За раждането на Жики не съм писала, но сега ще споделя преживяното за появата на Божидар на белия Свят. В съшност няма голяма разлика между двете раждания, май само това, че тоз път ми се размина епизиотомията.Е, това е...
...На втория ден след термина(18.01) отидох в Св.София за да направят запис на бебчо. Оказа се, че все още няма никаква родова дейност, тоновета са ОК и трябва само да се явявам всеки ден ,за да следят състоянието на бебето. Отидохме на следващият ден-същата работа, на по-следващия вече, докторката ме изпрати на ехограф, за да се види, дали термина ми е реален. Какво беше учудването ми, когато д-р Савова каза че бебчо отговарял на 37седмица и вероятно тежи 2.800кг +-300гр.. Веднага се качих на втория етах за по-сериозен преглед . Там д-р Александров извади календарчето си и отсече* Ами, според моите изчисления ,ти трябва да си в 35седмица. Дойде и д-р Петков който беше категоричен -* Тя пренася в момента с 5дни!!!* и думите му ме пронизаха *Приемаме я!!!*. Бях леко* ужасена при мисълта, че вероятно ще ми предизвикат раждане когато съм в 35 седмица. В края на краищата ме приеха в патологията. Там двама доктори и една акушерка разглеждаха бебчо на ехограф около 20мин и казаха, че наистина е по-дребен от нормалното (отговаря на 37-38с.)но е 41г.с.. Останах в отделението 2 дни и на 22.01. сутринта ~4ч. ми падна тапата и започнаха контракции, но аз си поспах в саята . В 7ч. започна обичайната подготовка преди раждане.В 7.30ч ми сложиха система окситоцин. Имах 4-
5см. разкритие и спукаха водите. Контракциите се усилваха постепенно а не както очаквах след изтичането на водите-рязко и много по-болезнено. Всичко вървеше нормално и според моите очаквания. Болката си беше качествена, като при раждане. С течение на времето ставаше по-силна и по-продължителна. Когато вече започнах да викам от болки имах 8-9см р-е. В този момент телефона ми започна да звъни и една от акушерките каза*Вдигни го и им кажи как си иначе ще продължават да те притесняват*...а аз не знаех на кой свят съм. Друга акушерка отишла и се скарала на мъжа ми в коридора, че ми звъни , но не, не бил той. Когато се свестих видях на дисплея изписано *КИКА*. Беше около 10.40 когато започнаха напъните примесени с контракции. През цялото време ак.Соня (не запомних фамилията й въпреки че се взирах няколко стотин пъти с тая цел(() беше до мен, много и благодаря ,защото помогна раждането да свърши по-скоро и без сериозни разкъсвания. Когато вече бебчо беше на изхода, станах и се дотътрих на магарето. Бях разтреперана толкова, че доктора(Александров-много мил човек)) ми хвана крака за да не отскача от мястото си. Трябваше да задържам напъните и да дишам , но ми се струваше невъзможно. Слушах какво ми говореха акушерките и се стараех да не напъвам .В един момент, не си спомням казаха ли ми да напъна или не, с не голямо усилие от моя страна,бебчо изхвърча като тапа в 11ч -3.300кг.,50см. Показаха ми го веднага . Прегърнах го и сякаш времето се върна 1г. и 4м. назад- бебчо имаше същото личице като на новородения тогава Жики. Обичах го! Погалих го по бузката, цунках го по челцето и ми го взеха. Разплаках се от умиление . За втори път изпитах болката и радостта от това да бъдеш майка. Последваха промивките и два конеца за гъзария. Качиха ме на носилката и веднага извикаха щастливия татко. Аз го прегърнах и не го пуснах докато не намокрих яката му със сълзи от вълнение. Не бяха минали и 2-та часа на носилката, когато ми докараха столчето на колелца и заедно с бебчо ни качиха в стаята. Стигайки до вратата, скочих като луда и тръгнах да поздавя една позната майка с която съвсем случайно се оказахме по едно и също време на едно и също място-супер изненада!. Със сигурност съм изглеждала луда в очите на другите,които настояваха да легна веднага на леглото, но наистина не чувствах никаква отпадналост и каквато и да е болка след раждането. Останахме 3 дни в болницата и от вчера 22.01.сме вече навън
Успех на всички бъдещи майчета!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите