шанс да заспя, и решиха че е уместно, да ми ударят един морфин в д-то (тогава не ми беше ясно защо го направиха, но в последствие разбрах колко е важно, човек да се е наспал като тръгне да ражда). Аз така или иначе почти не спах, въпреки морфина. Четох си книжка за раждането. През цялото време имах леки контракции които лека полека до сутринта бяха станали доста осезаеми. По едно време пак изтече огромно количество вода, и от този момент се почна. Мона си беше заминала да си доспива. Но сутринта пак се появи, свежа, свежа. Акушерките решиха, че с 4 см разкритие може да ме карат в родилно. Това става около 9 ч сутринта. Изглеждаше, че всичко върви по вода, нормални ефективни контракции и изобщо тип топ. Направиха ми клизма и ме подкараха към родилното. Мона плътно до мен. В родилното ми показаха различни приспособления за раждане, казаха какви упойки мога да ползвам. Аз бях решила, че освен кислород, друго не искам. В последствие установих, че кислородът е мижи да те лажем. Поне при мен ефект нямаше, напротив, по-скоро ме изнеряше, щото не можех да дишам добре в онази фуния. Ама те пък непрекъснато ми я тикаха в муцуната и викаха, че на бебето му било нужно. Така и не разбрах, кво имат предвид. Помъчих се 2 часа, през които достигнах разкритие цели 7см. До тогава всичко си вървеше нормално. Аз бях страшно уморена и между контракциите заспивах ли припадах ли не знам точно. Но от умората те ставаха все по-слаби и неефективни. Стигна се до там, че даже започнах да се затварям. Така след 2 часа яки болки и никакъв напредък, ми предложиха да ми пуснат система за усилване на контракциите. И в комплект с нея върви епидурална упойка. Съгласих се, защото усещах, че ако ми усилят контракциите и просто няма да оцеля. Извикаха екип млади момченца анастезиолози, пробиха ми гърба и след малко ми поолекна. Вече не усещах контракциите. Само не знам защо трябваше да чакат 2 часа да ми пуснат системата. След нея лека полека пак почнах да се отварям. Не знам защо, ама си имах ужасни болки, въпреки упойката. Обясниха ми, че тя не действала с последната фаза на изтласкването. Айде постигнахме разкритие за раждане. Ама сега пък бебето не било застанало правилно. Айде още не знам колко часа чакаме бебо да се завърти. Аз умирам, а те ме карат да чакам. Акушерката беше напълно безпомощна, събра половината болница да и помага. Всеки дава идеи, ама така и не стигнаха до консенсус. Айде най-после бебо уж се бил обърнал. И ме карат да напъвам. Ама аз изобщо не усещам напъвам ли кво правя заради скапана епидурална. И явно не съм напъвала като хората. Имаше предложение да ме срежат уж да направят повече място да излезе бебо по-лесно. Добре, че не се прие. А през това време от съседните стаи се пищи на умрело. Докато бях там роди една камара народ, повикат малко и готово. А аз си седя и си пищя часове наред без резултат. Добре, че съм си малко нервна. И като се вбесих в един момент... Викам си тия явно ще се въртят покрай мен безпомощно и най-много накрая да ме срежат и извадят бебо с вакуум. Я по-добре да се стегна и да действам сама. И почнах да напъвам колко сила имам, въпреки че нямах напъни. Ама при контракциите си напъвах като дзвер. Показаха ми с огледало вече главицата с косица можеше да се види. И все викаха айде още един път и готово. И аз все чаках да излезе главата и да усетя как ме разкъсва. Нищо подобно. Добре, че ми казаха, че е излязла, нищо не съм усетила. После се оказа, че не ме била разцепила отвън поне. Отървах се с 4 вътрешни шева, които също не усетих кога и как направиха, може би заради епидуралната... не знам... Беше около 7 и половина вечерта.
Мона се бореше геройски наред с акушерките през цялото време, даваше ми водица и изобщо изпълняваше всичките ми заповеди. Само за кислородната маска не се разбрахме, тикаше ми я непрекъснато в муцуната и бая овикване отнесе по случая. Ама иначе много помогна жената... не знам какво щях да правя без нея.
Сина и до последно не знаеше нищо. Като родих ме накара да му се обадя. А бебо реве. И ме пита кво е това, казах му това е сина ти. И вече го усешам нашия как почва да се задавя от рев. Вика как може никой да не му е казал, колко много е бесен на родителите си....
Не знам дали изобщо е спирал да реве горкия. На другия ден сутринта с едното пристигане в Дания дойде при мен ревейки. Ех, то щастие то чудо. Е заради такива моменти само си залужава човек да се помъчи ако ще и 18 часа и половина.
Бебо се роди 2 седмици преди термина, 3.725 кг, 54 см. Решихме да го кръстим Давид, означава "възлюбен". Защото мноо, ама мноо си го бичкаме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Терминът ми беше на 28.08.2002г. Мъжът ми беше на работа на 26.08.2002г и ме бе оставил при майка ми в Младост защото в новия квартал където живеехме не познавах никой и ми беше скучно. Себим си и си говорим и аз усещам контракция. Погледнах часовника 13:00часа. Засякох следващата след един час. Нищо не казах на майка ми защото знаех, че ще се панира и ще ме изнерви. Звъннах на мъжа ми да дойде да ме прибере в къщи да си чакам на спокойствие. Той милия така се беше шашнал, че дойде за 10мин от другия край на София. Майка ми обаче разбра и почна да се върти около мен. Беше притеснена, че бъх решила да раждам без уговорки в Света София. Прибрах се в къщи , изкъпах се, направих си тоалета и зачаках. Контракциите ми станаха на 5мин. и аз с багажчето в болницата. Прегледаха ме и казаха, че нямам разкритие - да ходя да се разхождам. Както се оказа с моя цикъл съм си раждала всеки месец и за това си търпях и мълчах. Контракции на 3мин - отговор - ходи да се разхождаш. И така общо 4 пъти ме връщаха. Накрая ме приеха с контракции на 2мин. без разкритие. Настаниха ме в патологията да си лежа. Аз обаче не мажех да лежа и се разхождах в коридора за да направя разкритие, а и за да не преча на другите бременни които спяха в стаятя. В 02:00часа през ноща ме свалиха да раждам с 6см. разкритие. Събудихме със сестрата от патологията дежурния екип и те ме вързаха в предродилна да слушат тоновете. Всички отидоха да си пият кафето и нямаше кой да мине абе едно око да ти хвърли. Аз лежа и стискам зъби, не че не боли, ама така ме е боляло всеки месец. А и не исках да ги притеснявам. Извъртях се леко и си легнах настрани - не болеше чак толкова. По едно време минава една акушерка и ме вижда и като кресна тая жена: защо лежа на страни, вредя на бебето и кво ли не. Е вече кипнах. Много спокойно и обясних, че е нейно задължение да ми обясни спокойно как да застана и прочее и че ако им липства на екипа че не викам така ще кресна, че цялята болница ще събера да види какво става. Оставиха ме за сутрешната смяна. Застъпиха те дойде някякъв доктор, спука ми водите и като се започна... Кой не мина той не бръкна да види какво става. Аз вече имах и напъни. Мина един доктор който погледна през вратата. Казах му че почвам да раждам, а той ми вика "Споко имаш време." Аз пак си трая. Дойде друг доктор. Седна на леглото и с една мазна усмивка " Ти кога трябва да раждаш" Е вярвате ли ми че вече не издържах. Със същата мазна усмивка му обясник, че има късмет че съм вързана иначе ще стана да го обеся с кайшите за назидание на другите. Изниза се моментално. След малко мина една акушерка и като ме видя жената почна да ги събира, че раждам в леглото. А сигурно не бяха минали и 10мин. откакто бях говорила с доктора който ми каза СПОКО. Преместиха ме на магарето и родих веднага на 28,08,02г в 07:40 сутринта. Изроди ме акушерката , а докторът само пое бебето. Вдигна го високо и почна да го върти. Каза " Виж майче твоето момиченце". А аз умряла от ужас го попитах защо не плаче. Той спокойно ми обясни, че трябва да се аспирира и в следващия момент я чух да плаче. Тогава ми я подадоха и това беше най хубавия момент. Разминах се без шевове. Съжалявам само, че така и не видях повече тази акушерка и не можах да и благодаря, защото само тя ми обърна внимание. И въпреки всичко пак бих родила, но ще се замисля дали ще е пак там.

Бремеността ми мина на легло. Предния месец имах спонтанен аборт в 4 та седмица след прекарана нервна криза поради скандала, който ми спретнаха родителите на бившия ми в собствения ми дом. Та предупредени от лекаря да се пазим следващите 6 месеца, ние чинно си ползвахме презервативи. Е, да ама цикълът ми си започна съвсем редовно, но със слабо течение и силни болки, нещо нетипично за мен. На 10-тия ден каката (сестрата на мъжа ми, която е мед. сестра) ме заведе в кабинета на д-р Хаджирадев, защото там имало нов видеозон. Набързо му изрецетира симптомите, а той като ме погледна каза:"Честито, имате си бебче, желано ли е?", на което каката отговори веднага вместо мен с да и доктора ми предписа лекарства, 10 дни никакво мърдане от леглото и да дойда след това да видим дали има сърдечна дейност. Като излязохме от кабинета каката ми обясни, че ако е била казала за аборта директно влизам в болницата до самото раждане, а така ще си лежа в къщи. Е, лежах до 5-тия месец, когато получих втората бъбречна криза и се наложи да вляза в болницата, но там разбрах, че ще изляза като родя, което не ме устройваше, защото свадбата ми бе след два месеца, а докторите ме успокояваха, че щели да ме пуснат градска за уикенда за да се омъжа.
Една нощ обаче ме заболя страшно зъб и на сутринта ме изписаха да го лекувам. То лечението му продължи до раждането.
Теди бе определена за 16.07.2003, но на 10-ти започнаха болки в корема, разтройство и повръщане. Доктора каза да отивам в болницата. Там се усъмниха, че може да е нова бъбречна криза, която да предизвика раждането, а разкритието ми бе 2 см. Питаха ме какво съм яла , а то бе чиста чешмяна вода, нямах изобщо апетит. Откъде да знам, че било от шепата гъби, които ядох преди два дни, но когато се срещнах отново с тях ми светна. На другата сутрин Хаджирадев ме сложи на монитор и ме изпрати в къщи да чакам раждането.
Болките бяха слаби и си мислех, че няма да е толкова скоро. След два дни през два часа започнаха силно болки, но реших, че ми е още рано и си легнах да спя. В 1 ч през ноща ме заболя кръста и през 15 мин започнах да ходя до тоалетната. При едното от ходенията започна да сълзи нещо, падна и тапата. Събудих всички и хайде към родилно. Тапата паднала, но мехура се спукал някъде нагоре, а разкритието ми било едва 4 см. Каката веднага дойде и тя. Аз се пошегувах, че ако го карам на два дни с по 2 см няма да е скоро. Бях се обръснала, а за клизма решиха, че ми е рано защото съм щяла да раждам чак по обед. Настаниха ме в предродилна. Каката остана при мен. Персонал липсваше. В 5 ч ми изтекоха водите. Акушерката ме прегледа 6см, но ме успокои, че преди обед няма да стане. Аз не можех да определя кога имам контракция и кога не, сякаш всичко бе един напън. За да не ме боли напъвах. В 7 сутринта при един от напъните главичката тръгна да излиза. Каката извика акушерката, а тя веднага ми извика да задържа и да отивам в родилно. За отрицателно време екипа дойде, за да поеме бебето. В 7,07 Теди се роди и изплака.
Акушерката ме прегледа и каза, че трябва да ме шият. Д-р Димитров ме попита дали съм яла, а понеже бях решила, че няма явно да е тази нощ вечерта си хапнах стабилно, та ми направи 4-те вътрешни шева без упойка. Почти не ги усетих. И с клизмата се разминах, но този пясък накрая ми разказа играта. Оставиха ме сама в родилно, покриха ме с един чаршав и аз си го надигах, за да не ме притиска толкова силно. Не ви съветвам да го правите, защото на другия ден се наложи да ми бият 2 инжекции.
Лежах и гледах малката Теодора 2,850 49см. Лежеше си тихо и кротко. След два часа ме закараха в стаята, а когато след час станах от леглото ми донесоха и малката. Тя бе много послушна, плачеше само за да съобщи, че е гладна. С кърменето си нямахме никакви проблеми и тя наддаваше стабилно. Проблемите са ми сега, че вече станахме на две години, а все още малката иска да суче. Пък то и кърма имам, нищо че вече се върнах на работа, а тя ходи на ясла.
Изписаха ни след 6 дни, защото Теди все им се струваше, че е жълта, а аз з че съм анемична, та по два пъти на ден ни боцкаха да ни вземат кръв и се чудеха как така всичко ни е в нормите. Накрая дойде д-р Хаджирадев и каза, че ние сме си бели по рождение всички и било нормално, та ни изписа.

Колкото и да не ми се вярваше,дойде и моят ред да се разпиша тук.А този момент ми изглеждаше в необозримо бъдеще...На 23 август в 4 сутринта бях разбудена от една рязка и остра контранкция.Станах и видях,че съм се сдобила и с няколко капки кръв.Направих си кафе и се лепнах пред компютъра,където до обяд си комуникирах с повечето от вас (благодарностите после).Заради контракциите не се усъмних,че ще раждам,но...отидох за 1 час цели 5 пъти по голяма нужда.И се сетих,че една мама тук беше казала,че по това се познавало,че ще раждаш.След като хубаво ме нахокахте да ида в болницата,реших да минем оттам,отивайки на пазар,че на другия ден-24-ти любимият имаше РД и бяхме поканили гости.Та отиваме наобяд в болницата,без багаж,без документи,ей така,за един мониторинг и после на пазар.Но...до пазар не се стигна.Прегледаха ме и ми казаха,че имам 5см разкритие.Имах някакви нередовни контракции,ама чак пък да раждам...не бях готова и взех да се моля да ме пуснат да си ходя,та сигурно ме взеха за пълно куку.Беше пълно с раждащи и нямаше свободна предродилна,та по тоя повод ни пъхнаха направо в една родилна и ни зарязаха.Любимият хукна за багажа,аз се панирах пред мониторите и нито приемах,нито предавах.Така стана 5 часа следобяд и се весна една акушерка да ме прегледа.Каза-охо,работата наближава.Каза,че всичко вътре било много разтегливо,имала съм вече 8см и ме накара да легна на леглото,тъй като аз досега си седях на един стол и твърдо отказвах да повярвам,че ще раждам.Легнах и контракциите започнаха да стават доста гаднички.Даде ми една миниатюрна цивилизована тубичка с гел или иначе казано-клизма.Сложих си я,но нямаше ефект вече.Та взе да ме боли и взех да се превивам и за мой ужас тялото ми започна абсолютно неконтролируемо да се напъва.100 пъти четох,че не бива да се напъваш преди да ти кажат,но ние с мъжа ми си бяхме все така сами в стаята и никой нищо не казва.Сълзи ми течаха от усилие да не се напъвам,но...напразно.Не ми бяха спукали мехура и аз започнах да си се напъвам насериозно.Тогава се спука и водите изтекоха и аз в този миг вече разбрах,че мърдане няма-ще се ражда.Нямах време да се панирам.Влезе пак акушерката и като ме видя-ахна.Главата му се виждала,разтича се,повика още една жена,разкрачиха ме и се започна едно напъване...ей това ми беше най-гадното от цялото раждане.Контракциите се търпяха,но това напъване без контрол...мога да нарека тази крайна фаза с една точна дума-животинско.Мъжът ми стоеше до мен,стисках го за ръката и напъвах с всяка клетка на тялото си,беше гадно.Усещах бебето как слиза и бях убедена,че няма да мине през скромната ми долна дупка...Както си бях писала и преди тук,че от самото излизане на ббето ме е страх,така си и стана.Наложи се епизиотомия,но срязването не болеше.Направиха го когато започна една контракция и се усети като леко парване.След това напънах и бебето излетя като тапа-цялото и изведнъж.Добре,че акушерката беше една 60-годишна вряла и кипяла,та успя да реагира и го хвана,но политна назад.За малко да го запратя на пода.Плоьоснаха ми го на корема,едно такова горещо и мокро,мъжът ми плачеше до мен ,а аз само си мислех-ох,край,свърши се и се сетих за Яна,дето така казала и нейната докторка й казала-напротив,сега се започва.Викнаха една докторка,която се зае да ме шие и сега съм с конци чак до гъза,с извинение,но минават,това да е.Натиснаха ме и дръпнаха пъпната връв,плацентата излезе.Разгледах я,наистина е гадна,както казвахте,ама не можеше да не я видя.Мъжът ми сряза пъпната връз с голяма гордост.Сложиха ми система и при мен дойде възрастната акушерка и каза-"Мило момиче,от много дълги години не съм имала толкова перфектно раждане,толкова изцяло подпомагана родилка от природата,толкова смела раждаща.Иска ми се всички раждания да минават така,като твоето-точно като по учебник".Зарадва ме,разбира се с тези думи,кой не би се зарадвал?Убедих се,че и 100 тома с разкази за раждане да прочетеш,пак няма да си наясно какво точно и как става.Но вече мина и сега си имаме един малък Кристиян.Хм,малък-роди се 3600 и при това 3 седмици преди термина.Представяте ли си след 20 дни колко щеше да бъде...брр...тогава епизиотомията ми трябваше да е до гръбнака отзад...
Не ви пиша болници и имена,защото съм в Брюксел.Малкото чудовище сега само яде и сере,аз имам цици като на Саманта Фокс и голяма нужда от сън.Но...то не може всички хубави неща накуп.Желая на всички,които им предстои да раждат,да мине леко и безпроблемно.
И сега да благодаря пак на всички вас.Бяхте ми през тези девет месеца незаменима опора,утеха и полезни,особено тук,където няма кого да питам и разпитвам.Знам,че ще сме заедно и сега,когато смених статута-от бъдеща,на настояща.Хиляди,хиляди благодарности на всички за съветите,съпричастието и милите пожелания след раждането.Иска ми се да ви спомена поименно,но малкият глист сигурно ще се събуди и няма да ми стигне времето.Милион целувки от мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Blondi на 29.08.05 15:31.

Започнахме с едноседмично преносване и непрекъснати спекулации на тема секцио. В продължение на две седмици имаше от дъжд на вятър леки контракцийки, които – после разбрахме – бяха само подготовка към Големия момент. Начакахме се, но най-накрая и този момент дойде.

На 05.09. сутринта нещо бяло и слузесто изтече. След бърза консултация по телефона с лекаря, с който имахме уговорка, разбрахме, че било тапата. Записахме тоновете (за пети пореден път) и се прибрахме по живо – по здраво.

На следващия ден изтекоха водите. Обадихме се отново на доктора и тръгнахме към болницата. За своите перипетии няма да разказвам, не са интересни тук. Ще кажа само че не стигнах до приемен кабинет, тя трябваше да се оправя сама. И така. Приели я, записали пак тоновете на бебчо (перфектни както винаги), прегледали я (2-3 см разкритие в зависимост от дебелината на пръстите на преглеждащия; в Света София му казват „слагам една ръкавица“), приели я и й направили клизма (не било толкова гадно, колкото очаквала). Изръсих се бая парички за всички екстри, но си ги получихме. Е, питали я, дали е сигурна, че е за VIP-родилна зала, нищо че го пише в картона на челно място. VIP-родилната зала е хубава (бяхме я видели още на лекцията, която посетихме преди около месец и половина). Най-приятното е, че тя съвместява предродилна и родилна в едно, така че няма разходки из коридора, няма и висене в коридора след това. Но да не се отклонявам.

Аз се освестих и към 18 ч. отидох при нея. Още нямаше нищо. Само водите се доизтичаха, но иначе нямаше нито контракции, нито промяна в разкритието. Седях при нея докъм 22 без нищо да се случи. Акушерката тактично ми намекна да си отида, та да може тя да поспи малко – преди сутринта не се очакваше нищо. Прибрах се и си легнах.

Към 02 ч. се обади. Болките бяха започнали. Викала лекар, прегледал я. Нямало никаква промяна – 2 см разкритие, дебела шийка. Не искаше да отида при нея и аз пак се отдадох на Морфея.

В 05 ч. се обади отново. Звучеше коренно различно. Болките й бяха станали силни и начесто. Веднага отидох при нея. Занесох й дрешка и някакво мазило за нос, защото синузитът й точно сега беше решил да й запуши тотално носа.

Към 05:15 бях при нея. Тя лежеше на една страна. Имаше вече силни болки. Акушерката, която ме преведе, й „сложи една ръкавица“. Разкритието вече беше 6 см, а контракциите – стабилни и много начесто. Боцнаха й но-шпа в дупето и й включиха система, но каква – не разбрах. Трябва да е била окситоцин.

Към 06:00 отидохме до тоалетна. Заедно с изпишкването от нея започна да тече и кървава слуз. Акушерката каза, че така трябвало и че това били последните води – след тях бебето излиза. Дойде докторът. Прегледа я. Пълно разкритие, никаква шийка. Болките й бяха яки, а заради запушения нос и не можеше да диша както трябва. „Идва, идва!“ – това беше по-скоро писък от гърлото й. Веднага я качихме на масата. Вляха й нещо от спринцовка през абоката.

Два-три напъна бяха достатъчни: бебчо излезе.

Продишаха го и той изплака. Измиха го, повиха го и го сложиха в... и аз не знам точно какво е това, в което го сложиха. Бяха го настроили да затопля до 36.3°, но това не е единствената функция на тази джаджа. Както и да е. Тя го поиска и докато докторът я кърпеше (уж било малко, пък четири шева), бебчо лежа в прегръдките на мама.

Така се роди моят син. Нямах честта да срежа аз пъпната връв, но и без тая чест раждането на Борис-Михаил си остава най-великото събитие в живота ми. Накрая искам да кажа: мъже, присъствайте на раждането на децата си! Жени, изисквайте това от мъжете си. Както се изрази акушерката, „животът се ражда сред кръв, лайна и урина“. Приятно е да го направиш на чисти чаршафи, но трябва да го видиш и как се ражда – сред болката и кръвта. Иначе никога не можеш да оцениш мъченичеството на майката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Чeтa на 08.09.05 10:54.

И пак да допълня (дано не ставам нагъл вече):
Първата акушерка се казва Белишка.
Втората - Беляева.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето, че дойде и моето време да се разпиша в тази тема. Не мога да повярвам как излетяха последните месеци, имам чувството, че вчера видях 2те лентички на теста и изтичах при съпруга си с туптящо сърце да му съобщя новината-момент, който никога няма да забравя. А после- после се занизаха бремелинските месеци, за които мисля с такова умиление и сякаш мъничко ще ми липсват...
Първо да кажа, че прекарах по-голяма част от бременността си в България. Бях наблюдавана от д-р Капка Атанасова и акушерка Рени в Майчин Дом-Варна, на който съм безкрайно благодарна и от чиито грижи се надявам да се възползвам и при следващата ми бременност дай боже.
Всичко започна на 6.09 към 16:00, когато ми падна тапата. Когато я видях разбрах защо момичетата казваха, че не може да се сбърка с нищо. Известно време стоях на тръни и "дебнех" за други признаци, но си знаех, че тапата може да падне и доста преди да започне раждането и щом не последва нещо по-убедително реших да си лягам. И без това следващата ми консултация при гинеколога ми беше насрочена за следващия ден на обяд. Не знам защо, но не успях да спя цяла нощ. Към 9 часа сътринта започнах да усещам болки, подобни на предменструалните. Реших да се подготвя, взех си душ, обръснах се старателно и в 12 бях пред кабинета за консултация. След прегледа се оказа, че съм с 4см разкритие и лекаря се обади в болницата да ме чакат. Аз казах, че ще отида след 2часа, защото исках да си отида да взема мъжа ми и багажа за болницата, но той не беше сигурен дали идеята е добра. Така, че аз отидох сама в болницата, а майка ми отиде да вземе мъжа ми и багажа.
Така, че в 1:15 бях на регистратура , усмихната до уши. Като ме видяха решиха, че ще ме прегледат първо, защото били претоварени, а изобщо не вярваха, че раждам. Е, след като ме закачиха на мониторинг се убедиха, така че ми сложиха система, направиха ми клизма, както аз пожелах и зачакахме. Контракциите ми бяха на 3-4мин и продължаваха по около 50сек. Попитаха ме за епидуралната, но аз реших, че е рано. Мъжа ми и майка ми дойдоха, така че си говорихме с тях, аз се усмихвах през цялото време. На 6см реших, че искам упойката, защото започнах да усешам неприятна болка. Почаках мъничко, защото анестезиолога беше в операция, но скоро дойде. Оказа се много приятен евреин, с много познания по история и ми разказваше колко много обича българи, защото само те и датчаните са спасили евреите по време на войната. С мъжа ми пък са си разменили по 2 изречения за световното '94. Та когато той дойде акушерката го предупреди, че понасям много болка и не давам изражение, когато ме боли. Той ми сложи епидуралната в легнало положение. Отначало реших, че помага, защото усешах само пика на контракциите и му казах, че съм добре. Той влезе в операция и скоро започнаха силни болки. Наистина непоносими, плачех от болка, а той не можеше да дойде преди да е приключила операцията. Така прекарах повече от половин час в неистови мъки и единственото, което ми помагаше беше погледът на мъжа ми, в чиито очи виждах, че го боли не по-малко от мен... Този поглед никога няма да забравя, бях толкова благодарна, че е до мен...После чух гласа на анестезиолога, той се извини 10пъти, че не е успял по-рано, галеше ме по косата и ме успокояваше и каза, че няма да мръдне от стаята ми, докато не се убеди, че не изпитвам никаква болка. Сложи ми нова епидурална, този път бях седнала. И се почувстрах страхотно, толкова облекчена, че усмивката отново грейна на лицето ми. Казаха да поспя, но скоро лекаря ми дойде и каза, че е време да напъваме. В този момент реших, че ще е добре мъжа ми да не гледа, не изпитвах никаква болка, трябваше просто да се съсредоточа и не исках той да вижда тази част, защото, колкото спокойна бях аз относно нея, толкова притеснен беше той. Изведнъж в стаята се напълни с медицински персонал, набързо ми обясниха всичко и започнахме. И след 3тата контракция на бял свят се появи той- бебе Алек 3.600кг и 51см. Най-хубавото бебе на света, толкова малко и крехко, че не посмях да го докосна, когато го сложиха на гърдите ми. После го взеха, прерязаха пъпната връв, изчистиха го, премериха го и ми го върнаха опакован. Доктора каза, че нямам никакви разкъсвания, което всъщност не беше важно в този момент. Когато мъжа ми и майка ми влязоха, се почувствах най-щастливата жена на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес моят син Никола наварши шест месеца, но споменът за раждането му е още доста пресен. Бях определена за 29.03.2005, но родих на 14.03.
В 12 часа през ноща усетих леки болки в кръста, но понеже имам дископатя, не им обърнах внимание. Но когато те се повториха в 01.00, малко по-силни си помислих, че може би е дошъл моментът, нищо че е по-рано.Отидох до тоалетната и когато се избарсах на тоалетната хартя имаше нещо като слуз със кръв.Досетих се, че е тапата. Събудих тати лекичко и му казах, че бебчо иска да излиза вече, а тои като скочи, като се притесни, като се уплаши, та чак малко ме досмеша. Останах спокоина. Влязох в банята да се окъпя и обръсна, въпреки че се бръснех всеки ден откакто влязох в 9 месец. Бях се помолила на мъжа ми да ми остави една цигара именно за този момент и да не ми мърмори докато си я пуша.
И така, тои се обади на негов прятел да го придружи, за да не е сам, докато ме чака. В 4.00 сутринта ме приеха в родилното. Наи-непрятното беше прегледа, имах 3 см разкритие и едва не скочих от магарето, докато докторката ме прегледа.Направиха ми клизма, изобщо не беше толкова непрятна, колкото си мислех, и ми казаха че ще има бебе не по-рано от обяд. Излязох и казах на притесненят татко да си върви и в никакав случаи да не се обажда на маика ми, докато не родя.Екипа, които ме прие бяха много любезни и докато не им сварши смяната, постоянно ми правеха компаня и ме караха да се разхождам за да може бебето да слезе по-бързо. Болките бяха поносими и аз се успокоих.
В 8.00 часа доиде екипа от другата смяна и хаиде пак преглед.Пак малко разкритие.Слушат тоновете на бебето и разговарят с мен- и те много любезни.Доидоха студенти и доктор Иванов ме качи в 9.00часа на магарето за да ми спукат водите.Тогава започнаха истинските болки. Благодатя от все сърце на доктор Иванов, за това, че седеше до мен и през цялото време ми говореше и разказваше за семеиството си, за това как бил в Африка като доктор на добра воля и се опитваше да ми отвлече вниманието от силните, непрекаснати контракции. В 9.30 ме качиха да раждам. До този момент мъжът ми званеше на всеки кръгъл час на gsm-а и ме питаше дали много ме боли. Дали от силните болки или от нещо друго, не можах да родя без епизотомя. Биха ми упойка, срязаха ме и докторът ми скочи на корема. Бебчо изкочи, но не искаше да изплаче и чувах как го шляпат по дупето и виждах напрегнатите им лица. Именно в тоэи момент иэживях най-големият си кошмар, помислих си, че бебчо няма да оживее и когато най-накрайя иэплака, се раэплаках и аэ от радост и облекчение.
Сега съм горда мама на най-сладкото пате на света, което предаде смисал на живота ми внесе неиэживяна радост.

Редактирано от Чeтa на 14.09.05 21:10.

Здравейте !
Бременността ми мина нормално без никакви проблеми,терминът ми беше за 5.05.05.но родих на 30.04 ,не бях си мечтала за такова раждане мина много добре,но по-добре да разкажа.На 27.04 отидох на преглед ,доктора ме прегледа и ми каза че бебето е ниско и в близките дни да очаквам.От прегледа ме заболя доста и прокървих,но д-ра каза че е нормално.Започна да ме боли много кръста,таза но търпях 3 дена като си мислех че ме боли от прегледа.Казвали са ми че боли ниско долу и се втвърдява корема ,но аз нямах такива болки и това ме заблуди.На 30.04 в 3 ч през ноща ми потекоха водите ,обадих се на д-ра и се разбрахме в 6.30 в болницата.Болките започнаха да зачестяват,но до последно ме боля само кръста .В 6.15 ч ми беше последната контракция и започнаха напъни.6.30 бях в болницата ,но как стигнах до там ми се губи всичко стана толкова бързо.Доктора ме пригледа бях с 10см разкритие.6.55 ч бях родила сина си .Никой не беше очаквал първо раждане да протече толкова бързо.Но сега като се замисля не е било толкова бързо 3 дена съм правила разкритие ,имах болки но се търпяха.
Пожелавам на всички бъдещи мами леко и безпроблемнно раждане.

Ето как се родиха моите мишки Николай/2480 гр, 47 см/ и Елена/2680гр, 48 см/:
цялата нощ на 6-ти срещу 7-ми си правих разходки от леглото до тоалетната и обратно. Голям дрисък падна и ми беше кофти на корема, яки киселини, даже взех един Талцид. Мислех и да повърна, но после реших да побудувам малко пред ПС-то. И така от 4 през нощта до 8.30 сутринта си чатих с Насинда и после отидох да поспя. И така в 12 на обяд се събудих от болки в корема. Завъртам се наляво- болка, надясно- пак болка. Викам си дай да отида до тоалетната, може пак да ме е хванал дрисъка. Ставам и се почна един водопад... Тече и не спира. А точно предната вечер започнах да си слагам 3-те глобулки за гъбичките. Така и не успях да ги използвам и 3-те
Отивам да взема един леген и с него между краката отидох да звънна на доктоката. Тя беше в отпуск, но ме беше предупредила, че е в Долна Баня на половин час път от София. Звъннах й и тя за късмет се оказа в София и ми каза след 30 минути да съм в болницата.
Отидох да будя мъжа ми, казах му, че ще ходим в болницата да се оправя и го оставих. Отидох в банята да се оправям, връщам се по едно време, той още лежи и се протяга като преяла котка!!!Викам му - айде, че докторката ни чака в болницата. А той- верно ли, нали на курса за бъдещи родители в болницата били казали, че с изтекли води можело да се роди до 24 часа след това!!! Не го е срам! Подкарах го и отидах да се оправям. 3 пъти си сменях бельото и превръзките с надеждата да запазя поне 1 чифт що-годе сухи, но не стана и накрая с мокър задник нахлузих дънките и тръгнахме към болницата. Багажа си го бях приготвила от 7-ми месец, понеже доки каза, че с близнаци можело по-рано да се наложи да раждам.
Имах насрочено секцио за 11.01. Даже мислех хороскоп да им правя, добре, че се отказах, защото подраниха с 3 дена Как ли не се молих да не родя на Йорданов или Ивановден и то точно така стана. На Ивановден имаме 3 именнички - баба ми, майка и сестра ми. В болницата всички ми питаха поне един Иван няма ли да е. Ноооо, стигат ми Ивите и Иванките в семейството. Нека децата си имат отделни именни и рождени дни.
Отклоних се малко
Докторката пристигнала преди нас в болницата и звънна да види какво става. А мъжа ми включил аварийките и кара като пилот от формула 1 А на мен както нямах контракции ми почнаха още в асансьора. И то през минута -две И на всяка дупка - болка.
В болницата ни приеха към 1.30. Бях уговорила мъжа ми да ме бръсне преди раждането, ама докторката каза никакво бръснене, идвай веднага. Та се наложи да ме бръснат там с едно тъпо ножче. Мислех, че ще ме докарат идеално гладка, но нищо подобно. Като наскубана катерица бях Клизмата ми се размина, заради дрисъка предната нощ. А и нищо не бях закусила сутринта. Катетъра ми го сложиха чак на операционната, като ми биха упойката. Бях със спинална. Нищо не се усеща, а толкова страх брах преди това. Абоката, дато ти го слагат във вената боли повече от упойката.
В операционната влязохме в 14.00. В 14.15 се роди Ники и точно минута след това Ели. Усещах гъделичкане като ме режеха, но не ме беше толкова страх, понеже знаех подробно какво се случва. Помолих докторката да ми обясни още в началото на 8-ми месец. И анестезиоложката ми казваше кое след кое следва за упойката и какво точно ми прави.
В 14.45 ме изнесоха от операционната. Цялата треперех по време на операцията, а и след това 1 час.
Бебоците ми ги дадоха за по 1 целувка, само им видях личицата, бяха увити като мумийки Даже не видях коса имат ли. Само питах докторите здрави ли са и имат ли си всичко. Казаха, че да и се успокоих.
Акушерките изнесли бебетата да ги види мъжа ми. Той щракал смси на майка си. 3 пъти викали кой чака за Калина и никой не се обажда. Накрая тъкмо щели да си приберат бебоците и нашия се надигнал и питал - ау, ма те 2 ли са!!! А докторката още от 10-тата седмица ни е казала, че са 2 Акушерките се посмяха доста след това. Хората, които чакали за свиждания и за раждащи жени изръкопляскали Вътре екипа коментираше, че аз съм свършила работата, пък те на него ръкопляскали. И че все така ставало в живота
После като ме изнесоха да ме види пита докторката обвинително защо треперя и да ми метнат още едно одеало Обясниха му, че така било нормално след секцио.
Сложиха ме в реанимация, заедно с още 5 жени, много готини всичките. Аз бях последната за деня и само моите зъби тракаха. Викам си защо така? Нали всички сме оперирани... Мислех, че никога няма да спра да треперя. Ама след първия час спрях. После почна да отпуска упойката, биха ми още успокояващи през нощта. На тези, които още не са родили да кажа да си спят настрани, защото след секциото само хоризонт за вас... Аз мразя да спя по гръб, но 3 дена не можех по друг начин. На сутринта ме раздвижиха, цял ден насам-натам. 5 разходки в коридора и 2-3 до тоалетната и вечерта ми беше много зле вече и даже не можах да сляза до 2-рия етаж с асансьора, за да си видя мишките и да се пробвам да ги кърмя. На сутринта обаче отидох.
8 дни изкарах в болницата общо, понеже бебоците караха жълтеница и били на антибиотик от първия ден, което аз разбрах чак на 6-тия като ми ги качиха в стаята!!! Явно са ми го спестили, за да не се притеснявам, с което ме притесниха още повече. Имали повишени левкоцити, което било показател за инфекция. Явно от моите гъбички ли, не знам и аз... Така че като свършихме антибиотика и системите и процедурите с лампата ни пуснаха да си ходим.
Специални благодарности на гинеколожката ми Доктор Джонгова и анестезиоложката Доктор Войнова и на акушерката Белишка за човечността и загрижеността и най-вече за вниманието, което отделиха на мен и бебетата. Също и на сестрата от ВИПА Силвия Кацарска, която ми обясни как да кърмя, защото иначе в детското никой нищо не ти обяснява, връчват ти бебето и ти се оправяй. Ако имаш проблем с кърменето на детето ти се отговаря - не се притеснявай, ще започне, ние ще го нахраним. Да де, ама като се прибереш вкъщи кой ще ти обясни! Много ме ядосаха в болницата в детското! Имаше една тъпа акушерка ли беше, така и не рабрах, голяма овца. На мен понеже ми трябваше по 1 час да ги накърмя и двете, а те явно са отделили само половин, после си имали друга работа и на няколко пъти ми издърпва бебето от гърдата както си сучеше с думите, че не можели повече да ме чакат. И те щели да дохранят бебетата, да не съм се била притеснявала.
Един път я питах трябва ли да се цедя след хранене, та каза, че нямало нужда и на сутринта ми бяха гърдите като камък. Добре, че си бях взела електрическа възглавница, та да се натопля. Идеше ми да я убия тая!
Другия номер е,че още на втория ден идва една много любезна старша акушерка, която идва те те пита всичко наред ли е, доволни ли сме и т.н. Да ме беше дошла на изписването да й кажа!!!
Манджата беше под всякаква критика. Минимални количества, редуваха боб с леща, почти всяка вечер имаше наденица или пилешко, не ги знам ако плъзне птичия грип и изпотръшка всичко живо после какво ще се оправдават!
Та това е за Св. София - бившата Тина Киркова и за моето раждане.
Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е хайде и аз да разкажа как се появи Калинка.
Първото ми раждане мина много бързо и сравнително лесно: отървах се само с епизиотомия. И като наближи второто раждане гинеколожката ми ме предупреди да не чакам нито минута в къщи. Но термина ми дойде и нищо не се случи. Привечер отидох до кабинета на гинеколожката да види как вървят нещата и беба дали е добре. Тя ме качи на магарето: АААААА, 4 см разкритие, натисна ме: АААА, станаха 6см. Хайде казва отивай да раждаш. Аз нито контракции нито нищо. Казавам и утре ще ходя. Върна се по-късно мъжа ми от работа и ме моли да отидем да ме видят на място дали да постъпвам вече или да изчакаме още. Аз му викам: Така, ти искаш да ме вкараш болницата, да се отървеш от мен. Представяте ли си? Но кандърдисах. Отидохме, тъкмо се сменяха екипите. Прегледаха ме, казаха че съм за приемане. Акушерката ме пое и последваха стандартните процедури: клизма, тоалет (него си го бях направила). Качиха ме горе - аз все още нямам контракции. Сложиха ме на монитори, аз продължавам да си мисля, че няма да е скоро. Прегледаха ме още няколко човека, спукаха ми водите. Започнаха контракциите. На първата им казах че ще раждам, да ходя на магарето да се напъвам. Те не ми варват, изтърпах още две контракции и им казах че осещам бебето че слиза надолу. Два напъна и Кали се роди. Нямаше шевове нямаша нищо. Чак ми се прииска да ставам да си ходя. Адреналина яко ме беше дрогирал. Изкараха ме от родилното и започнах да звъня и да шашкам роднини, защото през деня им се обадих и казах че няма да е днес. А то в 9,30h вечерта Кали вече плачеше.
Никога няма да забравя моментите, когато се появиха моите дечковци. И сега ми избиват сълзи. Не го заменям за нищо на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето, че дойде време и аз да напиша как мина моето раждане. Когато бях бременна, изчетох разказите на всички мами и това ми беше безкрайно полезно.
Н Никулден вечерта, с мъжа ми си хапвахме рибка и аз предложих да си сипем по една чашка вино, а той "ааа, не, ако се наложи да те карам до болницата.....", отказа ми :). Терминът ми беше на 16.12.2005, но предполагах, че бебчо ще подрани, като повечето бебета. И така по същество. Тъкмо си легнахме около 12 часа и към 12:30 започнах да усещам контракции, слабички. Засякох ги - през около 7 минути. Ауу, учудих се колко са точни, цепеха секундата. Казвам му на Сашо, "май ше се ражда, ама ти си спинкай, аз ще те събудя, като станат на 4-5 мин да тръгваме,..." Цяла нощ обикалях до тоалетната и обратно. По едно време ми падна тапата. Едно такова розово и слузесто, няма как да го объркате. Към 6 часа контракциите ми вече бяха стаха станали на около 3 минути. Почти не беха болезнени, много слаби. Влязох в банята, пооправих си тоалета и към 6:30, багажа и хайде към Шейново. Не се бях уговорила с никой там. Отидох, приеха ме, след това клизма, оправяне на тоалета(който си бях оправила предварително) и т.н. Клизмата не ми беше гадна, само дето след това всичко излиза под налягане :))). Качиха ме горе, където са родилните и предродилните зали и си оставих багажа в едно гардеробче там. Прегледаха ме - 3,5 см разкритие.Останах с впечатление, че щом не викаш, никой не ти обръща внимание :)), това беше така, защото майче се сменяха екипите и непрекъснато се разхождаха лекари и сестри с кафета в ръка. Нямаше много раждащи наоколо :). Аз тръгнах да се разхождам по коридора, за да получа по-голямо разкритие. Контракциите бяха много поносими, почти не ме болеше. По едно време към 7:30 - 8 реших да отида да се обадя на някой, помислих, че са ме забраволи, да вземат да ме прегледат. Включиха ме на монитор в предродилна зала, дойде лекар, прегледа ме, 6-7 см, шийката, както той каза "мека като памук". Спукаха ми водите, включиха ми система и започнаха вече о-болезнените контракции. По едно време започнах да усещам напъни. Казах на акушерката, а тя ми гледа контракциите на монитора и вика" сигурна ли си, че са напъни, много са ти слаби контракциите .." и ми показва на диаграмата: "трябва да са ееееей такива". А аз и викам:'"ъъъъъъъ, сигурна съм" И от там в родинла на магарето, няколко напъна и една епизиотомийка и бебчо се появи. В 10:25 часа, 2.850, 47 см. Един такъв лилавичък, много сладък. Изплака веднага. Бях много щастлива, най щастливия момент в живота ми, няма как да го опиша с думи :)).
След това 2 часа на количката в коридора. Бях до прозореца и печеше страхотно слънце, въобще не изпитах този студ, за който повечето майки говорят. Помолих една акъшерка да ми подаде телефона и се обадих на най близките си хора. След това ме качиха, за да ме настанят в стаята. После ме раздвижваха, припаднах в банята, защото ми беше много ниско кръвното. Добре, че акушерките бяха с мен и ме държаха. Кръвното ми беше такова цели два дни. Едва ставах от леглото. Първата вечер е ужасна, защото шевовете много болят. Имам 4 външни. Разхождах се по коридора, колкото мога, а там беше пълно с мами като мен.
Така мина моето раждане - бързо и лесно. Мога пак да го направя.
Искам да отбележа, че съм много доволна от Шейново. Всички са много любезни и се държат добре. Благодаря на екипа, който помогна на бебчо да се почви на бял свят, за съжаление не помня имена, а и те нямаха табелки, освен доктора, нещо с "В" беше. Акушерката беше много чаровна, млада с руса къдрава коса.
Благодаря ви !!!!!:)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така и не ми определиха термина точно. По дата на последна менструация терминът ми беше 12 януари, а по УЗ ме водеха за 25 януари. Но аз знаех кога съм забременяла, така че си бях изчислила термина за 20 януари. Така че това ми беше точната дата, само дето само аз си знаех за нея, а докторята така и не ми го признаваха... През цялото време на бремеността си ме беше ужасно страх - отначало да не направя аборт, а след това да не родя по-рано. Всичко това беше обусловено от твърде скорошното ми забременяване след раждането на Анна и от това, че тя се роди почти 1 месец по-рано. Организмът ми беше изтощен и бремеността ми беше трудна, а очевидно и не можех да си износя бебето до край... Броях седмиците и чаках да вляза в 37 седмица, за да се поуспокоя. Е, влезнах. Влезнах и в 38 и в 39 и в 40 седмица. И нищо не се случваше. Коремът ми беше огромен и се чудех накъде повече може да расте. Всички ме питаха дали не чакам близнаци... Идеше ми да си сложа табела „Не, не са близнаци!!!” и да си ходя с нея... И така, минаваше януари, мина първата дата на термина – 12 януари, а аз нямах кьорава контракция. Пратиха ме на 3Д УЗ и се установи, че бебето било доста големичко. Това накара лекарите от ЖК да ми дадат направление за хоспитализация в Патологична бременност, за да следят развитието на плода и да решат дали ще мога да го родя нормално. А аз исках нормално, въпреки ужасяващият страх който изпитвах.

И така – на 17 януари влезнах в болница. Още същия ден ме прегледаха поне 3-4 лекари – да се установи дали имам разкритие, как е разположено бебето, дали наистина е толкова голямо, кога аджеба ми е точната дата на термина и всякакви такива неща. Цял ден се шматках по ехографи и гинекологични столове. Накрая се проведе важната консултация с професора от Патологията – доста време прекарах с него. Изчислявахме термин, той ми направи доста обстоен (и ужасно неприятен) преглед, за да установи големината на бебето и дали мога да го родя нормално, а също така да ми направи масаж (или нещо от сорта) на шийката, евентуално за да предизвика раждане. Та с него решихме – ще пробваме да родя нормално, а пък ако не стане ще ме режат. Той ми каза, че главата на бебето не е съвсем на място, но в процеса на раждане има шанс да се намести. Хм, доста неприятна новина за мен... Установи се, че терминът ми е 20 януари (както аз самата си го бях изчислила) и че имам 3 см. разкритие. След прегледа от професора започнах да получавам контракции. Нерегулярни и не много болезнени. Той ми написа рецепта мъжа ми да отиде и да купи хапче за предизвикване на раждането и на следващия ден да започна да го взимам през 4 часа по 1/4 , за да получа контракции. И така дойде 18 януари. В 6,30 влезе дежурната сестра, аз й дадох хапчето, но тя беше твърде учудена да разбере, че днес ще трябва да го пия. Каза ми, че никой не й е предал за това нещо, нито го има в протокола...На визитацията се разбра, че от предната смяна са пропуснали да запишат и така зачаках до следващия ден. На 19 януари в 6,30 изпих първата четвърт от хапчето. След 15тина минути контракциите започнаха да стават редовни. Но съвсем леко болезнени – като при менструална болка. Включиха ме на запис на тонове и висях така около час и половина. След това ме прегледаха и се оказа, че имам 5 см. ракритие. Бях супер щастлива, защото когато раждах Ани на 5 см. вече виех от болка, а сега нямаше и помен от болка или каквото и да е неприятно усещане. Както казах корема ме свиваше като при менструални болки. Освен това си бях навила на пръста, че този път ако трябва скандал ще вдигам, но ще искам да ми сложат упойка, а нали тя се слагала след 5 см., така че вече съвсем се успокоих и си казах, че в момента в който се засилят болките – щрак, слагам си упойка и болките приключват. След прегледа решиха да ме пращат вече в предродилна зала. Направиха ви тоалета, събрах си багажчето и се смъкнахме на 2 етаж. Изтръпнах от ужас като видях онова легло, на което раждах Ани, родилните зали и цялата обстановка. За щастие, понеже бях на хапче този път не ми включиха система с окситоцин. Бях свободна като птичка и се разхождах напред назад из стаята и коридора. Говорих си с мъжа ми на вратата и се чувствах прекрасно. В 10,30 изпих втората четвърт от хапчето и болките леко се засилиха. Ама съвсем леко и съвсем поносимо. В 11,40 доктора каза – идвай да те прегледам и да ти пукаме мехура... Ужас!!! Знаех, че след като се спука мехура контракциите стават много силни. И не се излъгах... времето между 11,40 и 12,15 ми се стори цяла вечност. Болките, които преживях от първото ми раждане си припомних с пълна сила – ужасно силни, продължителни, отвратителни... Естествено си мислех, че с мен е свършено. Веднага пожелах упойка – крещях им, че искам упойка иначе ставам и си заминавам :))) Те горките в чудо се видяха и повикаха Проф. Хъртарски (известен с един скандал около него, та се запритесних) да реши какво да ме правят. Той ми съобщи „приятната” новина, че не може да ми сложат упойка понеже раждането ми било предизвикано с хапче, а не съм била на система. Освен това ме прегледа и каза, че главата на бебето не се е наместила още и не се знае дали ще родя нормално. Накара ме да се обърна на една страна и да не мърдам (представете си!!! При положение, че аз се гърчех на леглото) за да се намести главата... евентуално. Та тези „добри” новини доста ме обезсърчиха. В края на краищата това обезсърчаване не трая дълго. Стана 12 часа, сиреч 20тина минути след това, когато усетих напъни. Много силни напъни. Казвам аз, че бебето излиза, ама те не ми вярват – „те бебетата не излизат толкова лесно”. Накрая се разкрещях и Хъртарски супер отегчен дойде да види аджеба дали това бебе наистина излиза. Като ме видя и опули ЕЙ такива очи. Развика се бързо да идват акушерките, защото съм щяла да родя на леглото. Оказа се, че за 20 минути съм направила пълно разкритие и бебето наистина вече се ражда. Веднага ме преместиха в родилна зала и за 10-15 минути напъни родих София. 4 килограма и 52 см. Когато това се случи се молех да не сънувам – видя ми се толкова бързо, лесно и невероятно... просто не можех да повярвам. Смеех се с глас от щастие... София беше здрава, раждането мина перфектно, просто всичко беше като на филм &#61514;

На всички бременни пожелавам раждане като моето, здрави бебета и много спокойствие като дойде момента!

Тук искам да споделя впечатленията си от болница Св. София и лекарите там. Всички, без изключение проявиха абсолютен професионализъм, загриженост и отговорност. Очарована съм! От това как още в Женска консултация се погрижиха да ме следят от близо в болницата, в Патологията ме „подхванаха” сумати лекари, как всички проявиха здрав разум и провериха всички възможни варианти за раждане, следяха бебето, грижеха се за мен като все едно съм им дъщеря. След това в родилна зала – проф. Хъртарски, въпреки лошата си слава, също се държа супер професионално и благодарение на него успях да родя нормално (защото главичката все пак се намести). Не съм плащала на никой за нищо – бях си напълно редови пациент. Естествено след това имаше черпавка, но работата беше вече свършена. При това изключително професионално. Също така искам да похваля Детското отделение – този път се справиха много добре! Като че ли политиката им леко се е променила към по-добро – веднага дават бебетата на майките, бебетата могат да се кърмят от ... да речем 4-5 час на раждането им (което преди не беше възможно) и стоят изключително и само при майките, непрекъснато обикалят разни акушерки и много любезно и търпеливо обясняват на младите майки как да кърмят, насърчават ги и ги подкрепят.

Ами това е от мен. Не съм сигурна дали ще има трети път, но ако все пак има, то няма да е в близките години :))) Стига ми толкова засега :)

Анна 8.12.2004
София 19.01.2006

Moeto ragdane ako nqkoi vi kage 4e hte se zabravi i bolkata i vsi4ko ostanalo ne mu vqrvaite .,Ta na temata iskax da imam dete i taka stana zabremenqx kraq na mart 2005 devet meseca bez problem do denq na ragdaneto ,.nalogi se sekcio zahtoto bebeto behe sedalihno i placentata behe otpred i pre4ehe za da e normalno .,rehix da izbera data taka 4e da e planirano termina mi behe za 17.12 az izbrax 12.12 Prieha me den predvaritelno imax izbor za upoikite i eto edin savet ako vi se nalogi sekcio izberete 4asti4na upoika ne palna .,S 4asti4nata e ot krasta na dolu ne boli kogato ti q biqt postavq se ingekciq v garba mogeh da vigdah i govorih v saznanie si no ne 4ustvah nihto ot krasta nadolu pone na men mi behe dobre doktorite bqha mnogo dobri bazikaxme se prez vremeto na operaciqta ne osetix koga mina vremeto ,No sled tova bedna ti e fantaziqta kakva e bolkata bixa mi obezbolqvahti pone tova praveha kogato iskah minava ti za okolko 4as 4ustvah se gadno s tozi katetar v ednata raka sistema legih samo po grab zahtoto ne mogeh da se obarneh ne ti davat voda dori ili ako ti dadat to e samo da si navlagnih ustnite.Nai ugasnoto behe kogato te nakarat da staneh EDIN SAVET kolkoto i da vi boli i da st ezle kogato vi operirat sled nai mnogo 5.,6 4asa kagete na sestrite da vi izpravqt i da stanete zahtoto ako vi ostavqt kato men den i polovina da lega i posle vi vdignat bolkata e neupisuema ugasno e dori sega si q spomnqm ,zatova stanete kolkoto se moge po barzo .,Sled tova e ohte po gadno ne mogeh da sedneh kato xorata koncite ti darpat stavah edva edva da ne govorim da sedneh a kogato karmeh si taka preveden zabolqva te vsi4ko a za krasta da ne govorim .,iztohten si zahtoto parvite nqkolko dni ti davat samo voda tova koeto mogeh da pieh a posle te iznenadvat s moge da vi donesat qbalkov sok a ti si mislih e pone het e po razli4no na vkus Taka minavat 6 dni i ako si uporita i ne iskah tezi 6 dni da si v staqta si to sabirah vsi4ki sili i slizah 3 etaga stalbi i ti se struva cqla ve4nost no s nadegdata da vidih lubimiq si mag prez malko prozor4e s rehetka i togava si kazvah 4e si zaslugava bolkata i 4e mogeh da izdargih tam v rodilnoto ohte nqkolko dni .,EDNO HTE VI KAGA AKO NE VI SE NALOGI SEKCIO TO PO DOBRE NE GO PRAVETE RODETE SI PO NORMALEN NA4IN MAKAR 4E BARZO SE VAZTANOVIX AKO SI IMAME OHTE EDNO BEB4E TO DANO DA GO RODQ BEZ OPERACIQ i 2 te ragdaniq bolqt samo 4e sekcioto e po prodalgitelno vaztanovqvane a i belegat kolkoto i da se zali4i pak hte se vigda i napomnq kakvo e bilo samo zaradi malkoto mi sakrovihte i maga mi si zaslougava

Родих в Мадрид,през 2003г,в клиника Белен. Синьт ми се казва Даниел,роди се на 17.02. в 17.20.h.Тежеше 4.200 и 55 см.Раждането мина леко,само Че се наложи да използват форцепс,защото бе много голям и не можа да се обърне правилно.Екипа беше страхотен и бебо нямаше никакви поражения от раждането.Цялото раждане продължи по-малко от 6 Часа.Същия ден сутринта бях на консултация.Преносвах 3 дни и имах 3 см.разкритие.Доктора ми каза,Че в веЧерта ме взима в болница и ще ми предизвика раждането на другия ден.Тушира шийката на матката и в момента,в който си трагнах от консултацията запоЧнаха болките, докато стигна до болницата бяха на 5 мин.Приеха ме веднага -имах веЧе 5 см.разкритие и докато ме настаняваха ,контракциите станаха на всеки 2 мин.Тогава ми сложиха епидуралната(бяха минали около 3 Часа от наЧалото на болките) и после за около 2 Часа полуЧих пълно разкритие.ВсиЧко вървеше
добре,но след 30 мин.напъни стана ясно,Че бебо не може да излезе и използваха форцепс.За щастие бебето нямаше никакви поражения от него.Екипът бе страхотен,сташно внимателен .Таткото присъстваше и съм много горда с него-помогна ми страшно много.Поздрави на всиЧки....

а

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте и от мен!
Ето и моят разказ за раждането на принцеса Александра и мъките на нейната майка
Ще предупредя неродилите майчета да не се стряскат всичко си е до организъм, така че те могат да не изпитат цялата тази болка, която ми мина през главата
И така почвам и преди това малко уточнение:
Термина ми по менструация беше определен на 15.01.2006г., а по ултразвук на 03.02.2006г. (разликата я дължахме на пътуване със самолет).
На 21.01.2006 (т.е Бабин ден) сутринта получих леко кръвотечение и някаква слузеста част имаше върху дамската превръзка. Не се паникьосах, защото бях чела, че това е така нареченат Тапа. До вечерта течението се запази и част от тази тапа падна за втори път съпътстваща с леки болки ниско долу все едно ще ми идва мензиса. Не бяха през точно определен интервал, но въпреки всичко се обадих на докторката ми и я попитах дали е нормално. Тя ме посъветва да следя болките и когато станат на 5 минути да хващам багажчето и към болницата. И за мое лично успокоените пуснах темичка в любимия клуб отзивчиви майчета да дадат съвет. За моя паника и изненада всичките ме посъвтваха да тичам към болницата, че съм щяла да раждам. И аз защото съм много изпълнителна багажа и в 1 АГ Св. София или както всички я знаят Тина Киркова. Имах само сантиметър разкритие и ме върнаха в къщи. След тази вечер дойде следващия ден в който болките се разреждаха, а не учестяваха. След него мина още един. На 24.01.2006 имах консултация при лекарката да видим как върви бебчо и дали всичко с него е добреВечерта на 23.01.2006 си чатехме с Jana и към 12 часа вечерта се разделихме с уговорката, че трябва лягам и утре съм пак на линия. И тъкмо легнах почнаха периодични контракции през 7 минути, после през 6 и накрая чаканите 5 минути. Изкъпах се и хоп към болницата. Приеха ме с 3 сантиметра разкритие - редовната клизма (което беше най-приятното нещо от цялото раждане). Приеха ме в предродилна зала точно в 2 часа през нощта вече на 24.01.2006. В стаята имаше една ромка, която раждаше за 5 път - нищо ново на хоризонта. Девойки от тук нататък ако някой е гледал сериала Приятели, когато Рейчъл ражда аз бях в нейното положение. Иначе казано в 6 сутринта почнаха да се изреждат сумати лекари да ни проверяват разкритията (ужасно болезнено за мен). В осем сутринта бях едвам с 4 см - посъветваха ме 2 часа да се разхождам в коридора първо за да получа по-голямо разкритие и второ да освободя леглото в предродилна, защото няма къде да настаняват раждащите жени. Хора този ден беше като на конвер една след друга раждаха тези жени, даже се изчакваха за родилен стол, че не стигаше. Та разхождам се аз в коридора и една санитарка ми прави забележка да не съм ходила по коридора, че лекарите ме гледали представяте ли си - ей сложих я на място за една секунда даже се развеселих от факта. В 11 часа имах 5 сантиметра разкритие и ме сложиха на система. От тук нататък няма да ви описвам какво изпитвах. Към четири часа и много охкания се оказа, че имам пълно разкритие, но бебчо не ще да слиза надолу. От там почнаха да ме мъкнат по ултразвуци, тоновете паднаха за малко, решиха да ме режат, за да не се стигне до усложнение. В последствие обаче решиха да рискуват и да опитаме нормално. Качиха ме на стола и около мен имаше точно 6 лекаря и 2 акушерки. Един ми настискаше корема останалите даваха акъл. Стигна се до там единия да казва напъвай, а другите- не сега изчакай малко. След хиляди мъки и болки в 17.24 часа се роди малката голяма Александра - 3750 и 52 см. Беше толкова синя и не плачеше милата. Умрях от страх. Питах доктора защо бебето ми не плаче, а той ми отговори, че и аз да съм излязла след толкова мъки и аз съм нямала да плача - поне имаше чувство за хумор. Въпреки всичко хиляди благодарности на д-р Кословски или Коловски все не мога да му запомня името на акушерката Майчето, която беше до мен. Професионалисти от класа - поклон пред тях. Оказа се че термина ми е бил точно на 15.01.2006 и съм я преносила, но слава богу всичко с нея е наред. От постъпването ми докато дойде моят ред родиха точно 12 момичета преди мен.
За шевовете няма да кажа колко са, но са достатъчно за да си седна на дупето отчасти чак днес или 12 дена след раждането
И въпреки всичко наистина всичко се забравя щом си гушнеш толкова чаканото бебе.
Пожелавам не такова раждане на всички майчета, но такава радост като моята.
Ако някой има въпроси съм готова да помагам с каквото мога.
Целувам ви всичките и кураж на чакащите майчета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И така да кажа две три думи zа моето раждане...Бебка беШе "терминирана" zа 24.1, на съЩият ден в 17ч. отидохме на доктор и се окаzа, че детето оЩе няма и идея да се появява на бял свят(или поне така си мислехме).Доки се иzбъzика дали вече съм чула всички бабини деветини zа предиzвикване на раждането и аz му каzах, че сме планирали в събота да направим една голяма раzодка с половинката, да иzядем 3 Шоколада с бадеми и да се спукаме от секс...Почти и така стана, но с таzи раzлика, че беШе съЩият ден, раzходихме се в супера, че навън беШе кучеШки студ и се прибрахме да вечеряме в къЩи.Като чучнахме да вечеряме мен неЩо ме zаболя кръста като при менzис, ама ми се стори, че не са това прословутите родилни болки (нали съм си гледала много ТВ очаквах писъци и крясъци)..и така по едно време ми хрумна да си погледна часовника и какво да видя болките точно на 6 минути...ха викам си това Ще да е...Информирах половинката, че май е много вероятно на 25.1 догодина да купуваме торта и той милия опули едни очи все едно му бях каzала, че съм спечелила 26те милиона от лотарията.Обадихме се в болницата и акуШерката ни каzа да се топна във ваната и да видим контракциите дали Ще иzчеzнат или Ще се zасилят...и така аz се гмурнах във ваната, а лЮбимият седна на ръба с часовника като видяхме, че болките станаха на 4_5 мин. реШихме, че е крайно време да палим гумите към болницата...аz си спретнах тоалетчето, облякох се и вzехме чантичката. В болницата акуШерката каzа, че имам 3 см. раzкритие, а на контракциите 5см. сложиме zа zапис на тоновете(15_20мин.) и като видяхме, че всичко е наред ни каzа, ако искаме да се пораzходим малко иz болницата...и така 1 час въртяхме по коридорите, иzчетохме всички реклами, качихме се пеШа 3 пъти до 4тия етаж(последният), раzучихме всички кафе_автомати и най_накрая се zапътихме към родилното.Там пак zапис на тонове, вече имах 7см. раzкритие на контракциите, клиzма (тук я правят с тубичка с някакво гелче) очаквах, чЕ Ще е неЩо адски неприятно, но въобЩе не е така, особенно след 5 месечен zапек...По настояване на акуШерката прекарах 15 мин. в тоалетната с едно списание zа бъдеЩи родители.После пак zапис на тонове, като видяхме, че всичко е ОК, момичЕто ми предложи да се натопя във ваната им и така тримката с таткото отидохме да се поплацикам_стаята с ваната си беШе като в луксоzен хотел_свеЩи, муzика, ароматни масла във водата...с 2 думи кеф голям...поплисках се там 30_40 мин и се върнахме обратно zа zапис на тоновете, вече си имах контракции на 3 мин. и бяха станали леко болеzнени та реШих да си поискам обеzболяваЩо, което беШе инжекция с бусколиzин, хубавото на нея е, че намалява болката, но не те прави беzчувствен и по време на напъните си усеЩаШ кога трябва да се "набираШ", като ми сложиха инжекцията беба вzе, че zаспа, а ние с таткото и акуШерката направихме един рунд "3,5,8" с картите, които си бях вzела в багажчето...след като си доиграхме картите реШихме, че вече може да подканим мадамчето да иzлиzа, а и аz вечЕ бях с 9 см. раzкритие...отидохме в родилната zала, акуШерката ми спука водите и zапочнахме полека да напъваме_5 пъти по гръб, 3 пъти на страна, zвъннахме на доктора да идва, че вече се покаzваШе кратунката чавето, айде оЩе 2 пъти на страна, а кото дойде доктора се обърнах на гръб и с 3 яки напъна бебуна иzлетя навън...Доки ьреz цялото време ме натискаШе по диафрагмата и двамата с акуШерката ме окуражаваха и каzваха кога и как да диШам и да напъвам, бяха много мили и двамата, но да си приzная в теzи последни минути, копито май бяха най_неприятните от цялото раждане чувах само гласът на мъжът ми, ако не беШе той с мен ЩеШе да ми е много по_трудно...какво по_трудно направо ЩеШе да ми е супер гадно...и така в 6.14 се роди бебе Симона 53,5 см, 3400 гр. и обиколка на главата 35,5 см....с мнооооого и дълга черна коса(първите думи на татко и бяха, че тя има повече коса от него ),дадоха на баЩа и да пререже пъпната връв, увиха я в хавлиика и ми я пляснаха на корема...винаги съм си мислела колко гроzнички са новородените_е няма такова неЩо те са най_сладкото неЩо на света, като малки дундести хамстерчета са и имат най_готините нослета, които човек е виждал.Докато се гуШкахме с беба и татко доки ми удари 2 конеца zа да има и аz да се хваля_1 отвътре и 1 отвън, честити ни и отиде да си доспива. Преz останалото време таткото се zанимаваШе с бумаЩината, а ние си направихме първата zакуска с помоЩта на акуШерката. Закараха ме в стаята, където с ужас установих, чЕ съм гладна като вълк и иzлапах най_вкусната zакуска в живота ми докато таткото гуШкаШе бебка...За престоя в болницата мога да кажа само хубави неЩа_страхотна храна, чистота, лЮбеzни акуШерки и сестри_научиха ни с таткото как да сменяме памперси да се преобличаме и т.н., всеки ден акуШЕрката, която си бях иzбрала и докторът ми идваха да видят как сме, помагаха ми с кърменето...въобЩе беШе супер...Единственото неЩо, което беШе неприятно, е че съседката ми по креват имаШе нон_стоп посетители и най_накрая на мен ми иzбиха балансите, zаЩото един аграр се иzкиха върху бебетата и си покаzах балканския темперамент, ама след дъжд качулка_на следваЩия ден аz бях като ни иzписаха в къЩи аz бях вече с болно гърло и температура и Щях да умра от притеснение да не стане неЩо на бебето.Добре, че акуШерката ме успокои, че от кърмата бебка е със zдрава имунна система и и няма ниЩо, че паниката си е таковала таковата...След 3 дни се оправих, но вече съм сигурна, че като тръгна да раждам 2ри път такива навлеци Ще ги гоня с метлата по коридора ...На всички бъдеЩи мамчета им пожелавам раждане като моето и мноооого послуШни бебоци...Вече мога с чисто сърце да дам няколко полеzни съвета_не се стягайте като дойде момента, раждайте с мъжете си, доверете се 100% на доктора, не се правете на герои, ако трябва искайте си упойка, след клиzмата поседете в тоалетната поне 10 мин. и zа след раждането си вzемете памперси zа въzрастни, а не дамски превръzки, zаЩото превръzките върШат работа като тоалетна хартия при иzбил радиатор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от surfline на 07.02.06 17:01.

Здравейте, доиде и моето време да напиша как се роди моето слънчице.
Няма да забравя дните, в които четях с такова настървение разказите на мамите за тяхното раждене и чувствата, които ме вълнуваха още преди за бъде зачената моята красавица. Искрени благодарности на всички, които са писали тук!
И така, моето слънчице се роди на 29.12.2005 година в болница "Св. София", седем дни след термина. Няма как да ви опиша страха си от това, че преносвах. Всяка нощ заспивах с мисълта, че ще се роди и всеки ден се ослушвах за онези признаци, но уви нищо не се случваше. Всеки ден с таткото тичахме до болницата за запис на тоновете на бебето и всеки ден виждахме грейналите лица на мами и татковци, а само нешето не искаше да се видим.
Лекарят, който следеше бремеността ми д-р ВАСИЛЕВ на 27.12.2005 г. отсече - повече това бебе няма да го чакам, каза ми утре влизаш в патологията и вдруги ден ще си гушкаш бебето. Аз го погледнах изумена, но той ми каза няма какво да се учудваш случват се такива неща,ще предизвикаме раждането. За него това беше ясен случай, но за мен бе първата среща с бебето и бях много изплашена. Молех се да се роди преди това, но уви нямах никакви признаци. На 28.12.2005 година ме приеха в патологията на болницата без никакви индикации за раждане, нямах нито разкритие и нито една контракция, корема ми беше спокоен, а бебето сякаш му беше добре, защото все се въртеше насам натам. Когато ме приеха ми направиха гинекологичен преглед, който си беше много неприятен и отново направиха запис на тоновете на бебето. Изписаха ми едно хапче Цитотек, таткото отиде да го купи и казаха утре ще е. Вечерта ми дадоха една четвъртинка от хапчето и отново направиха запис на тоновете. Сутринта в 6.00 ме събудиха за още една четвърт и след един час тапата ми падна, а след още един започнаха леки контракции, наподобяващи леки менструални болки. Към 10 часа вече имах контракции през 10 минути и ме накараха да изпия още една четвърт от лекарството. Д-р ВАСИЛЕВ доиде към 13 часа прегледаме и ми каза, че имам 3 см разкритие и, че ще ме приемат в предродилна зала. Като чух това, направо се об;ещих защото имах болки, но чак нетърпими не бяха и го попитах сигурен ли си, а той се смееше и каза на таткото да си ходи, че привечер ще е голямото събитие. Така слязох в предродилна зала, таткото ми взе целия багаж и откра майка ми вкъщи, за да чакат там. В предродилна зала бях само аз и едно момиче, което беше прието ше в три през нощта и беше вече много измъчена. сложиха ми уреда за запис на тоновете и ми казаха така ще докато започнеш да раждаш. А болките започнаха да се усилват. Към два след обед вече бяха доста силни, но все пак имах две три мунути почивка между тях. Обаче кам два и половина вече крещях от болка, нямаше никаква почвка а само една убиствена болка, д-р ВАСИЛЕВ ми спука мехура и нареди на акушерката да ми сложат система с която щяло да се ускори раждането. Аз вече се тресях от болки и акушерката едва ми сложи абоката. Чух старшата акушерка да казва тази ако продължава да вие така ще и направя лично секцио. Пет минути след като ми сложиха системата почуствах главата на бебето между краката си и със все сила закрещях, че раждам. Акушерката доиде и каза така не става стига си викала, но все пак ме прегледа и каза бегом на масата, че раждаш. Едва се примъкнах до масата и след десет минути родих Анна, 3.100 кг и 50 см. Бях много щастлива. Искрени благодарности на целия екип и успех на всички мами.

Bqh planirana za sekcio zaradi visok dioptur, no na porednata konsultaciq pri doktor ot bolnicata bebcheto imashe zabaven puls i doktorut vednaga me prati na zapis vuv Vesela. Purviqt zapis beshe mnogo losh, no kazaha, che moje bebeto da spi i zatova da e taka, vtoriqt beshe po-dobur, no qvno ne dostatuchno, zashtoto doktorut kaza na sledvashtata sutrin pak da otida na zapis. V 8 chasa bqh v bolnicata i 3-te zapisa, koito otnovo mi napraviha ne bqha dobri i mi kazaha da si vzema chantata i che sekcioto shte e oshte dnes, nqma da chakame planiranata data. Doktor Minev, s kogoto imah ugovorka, doide v 17h za operaciqta na 19 qnuari, vupreki che predi tova beshe kusna smqna i ne trqbvashe da e na rabota. Predi tova bqh kazala, che iskam samo epiduralna upoika za sekcioto. Vsichko mina mnogo dobre, ne me boleshe, chustvah samo opuvane i durpane, Valeto edva go izmuknaha, zashtoto beshe s mnogo uvita okolo vruta pupna vruv i dori go vrushtaha, za da razvivat purvo pupnata vruv. Vidqh go oshte kato go izvadiha, vednaga go pokazaha i na tatkoto, koito chakashe pred operacionnata i go snima oshte neizmit... :))) Valeto se rodi 3 kg. bez 50 grama 17 dni predi termin, ne se naloji da go slagat v kuvioz.
Osven sekcioto mi mahaha i subserozen miomen vuzel, koito se padashe na razreza za sekcioto, vsichko beshe perfektno. Shiha me s ket god - estestveni konci, shevut e kozmetichen i mnogo maluk.
Kum 18h. me kachiha v reanimaciqta, tam sestrite sa super, vsichki bqha izkluchitelno vnimatelni i lubezni. Na sledvashtiq den kum 2 chasa stanah i me svaliha v staqta tam stanah oshte 2 puti. Obezbolqvaha me s morfin i kodein i na sledvashtiq den sled operaciqta prez epiduralniq katetur.
VIP staqta sushto ima vsichki udobstva sreshtu 12 lv. na vecher. Vuzstanovih se mnogo burzo i si trugnah na 4-q den.
Vupreki vsichki uslojneniq, koito imah vsichko beshe super, izobshto ne ochakvah da e tolkova bezbolezneno. ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето и обещания от мен разказ… Не, че има много за разказване просто, защото цялото приключение трая всичко на всичко половин –един час.
Събудих се през нощта в 02ч., не помня от зор да отида до WC или от болки. Походих напред назад из стаята, реших да си тегля един душ, за да видя дали болките няма да отшумят, за да си продължа сладкия сън, та да мога в 08.30 да постъпя в Токуда, както беше планирано. Поплисках се няколко минути, но в един момент реших, че положението става много напечено и побързах да се стегна, за да не родя във ваната (както преди да разбера, че ще раждам секцио, много ми се е искало). В 02.15ч. таткото вече се беше събудил от шума, който издавах и подскачаше нервно край мен, без да знае какво да прави. Опитът ми да засека честотата на контракциите се оказа безсмислен, тъй като нямаше какво да засичам - болеше си ме на по-често от 5 мин. Бях повече от сигурна, че съм започнала да раждам и се успокоявах с думите на повечето ми познати ( и уж достоверното инфо от книгите), че няма закъсняла за родилното първескиня. Едва успях да си облека тениска и гащеризон, нахлузих маратонките и в 02.30 вече бяхме в колата. Добре, че беше нощно време, защото като се имат предвид софийските задръствания, ако това се беше случило през деня, със сигурност щях да родя в колата! Приеха ме с пълно разкритие, едва стигна времето да ме качат в родилната зала. Спомням си как жената, която ме израждаше каза: „Чудесен случай, като за два през нощта – седалищно предлежание, тесен таз, конизацио!” Край мен се лутаха 5-6 акушерки и се опитваха да ме успокоят, понеже се мятах като луда. Гинекологът, който си бях избрала за секциото успя да дойде, само за да констатира, че вече съм родила. В 02.57ч. видях своето съкровище. Това е в общи линии. Екипът действаше доста експедитивно, още повече като се има предвид скоростта, с която родих .
В Токуда стаите са много комфортни, не си бях заявила ВИП, затова бях с още 3 момичета в 1 стая. Имахме 2 телевизора, акушерките се грижеха нон стоп за нас, на тези които не знаеха как да кърмят им беше показано, дори им носеха помпа за цедене на кърма, почти всички бяха много внимателни, казвам почти, защото всяко стадо си има черна овца ;) Хигиената беше на много високо ниво, всяка сутрин като взимаха бебчетата да им правят тоалет и да ги къпят ни викаха да гледаме и ни обясняваха какво се прави, отговаряха на въпросите ни. Нищо не съм носила от къщи за бебока, всичко от там се осигурява. Нощници, лигнин за родилките също. Храната също беше много прилична, съобразена с нашето състояние. С две думи, с грижите които полагаха за нас, изобщо не бързах да ме изписват от болницата .

Както вече се похвалих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте ето и моят разказ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

27.09.2008г

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моя грешка, то 2 часа през нощта сие 28.09

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много бързо ме хвана

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И годината си объркала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте и от мене,

Моят бебо се роди на 17 април в болница "Майчин дом" в София. Избрах тази болница по няколко причини:
1. Работя в нея и гинеколозите са ми колеги.
2. Изкарах проблемна бременност и 2 пъти лежах там.
3. Вече съм на 35. Това ми е първо раждане. Ако раждането се усложни, бих искала да има голям набор от опитни специалисти, които да могат да се включат. Не съм убедена, че в една частна болница с ограничен брой специалисти биха се справили (това си е лично мое мнение).
За цялата бременност качих само 12 кг, които се настаниха единствено и само на корема. Бебо се преноси 10 дена. Явно пупата на мама му харесваше. Раждането беше индуцирано и се проточи близо 8 часа. По ултразвукови изследвания, не трябваше да има проблем с раждането по естествен път. Бебо се беше обърнал с главата надолу и беше паднал толкова ниско, че главата не се виждаше. Уви, настанаха усложнения. По предварителни 3 кг и 700г, бебо се роди 4кг и 100г. По време на раждането изгубих контракции и се наложи да вадят бебо с вакуум. Благодарение на опитния екип, бебо нямаше никакви увреждания. Цицината на главата спадна още през нощта. Повръщах през цялата бременност, дори и по време на самото раждане. Да кажа, че раждането не боли, значи да излъжа, но упойката значително намлява неприятните усещания. Забравя се, дявол да го вземе, и само след 6 месеца пак ни се иска да си имаме бебе. След раждането повече ме боляха ребрата от натискането, отколкото 3-те шева. Така ме боляха ребрата след катастрофата преди около година, но за около 10 дена болката отмина. Шевовете ми вече се поизгладиха и като цяло не са ми създавали проблеми. Истина е, че за 5-те дена, прекарани в болницата, таткото всеки ден ми носеше отвара от смрадлика, за да се промивам. Категорично не препоръчвам ВИП стаите. Друго си е да си имаш другарче в стаята, което да може да ти помогне, да нагледа бебето ако ти се наложи да излезеш и т.н.
Въпреки, че работя в болницата, аз си избрах екипа и си платих за него на общо основание. Не съм се циганила. В една пицария оставям поне 10% бакшиш, а за нещо толкова важно, каквото е раждането на бебо просто не си струва да говорим. Отначало си мислех, че съм сбъркала с естественото раждане, но с днешна дата не съжалявам. Няма кой да ми помага с вдигането и свалянето на малкия, а секциото все пак си е една коремна операция.
От реанимацията и престоя на 12 етаж почти нямам спомени. Петте дена прекарани в болницата свързвам основно с другата майка, с която бяхме в една стая, и с която редовно се чуваме по телефона. Иначе пост-наталния екип е професионален, а след ремонта вече всяка стая си има баня. Това като че ли беше най-важното за мене.

Хм, интересна темичка - включвам се и аз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз много отдавна не съм писала тук, но сега ви преоткрих ( може би, защото искам да работим за второ дете ).
Моето първо раждане беше много неприятно. Започнах болките в 22ч., направих си тоалета в къщи и исках да чакам да зачестят болките и да наближи момента. Но тъй като ми беше за първи път си мислех, че ми е истекла водата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето, че и моят ред дойде най накрая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти е жива и здрава кукличката! Аз се извинявам за спама, ама не можах да се сдържа - ако на мен ми бяха казали да изчакам половин час обаждането на доктора, щях да си родя вкъщи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сори за спама, ама и аз го слушах, слушах, но накрая послушах себе си и влетях в родилна зала с пълно разкритие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато бях бременна прочетох всички разкази на мамите......беше ми толкова интересно...и си казах, че родя ли ще разкажа и аз! Та.....изкарах една много лека, безпроблемна бременност.Почти през цялото време работих.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте на всички,
Дойде и моят ред да опиша раждането на дъщеря ми Евелина.
Когато бях бременна четох разказите на другите и това ме подготви за голямото събитие.
Термина ми беше на 22.03.2009. На 16.03.2009 обаче започна да ме боли кръста. До момента не бях имала болки или контракции през бременността. Започхнахме да засичаме с мъжа ми на колко време идват. Бяха доста нерегулярни на 8, 4, 5, 6, 10 минути. Помислих че са фалшиви, но продължаваха от 19.00 до 23.00. Към 23.00 вече болките се засилиха. Търпят се, но се усещаше, че не е шега. Най важното е да се диша по време на контракция. Помага!!!! Изкъпах се и започнаха да ми треперят краката. Тогава се обедих, че ще раждам тази нощ. Отидохме в Шейново с 6 см разкритие. Приеха ме. Клизма – изобщо не я усетих. Докато бяха контракциите вкъщи бях постоянно в тоалетната, така че само ме промиха с тази процедура. Имаше три родилки преди мен в предродилна и ме накараха да се разхождам. Така един час. Контракциите се търпяха. Болеше ме само кръста и го разтривах постоянно..И така към 12. 30 легнах в предродилна. Сложиха ми системата и зачакаха по сериозните болки. След около час започна да боли „ както трябва” , но между контракциите си почивах. Спукаха ми водите, което не болеше.. Поисках си вода, защото от обезболяващите езика ми се гипсира. Силната болка продължи около час и поливина. И в един момент болката изчезна и започнаха напъните. На втората контракция малката се появи, но аз си напъвах доста здраво, така че скъсах мускул. Това ще ми остане най неприятния спомен. И в 3.35 вече бях мама. 2 900 кг и 50 см .
Имах доста шевове и вътрешни и външни , но не ме е боляло или опъвало.
Никога няма да забравя това преживябане!!!!!! Препоръчвам да раждате естествено. Болка има, но не е постоянна, а и си заслужава.
Бързо се възстанових . Паднаха конците.
Много съм доволна от екипа в Шейново, не и от условията в неремонтираната част, но другото е по важно.
Леко раждане на всички , бъдете спокойни и по смело. Слушайте докторите и ДИШАЙТЕ – помага.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте!Първо нека кажа,че току що се регистрирах,след като прочетох почти всички разкази за "Моето раждане".Това ме върна една година назад и реших и аз да споделя как протече моето раждане.
Термина ми беше на 4 Ноември 2008год. Бременноста мина съвсем спокойно и леко.Промених и спрях някой свой навици.Например спрях цигарите и започнах да се храня изскючително здрависловно,така че калорийте и витамините да отиват при бебето,а част от тях и при мен,но без да ми натежава.При последния преглед при моето АГ,на 17 Октомври,тя каза,че вероятно ще се наложи родоразрешението при мен да е секцио.Причини:Голямо бебе,тесен таз,не добро разположение на главичката-заклещена.Уплаших се!Това,което най-малко исках е да родя със секцио.Но реших,че е по-добре да слушам лекарите,пък каквото стане,такова.Даде ми направление за родоразрешение за болницата в която бях решила да родя-Втора Градска Многопрофилна Болница за Активно Лечение - София,като каза,че ще ме приемат за да направят допулнителни изледвания и да се реши кое е най-доброто.
И така,отидох на 19 октомври.Прегледа ме един лекар.Каза,че бебето не е много голямо и може да се роди нормално,но да постъпя в болницата на другия ден.Сестрата ми записа данните и каза на следващия ден да съм там,без да уточни час.Станах сутринта,изкъпах се облякох се,проверих да не съм забравила нещо от багажа си за родилното и зачаках мъжа ми да дойде от работа в междутъка и да ме закара до болницата.Отидох към 11ч. Сестрата каза,че трябвало да отида в 7ч. сутринта.Твърдеше,че ми е казала,но аз такова нещо не помня.Реших да не се карам с тях,предпочитах да има добро отношение към мен и детето ми.Прех грешката и недуразомението като мой пред доктора,макар да видях сестрата как се препоти 5 пъти и ме погледна с лека позмазваща усмивка.Нищо!Това беше още един ден за мен у дома.
На 21 октомври бях в болницата в 7ч. Закара ме моя към,защото мъжа ми не успя да се освободи.Приеха ме в патологията.Една от санитарките ме настани и каза,че след малко отиваме за изледвания.Заедно с едно сруго момиче,след 5 мин. се запътихме подир сестрата.Направиха ни разни изледвания и се върнахме.Разопаковах си багажа и попълних някакъв документ.На обед отидох в стола,който е срещу сатите.Хапнах каквото имаше за обяд,а междувременно дойде един от акушерите и извика име:"Катя..." не разбрах фамилията.Това беше момичето,което дойде с мен на иследванията.Казаха й,че има голям проблем с ромбоцитите и незнам още какво...абе положението й беше много неприятно.Или нейния живот,или този на бебето.Така постави въпроса този същия лекар,който беше много неприятен човек.Дойде и завеждащия отделението Д-р Калев.Пое момичето.
Следобед ми сложиха някакъв колан прикачен за една машина.Беше за следене на тоновете на бебето.След половин час размишления на сестрите,дойде една от тях и каза"Ще раждаш утре майче!"Съответно аз попитах:"Как така утре,кой го реши това?"Тя каза:"Решихме,че за теб ще е най-добре да родиш секцио,защото....и ако искаш да го направим утре!?" Аз казах:"Няма ли вариянт все пак да се пробвам нормално?"Тя каза"Виж майче,то може.Но ще се измъчиш,бебето ти е голямо,тоновете не са никък добре,не,че не може,но накрая пак ще стигнеш до секцио".И така!
На 22 октомври сутринта станах в 5.50ч. отидох за клизма (неприятно и дискомфортно,но не болезнено),хвърлих един бърз душ,облякох тяхна пижама и се запутихме към родилното.Вървях по един дълъг колидор,а около мен жени лежажщи на легла и държащи в ръката си телефони.Една изпраща СМС,друга говори,трета ММС.Но по-силното беше,че всички плачеха и се виждаше,че е от щастие.Стигнахме почти до края на колидора в предродилна зала.Зала е силно казано...малка стая с две легла и един малък прозорец,но бяла и чиста.Сложиха ме на някакви системи за предизвикване на контракций.До мен на другото легло имаше една жена,която направо събори цялата болница.Чуха я отгоре,доктори слизаха от операций да видят какво става,въобще...голяма лудница беше с нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от uleto88 на 08.10.09 20:30.

чета,чета от известно време и вече всичко прочетох,но не се решавам все да пиша тук,защото моето първо раждане е бая отдавнашно,обаче реших,че може и да не е толкова тъпо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И така дойде време и аз да разкажа за раждането си.Родих в Окръжна болница (МБАЛ Св.Анна)Варна.Сутринта в 7 часа се събудих от лека болка в корема -като при менструация ,не включих веднага от какво е,и се зачетох в една книжка.Около 8,30 болката се бе повторила няколко пъти и на мен ми мина през ума ,че може и да раждам(2 седмици по-рано),макар че предния ден бях на консултация и доктора каза,няма страшно,ще си дочакам термина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да се въздържа да не ти кажа едно голямо БРАВО!!! Ако всички родилки бяха като теб... нямаше да има недоволни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да разкажа накратко за второто ми секцо, този път в АГ "Селена", пак при д-р Минев. И то като първото се оказа по-сложно. Тъй като при първото секцио ми махаха голям субсерозен миомен възел, който се падаше, там, където режат матката, сега пък се оказа, че имам кошмарни сраствания, та екипът видя голям зор, докато направи разреза да извади бебето. Но всичко мина много добре, макар че операцията продължи още час след изваждането на малкия Светозар. Общо - час и половина, заради срастванията в коремната кухина. Този път бях с комбинирана упойка - освен с епидурална ми сложиха и спинална, заради това, че ми е второ секцио и анестезиологът д-р Кючуков ме предупреди, че ще имам сраствания. Станах още на другия ден съвсем сама, още преди да дойде рехабилитаторката, макар този път да имах контролен дренаж от раната. Възстанових се много по-бързо от първото секцио, макар първите 3 дни да ми вливаха и антибиотик - Флоран, заради усложненията. Като цяло самата операция е по-неприятна, но пък възстановяването след второто секцио е много по-бързо и въобще болката е минимална, да не кажа почти никаква. С кърменето никакви проблеми нямах, на 4-я ден си тръгнах от болницата. Условията в клиниката са перфектни, ето и снимка от стаята:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от steffy на 14.05.10 11:54.